№ 2592
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20211110154376 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл.344, ал.1, т.1-3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Ищецът С. Г. С., моли съда да постанови решение спрямо ответника
ЕЛЕККТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД ЕАД (с предишна фирма
ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ АД), с което да признае за незаконно и да
отмени уволнението му със заповед №CB-ORD-62/20.7.2021 г., с която на осн.
чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ поради закриване на част от предприятието; да го
възстанови на работата предишната работа – „техник ел.системи/координатор
НТЗ“ и да осъди ответника да му плати сумата от 9207,24 лв., претендирана
като обезщетение за оставането му без работа през периода 20.7.2021 –
20.1.2022 г. поради уволнението му с посочената заповед на работодателя
заедно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 20.9.2021 г., до
изплащането на сумата. Оспорва работодателят да е закрил част от
предприятието си, счита че уволнителната заповед е неясна и ако мотивът е
съкращаване на щата, същата е незаконна поради липсата на подбор,
неизпълнение на задължението по чл.333, ал.4 КТ от работодателя да поиска
предварително съгласие от синдикалната организация за съкращаване на щата.
Ответникът ЕЛЕККТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД ЕАД (с
предишна фирма ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ АД) оспорва исковете и
моли за отхвърлянето им. Поддържа, че уволнителната заповед е
1
законосъобразна закрил е част от предприятието, длъжността която е заемал
ищецът не съществува, оспорва да е задължен да иска предварително
разрешение от синдикалното ръководство на предприятието, тъй като
уволнението на ищеца е поради закриване на част от предприятието, а не
поради съкращаване на щата.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Относно иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
Според чл.328, ал.1, т.2 КТ Работодателят може да прекрати трудовия
договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в
сроковете по чл.236, ал.2 КТ при закриване на част от предприятието или
съкращаване на щата.
Работникът може да иска от съда да признае незаконността на
уволнението му и да отмени заповедта на работодателя, с която е извършено
уволнението. Искът е обусловен от доказване от страна на ищеца на
твърденията му относно трудовия договор, прекратяването му със сочената от
него заповед по чл.328, ал.1, т.2 КТ поради закриване на част от
предприятието. Искът е обусловен и от доказването от страна на ответника –
на фактите, въз основа на които е приел, че за него е породено потестативно
право едностранно да прекрати трудовия договор – закриване на част от
предприятието, при което е преустановено изпълнението на трудовите
функции, които са се извършвали в тази част от предприятието му.
С мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г. на ВКС по т.
д. № 5/2019 г. на ОСГК на НКС е разяснено, че „Закриването на част от
предприятието трябва да се различава от случаите на вътрешно
организационно преустройство на предприятието. Вътрешна реорганизация е
налице, когато дейността на предприятието или на част от него се
реорганизира по нов начин чрез сливане, вливане, отделяне или разделяне.
При нея дейността на съответното поделение или звено продължава да
съществува, но се разпределя между други звена или се слива с някои
съществуващи звена. В тези случаи не е налице закриване на част от
предприятието, защото дейността продължава да се осъществява, но под други
организационни форми. Сама по себе си, реорганизацията не е
правопораждащо основание за упражняване правото на уволнение, но може да
2
е свързана с намаляване на броя на заетите с извършването на съответната
дейност лица, което да доведе до цялостно премахване на длъжностите,
свързани с осъществяването на дейността, така и до намаляване на щатните
бройки, предвидени за тези длъжности. Тогава ще е налице основанието по чл.
328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда – „съкращаване на щата“ за
прекратяване на трудовия договор на работниците и служителите, който
заемат съкращаваната длъжност. В хипотезата на „закриване на част от
предприятие“ решаващото е дали е преустановена за в бъдеще изцяло
съответната дейност на организационно обособеното звено или тя продължава
да се осъществява в останалите структури на работодателя.“
В настоящия случай е безспорно по делото, че страните са обвързани от
трудов договор от 5.10.2011 г., който е изменен със споразумения от 29.2.2016
и 21.12.2020, по силата на който ищецът се е задължил е работил при
ответника на длъжността „техник ел.системи/координатор НТЗ“, в отдел
„Нетехнически загуби“, в регион „Централен“. Със зап. CB-ORD-62/20.7.2021
г. работодателят едностранно на осн. чл.328, ал.1, т.2 КТ прекратява трудовият
договор считано от 20.7.2021 г. поради закриване на част от предприятието.
От приетия по делото протокол от 17.3.2021 г. на управителния съвет на
ответното дружество е видно и длъжностните характеристики на заеманата от
ищеца длъжност до уволнението му - „техник ел.системи/координатор НТЗ“ и
новосъздадената „техник ел.системи/контрол НТЗ - старши“, като за региона,
в който е работил ищеца – Централен, а по новому – регион София се запазват
6 щатни бройки. От сравнението на длъжностните характеристики се
установява, че са идентични.
От приетите по делото удостоверения от СО НСФЕБ – Столично от
208.2021 г. – синдикалната организация в предприятието на ответното
дружество, се установява, че ищецът членува в същата и че ответникът преди
уволнението му не е поискал и не е получавал съгласието на синдикалната
организация за уволнението му. Но тези факти са неотносими за процесния
спор, както и - възражението на ищеца, което се основава на хипотеза по
чл.333, ал.4 КТ. Според този текст, когато това е предвидено в колективния
трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради
съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след
предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието.
3
Текстът на чл.328, ал.1, т.2 КТ урежда две отделни хипотези. В настоящия
случай уволнението на ищеца е по чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ – поради
закриване на част от предприятието, а не по чл.328, ал.1, пр.2 КТ - поради
съкращаване на щата. Ответникът необосновано и незаконосъобразно с
уволнителната заповед прима, че за него съществува право едностранно да
прекрати договора поради закриване на част от предприятието, но това не е
предпоставка да се изследва дали е налице основание за прекратяване на
трудовия договор на някакво различно основание – в т.ч. и поради
съкращаване на щата. Достатъчно е да се установи, че не е налице
основанието закриване на част от предприятието, за да се приеме, че
уволнението е незаконно.
Както е разяснено в цитираното тълкувателно решение не е налице
закриване на част от предприятието, когато работодателят е направил
вътрешна реорганизация. Настоящият случай е именно такъв. Ответното
дружество продължава да извършва дейността, която е осъществявал ищеца с
изпълняваните от него трудови функции, като само е реорганизирал
териториалната структура на отделните звена в предприятието и е
пренаименовал длъжностите, без реално да е преустановена работата в
предприятието.
Изложеното, мотивира съда да приеме, че искът е основателен. За
работодателя не е съществувало потестативно право едностранно да прекрати
трудовия договор на посоченото от него основание с уволнителната заповед.
Его защо, искът следва да се уважи – уволнението да се признае за незаконно
и да се отмени.
Относно иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ: Незаконно уволненият работник
може да иска да бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност.
Искът е акцесорен на този по чл.344, ал.1,т.1 от КТ и е функция от неговата
основателност плюс установяването от страна на ищеца, че е работил на
длъжността, на която желае да бъде възстановен. Последното е безспорно –
ищецът е работил именно на длъжността, на която иска да бъде възстановен.
Следователно и този иск е основателен.
Относно иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ:
Съгласно тези текстове работникът и служителят има право да иска
обезщетение за времето през което е останал без работа поради уволнението.
4
При незаконно уволнение работникът или служителят имат право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради
уволнението, но за не повече от 6 месеца.
Този иск е обусловени от доказването от страна на ищеца на фактите по
главния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, оставането му без работа поради
уволнението с процесната заповед (ТР №6/2013 г. по т.д. № 6/2013 г. на ВКС,
ОСГК) и размера на брутното му трудово възнаграждение за последния месец
преди уволнението.
Главният иск е основателен, ищецът е останал без работа през исковия
период период – 20.7.2021 – 20.1.2022 г. поради уволнението му, което се
установява от приетата и проверена по делото трудова книжка. Ето защо,
следва да се приеме, че ищецът има право да обезщетение в размер на шест
брутни трудови възнаграждения. По делото е безспорно, че последното
брутно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 1534,54 лв.,
следователно размерът на обезщетението се равнява на 9207,24 лв.
Предвид безспорността на платените на ответника обезщетения по
чл.220, ал.1 КТ и по чл.222, ал.1 КТ в общ размер на 6192,48 лв. и
основателността на иска по чл.344, ал.1 КТ за отмяна на уволнението на
ищеца, респ. отпадането на основанието ищецът да получи обезщетенията по
чл.220, ал.1 КТ и по чл.222, ал.1 КТ следва да се приемат за основателни
възражението за прихващане на ответника на задължението му по чл.344, ал.1,
т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ с неговите насрещни вземания по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Ето защо, искът следва да се уважи до размера от 3014,76 лв. и да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 9207,24 лв.
Относно направените по делото разноски:
Ответникът на осн. чл.78, ал.1 ГПК е задължен да плати на ищеца
направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете –
77,57 % (доколкото за всеки иск следва да се приеме, че относителната тежест
е по 1/3, а искът по чл.225, ал.1 КТ е основателен на 32,74 % от предявения му
размер, което следва да се приеме, че е 10,91 % от предявените искове, или
общо исковете са уважени в размер на 77,57 %, равняващи се на
33,33%+33,33%+10,91%) от 1000,00 лв., т.е. 775,70 лв.
5
Ищецът на осн. чл.78, ал.3 ГПК е задължен да плати на ответника
направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлените части от
исковете – 22,43 % от 100,00 лв., т.е. 22,43 лв. Неоснователна е претенцията на
ответника за определяне на възнаграждението му по реда на Наредба 1/2004 г.
на ВАдвС за минималните адвокатски възнаграждения, тъй като ответното
дружество не е представлявано от адвокат, от юрисконсулт, в който случай
възнаграждението му, респ. обезщетението по чл.78, ал.3 ГПК се определя от
съда по реда на Наредбата за правната помощ в размер от 100 до 300 лв. в
зависимост от правната и фактическата сложност на казуса.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът е задължен да плати по сметка на
СРС държавна такса в размер на 160,00 лв. за исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2
КТ; 63,29 % от 120,59 лв. - държавната такса за иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ, т.е.
151,90 лв. общо 280,59 лв. д.такса).
На осн. чл.242, ал.1 КТ следва да се допусне предварително изпълнение
на решението в частта по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1
от КТ уволнението на ищеца С. Г. С. с EГН ********** извършено със зап.
№CB-ORD-62/20.7.2021 г. на работодателя -ответник -
ЕЛЕККТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД ЕАД (с предишна фирма
ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ АД), с ЕИК *********.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ ищеца С. Г. С. с
EГН **********, на предишната работа по трудовия му договор от 5.10.2011 г.
изменен с допълнителни споразумения от 29.2.2016 и 21.12.2020 г. - до
уволнението му със зап. №CB-ORD-62/20.7.2021 г. на работодателя-ответник
ЕЛЕККТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД ЕАД (с предишна фирма
ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ АД) с ЕИК ********* – „техник
ел.системи/координатор НТЗ“.
ОСЪЖДА ответника ЕЛЕККТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ
ЗАПАД ЕАД (с предишна фирма ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ АД) с
ЕИК *********, да плати на ищеца С. Г. С. с EГН **********, следните суми:
6
- на осн. чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 от КТ – 3014,76 лв.,
представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа поради
уволнението му със зап. №CB-ORD-62/20.7.2021 г. на работодателя в периода
от 20.7.2021 - 20.1.2022г., ведно със законната лихва от завеждането на
исковата молба – 20.9.2021 г., до изплащането на сумата;
на осн. чл.78, ал.1 ГПК - 775,70 лв. – обезщетение за направените по
делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете като
ОТХВЪРЛЯ частично иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ – само
за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 9207,24 лв.,
като погасени чрез прихващане предвид основателността на възражението за
прихващане на ответника с насрещните му вземания по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за
сумите, както следва: 1548,12 лв., представляваща задължение на ищеца за
връщане на полученото на отпаднало основание – отмяната на уволнението
със заповед със заповед зап. №CB-ORD-62/20.7.2021 г., обезщетение по
чл.220, ал.1 КТ за неспазен срок за предизвестие за уволнението му със
същата заповед на работодателя и 4644,36 лв. – задължение за връщане на
отпаднало основание – отмяната на уволнението със заповед със заповед зап.
№CB-ORD-62/20.7.2021 г., обезщетение за уволнението на ищеца за период от
три месеца.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 ГПК ответника
ЕЛЕККТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД ЕАД (с предишна фирма
ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ АД) с ЕИК ********* да плати по сметка
на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД следните суми: 280,59 лв. – държавна
такса, съразмерно на уважените части от исковете.
ДОПУСКА на осн. чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на
решението само в частта по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.255, ал.1 ГПК – за сумата
от 3014,76 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните по реда на Глава двадесета
от ГПК. В частта по чл.242, ал.1 ГПК съдебният акт представлява
определение и обжалването му е възможно по реда на Глава двадесет и
първа от ГПК – с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението. Да се
връчат на страните преписи от решението.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8