Р Е Ш Е Н И Е
№ 228 13.02.2019г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
административен съд ХХ-ти състав, в публично заседание на двадесет и осми
януари две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при секретаря Ирина
Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело №
2856 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК.
Административното дело е образувано по жалба от
„ИНВЕСТСТРОЙ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.„Христо Фотев“ №
22, представлявано от управителя Ц.В. против Заповед № 03-РД/3716 от 17.09.2018г.,
с която е отказано да бъде финансирано
заявление за подпомагане с ИД 02/04/2/0/00298
от 17.12.2015г. на кандидата „ИНВЕСТСТРОЙ“ ЕООД на стойност 370 800.00 лева без ДДС,
издадена от изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“, съгласно заповед № 03-РД/3673 от 11.09.2018г. на
изпълнителния директор на ДФЗ.
Иска се отмяна
на заповедта като неправилна и незаконосъобразна и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият „ИНВЕСТСТРОЙ“
ЕООД се представлява
от управителя му Ц.В. и процесуалния му представител адвокат Н.К., който
поддържа жалбата и претендира за присъждане на направените по делото разноски,
като прилага списък на същите. Представя писмени бележки.
Ответната страна Изпълнителния директор
на ДФ”Земеделие” – Разплащателна агенция гр.София се представлява от
юрисконсулт М.Л.- Т., която оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира за присъждане на направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
жалбоподателя. Представя писмена защита.
След
цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят „ИНВЕСТСТРОЙ“
ЕООД, с ЕИК ********* е регистриран с Уникален
регистрационен номер /УРН/ 658922 в Интегрираната система за администриране и
контрол /ИСАК/.
Същият е подал заявление за
подпомагане с Уникален идентификационен номер /УИН/ 02/04/2/0/00298/17.12.2015г./л.21-30
от делото/. Със заявлението кандидатът е изготвил проектно предложение с
предмет: „Закупуване на инсталация за преработване на лавандула в гр.Поморие с
обща стойност на заявените за финансиране разходи от 370 800.00 лева без
ДДС. Към предложението са приложени таблица за допустимите дейности,
декларации, извлечения от банкови сметки, анкетна карта и формуляри, договори
за наем, скици, бизнес план, оферти, технически проект, договор за
консултантски услуги и др./л.30-167 от делото/.
Във връзка с подаденото заявление
била извършена административна проверка на установяване на необходимите данни в
регистрите на ИСАК, в Търговския регистър на Агенцията по вписванията, в т.ч.
били изготвени справки за свързаност, проверка за достоверност на представените
оферти и т.н. /стр.168 – 255 от делото/.
В резултат на проверка ДФЗ – РА
изпратила на „ИНВЕСТСТРОЙ“ ЕООД уведомително писмо изх.№ 01-2600/2212 от 25.04.2018г., с
което уведомила бенефициента, че са установени непълноти и нередности на
представените към заявлението за подпомагане документи, като му било указано да
ги отстрани в 10-дневен срок от получаване на съобщението /л.256 - 258 от
делото/.
В отговор дружеството-жалбоподател
изпратило до ДФЗ - РА придружително писмо вх.№ 01-2600/2212 от 18.05.2018г., с
което представило исканите от фонда документи и обяснения към тях /л.259 - 284
от делото/.
В резултат на проведеното
административно производство била издадена оспорената Заповед № 03-РД/3716 от
17.09.2018г., с която е отказано да бъде
финансирано заявление за подпомагане с ИД 02/04/2/0/00298 от 17.12.2015г. на кандидата
„ИНВЕСТСТРОЙ“ ЕООД на стойност 370 800.00 лева без ДДС,
издадена от изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“. Заповедта е издадена на основание чл.20а, ал.2 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл.41, ал.1, чл.38, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7, във връзка с чл.36, ал.1,
т.4, чл.30, ал.2, т.1, чл.30, ал.11, чл.23, ал.4, чл.20, ал.1 от Наредба № 20
от 27.10.2015г. за прилагане на подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански
продукти" от мярка 4. "Инвестиции
в материални активи" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. /Наредбата/, във връзка с пар.31
от ЗР на Наредбата.
Заповедта била връчена с известие
по пощата лично на управителя на дружеството Ц.В. на 27.09.2018г. Недоволно от издадения акт
дружеството го оспорило пред Административен съд – Бургас с жалба вх.№ 11138/09.10.2018г., въз
основа на която е образувано настоящото съдебно производство.
В рамките на съдебното производство е
възложена и изготвена съдебно – техническа експертиза, заключението на която е
прието от съда. Със заключението е установено, че закупената от дружеството-жалбоподател
инсталация за преработка на етерично-маслени култури е мобилна и отговаря на
технологичните изисквания за изпълнението на този вид дейност.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването.
Разгледана по същество същата се
явява основателна поради следните
съображения:
Предмет на оспорване пред
Административен съд Бургас е Заповед
№ 03-РД/3716 от 17.09.2018г., с
която е отказано да бъде финансирано
заявление за подпомагане с ИД 02/04/2/0/00298
от 17.12.2015г. на кандидата „ИНВЕСТСТРОЙ“ ЕООД на стойност 370 800.00 лева без ДДС,
издадена от изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“, съгласно заповед № 03-РД/3673 от 11.09.2018г. на
изпълнителния директор на ДФЗ.
Съгласно чл.168 от АПК във връзка
с чл.142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към
момента на издаването му на всички основания по чл.146 от АПК, без да се
ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от
предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание
за отмяната му.
Държавен фонд “Земеделие” е
акредитиран като единствена Разплащателна агенция за Република България за
прилагане на Общата селскостопанска политика /ОСП/ на ЕС съгласно чл.11а от
Закона за подпомагане на земеделските производители, а по силата на пар.1, т.13
от ДР на ЗПЗП “Разплащателната агенция” е специализирана структура за приемане
на заявления, проверка на условията и извършване на плащанията от Европейските
земеделски фондове. Съгласно чл.20а от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е
и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи
нейната дейност и я представлява.
В конкретния случай оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган – изпълняващ функциите на изпълнителен
директор на ДФ”Земеделие” А. Б. А.– . съгласно заповед № 03-РД/3673 от 11.09.2018г.,
на основание чл.20а, ал.2 от ЗПЗП. Заповедта е издадена в предписаната от
закона писмена форма и при спазване на административно-производствените
правила.
Същевременно съдът намира, че оспореният
административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила и в противоречие с материалните разпоредби на закона, при
наличие на отменителни основания по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК. Съображенията
за това са следните:
Условията и реда за подпомагане по направление прилагане на подмярка 4.2.
"Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции
в материални активи" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. са уредени в Наредба № 20 от 27.10.2015г.
За да издаде оспорената заповед
административният орган е приел, че
подаденото от жалбоподателя „ИНВЕСТСТРОЙ“ ЕООД заявление за подпомагане е в нарушение на следните разпоредби: - чл.38, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7, във връзка с чл.36, ал.1, т.4, чл.30, ал.2,
т.1, чл.30, ал.11, чл.23, ал.4 и чл.20, ал.1 от на Наредба № 20 от 27.10.2015г.
Според чл.30. (1) Допустими за
финансова помощ са следните разходи:
11. разходи, свързани с проекта, в т.ч. разходи за
предпроектни проучвания, такси, хонорари за архитекти, инженери
и консултанти, консултации за икономическа устойчивост на проекти, извършени както в процеса на подготовка на
проекта преди подаване на заявлението
за подпомагане, така и по време
на неговото изпълнение, които не могат да
надхвърлят 12 на сто от общия
размер на допустимите разходи по проект, включени
в т. 1 – 10.
(2) Допустимите разходи по ал.1, т.11 не може да
превишават следните стойности:
1. за консултантски
услуги, свързани с подготовката и управлението на проекта, като
част от разходите
по ал.1, т.11 не могат да
превишават 5 на сто от допустимите
разходи по ал.1, т.1 - 10, но не
повече от левовата равностойност на 35 000 евро;
(11) За всеки
заявен за финансиране разход по ал. 1, който към датата
на подаване на заявлението за подпомагане не е включен в списъка по ал.
9, кандидатът представя най-малко три съпоставими
независими оферти в оригинал, които съдържат наименование на оферента, срока
на валидност на офертата, датата
на издаване на офертата, подпис
и печат на оферента, подробна техническа спецификация на активите/услугите,
цена в левове или евро с посочен
ДДС. Кандидатът представя и решение
за избор на доставчика/изпълнителя,
запитване за оферта по образец
съгласно приложение № 9, а когато не е избрал
най-ниската оферта – писмена обосновка за мотивите, обусловили
избора му. В тези случаи
РА извършва съпоставка между размера на
разхода, посочен във всяка от
представените оферти, като одобрява за
финансиране разхода до най-ниския му
размер, освен ако кандидатът е представил мотивирана обосновка за направения
избор.
Административният
орган е приел, че при провеждане на процедурата при изготвяне на офертите за
проектното предложение на заявителя за подпомагане е нарушена разпоредбата на
чл.30, ал.11 от Наредбата, тъй като е установил, че управителят на две от
дружествата подали оферта за закупуване на процесната инсталация е един и същ –
управител на спечелилото дружество „ИНЖЕНЕРИНГ КОМЕРС” ЕООД и на „ПЕРФЕКТ ОЙЛС”
ЕООД е Д. К.. В действителност от
събраните по делото доказателства се установява, че към датите на подаване на
посочените оферти съответно № 1512038/05.12.2015г. и № 12000221/04.12.2015г. Д.
К. е бил управител само на първото дружество - „ИНЖЕНЕРИНГ КОМЕРС” ЕООД, а
управител на второто дружество на „ПЕРФЕКТ ОЙЛС” ЕООД е бил С. С., като
собствеността му е била прехвърлена на Д. Ко. едва през 2017г. От изложеното
следва изводът, че административният орган неоснователно е приел, че в
процедурата по представяне на офертите за процесната инсталация е допуснато
нарушение на разпоредбата на чл.30, ал.11 от Наредбата.
Необосновано
и неправилно е и приетото от издателя на оспорената заповед, че е налице
допуснато нарушение на чл.30, ал.2, т.1 от Наредба № 20 от 27.10.2015г. по
отношение на посочените в заявлението за подпомагане разходи за „Бизнес план”,
тъй като същите са на стойност 10 800.00 лева, която е по-малко от
определения в посочената разпоредба таван – 18 000.00 лева, представляващи
5% от стойността на проекта.
Не е налице
нарушение и на разпоредбата на чл.20.(1)
от Наредбата, според
която за подпомагане
по реда на
тази наредба кандидатите представят бизнес план по
образец съгласно приложение № 4, който съдържа подробно описание на планираните
инвестиции и дейности за 5-годишен период, а в случаите на инвестиции
за извършване на строително-монтажни работи – за 10-годишен период. Нещо повече, в обстоятелствената част на оспорената заповед липсват
твърдения в тази насока.
Неоснователно
административният орган е приел, че е допуснато нарушение на чл.23.(4) от Наредбата, според която проектите, които включват разходи за преместваеми обекти, се придружават
с разрешение за поставяне, издадено в съответствие със Закона за устройство
на територията. Това е така, тъй като процесната
мобилна инсталация за преработка на етерично-маслени култури не е „преместваем
обект” по смисъла на легалното определение дадено в т.80 от пар.5 от ДР на ЗУТ.
От анализа
на фактите и обстоятелствата в административната преписка не се установява
дружеството – заявител да е допуснало нарушение на разпоредбата на чл.38.(1), т.1, т.2, т.4 и т.7 от Наредбата, според която Изпълнителният директор на Държавен
фонд "Земеделие"
– Разплащателна агенция, издава заповед за пълен или
частичен отказ за финансиране при:
1. нередовност
на документите или непълнота или
неяснота на заявените данни и посочените факти, установени при проверките по чл.36, ал.1, т.2 и
3;
2. несъответствие
с целите и изискванията към кандидатите, дейностите, проектите и заявените разходи, определени в тази наредба;
4. неотстраняване на нередовност на документи, непълнота
и неяснота на заявените данни и посочени факти и/или непредставяне на изисканите от
РА документи, необходими за удостоверяване верността на заявените
от кандидата данни до изтичане
на срока по чл.36, ал.3, като РА отказва изцяло финансирането или намалява финансовата помощ в съответствие с естеството на неотстранените
нередности, непълноти, неясноти и/или липси;
7. установяване
на обстоятелствата, посочени в чл.8, ал.3, 4 и 6, както
и непредставяне на някой от документите
в срока по чл.36, ал.3.
Видно от
представеното по делото придружително писмо вх.№ 01-2600/2212 от 18.05.2018г., жалбоподателят „ИНВЕСТСТРОЙ“
ЕООД е представил исканите от фонда
документи и обяснения към тях в определения за това срок, в отговор на
изпратеното му от ДФЗ – РА уведомително писмо изх.№ 01-2600/2212 от
25.04.2018г.
От
изложеното следва, че оспореният административен акт не е мотивиран в
достатъчна степен, в него не са изложени фактическите основания, от които би
могло да се приеме, че „ИНВЕСТСТРОЙ“ ЕООД е допуснал посочените в него
нарушения на съответните разпоредби на Наредба № 20 от 27.10.2015г. и които да
обосноват издаването му.
Поради тези съображения съдът намира, че оспорената заповед е издадена при наличието на съществени нарушения на
административно-производствените правила и в противоречие с материалните разпоредби
и целта на закона, поради което жалбата против нея се явява основателна и същата
следва да бъде отменена на това основание.
При този изход на делото и съобразно
разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски за внесена държавна такса в размер на 50.00лв и изплатено
възнаграждение за вещо лице в размер на 400.00лв. Съдът счита за основателно
направеното от процесуалния представител на ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
жалбоподателя, което следва да бъде определено в размер на 500.00лв съобразно
разпоредбата на чл.8, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
№ 03-РД/3716 от 17.09.2018г.,
с която е отказано да бъде финансирано
заявление за подпомагане с ИД 02/04/2/0/00298
от 17.12.2015г. на кандидата „ИНВЕСТСТРОЙ“ ЕООД на стойност 370 800.00 лева без ДДС,
издадена от изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“, съгласно заповед № 03-РД/3673 от 11.09.2018г. на
изпълнителния директор на ДФЗ.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие“ РА гр.София да заплати на „ИНВЕСТСТРОЙ“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.„Христо Фотев“ № 22,
представлявано от управителя Ц.В., направените по делото разноски за внесена
държавна такса, изплатено възнаграждение на вещо лице и на адвокат - общо в размер на 950.00 /деветстотин и
петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: