№ 4518
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело №
20241100512060 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 14738 от 29.07.2024 г., постановено по гр. дело № 65415
-ти
по описа за 2023 г., Софийският районен съд, 117 състав, е предоставил за
упражняване родителските права по отношение на децата Т.Н. А.а, родена на
********* г., и М.Н. А.а, родена на ********* г., на майката С. Т. Т., при която
ще живеят, като е постановил режим на лични отношения на бащата Н. С. А. с
двете деца, и е осъдил Н. С. А., ЕГН **********, да заплаща на Т.Н. А.а, ЕГН
**********, и М.Н. А.а, ЕГН **********, действащи чрез тяхната майка и
законен представител С. Т. Т., ЕГН **********, месечни издръжки от по
250.00 лева за всяко дете, считано от 30.11.2022 г., и по 300.00 лева, считано от
13.09.2024 г., ведно със законната лихва за забава. Осъдил е Н. А. да заплати
на СРС такса в размер на 864.00 лева.
Ответникът Н. С. А. (въззивник в настоящото производство) е
останал недоволен от постановеното Решение и го обжалвал с въззивна
жалба, вх. № 273986 от 27.08.2024 г. по описа на СРС, в частта относно
размера на присъдените издръжки за разликата над законоустановения
минимален размер. В жалбата се излагат оплаквания, че постановеното
решение е неправилно, противоречи на материалния и процесуален закон,
постановено е при липса на мотиви и е необосновано.
1
Моли атакуваното решение да бъде отменено и да се намали
постановения размер на издръжките до законоустановения минимален размер.
Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Ищцата С. Т. Т. (въззиваема страна в настоящото производство) е
депозирала отговор на въззивна жалба. В нея твърди, че въззивната жалба е
бланкетна и не са изложени конкретни факти и обстоятелства, които да сочат
на неправилност на първоинстанционния акт, противоречие с материалното
право, процесуалния закон и липса на мотиви. Претендира разноски по
делото.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес
от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване
валиден и допустим в обжалваната му част съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени доказателствената съвкупност
и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство и
съотнесени към релевантния закон, и при така очертания от жалбата предмет
на спора, прие следното:
Софийският районен съд е сезиран с кумулативно обективно
съединени искове за предоставяне на упражняването на родителските права
върху децата Т.Н. А.а и М.Н. А.а на тяхната майка С. Т. Т., и определяне на
режим на виждане с бащата Н. С. А., както и искове за заплащане на издръжка
за минало време и за в бъдеще.
Предмет на въззивна проверка е само размера на присъдените издръжки
на децата Т. и М. за разликата над законоустановения минимален размер, а в
останалите части първоинстанционното решение, като необжалвано, е влязло
в сила.
От приетите по делото доказателства първоинстанционният съд е приел,
че страните са родители на две малолетни деца; ответникът има и друго дете
(Д. Н.П.), което е навършило пълнолетие на 13.09.2024 г.; нетната заплата на
бащата по ТПО е около 1 230.00 лева; брутната заплата на майката от около 2
350.00 лева в началото на 2023 г., като в началото на 2024 г. е достигнала 4
600.00 лева, като същата получава и доход от два други източника. На тази
база първоинстанционният съд е приел за адекватни сумите от по 250.00 лева
за всяко дете), считано от 30.11.2022 г. (издръжка за минало време), и по
300.00 лева, считано от 13.09.2024 г., което е във възможностите на бащата.
Въззивният съд намира, че подадената въззивна жалба е
неоснователна.
2
Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд,
макар и кратки, но достатъчно аргументирани относно размера на
издръжките, и препраща към тях, на основание чл. 272 ГПК. Оплакванията,
изложени от въззивника, за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение относно размера на
издръжките, не се приемат от въззивния съд. При определяне размера на
дължимите месечни издръжки съдът се съобразява с нуждите на децата и
възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни
изисквания, с които съдът следва да се съобрази. Те са съобразени правилно
от първоинстанционния съд.
Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че районният съд не се е
съобразил с действителните нужди на двете деца на страните и доходите на
бащата. Правилно районният съд е съобразил възможностите на
ответника за заплащане на издръжки в постановените размери за двете му
малолетни деца. Тези възможности се определят и от активната
трудоспособна възраст на бащата (няма по делото никакви данни той да е с
намалена работоспособност) и няма други алиментни задължения.
Неоснователен е доводът, че не е съобразено, че Н. А. има още едно дете,
което живее в негово наследствено жилище с майка си – К.Р.М., тъй като тази
дъщеря на въззивника е пълнолетна към днешна дата и няма доказателства по
делото А. да й дължи издръжка на това основание. Неоснователно е
твърдението, че първостепенният съд не е посочил частта на издръжката,
която дава майката. Това обстоятелство, при анализа на доходите на двамата
родители и другите релевантни обстоятелства, е отчетено при определяне
частта на бащата в дължимите месечни издръжки на децата.
Отделно от изложеното, така постановените месечни издръжки за всяко
дете са близки до минималния размер издръжка, определен от закона за
съответния период.
Ето защо първоинстанционното Решение от 29.07.2024 г., се явява
правилно относно така присъдените месечни издръжки на двете деца.
Съобразно изложеното първоинстанционният съдебен акт в обжалваната
част следва да бъде потвърден, а въззивната жалба – да се остави без
уважение.
По разноските.
3
Страните са направили искане за присъждане на направените във
въззивното производство разноски.
При този изход на спора във въззивната инстанция на въззивника не се
следва репариране на направените разноски, поради което и искането му за
присъждане на разноски не следва да бъде уважено.
Сторените разноски от С. Т. за адвокатско възнаграждение във
въззивната инстанция, в доказан размер на 1 000.00 лева, следва да й бъдат
репарирани от Н. А..
Решението не подлежи на обжалване, предвид ограничението на чл. 280,
ал. 3, т. 2 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14738 от 29.07.2024 г., постановено по
-ти
гр. дело № 65415 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 117 състав,
в обжалваната част относно издръжките.
ОСЪЖДА Н. С. А., ЕГН **********, да заплати С. Т. Т., ЕГН
**********, разноски във въззивното производство в размер на 1 000.00 лева.
ОСТАВЯ без уважение искането на Н. С. А. за присъждане на разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4