Определение по дело №620/2010 на Районен съд - Горна Оряховица

                                       Р  А  З  П  О  Р  Е  Ж  Д  А  Н  Е:

 

            Днес 22.03.2010г. Еманоел Вардаров – съдия-докладчик гр.дело№620/2010г. по описа на ВТРС, считам  че дължа произнасяне по реда на чл.129 ал.2 ввр. чл.127 ал.1 от ГПК.

            Според чл.342 от ГПК в първото заседание всеки сънаследник може да възрази против правото на някой да участвува в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти. От дадената от закона възможност да се правят тези възражения в първото заседание не следва, че се касае до преклузивен срок, който, ако не бъде спазен, лишава съсобственика от определени материални права. От друга страна, с решението по чл.344 от ГПК съдът, преди да допусне делбата на една или друга вещ, следва да установи, че тази вещ е съсобствена и какви са дяловете на съделителите в признатата съсобственост. Това означава, че не е необходимо да бъде направено възражение за непринадлежността на вещта към наследствената маса, за изключването и от делбата, респ. за размера на дяловете, съдът трябва да ги определи въз основа на закона и на правата на съсобствениците.  В тази връзка, съдът се произнася по въпросите дали процесният недвижим имот(имоти) е съсобствен между съделителите, както и каква е частта на всеки един от тях, като в делбеното производство следва да участвуват като задължителни необходими другари всички лица, за които е установено, че притежават идеална част от правото на собственост върху този недвижим имот.

           С оглед представените по делото документи(удостоверения за наследници) общият наследодател Коста Дочев Даренков е оставил след своята смърт за наследници по закон децата си: Маринка Костова К., Дочо Костов Даренков, Христо Костов Даренков и Недка Костова Р..

            Видно от представеното удостоверение за наследници  на Дочо Костов Даренков е починал на 01.10.1953г. и е оставил за свои наследник по закон сина си Христо Дочев Даренков(починал на 07.08.2002г.). Последният оставил за своя наследница си съпругата Мара Атанасова Даренкова(починала на 05.11.2002г.), която от своя страна има за наследници двете си деца от други брак Албена И. Долапчиева и Петьо Илиев Долапчиев. Петьо Илиев Долапчиев починал през 2001г. и оставил за своя наследница дъщеря си Миглена Петьова Долапчиева. Обстоятелството, че на 10.05.2001г. Христо Дочев Даренков е завещал със саморъчно завещание от същата дата на Д.М.Б. част от процесните имоти. Когато починалият съпруг няма деца, които да го наследят, а неговите законни наследници са някои от другите лица, посочени в ЗН, преживелият съпруг ще наследява частта му от общото имущество заедно с тях. И в този случай частта му от наследството на починалия съпруг ще се определи съобразно със ЗН. Ако починалият съпруг няма други законни наследници, съгласно чл.9 ал.3 ЗН преживелият съпруг получава цялата му част от общото имущество. В тази връзка след смъртта на Христо Дочев Даренков, същият се наследява от  съпругата си Мара Атанасова Даренкова, която от своя страна се наследява от децата си Албена И. Долапчиева и Петьо Илиев Долапчиев. С оглед изложеното, Албена И. Долапчиева и Миглена Петьова Долапчиева следва да бъдат конституирани като задължителни необходими другари в производството. В противен случай би се допуснало процесуално нарушение, водещо до постановяване на недопустим съдебен акт, тъй като спорът за принадлежността на правото на собственост е разрешен без участието на лицето, за което се твърди, че е придобило това право преди завеждането на делото за делба(Решение№110/17.01.1983г. по гр.дело№3593/1982г. ВКС - Iг.о.; Решение№174/18.03.2004г. по гр.дело№ 577/2003 г. ВКС - Iг.о.).

            Също с  оглед представените удостоверения за наследници остават неясни твърденията на съделителката Д., че Христо Костов Даренков  бил починал и не бил оставил съпруга и/или низходящи, както и че Недка Костава Р.(починала на 29.05.1986г.) оставила наследници дъщерите си А.Х.Р. и Стефка Х.Г..

            С оглед изискванията на чл.114 б.”в” от ЗС ввр. чл.11 б.”б” от Правилника за вписванията исковата молба следва да бъде вписана и съобразно това и Заповед№292/12.06.2009г. на Председателя на ГОРС следва да бъдат представени още два екземпляра от исковата молба и същата да бъде вписана в Служба по вписванията гр.Г.Оряховица към АВ, както и данъчни оценки на процесните имоти.

                Водим от изложените съображения и на основание чл.129 ал.1, ал.2 ввр. чл.127 ал.1 от ГПК, съдът

 

                                                    Р  А  З  П  О  Р  Е   Д   И :

                В  едноседмичен срок от получаване на съобщението М.К.Д. с ЕГН********** ***, като посочи: - адресите за призоваване на Албена И. Долапчиева и Миглена Петьова Долапчиева, както и техните ЕГН с оглед тяхното конституиране  като необходими другари съделители; -удостоверение за наследници на Христо Костов Даренков(починал в гр.София); -удостоверение за наследници на Недка Костова Р. (починала на 29.05.1986г. в гр.Г.Оряховица); -удостоверение за данъчни оценки на имотите.

              ЗАДЪЛЖАВА М.К.Д. да изправи с оглед дадените указания на съда исковата молба и представи освен екземпляри на същата за останалите ответници-съделители и още два екземпляра за вписване на същата молба.

            УКАЗВА на М.К.Д., че при неотстраняване на посочените нередовности в срок, молбата от 18.03.2010г. ще  му бъде върната.

            ДА СЕ ИЗИСКА от Община гр.Г.Оряховица удостоверение за наследници на Недка Костова Рогев(с ЕГН**********, починала на 29.05.1986г. в гр.Г.Оряховица).

            ДА СЕ ИЗИСКА от Столична община(длъжностното лице по гражданското състояние) с известие за доставяне-обратна разписка удостоверение за наследници на Христо Костов Даренков(починал в гр.София), като към придружителното писмо се изпрати и препис от удостоверението за наследници  на Коста Дочев Даренков.

 

             Препис от настоящото  разпореждане и Заповед№292/12.06.2009г. на Председателя на ГОРС да се изпрати на М.К.Д. ***, за сведение и изпълнение

            След изтичане на срока по чл.129 ал.2 от ГПК делото да се докладва на съдията-докладчик.

 

                                                                                       Районен съдия:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Решение № 174 от 18.03.2004 г. на ВКС по гр. д. № 577/2003 г., I г. о., докладчик съдията Светлана Калинова
чл. 282, ал. 1 ГПК

чл. 76 ЗН
С Решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите дали недвижимият имот е съсобствен между съделителите, както и каква е частта на всеки един от тях, като в делбеното производство следва да участвуват като задължителни необходими другари всички лица, за които е установено, че притежават идеална част от правото на собственост върху този недвижим имот. Ако в хода на делбеното производство бъде установено, че един от съделителите е прехвърлил притежаваните от него права на трето лице преди завеждането на иска за делба, съдът следва да даде указания това лице да бъде конституирано като съделител и спорът за принадлежността на правото на собственост върху имота да бъде разрешен с участието на това трето лице.
------------------------

Производството е по чл. 218а, ал. 1, буква "а" от ГПК.
Е. К. К. е обжалвала Решението на С. окръжен съд, постановено на 5.06.2003 г. по гр. д. № 216/2002 г. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила - отменителни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" от ГПК. Моли постановеното от С. окръжен съд решение да бъде отменено и вместо това да бъде допусната делба на процесния недвижим имот при равни квоти за нея и ответника Т. К. В.

Ответникът по касационна жалба Т. К. В. оспорва същата като неоснователна и моли постановеното от С. окръжен съд решение да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 от ГПК и е допустима.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата срещу решението касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж от ГПК, приема следното:

Производството е за делба във фазата по допускането.

С обжалваното решение, постановено на 5.06.2003 г. по гр. д. № 216 от 2002 г., С. окръжен съд, действувайки като въззивна инстанция при повторно разглеждане след постановено по реда на чл. 218ж от ГПК отменително решение на ВКС, е оставил в сила първоинстанционното решение от 29.09.1999 г. на С. районен съд, постановено по гр. д. № 852/1998 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. К. К. против Т. К. В. иск за делба на апартамент, находящ се в гр. С., бл. "Д." № 15, ет. 4, № 14. Приел е, че не са налице предпоставките за допускане на делбата, въпреки че съделителите - като наследници по закон на Н. Р., са придобили правото на собственост върху процесния апартамент като обезщетение срещу отчужден от тяхната наследодателка по реда на ЗТСУ недвижим имот, тъй като при новото разглеждане на делото от въззивния съд е представен н. а. № 104, том IХ, н. д. № 3504 от 1996 г., обективиращ договор, по силата на който съделителят Т. К. е прехвърлил правото на собственост върху имота на трето лице - Ч. Т. В., което не е страна в делбеното производство.

Обжалваното решение е недопустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 282, ал. 1 от ГПК, с решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите дали процесният недвижим имот е съсобствен между съделителите, както и каква е частта на всеки един от тях, като в делбеното производство следва да участвуват като задължителни необходими другари всички лица, за които е установено, че притежават идеална част от правото на собственост върху този недвижим имот. Ако в хода на делбеното производство бъде установено, че един от съделителите е прехвърлил притежаваните от него права на трето лице преди завеждането на иска за делба, съдът следва да даде указания това лице да бъде конституирано като съделител и спорът за принадлежността на правото на собственост върху имота да бъде разрешен с участието на това трето лице. След като при новото разглеждане на делото от въззивния съд е представен н. а. № 104, том IХ, н. д. № 3504 от 1996 г., обективиращ извършена преди завеждането на делото за делба сделка, по силата на която съделителят Т. К. е прехвърлил на трето лице правото на собственост върху процесния недвижим имот и е направено изрично искане от страна на ищцата Е. К. за конституиране на това лице като съделител, същият е следвало да бъде конституиран като задължителен необходим другар в производството. Като е отхвърлил искането за конституиране на приобретателя Ч. Т. В. в делбеното производство, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, което е довело до постановяване на недопустим съдебен акт, тъй като спорът за принадлежността на правото на собственост е разрешен без участието на лицето, за което се твърди, че е придобило това право преди завеждането на делото за делба, въпреки че решението е мотивирано именно с обективираната в този нотариален акт сделка за прехвърляне правото на собственост върху имота срещу задължение за издръжка и гледане. На основание чл. 218ж, ал. 2 от ГПК, постановеното от С. окръжен съд решение следва да бъде обезсилено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд с указания за конституиране на приобретателя по сключения на 10.12.1996 г. договор Ч. Т. В. и за решаване по същество на спора за наличието на съсобственост върху процесния недвижим имот и оттам на предпоставките за допускане на делбата, като бъдат обсъдени и наведените от съделителката Е. К. доводи за приложимостта на разпоредбата на чл. 76 от ЗН.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

РЕШИ:

Обезсилва Решението, постановено на 5.06.2003 г. по гр. д. № 216/2002 г. по описа на С. окръжен съд и

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжния съд.

 

 

РЕШЕНИЕ № 3020 ОТ 13.10.1982 Г. ПО ГР. Д. № 2104/1982 Г., I Г. О.

 

ПРИ ДОПУСКАНЕ НА ДЕЛБАТА СЪДЪТ СЕ ПРОИЗНАСЯ МЕЖДУ КОИ ЛИЦА И ЗА КОИ ИМОТИ ЩЕ СЕ ИЗВЪРШИ ТЯ, КАКТО И КАКВА Е ЧАСТТА НА ВСЕКИ СЪНАСЛЕДНИК, НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА, ДАЛИ Е НАПРАВЕНО ВЪЗРАЖЕНИЕ ПО ТЕЗИ ВЪПРОСИ СЛЕД ПЪРВОТО ЗАСЕДАНИЕ ПО ДЕЛОТО И ДАЛИ ВЪОБЩЕ Е НАПРАВЕНО ВЪЗРАЖЕНИЕ.

Чл. 279 ГПК

Чл. 282, ал. 1 ГПК

 

С решенията, преглед на които се предлага, не е уважено възражението на ответницата за недопускане до делба на единия от имотите като неин личен и на втори имот - като придобит от трето лице, защото възражението е направено във второто, а не в първото по делото заседание. Възражения от този род могат да се правят само в първото по делото заседание.

Това съображение е незаконосъобразно.

Според чл. 279 ГПК в първото заседание всеки сънаследник може да възрази против правото на някой да участвува в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти. От дадената от закона възможност да се правят тези възражения в първото заседание не следва, че се касае до преклузивен срок, който, ако не бъде спазен, лишава съсобственика от определени материални права.

От друга страна, с решението по чл. 282 ГПК съдът, преди да допусне делбата на една или друга вещ, следва да установи, че тази вещ е съсобствена и какви са дяловете на съделителите в признатата съсобственост. Това означава, че не е необходимо да бъде направено възражение за непринадлежността на вещта към наследствената маса, за да бъде изключена тя от делбата. Това означава също така, че и без да е направено възражение по размера на дяловете, съдът трябва да ги определи въз основа на закона и на правата на съсобствениците.

Тези изводи се подкрепят, на първо място, от обстоятелството, че с реформата на ГПК от 1961 г. са отменени чл. 284 и 285 ГПК. Според отменените текстове недоволният от решението за допускане на делбата сънаследник не е имал право да го обжалва, но е имал възможност, за да запази правата си, да предяви възраженията си срещу решението по чл. 282, ал. 1 ГПК по исков ред. С отменяване на посочените норми решението за допускане на делбата дава окончателен отговор на правата на сънаследниците.

На второ място, включването в делбата на непринадлежаща към наследствената маса вещ и възлагането й на съделител, който след това бъде съдебно отстранен, има за последица според чл. 73 ЗН обезпечаването на този сънаследник от другите. За това не е допустимо да се прибегне до санкционната норма, щом в самото производство по делба може да се избегне допускането и извършването на делба на чужда вещ.

 

РЕШЕНИЕ № 110 ОТ 17.01.1983 Г. ПО ГР. Д. № 3593/82 Г., I Г. О.

 

С решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите: между кои лица, за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник - чл. 282, ал. 1 ГПК. Делба се допуска само на съсобствени (чл.34, ал. 1 ЗС) и на сънаследствени (чл. 69, ал. 1 ЗН) имоти. Размерът на частите на съделителите в делбата се определя от обема на правото им на съсобственост в имота. Ако имотът не е съсобствен, а принадлежи на някой от съделителите или на трето лице, то такъв имот не може да се включи в делбата.

 

 

 

съдът е приложил разпоредбата на чл. 121, ал. 2 и 3 ГПК (отм.), приемайки, че в след като приобретателят по дарението с НА № 163/2007 година - внучката на С. М. - Борислава Б. не е заместила прехвърлителя по реда на чл. 117, ал. 1 ГПК (отм.), нито е встъпила или е била привлечена като трето лице -помагач в процеса, макар и сделката да е проявила вещноправното си действие в отношенията дарител-дарен, то в делбения процес правата на съделител следва да се признаят като права на прехвърлител /дарител/, поради действието на вписването на исковата молба за съдебна делба, което вписване прави непротивпоставими правата на приобретателя по сделката спрямо другия съсобственик, извършена в хода на производството. Само ако исковата молба за съдебна делба не бе вписана, то придобитите права на дареното лице по НА № 163/2007 година биха били противопоставими на съделителя Р доколкото няма участие на действителния съсобственика, искът за съдебна делба не би бил основателен.