РЕШЕНИЕ
№ 393
гр. Плевен, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430107052 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Исковата молба е подадена от ***, против М. А. И. с ЕГН **********, с
предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на
следните суми: сумата от *** – главница по ***, *** - възнаградителна лихва
за периода ***, *** - обезщетение за забава за периода ***, ведно със
законната лихва считано от 25.08.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
***. Ищецът твърди, че издаденият съдебен акт е възразен от длъжника и
съдът е указал на заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК.
Ищецът твърди, че на *** между *** и М. А. И. по реда на ЗПФУР, е сключен
*** е ***, съгласно който кредиторът се е задължил да предостави на
ответника потребителски кредит, който кредитополучателят се задължава да
усвои и върне, като заплати и уговорената лихва за ползване на кредита.
Сочи, че на ответника е предоставен кредит в размер на *** със срок 24
месеца, с първа погасителна вноска с падеж ***, и последна - с падеж ***, с
размер на месечната погасителна вноска от ***, включваща дължимата
1
главница и договорна лихва. Сочи, че е уговорен лихвен процент за целия
срок на договора в размер на 41,24% и ГПР в размер на 50,00%. Твърди, че
между *** и М. А. И. е сключен договор за предоставяне на поръчителство,
във връзка с възникналото облигационно правоотношение между
кредитополучателя и кредитора, както и че на същата дата между *** и *** е
сключен договор за поръчителство, по силата на който Поръчителя се е
съгласил да отговаря солидарно е кредитополучателя по *** ***. Твърди
неизпълнение на задълженията по кредита към първоначалния кредитор и
изпълнение на задължението от солидарно отговорния поръчител, след което
твърди, че *** е уведомил ответника, като му е изпратило писмо на
посочената от него електронна поща, че на *** от *** е направено искане от
*** да заплати всички просрочени суми по *** с ***, както и че сумите ще
бъдат заплатени в срок до 5 дни от получаване на искането за плащане.
Твърди, че ответникът е уведомен и че дължимите суми са заплатени от
страна на *** на ***, като му е посочен общият размер на задължението,
както и банковата сметка, по която може да заплати задължението. Твърди
неплащане на задълженията от страна на ответника към встъпилия в правата
на кредитора поръчител. Твърди се, че на *** е подписано Приложение 1 към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***, сключен между *** и
***, по силата на което вземането на ***, произтичащо от *** ***, сключен с
М. А. И., е прехвърлено в собственост на ***, ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Претендират се
разноски.
Ответникът оспорва, че процесното вземане е надлежно прехвърлено от
*** на ищеца - ***. Счита, че договорът за поръчителство, сключен между
него и „*** е изцяло нищожен/недействителен поради противоречието му
както със специалните закони, приложими към договорите за потребителски
кредити - ЗПК и ЗЗП, така и на общия закон - ЗЗД. Счита, че договорът за
потребителски кредит е в нарушение на клаузите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, че
едноличен собственик на капитала на *** е ***. Заявява, че няма
доказателства, че *** действително е заплатил каквито и да било суми на
„***, че към датата на цесията вземането не е съществувало в полза на ***, за
да бъде цедирано на ищеца, също и че цесията има транслативен ефект.
Оспорва, че ответницата е получила сумата на главницата в пълния твърдян
размер, както и че е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията,
2
претендирани срещу нея, че е уведомена надлежно за извършената цесия
преди образуване на заповедното производство. Моли съда да отхвърли
исковете, счита, че ако се установи, че договорът за потребителски кредит и
договорът за поръчителство са недействителни/нищожни, кредиторът може
да иска единствено връщане на реално предадената сума, но не на
предявеното договорно основание, а на друго основание — неоснователно
обогатяване. Оспорва начисленият лихвен процент по процесния Договор за
заем, като твърди, че същият е неправомерно завишен в противоречие с
добрите нрави.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК.
Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по
издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение по
***. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е възразена от длъжника, заявителят разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422
от ГПК.
Вземането на ищеца произтича от сключен *** *** от ***, по който ***
е кредитор, а ответницата – кредитополучател, за сумата от *** Условията в
договора, съгласно Приложение 1, са били следните: общ размер на
предоставения кредит — ***; срок на кредита — 24 месеца - от *** до ***;
размер на погасителните вноски — ***; лихвен процент по кредита – 41.24 %;
годишен процент на разходите по кредита — 50 %, или общ размер на всички
плащания — *** На същата дата - *** между ***, в качеството на поръчител,
и ответницата М. А. И., в качеството на потребител, е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство, съгласно който поръчителят се задължава да
сключи договор за поръчителство с ***, и да отговаря пред него солидарно с
потребителя за изпълнението на всички негови задължения, както и за всички
последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора
за потребителски кредит. Съгласно Приложение 1 към този договор,
възнаграждението на поръчителя е в размер на *** месечно за периода на
действие на договора за кредит. Въпреки че крайната сума на
възнаграждението на поръчителя не е записана нито в договора, нито в
3
приложението към него, общо задължението за възнаграждение към
поръчителя възлиза на ***, изчислено от съда, съобразно погасителния план
на договора за кредит. По делото е представен и Договор за поръчителство,
сключен между *** и *** от ***, съгласно който по конкретно описания
договор за кредит между *** и М. А. И. в размер на *** с краен срок на
погасяване ***, *** се задължава да отговаря солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на потребителя, и за всички последици
от неизпълнението им. От представените от третото, неучастващо по делото
лице - *** доказателства, се установява, че на *** *** е отправил към ***
искане за плащане по предоставени договори за поръчителство по
приложение № 1, в това число и по договора на кредит на ответницата от ***
/л. 230 от делото/, като в това приложение е посочено, че общата дължима
сума към ***, е в размер на *** Представено е споразумение за насрещно
прихващане между същите страни от ***, в което те са приели, че към датата
на искането за плащане – *** *** има вземане от *** в размер на ***, а ***
има вземане от *** в размер на ***, и са се договорили да направят насрещно
прихващане на вземанията си, в резултат на което за *** остава дължимо
вземане в размер на *** На *** между *** и *** от една страна, и *** – от
друга, е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата
на който продавачите са прехвърлили на ищеца в настоящето производство
вземания по приложен списък – приложение № 1 от *** като под ***, *** е
прехвърлил вземането си срещу ответницата М. А. И. по договора от *** като
е посочено, че общата дължима сума към датата на продажбата е в размер на
*** По делото е приложено потвърждение по чл.99 ал.3 от ЗЗД от ***;
пълномощно, с което *** И *** са упълномощили ищеца *** да уведоми от
тяхно име длъжниците за настъпилата цесия, като на *** до ответницата е
изпратено уведомително писмо за цесията и покана за плащане на сумата от
*** Това уведомително писмо не е връчено на длъжника, като в обратната
разписка е отбелязано, че адресът не съществува. Същевременно по делото са
приложени разпечатки от електронни уведомявания от *** и ***, с които
поръчителят *** е уведомил ответницата за полученото от него искане за
плащане на дължими суми по договор от *** от *** и впоследствие - за
заплащане на сумите за главница, договорна и наказателна лихва по договора
за кредит, както и за задължения по договора за предоставяне на
поръчителство в общ размер на *** От представеното от ответницата
4
удостоверение за актуално състояние на поръчителя *** е видно, че
едноличен собственик на неговия капитал е кредитора ***. От изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по сключения
договор за заем на стойност *** с общо задължение по договора – главница
плюс договорна лихва в размер на *** е изплатена сумата от *** По договора
за поръчителство с *** е заплатена сумата от ***, като след сключения
договор за цесия има извършено плащане към ищеца *** на *** Съобразно
претенциите на ищеца е останала неизплатена главница в размер на ***
неизплатена договорна лихва в размер на *** и лихва за забава върху
неизплатената главница за периода от *** При проверката вещото лице е
посочило, че документ за усвояване на сумата от *** – главница, не й е бил
предоставен, но не е посочено от кого е търсен такъв документ. Към датата на
изготвяне на експертизата на вещото лице не са били предоставени и данни за
заплащане на суми от поръчителя *** към кредитора *** по договора за
поръчителство. По делото е изготвена и съдебно-техническа експертиза,
която е работила със системата на кредитора *** и с изпратения диск с
информация за сключените договор за кредит и поръчителство, СЕФ и Общи
условия за предоставяне на кредити на кредитора. Заключението сочи, че е
отправено искане от заемателя за кандидатстване за потребителски кредит
като част от последователността при изпълнение на процеса по
кандидатстване за кредит. Видно е, че ответницата се е регистрирала като
клиент с посочване на ЕГН, с посочване на имейл **** за сумата от ***;
попълвана е форма за кандидатстване за финансова услуга по електронен път
на уеб страницата на ***, което е част от последователността при изпълнение
на процеса по кандидатстване за кредит. През май месец 2018 г. е било
необходимо да се избере вид на предоставения кредит и сумата, която
клиентът е желаел да получи и периода, за който желае да върне сумата чрез
електронен онлайн калкулатор, след въвеждане на данните клиентът е
следвало да въведе имейл адрес и телефонен номер и след това да натисне
бутона „продължи“. След това се отваря нова страница с полета за попълване,
в които се въвеждат лични данни – ЕГН, три имена, номер на лична карта,
дата на валидност, от кого е издадена и др., които се отразяват в
административния панел на кредитора. Тази персонална информация е била
предоставена на вещото лице като получени от кредитора данни. Установено
е, че заемополучателят е дал съгласие за обработка на личните му данни чрез
5
маркиране на предварително празни чекбоксове и хиперлинкове към
документи като е завършил с активно действие- натискане на бутон „вземи
парите сега“. Съгласието за обработка на лични данни е бил задължителен
чекбокс и клиента не може да завърши процеса по кандидатстване без да е го
е маркирал, като в случая той не е маркирал други незадължителни
чекбоксове – за присъединяване към лоялна програма и за маркетинг
съгласие. В случая клиента не е създал профил/акаунт, до който да има
достъп с парола и да има възможност да си вижда данните от
административната система на ***. Вещото лице е констатирало, че
кредитополучателя е приел стандартния европейски формуляр и договора за
кредит ведно с общите условия, маркирал е един от чекбоксовете, който
отбелязва това и трите документа – СЕФ, договора за кредит и ОУ са
изпратени от кредитора по имейл на *** в 08:15:00 ч. като копие на този
имейл се съхранява от самия кредитор. Заключението е констатирало, че при
кандидатстване за кредит в платформата на кредитора, клиентът може да
избере дали кредита да бъде обезпечен или необезпечен. В бутон
„гарантирано до минути“ се съдържа информация, от която клиента прави
избор, че кандидатства за обезпечен с поръчителство кредит. Отваря се
допълнителен прозорец, който дава информация, че за получаване на парите
веднага кредитът ще бъде гарантиран от друга компания наречена
„поръчител“. Посочва се сума, която е сбор между вноската по договора за
кредит и дължимото възнаграждение на поръчителя, което е посочено
ориентировъчно на база историческа справка. Конкретния размер по договора
за поръчителство се определя на база индивидуална оценка от поръчителя
след подаване на заявлението за кредит. Констатирало е, че клиентът може да
заяви обезпечение и след първоначално подаване на заявление за кредит, но
преди неговото одобряване, като смяна след одобряване на кредита не била
възможна. Резултатът от избора за поръчителство е отразен в
административния панел. При сключване на договор за поръчителство,
кредитополучателя е дал съгласието си за достъп до личните му данни на
поръчителя чрез маркиране на нарочен чекбокс и натискане на бутон.
Експертизата е констатирала, че кредитополучателят е сключил договор за
поръчителство – при избора му за обезпечение с натискане на бутона „запази“
той е бил прехвърлен на сайта на поръчителя ***, в който е наличен текста на
договора за предоставяне на поръчителство и е трябвало да въведе
6
шестцифрен код, за да сключи самия договор. Самия договор е бил
предоставен на клиента и по имейл заедно с изпращане на есемес кода на
телефонния номер на заемополучателя. Договора за предоставяне на
поръчителство се счита за сключен след потвърждаване от страна на клиента
с шестцифрения код. Следващата стъпка е натискане на бутон „взимам парите
гарантирано до минути“, при което поръчителят изпраща потвърждение до
кредитора за сключения договор за предоставяне на поръчителство, а клиента
отново се препраща на страницата на кредитора, за да извърши последна
проверка на избраните от него опции. За конкретния договор хронологията на
описаните стъпки сочи, че действията по кандидатстване от клиента е
приключило за минути. След завършване на процеса цялата кредитна
документация е изпратена по имейл, като имейлите по кредитора са
изпратени на *** в 08:15:00 часа. По отношение на шрифтовете на
документите, които са част от кредитната документация, експертизата е
установила, че ползвания шрифт на целия документ СЕФ е Times New Roman
с размер на целия документ 12 пункта. На същия шрифт са и Общите условия
за предоставяне на кредити и Договора за потребителски кредит ***/***, като
размерът на шрифта е 11,5 пункта. Шрифтът на Договор за предоставяне на
поръчителство е различен – Univers, който е 9,5 пункта, а Договорът за
поръчителство между кредитора и поръчителя е на шрифт Times New Roman
с размер 12 пункта.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното: Договорът за паричен кредит намира
своята материалноправна обосновка в разпоредбите на чл. 240 и сл. от ЗЗД.
Той се ха***теризира като реален, каузален, едностранен договор, като в
конкретния случай е материализиран във форма по реда на ЗПФУР. Съдебно-
техническата експертиза, която съдът кредитира изцяло, описвайки подробно
стъпките през които се преминава за сключване на договора, доказа
безпротиворечиво, че единствено титулярът М. А. И. е можела да сключи
договорите за кредит и за предоставяне на поръчителство – чрез пълните си
данни от лична карта, телефонен номер, на който се пращат данни, които
впоследствие се попълват при кандидатстване, ел.адрес. Липсва твърдение от
ответника за кражба на личните му данни и жалби до компетентните органи
за такава, поради което съдът приема, че именно тя е сключила процесните
договори. Оспорено е получаването на сумата по кредита, но това
7
обстоятелство се доказва от установения от СИЕ факт на заплащане на 6
месечни вноски по задължението в размер на ***, на сумата от *** на
поръчителя, както и на 50.00лв. на ищеца-цесионер след извършената цесия.
Във връзка с последното плащане – на ищеца по делото и цесионер по
договора за цесия, може да се направи и извод, че цесията е съобщена на
ответника най-късно на датата на това плащане – *** доколкото той не би
направил плащане по договора именно на това лице, ако не е уведомен за
настъпилата цесия.
Съдът обаче намира, че независимо от обстоятелството, че е налице
редовно сключване на двата договора – за кредит и за предоставяне на
поръчителство, първият от тях е недействителен по силата на чл. 22 от ЗПК, а
вторият – нищожен. Сключеният между *** и ответницата *** *** от ***, се
регулира от ЗПК - в редакцията му от 29.07.2016г., и не представлява никое
от изключенията, посочени в чл. 4 от ЗПК. Съгласно чл.9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Съобразно събраните по делото доказателства обаче, съдът
намира, че в случая процесния договор се явява недействителен на осн. чл. 22
от ЗПК. Законодателят, с нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, изисква договорът
да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните. В настоящия случай,
представения по делото Договор за кредит е сключен в противоречие с
цитираното законово изискване, доколкото установения по делото в
оригинала на договора шрифт е 11.5 пункта, а друг негов елементи – СЕФ, е
на шрифт 12 пункта, съвсем различен шрифт е шрифта на договора за
предоставяне на поръчителство по същия този договор. Това въведено в
българското законодателство изискване за еднаквост на шрифта и минимално
изискване за неговия размер, е относимо към всички договори, сключени на
територията на страната, какъвто се явява процесният, и следва да бъде
8
съобразено с изискванията на българския закон, което обаче не е спазено в
настоящия случай. Съдът счита, също и че определения в договора ГПР е
неточно и подвеждащо определен в размер, незначително под максималния
такъв – 50.00%, и реално не е в такъв размер, доколкото, одобрявайки
отпускането на кредита при поръчителство от свързано с него лице, на което
е едноличен собственик на капитала, кредиторът е знаел, че ще бъде
заплатено възнаграждение за това /дори и само поради факта, че е дал
историческа справка за дължимото възнаграждение още преди да прехвърли
потребителя към сайта на поръчителя/. В този случай, още при сключване на
договора, разходите на кредитополучателя са били много над посочените 50%
в първоначалния Договор за кредит. Дори само констатираното
противоречие с изискванията на чл. 10 ал. 1 от ЗПК – за различията във вида
и в размера на шрифта, по силата на чл. 22 от ЗПК, е предпоставка договорът
да се счита за недействителен, а съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. Съдът
намира, че не се касае за друга, различна правна квалификация на
претендираната главница, както счита ответника, доколкото тази главница е
дължима по силата на закона и във връзка със сключения договор, макар и
констатиран като недействителен.
По отношение на Договора за предоставяне на поръчителство, който е
акцесорен към договора за кредит, съдът констатира, че възнаграждението,
уговорено между кредитополучателя и поръчителя в т. 1, раздел II от
Приложение № 1, се основава на неравноправна клауза. В самия договор за
предоставяне на поръчителство липсва посочване на сума за
поръчителството, чл. 8 от него препраща към Приложение № 1. В нито една
клауза от приложението обаче не е посочена общата сума, която се дължи на
поръчителя *** от кредитополучателя, независимо, че подробно е описано
задължението по договора за кредит. Чл. 1, раздел II сочи само, че
възнаграждението на поръчителя е в размер на 117.51 лева на месец за
периода на действие на договора за кредит. При това положение, съдът
намира, че уговорката за възнаграждението на поръчителя представлява
неравноправна клауза на осн. чл. 143 ал. 2 т. 19 от ЗПК - не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора. Същевременно, съдът намира уговорката за възнаграждение на
9
поръчителя и за нищожна на осн. чл.21, ал.1 от ЗПК, съгласно който всяка
клауза в ***, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този
закон, е нищожна. На първо място следва да се посочи, че съгласно
уговорките, установени в договора за кредит, условие за отпускане на
финансовия ресурс, представлява обезпечаване на вземането на
кредитодателя с гаранция от трето лице, одобрено от страна на кредитора –
заемодател /чл.4 от Договора за паричен заем/. Така, в разрез с нормите на
добросъвестността, е установено допълнително възнаграждение, дължимо от
кредитополучателя, под формата на скрит разход по кредита, който както
беше отбелязано по-горе – не е включен в ГПР. Основание за противоречие с
добрите нрави е и обстоятелството, че главницата – заетата сума, е в размер
на ***, а стойността на поръчителството, изчислена от съда, е ***, т.е. по-
висока от стойността на самия кредит, като се отчете, че същевременно
лихвения процент по кредита е 41,24%, и реално кредитополучателят
изначално дължи заплащане на почти три пъти по-висока стойност от тази на
заетите средства. Поради посоченото, съдът намира, че целият договор за
предоставяне на поръчителство между *** и кредитополучателят е нищожен,
поради противоречие с добрите нрави. Така констатираната нищожност на
договора за предоставяне на поръчителство обаче не рефлектира върху
качеството на *** като поръчител на кредитополучателя по основния договор
за заем, доколкото поръчителство възниква съгл. чл. 138 от ЗЗД с писмения
Договор между кредитора *** и поръчителя ***, приложен по делото и
неоспорен в производството, и не се нуждае от допълнителен договор между
поръчителя и кредитополучателя. Поради горното, съдът намира, че
поръчителя е отговарял за действителните задължения на кредитополучателя
към кредитора, заплатил ги е при поискване, като междувременно е
уведомил кредитополучателя на ел. поща за претенцията, и е заплатил чрез
прихващане дължимите суми, като е встъпил в правата на кредитора съгл. чл.
143 от ЗЗД. При това положение, към датата на цесията, той действително е
имал вземане срещу ответницата, което валидно е прехвърлил на настоящия
ищец - ***. Относно размера на действителното вземане, съдът намира, че то,
съгл. чл. 23 от ЗПК е чистата стойност на кредита, т.е главницата по него –
2500лв, която следва да бъде намалена със заплатените суми по кредита,
независимо към кои задължения са били отнесени те от първоначалния
кредитор / в този случай съдът служебно извършва прихващане между
10
плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза съгл. решение на
СЕС от 30.06.2022г. по дело C 170/21/. В случая по договора, вкл. и този за
предоставяне на поръчителство, общо са били заплатени суми в размер на
1499.99лв., установени от СИЕ. От това следва, че от общо дължимата
главница е останал неиздължен остатък в размер на ***, и до този размер
исковата претенция за главница следва да бъде уважена, като за разликата до
претендирания размер от *** – следва да се отхвърли като неоснователна.
Останалите претенции – за договорна и за законна лихва, като неоснователни,
на посочените по-горе основания, следва изцяло да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото, съдът следва да присъди на осн. чл. 78 ал. 1 и
ал. 3 от ГПК разноски в полза и на двете страни, съобразно уважените и
отхвърлени части на исковите претенции. Съдът намира, че с оглед
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, размерът на възнаграждението за
юрисконсулт следва да бъде определено в размер на 150.00 лв. - за исковото
производство, а за заповедното следва да остане 50.00 лв. – както е присъдено
в самата заповед за изпълнение. При това положение, претенциите за
разноски на ищеца в исковото производство за общо 871.55лв. – ДТ,
юрк.възнаграждение, такса за СИЕ и СТЕ, съобразно уважената част от
исковете, са основателни до размер на 243.62лв., и в този размер следва да
бъдат присъдени. Ответникът е упълномощил процесуалния си представител
при условията на безплатна правна помощ, поради което на *** К. И. Б.
следва да се присъди част от дължимото възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от исковете. Изчислено от съда, възнаграждението по чл.
38 от ЗА, на осн. чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС, в
редакцията й към датата на сключване на договора за правна помощ и
съдействие – 06.01.2022г., е в общ размер на 480.43лв., или дължимата от
ищеца част от това възнаграждение възлиза на 346.14лв.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца и ответника в
заповедното производство. Съобразно изхода на делото, разноски в
заповедното производство се дължат на заявителя – ищец в размер на 33.98лв.
На адвоката, предоставил безплатна помощ на ответницата в заповедното
производство – *** Михаел Любомиров Любомиров, следва да се присъди
част от дължимото възнаграждение /355.22лв., изчислено на осн. чл. 7 ал. 7
11
вр. с ал. 2 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС/, съобразно отхвърлената част от
исковете – 255.93лв.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415 във вр. с чл.124
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, по отношение на М. А. И. с ЕГН
********** от ***, че ДЪЛЖИ на ***, ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от *** – незаплатена главница по *** *** от ***, с
кредитор ***, като част от присъдената главница по Заповед за изпълнение
***, като за разликата до претендирания размер от *** главница,
ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 415 във вр. с
чл.124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и 86 от ЗЗД, за признаване за
установена дължимостта от М. А. И. с ЕГН ********** от ***, към ***, ***,
на следните суми: *** - възнаградителна лихва за периода ***, *** -
обезщетение за забава за периода ***, по ***, ведно със законната лихва
считано от 25.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК ***, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, М. А. И. с ЕГН ********** от ***,
да заплати на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, направените
деловодни разноски в исковото производство размер от 243.62лв., и в
производството по ч.гр.д. № *** - в размер на 33.98лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38 от ЗА, ***, ***, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на *** К. И. Б. от ***, ЕГН
********** кантора в ***, процесуален представител на М. А. И. с ЕГН
********** – ответник по гр.д. 7052/2021г. на ПлРС, сумата от 346.14лв.,
представляваща дължимата се част от адвокатско възнаграждение за
оказаната по производството безплатна правна помощ.
12
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38 от ЗА , ***, ***, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на *** ***, ЕГН **********,
кантора в ***, процесуален представител на М. А. И. с ЕГН ********** –
длъжник по ч.гр.д. ***, сумата от 255.93лв., представляваща дължимата се
част от адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна
правна помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
13