Решение по дело №1358/2022 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№........................................... 2022г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,

в публично заседание на тридесети ноември 2022г.,

в състав:

Административен съдия: Марияна Ширванян

                                                               

            при секретаря Светла Великова

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян

адм. дело № 1358 по описа на съда за 2022г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.

Производството е образувано по подадена жалба от А.С.П. срещу Заповед № 1381/17.05.2022г. на Кмета на Община Варна.

Жалбоподателят, в жалбата, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание и в писмена защита оспорва Заповед № 1381/17.05.2022г. на Кмета на Община Варна за премахване на незаконен строеж „Масивна едноетажна сграда автосервиз (ауспуси)“ находяща се в ПИ с идентификатор 10135.1.1020 по КККР на гр.Варна, с административен адрес: гр.Варна, ул.“Крайезерна“ №24а от възложителя и извършителя А.С.П.. Сочи, че проверката е извършена във връзка с подаден сигнал, но не му е известно кой е авторът на сигнала и какво е съдържанието му. Намира, че авторът на сигнала има интерес от извършването на проверката, тъй като в близост имало още три сервиза с подобна дейност, но на тези сервизи не са извършвани проверки. Сочи че е констатирано, че строежът представлява масивна сграда, но от приложената към заповедта скица не ставало ясно за коя точно сграда се отнася. Сочи, че в обжалваната заповед са цитирани писмо от районната администрация, според което в архива на кметство „Одесос“ нямало действащ ПУП- ПРЗ за имота, като били приложени Заповед № 346/23.12.2015г., в сила от 14.06.2017г. и писмо изх.№ от 08.08.2018г. но не било известно какво е съдържанието на тези документи. Цитирано е и становище на гл.архитект на Община Варна относно приложимостта на §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ и §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, но без да е описано съдържанието му в цялост в заповедта. Не оспорва извода на административния орган, че строежът е построен без одобрени книжа и разрешение за строеж, но намира че това не е достатъчно като условие за издаването на заповед за събарянето му. Сочи че през годините са извършвани и други проверки на строежа, част от тях инициирани и лично от жалбоподателя и свързани с подаденото от него заявление за закупуване на поземления имот и за издаването на удостоверение за търпимост на строежа. Намира, че в заповедта не е изследвана търпимостта на строежа, предвид и декларацията представено от жалбоподателя за датата на изграждането му и прави извод, че не е съобразена целта на закона и реда по който се узаконяват сгради, изградени назад във времето, както и възможността да бъдат признати за търпими и така да не подлежат на премахване или на забрана за ползване.   

 

Ответната страна, Община Варна изразява становище за неоснователност на  жалбата в придружителното писмо към административната преписка.

 

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице, с активна процесуална легитимация в предвидената форма и срок и е допустима за разглеждане.

Предмет на проверка в настоящото производство е Заповед № 1381/17.05.2022г. на кмета на Община Варна, с която е наредено премахване на незаконен строеж „Масивна едноетажна сграда автосервиз (ауспуси)“ находящ се в ПИ с идентификатор 10135.1.1020 по КККР на гр.Варна, с административен адрес: гр.Варна, ул.“Крайезерна“ №24а от възложителя и извършителя А.С.П..

Заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената форма и е валиден акт, годена за съдебна проверка.

За да издаде оспорената заповед, административния орган е констатирал следното:

            Масивната едноетажна сграда – автосервиз (ауспуси) се намира в ПИ 10135.1.1020, ул.“Крайезерна“ № 24 а, подрайон 11, кв.27, ПИ 13, район „Одесос“, гр. Варна.

Поземленият имот съгласно акт за частна общинска собственост № 5758/11.12.2009г. е общинска частна собственост, вид територия – урбанизирана, НТП за първостепенна улица.

От нотариален акт за дарение на недвижим имот № ** от 11.04.2003г., том ІІ, рег.№ 3370, дело 105 от 2003г. построените в имот гараж с площ от 105кв.м., полумасивна постройка (нежилищен обект) с площ от 34 кв.м. и ½ (една втора) ид.част от жилищна сграда с площ от 60 кв.м. са собственост на Ц. С.П., починал на 04.02.2004г. с наследници Г.Й.П, Д.Ц.М и Й.

След започването на административното производство с Констативен акт № 012/26.04.2022г. е изискано от Район „Одесос“ при Община Варна и дирекция „Управление на човешки ресурси и административни услуги“ при Община варна, да бъдат предоставени наличните строителни документи за постройките в ПИ 10135.1.1020.

Постъпил е отговор от районната администрация, съгласно който в архива на район „Одесос“ няма действащ ПУП – ПРЗ и документи в обхвата на имота. Приложени са заповед № 346/23.12.2015г. в сила от 14.06.2017г. и писмо изх.№ РД14013390ВН-001-006ОД/08.08.2018г.

Изискано е становище от Гл. архитект на Община Варна относно приложението на § 16 от ПР на ЗУТ и §127 на ПРЗ на ЗИД на ЗУТ по отношение на констатираните постройки в ПИ 10135.1.1020. Съгласно постъпилият отговор от Гл. архитект на Община Варна строежите в ПИ 10135.1.1020 не попадат в обхвата на §16 от ПР на ЗУТ и §127 на ПРЗ на ЗИД на ЗУТ и за тях не може да бъде издадено удостоверение за търпимост.

Направен е извод за извършен незаконен строеж от пета категория, без за него да са одобрени проекти и без разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ.

На горните констатации и изводи е наредено премахването на незаконния строеж.

В хода на съдебното оспорване жалбоподателят ангажира СТЕ, заключението по която съдът кредитира като компетентно и обективно дадено. Съгласно заключението, достъпът до строежа е от бул. “Девня“ и същият е ситуиран в югоизточната част на имота. Сградата е с размери 7.35м./10.45м., като застроената площ е 76.81кв.м. Сградата е монолитна – носещата конструкция е от бетонови основи, стоманобетонни колони, греди и покривна стоманобетонна плоча, ограждащите стени са от бетонни блокчета. В обекта са обособени две работни помещения и санитарен възел. Вещото лице е посочило, че към делото са приложени чертежи част архитектурна и конструкции (неодобрени), като е констатирало, че западната част на процесния обект е изграден по тях. Вещото лице е констатирало, че поземления имот, в който е изграден стоежа е частна общинска собственост, съгласно АКТ № 5758/11.12.2009г., с начин на трайно ползване – за първостепенна улица, предвид одобрения ЗРП със Заповед № Г-26/12.06.1992г. на Кмета на Община Варна (имота попада в трасето на бул. “Девня“).

Съгласно представеният в хода на съдебното дирене рег.№ АУ099645ВН_001ВН от 21.10.2022г. на директора на дирекция ИИБ при Община Варна: „От представената информация не става ясно за коя сграда става въпрос – „Масивна едноетажна сграда – сервиз ауспуси“ в посочения ПИ с идентификатор 10135.1.1020 по кадастралната карта на гр. Варна. По цитираната карта имота е Общинска собственост в Урбанизирана територия, с НТП за първостепенна улица и попада в регулацията на бул. “Девня“. Община Варна предвижда разширение на булеварда, което ще засегне ПИ с идентификатор 10135.1.1020, който попада в регулацията на бул. “Девня“ в участъка на кръговото кръстовище с бул. “Васил Левски“. Настоящото ще бъде изпълнено след осигуряване на необходимото финансиране и одобрение на инвестиционен проект, към настоящия момент Община Варна няма финансовата възможност за извършване на разширение на дадения участък.“

От събраните в хода на административното производство и в хода на съдебното дирене доказателства се констатира, че строежът „Масивна едноетажна сграда автосервиз (ауспуси)“ находящ се в ПИ с идентификатор 10135.1.1020 по КККР на гр.Варна, с административен адрес: гр.Варна, ул.“Крайезерна“ №24а е пета категория, изграден е без строителни книжа и се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ. По отношение на строежа не са налице предпоставките да бъде приет за търпим по арг. от § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, тъй като към посоченият момент на изграждане на строежа в нотариално заверената декларация от нотариус Елена Дионисова на 29.05.2015г., а именно -1999год., преди март 2001г. вече е бил одобрен ЗРП обхващащ и поземления имот в който е строежа със Заповед № Г-26/12.06.1992г. на Кмета на Община Варна. Съгласно тази заповед поземленият имот е с предназначение за улица.

Съгласно § 127, ал.1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ „ Строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.“

Съгласно §16, ал.1-3 от ПР на ЗУТ „Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.; Незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. и Незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.“

От данните по административната преписка, както и от представените от жалбоподателя към жалбата и в хода на съдебния процес доказателства не се констатира наличие на изискванията на посочените разпоредби за признаването на строежа за търпим. Не изграден до 7 април 1987г. или започнат в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконен до влизането в сила на ЗУТ. Започнат е съгласно декларираните данни от жалбоподателя след 30 юни 1998 г. и е неузаконен до обнародването на ЗУТ, и предвид предвижданията на  Заповед № Г-26/12.06.1992г. на Кмета на Община Варна по отношение на поземления имот в който е изграден не е бил допустим по действащия подробен градоустройствен план и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно ЗУТ, а и не е бил деклариран от собствениците пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на ЗУТ.

За да се произнесе по спора, в аспекта на представените доказателства за започнали процедури по придобиване право на собственост от жалбоподателя върху поземления имот през 2003г. и узаконяване на строежа през 2015г., както и относно здравословното състояние на жалбоподателя и наведените от него твърдения за заплащането на данъците върху имота, съдът прецени оспорената заповед в светлината на чл.1 от Протокол 1 към ЕКПЧ, като ползва указанията дадени в Ръководство по член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека (Актуализирано на 31 август 2021 г.), достъпно на ел.адрес https://www.echr.coe.int/Documents/Guide_Art_1_Protocol_1_BUL.pdf.

Съгласно посоченото Ръководство понятието „притежания“ в дадено в първата част на чл. 1 от Протокол № 1 е автономно, като обхваща както „съществуващи притежания“, така и имуществото и вземанията, по отношение на които жалбоподателят може да твърди, че има поне „легитимно очакване“. „Притежанията“ се разглеждат като обхващащи права „in rem“ и „in personam“. Терминът включва недвижимата, движимата собственост и другите имуществени интереси. Понятието „притежание“ е с автономно значение, което е независимо от дадената формална класификация във вътрешното право и не се ограничава само до собствеността върху физически блага. Също и други права и интереси, съставляващи активи могат да се разглеждат като „права на собственост“ и по този начин като „притежание“ за целите на разглежданата разпоредба.

Посочено е, че „Въпросът, който трябва да бъде разгледан във всеки отделен случай, е дали обстоятелствата по делото, разгледани като цяло, са предоставили на жалбоподателя материално-правен интерес, защитен от чл. 1 от Протокол № 1 (Anheuser-Busch Inc. v. Portugal [GC], § 63; Öneryıldız v. Turkey [GC], § 124; Broniowski v. Poland [GC], § 129; Beyeler v. Italy [GC], § 100; Iatridis v. Greece [GC], § 54; Centro Europa 7 S.R.L. and di Stefano v. Italy [GC], § 171; Fabris v. France [GC], §§ 49 и 51; Parrillo v. Italy [GC], § 211; Béláné Nagy v. Hungary [GC], § 76; Elif Kizil v. Turkey, § 61).“, както и че „ Фактът, че вътрешното право на една държава не признава определен интерес като „право“ или дори „право на собственост“, не е пречка задължително въпросният интерес при определени обстоятелства да се разглежда като „притежание“ в рамките на значението на чл. 1 от Протокол № 1 (Depalle v. France [GC], § 68, по отношение на отменяемо и несигурно право на ползване на публична собственост поради давност; Öneryıldız v. Turkey [GC], § 129, по отношение на имуществения интерес на жалбоподателя от неговото незаконно жилище). Дългогодишната търпимост от страна на властите също е предоставила права на собственост на жалбоподатели по отношение на спорен терен (Kosmas and Others v. Greece, §§ 68-71).“

В аспекта на разглежданата практика на ЕСПЧ са дадени указания към националните съдълища да вземат предвид вътрешното право, действащо към момента на твърдяната намеса, при условие, че нищо не предполага, че този закон противоречи на предмета и целта на чл. 1 от Протокол № 1 (Pressos Compania Naviera S.A. and Others v. Belgium, § 31). Даден е пример, съгласно който „незаконните строежи могат при определени обстоятелства да разглеждат като „притежания“ (Öneryıldız v. Turkey [GC], § 127; Depalle v. France [GC], § 85, вж. предходния параграф; Brosset-Triboulet and Others v. France [GC], § 71; Keriman Tekin and Others v. Turkey, §§ 42-46), особено ако вътрешното право приема, че те са обекти на правото на собственост (И. и Черкезов срещу България, § 68).“

Освен това, за да е защитимо по чл.1 към Протокол 1 от ЕКПЧ едно право (напр. правото на закупуване на поземления имот и на узаконяване на строежа) за лицето следва да съществува „легитимно очакване“, че това е възможно.

В ръководството е посочено, че „За да може едно „очакване“ да бъде „легитимно“, то трябва да има по-конкретно естество от обикновено очакване и да се основава на законова разпоредба или правен акт като съдебно решение, отнасящ се до въпросния имуществен интерес (Kopecký v. Slovakia [GC], §§ 49-50; Centro Europa 7 S.R.L. and di Stefano v. Italy [GC], § 173; Saghinadze and Others v. Georgia, § 103; Ceni v. Italy, § 39; Béláné Nagy v. Hungary [GC], § 75).  Понятието за „легитимно очакване“ в контекста на чл. 1 от Протокол № 1 първо е развито от Съда в Pine Valley Developments Ltd and Others v. Ireland, § 51. В това дело Съдът констатира, че възниква "легитимно очакване", когато е издадена виза за проектиране и строителство, на базата на която дружествата жалбоподатели са закупили земя с цел нейното застрояване. Разрешението за строеж, което не може да бъде отменено от органа, отговарящ за устройството на територията, е „съставна част от собствеността на дружествата - жалбоподатели“ (пак там, § 51; Stretch v. the United Kingdom, § 35, по отношение на упражняването на възможността за подновяване на дългосрочен наем; и Ceni v. Italy, § 43, по отношение на сключен предварителен договор за покупка на апартамент, платената пълна цена и встъпване във владение на апартамента от страна на жалбоподателя). В тази категория случаи „легитимното очакване“ се основава на разумно обосновано позоваване на правен акт, който има солидна законова основа и който се отнася до имуществени права (Kopecký v. Slovakia [GC], § 47).

В ръководството е посочено, че независимо от многообразието на изразите в съдебната практика, отнасящи се до изискването за вътрешно правно основание, обуславящо имуществен интерес, тяхното общо правно значение може да бъде обобщено, както следва: за признаване на „притежание“, състоящо се от „легитимно очакване“, жалбоподателят трябва да има „установимо право, което, прилагайки принципа, посочен в параграф 52 от Kopecký v. Slovakia [GC] (вж. следващата глава за претенции и задължения по съдебни решения), трябва да бъде поне установен в достатъчна степен материално-правен имуществен интерес съгласно националното право(Béláné Nagy v. Hungary [GC], § 79), като за разлика от това Съдът изключва приложимостта на понятието „легитимно очакване“ към установена претенция, която не би могла да бъде успешна, поради предвидима законодателна намеса (National & Provincial Building Society, Leeds Permanent Building Society and Yorkshire Building Society v. the United Kingdom, § 69).

Жалбоподателят твърди наличие на правото на собственост върху незаконен строеж (притежание) изграден върху поземлен имот, общинска собственост. В релевираните доводи относно започнатите от него процедури за закупуване на земята през 2003г. и за узаконяване на строежа или издаването на удостоверение за търпимост на същия, които съгласно приложените документи са в периодите18.11.2020г. становище на  2010г., 2012г. 2015г. (съгласно данните от заверката на декларацията от нотариус) се извлича извод за съществуването на очакване, че ще продължи ползването на строежа без ограничения във времето. Въпросът е, дали очакването му е легитимно?

 Отговорът на този въпрос е отрицателен.

 Не е налице нормативна опора или акт издаден от административен орган, които да влекат извод, че жалбоподателят е имал основания да вярва, че може да закупи поземления имот след  издаването на Заповед № Г-26/12.06.1992г. на Кмета на Община Варна, в която е прието неговото предназначение за улица. Заповедта е издадена в период предходен на момента на изграждането на незаконния строеж. Започнатото от г-н П. административно производство по закупуването на поземления имот е завършило без издаването на позитивен за него административен акт, т.е. при условията на мълчалив отказ, необжалван в срок и влязъл в сила. Налице е отрицателен за жалбоподателя административен акт по отношение на заявеното от него желание да закупи поземления имот. Налице е и втори отрицателен административен акт от категорията на мълчаливите откази за узаконяването на строежа/ признаването му за търпим, тъй като по инициираното от жалбоподателя производство през 2015г. не е издаден акт за узаконяването му в предвидените от ЗУТ срокове. Този мълчалив отказ също не е обжалван и е влязъл в сила. Без значение е предвид изложеното, даденото предписание от гл. архитект на район „Одесос“ при Община Варна, относно молбата – заявление от А.С.П. стр.68 гръб от съдебната преписка за възможността и допустимостта на узаконяването на строежа, доколкото в шестмесечния срок от получаването му не са представени инвестиционните проекти и необходимите документи по ЗУТ за узаконяването на сградата. В предписанието е посочено, че при непредставянето на необходимите документи или неспазването на указания срок ще бъде издаден отказ. Не са представени доказателства да е спазен срока даден в предписанието и да са представени необходимите документи за узаконяването на строежа.

Не е налице и нормативна уредба в националното законодателство, приложението на която да създава „легитимност“ на очакването за издаване на удостоверение за търпимост или за узаконяване на строежа. Разгледаните по – горе разпоредби на §16 от ПР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ поставят изисквания към узаконяването или издаването на удостоверение за търпимост към строежите, на които разглеждания в настоящото производство не отговаря.

Аргументи за обратното не се извличат от представените доказателства за здравословното състояние на жалбоподателя, доколкото предмет на спора е строеж използван за промишлени цели, а не е единственото жилище на жалбоподателя. Подадената декларация по ЗМДТ не е основание да се приеме, че строежът е законен или търпим. По реда на ЗМДТ се събират както данъците за недвижимите имоти, какъвто представлява и незаконния строеж, така и таксите за ползваните услуги от жителите на общината по сметосъбиране, сметоизхвърляне, почистване на обществените площи и т.н.

На горното съдът намира оспорената заповед за издадена при изяснение факти и при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото претенциите за разноските на жалбоподателя са неоснователни.

Не са направени искания за присъждане на разноски от ответника, поради което съдът не обсъжда такива.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 173, ал. 2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на А.С.П. срещу Заповед № 1381/17.05.2022г. на Кмета на Община Варна за премахване на незаконен строеж „Масивна едноетажна сграда автосервиз (ауспуси)“ находяща се в ПИ с идентификатор 10135.1.1020 по КККР на гр.Варна, с административен адрес: гр.Варна, ул.“Крайезерна“ №24а от възложителя и извършителя А.С.П..

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ.

 

Преписи от решението да се връчат на страните по делото.

 

 

СЪДИЯ: