РЕШЕНИЕ
№ 1273
гр. Бургас, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20222100501379 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод постъпилата въззивна жалба от
Т. В. Н., с адрес: Г., гр.К., ул.“Б.“№*, чрез адв. Мария Николова против
решение № 100/21.06.2022г, постановено по гр.д.№837/2021г на районен съд
–Поморие, в частта, в която е отхвърлена молбата на въззивницата съдът да
разреши да бъде издаден задграничен паспорт на детето М. Н. и да се замести
съгласието на бащата Й. Ж. Н. детето да пътува извън страната до държави от
ЕС, три пъти в годината за срок от 5 години. В жалбата се изразява
недоволство от постановения съдебен акт, който се счита за неправилен и
необоснован. Въззивницата счита, че съдът е подходил формално, като е
цитирал практика на ВКС, която тя счита за неотносима към настоящия
казус. Искът по чл.127а,ал.2 СК е предявен самостоятелно, като не е
обвързано произнасянето по него с молбата по чл.59 СК за промяна на
мерките относно упражняването на родителските права над детето. Счита, че
е доказан поводът за пътуванията –гостуване в дома на майката и, че са
налице условия да се посрещнат нуждите на детето при пребиваването там.
Твърди, че пътуването ще бъде съобразено с режима на лични контакти на
1
бащата с него. Позовава се на задължителното тълкуване, дадено в ТР
№1/2016г от 03.07.2017г на ОСГК на ВКС по прилагане на чл.127а,ал.2 СК.
Твърди, че е налице доказана полза и необходимост от лични контакти на
майката с детето и неговия най-добър интерес предполага то да може да
посети нейния дом в Г. В обжалваното решение не е обсъдено защо бащата
отказва да даде съгласие за пътуването на детето, дали са основателни
доводите му за това. Всички събрани по делото доказателства не са обсъдени
от съда и не е ясно защо искът е отхвърлен, т.е. липсват мотиви. Доказано е ,
че детето желае да посети майка си, като в тази връзка е направено и искане
за неговия разпит в съдебно заседание.
Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважи молбата по
чл.127а,ал.2 СК, като се замести съгласието на бащата Й. Н. за издаване на
задграничен паспорт на детето и за пътуването му извън страната до държави
от ЕС и страни, съседни на Б. три пъти в годината, за срок от 5 години.
По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия
Й. Н..В съдебно заседание процесуалните представители на въззивнаемия
оспорват жалбата и молят да се потвърди обжалваното решение.
След направена служебната проверка на атакуваното решение в
обжалваната му част по реда на чл.269 ГПК, се констатира от въззивната
инстанция, че то е валидно и допустимо.
Настоящият състав, като съобрази доводите и възраженията във
въззивната жалба, събраните по делото доказателства и закона, намира
следното:
Производството пред районния съд е по молба на Т. В. Н. против Й. Ж.
Н., предявен е иск с правно основание чл.59, ал.9 СК, за предоставяне на
ищцата на родителски права върху детето на страните М. Й. Н. и за
определяне местоживеенето на детето при майката, както и иск с правно
основание чл.127а, ал.2 СК, съдът да разреши издаване на паспорт за
пътуване извън пределите на страната на детето, а така също и да разреши
детето да пътува извън страната, до държави в ЕС и съседни на Б. страни, три
пъти в годината, за срок от 5 години, без съгласието на бащата.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез процесуалните
си представители, с който предявените искове са оспорени като
неоснователни.
2
Не се спори по делото, а и се установява от представените по делото
писмени доказателства, че страните са бивши съпрузи и родители на
малолетния М. Й. Н., род. на ***г. Упражняването на родителските права по
отношение на детето след развода е предоставено на майката. С решение №
396/20.02.2019 г., по гр.д. № 7908/2018 г. по описа на РС – Бургас,са изменени
мерките по отношение на упражняване на родителските права ,като те са
предоставени на бащата, като на майката е определен режим на лични
отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с
преспиване, един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен
отпуск, както и пет последователни дни от Коледната ваканция и пет такива
от Великденската ваканция. С решението майката е осъдена да заплаща на
детето месечна издръжка в размер 200лв., както и такава за минал период от
01.07.2018 г. до 31.10.2018 г., в същия размер.
От представените по делото писмени доказателства се установява още,
че ищцата Т. Н. е сключила на 02.06.2021г. граждански брак с Е. A. Е..
Представен е договор за наем от 26.06.2021 г. на жилище, находящо се в
гр.К., ул. „Б.“, № * и служебно потвърждение на адресна регистрация на
горепосочения адрес, издадено на 01.07.2021 г. По делото е представен и
трудов договор от 07.10.2021 г., от който се установява, че ищцата е в
трудово правоотношение със срок за изпитване шест месеца.
По делото са представени и съдебни решения между страните по повод
претенции на ищцата с правно основание чл.127а, ал.2 СК.
По делото е представен социален доклад от дирекция „Социално
подпомагане” – Поморие, в който се сочи, че детето М. е в добро
здравословно състояние, ученик е в * клас в ОУ „Х. Б.“, с.Б., община П.,
справя се с учебния материал и няма проблеми с дисциплината в училище. В
доклада се сочи, че ежедневни грижи за детето се полагат от бащата, с
помощта на бабата по бащина линия. Осигурена е много добра жилищна
среда на детето. Видно от доклада, детето не показва негативно отношение
към родителите си, пред социалния работник изразява желание да живее в Б.,
като майка му идва да го посещава, както и то да й гостува.
По делото са ангажирани и гласни доказателства.
Във връзка с родителския капацитет на страните и отношението на
детето към всеки един от тях е изслушано заключението на вещото лице по
3
назначената съдебно-психологична експертиза.
Във въззивното производство, съобразно разпоредбата на чл.15, ал.1 от
Закона за закрила на детето е изслушано детето М. Н..То споделя ,че живее
добрe при баща си, не желае да посещава майка си в чужбина ,защото не знае
езика и не иска да напуска Б.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността и допустимостта/в обжалваната част/ на решението. При тази
служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за
валиден и допустим съдебен акт.
По отношенията на възраженията за неправилност на
първоинстанционното решение, с оглед оплакванията във въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, настоящият състав намира следното:
На основание чл. 127а, ал. 1 от СК въпросите, свързани с пътуване на
дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се
решават по общо съгласие на родителите и когато такова не бъде постигнато,
спорът се решава от съда. С Тълкувателно решение № 1/2016г. от
03.07.2017г., постановено по тълк. дело № 1/2016г. на ОСГК на ВКС, т. 1
изяснява въпроса при какви ограничения, с оглед интересите на детето, съдът
следва да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването му в чужбина без
съгласието на другия родител, като изрично е прието, че това може да стане
само за пътувания за определен период от време и/или до определени
държави, респективно държави, чийто кръг е определяем. В това съдебно
производство, което по своята същност е такова по спорна съдебна
администрация, интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява
конкретно за всеки отделен случай, съобразно установените по делото
обстоятелства. Изискването за съществуването на конкретно защитен интерес
на детето при пътуването му извън страната налага разрешението за това да
бъде дадено за определен период от време, в определена държава или в
определяем кръг държави, или за неограничен брой пътувания през определен
период от време, но до определени държави. Посочено е, че преценката,
която съдът следва да направи в производството по чл. 127а от СК изисква да
се съберат доказателства не само относно фактите, обуславящи
необходимостта от пътуване на детето извън границите на страната, но и
относно мястото, условията и средата, при които то ще пребивава.
4
Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че съдът формално е
отхвърлил иска по чл.127а СК, както и твърдения, че повод за пътуванията, за
които се иска да бъде заместено съгласието на бащата, е гостуване в дома на
майката в Г..
При решаване на спора между двамата родители съдът следва да
отчита най-добрия интерес на детето и при зачитане на специфичните му
нужди. Доколкото интересът се преценява конкретно за всеки отделен
случай, съобразно установените по делото обстоятелства, съдът е длъжен да
подложи на анализ всички факти и извърши задълбочен преглед на
конкретния случай. Действително, в решението на районния съд не са
изложени мотиви по твърденията на страните и ангажираните в тази връзка
доказателства, като районният съд се е ограничил да посочи, че след като се
отхвърля иска по чл.59,ал.9 СК, то неоснователна и молбата по чл.127а, ал.2
СК. Настоящият състав намира ,че следва да се изложат мотиви във връзка с
твърденията на страните и доказателствата по делото, тъй като молбата по
чл.127а ,ал.2 СК е заявена като самостоятелна такава и не е във връзка с
молбата по чл.59,ал.9 СК.
В горецитираното тълкувателно решение изрично е посочено още, че
когато родител се противопоставя на пътуването на дете в чужбина, следва да
бъде направена преценка на действителните му мотиви и дали са свързани с
интересите на детето или произтичат от нагласите му към другия родител или
от конфликти между двамата.Безспорно е, че в случая отношенията между
двамата родители са силно изострени, за което свидетелстват многобройните
съдебни производства, водени между тях, а също така и жалби до
прокуратурата, по които са образувани досъдебни производства. В
конкретния случай, в отговора на исковата молба ответникът изразява
опасения, че майката може да не върне детето след изтичане на срока, за
които е разрешено да пребивава при нея. Твърди се, че на два пъти тя е
отвличала детето – през 2013- 2014година, още по време на брака между
страните. На 16.07.2014г се е опитала да изведе детето през сухопътната
граница с Р., но това не е било разрешено от граничните власти поради липса
на съгласие на бащата.Твърди се ,че след като районният съд е разрешил на
детето да пътува с майка си за един месец до У. по гр.д.№2605/2017г на
БРС, тя е пътувала до там с него на 26.07.2017г, върнала се е на 09.08.2017г
5
и отново е на пуснала страната на 09.09.2017г към У.. Завърнала се е на
11.09.2017г сама в Б., оставяйки М. при родителите си и нарушавайки
съдебното решение, тъй като е надвишила разрешения срок за пребиваване
на детето в У., даден със съдебното решение. Детето е било върнато след
намесата на компетентните органи. По делото има представено едно писмо
от Министерството на правосъдието с изх.№ 16-03-12/06.11.2017г, от което
се установява, че ответникът е сезирал компетентния по Хагската конвенция
от 1980г за гражданските аспекти на международното отвличане на деца
орган в Б. именно поради фактът, че ищцата не е върнала детето от У. в
указания от съда в решението срок от един месец. Доказателства за другите
твърдяни от ответника отвличания на детето не са представени, данни за
това се съдържат в мотивите на приложените съдебни решения по гр.д.
№102/2015г на НРС; гр.д.№3530/2018г на БРС; гр.д.№480/2019г на Окръжен
съд –Бургас. Отделно, всички тези твърдения не са оспорени от ищцата и
няма представени доказателства в обратен смисъл.
Безспорно е по делото, че майката и детето са ** граждани и то има
** паспорт.Майката претендира заместващо съгласие за пътуване до
държави от ЕС и съседни държави, които са безопасни за пребиваване по
принцип, но съдът следва да прецени, на първо място, най-добрия интерес на
детето във връзка с всички установени по делото обстоятелства. Няма спор,
че детето има необходимост от комуникация и общуване с майката, в негов
интерес е да я посети в държавата, в която живее понастоящем и да й гостува,
то е привързано към нея и към роднините си по майчина линия /в този смисъл
е заключението на вещото лице по психологическата експертиза/. Изразеното
от него становище в съдебно заседание пред въззивния съд, че не му е мъчно
за майка му и не желае да я посещава, очевидно е резултат на влияние от
страна на отглеждащия го родител и на желание да му се хареса. Независимо
от това обаче, най-добрият интерес на детето по смисъла на пар.1,т.5 от ДР на
Закона за закрила на детето, изисква да бъде отказано да пътува извън
границите на Б., придружено само от майка си.Това е така, тъй като, на първо
място, поведението на майката досега води до извод, че е налице висока
степен на вероятност тя отново да не спазва определеното време за пътуване
извън граница, както и дестинация на това пътуване, още повече, че същата
не показва никаква критичност към проявите си в миналото.Това е
причината настоящият състав да счита, че при евентуално разрешение за
6
пътуване извън граница, може да се стигне до промяна в местоживеенето на
детето, без за това да има съдебна санкция. Отделно и най-важно, детето има
украински паспорт, тъй като има двойно гражданство и е възможно да бъде
изведено от държава в ЕС, за който съдът е разрешил пътуване, в У., където
живеят в момента роднини на майката, без дори граничните власти да могат
да разберат,че то има и * гражданство и пътуването му е ограничено от съда
само в безопасни държави. В У. в момента тече военен конфликт и това
създава реална опасност за неговия живот и здраве.
Съвкупната преценка на всички тези факти и обстоятелства води до
извод за неоснователност на молбата на ищцата по чл.127а СК за заместване
на съгласието на бащата за издаване на документи да пътуване и съгласие за
пътуване на детето до държави от ЕС и съседни държави на Б. за срок от 5
години ,три пъти годишно.
Пред въззивната инстанция разноските се разпределят съобразно
изхода от въззивното обжалване, но такива не са поискани от въззиваемия,
поради което съдът не се произнася по въпроса за разноските.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 100/21.06.2022г по гр.д.№837/2021г.
на РС Поморие в обжалваната част.
Решението е окончателно на осн.чл.280,ал.3,т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8