РЕШЕНИЕ
№
07.08.2019 г. гр. К.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
К. районен съд, І-ви граждански състав
На
06.08 2019 година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА Т.
при
участието на секретаря Елена Стоилова
като
разгледа докладваното от съдия Валентина Т.
гражданско
дело № 1312 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК.
Образувано е по искова молба от Е.С.С.,
ЕГН ********** и И.С.С., ЕГН **********, двамата действащи чрез своята майка и
законен представител А.К.Т., ЕГН **********, всички с адрес: *** против С. С.А.,
с ЕГН **********, с адрес: ***. Ищците твърдят, че ответникът С.А. бил техен
баща. От около шест години родителите им били разделени. От раздялата на
родителите си и досега живеели с майка си, в гр. Н., в нейния дом като грижата
за тях двамата се осъществявала изцяло от нея, без никакво участие от страна на
техния баща - нито с пари, нито с дрехи и храна. Майка им не работела на
постоянна работа и поддържането на домакинство сериозно я затруднявало. Живеели
бедно и с големи лишения. Разчитали на помощите и добавките, изплащани от
Дирекция „Социално подпомагане“. Въпреки затрудненията, и двамата посещавали
училище, имали определен личен лекар – д-р В., която посещавали при нужда и за
редовните прегледи и имунизации. С.А. не участвал в тяхното отглеждане и
възпитание, не помагал под никаква форма за задоволяване на потребностите им -
дори ежедневните такива, не търсел контакт с тях, не ги посещавал, не се
интересувал от състоянието и развитието им. Създал ново семейство и имал друго
дете. Молят съда да осъди С.С.А., ЕГН **********,***, да заплаща на малолетния Е.С.С.,
ЕГН ********** издръжка в размер на 140,00 лв. месечно, чрез неговата майка А.К.Т.,
ЕГН ********** както и да осъди С.С.А., ЕГН **********,***, да заплаща на
малолетния И.С.С., ЕГН ********** издръжка в размер на 140,00 лв. месечно, чрез
неговата майка А.К.Т., ЕГН **********. Претендират сумите да бъдат заплащани на
името на А.К.Т. по следната банкова сметка: ***
„***“ АД.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът, чрез своя пълномощник. адв. Д. е депозирал писмен отговор. Взема
становище, че исковете били допустими, но заявява, че ги оспорва и моли съда да
ги отхвърли. Твърди, че с А.Т. били разделени, но по нейна вина. По време на
съвместното им съжителство тя имала множество връзки с различни мъже и поради
това, че не бил съгласен с поведението ѝ, тя напуснала дома им вземайки и
децата със себе си. Твърди, че майката не полагала никакви грижи за децата.
Твърди, че за децата се грижели неговата и нейната майки, като той купувал на
децата обувки и дрехи. Ищцата инцидентно оставяла децата и заминавала за
чужбина с различни мъже, нямало я в продължение на месеци. Не си търсела
работа, била трайно безработна и живеела от детските надбавки на децата. Не им
купувала дрехи, обувки - децата ходели със скъсани дрехи и обувки. Не му
разрешавала никакви контакти с децата. Претендира направените в производството
разноски.
Ищците, редовно призовани за датата
на съдебното заседание не се явяват, но чрез процесуалния си представител
поддържат изложеното в исковата молба.
Ответникът С.С.А., редовно призован
за датата на съдебното заседание, не се явява, чрез процесуалния си
представител депозира становище, в което моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски.
Заинтересованата страна АСП, Дирекция “Социално подпомагане“ – гр. Г.,
редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, твърденията на ищеца
и на разпоредбите на закона, К. районен съд намира за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото два броя Удостоверения за раждане съответно издадено
въз основа на актове за раждане № *** г. на Община К. и № *** г. на Община К.
се установява, че родители на децата Е. и И. са майка - А.К.Т. и баща – С.С.А..
Видно от представените по делото два броя служебни бележки от
директора на ОУ „***“, гр. Н., за учебната 2018/2019 година, детето Е.С.С. е
записан във II-ри „Б“
клас, а детето И.С.С. е записан в I-ви „Б“ клас.
От Удостоверение с изх. № *** г.,
издадено от Дирекция „Социално
подпомагане“ – Г. се установява, че за периода от 01.04.2018 г. до 31.03.2019
г. на майката А.К.Т. са изплатени общо 453,00 лева помощи/добавки на основание
чл. 7, ал. 1 от ЗСПД и чл. 9 от ППЗСП.
В декларация от 09.05.2019 г.
майката на децата А.Т. е декларирала, че не разполага с движимо и недвижимо
имущество, няма доходи от трудова или друга дейност, нито спестявания.
Ищците не
оспориха твърдението в отговора на исковата молба на техния баща, че същият няма постоянна работа, но е сезонно
ангажиран в страната и в А..
По делото бяха
събрани гласни доказателства.
Свидетелят Стоянка
К.Т., леля на ищците, заяви, че живее в гр. Н.. А. ***. А. имала три деца – Е.,
И. и С.. С. била отглеждана от бабата по майчина линия. Другите две деца
живеели при А.. Случвало се тя да отсъства от гр. Н.. Ходела да работи в Г..
Тази година не била ходила в чужбина. Миналата година – 2018 г. отишла веднъж
за един месец и си дошла за Нова година. Лятото на 2018 г. не била отсъствала,
гледала си децата. В Б. работела на частно. Бащата на децата живеел в гр. Н.,
не работел никъде. Бил здрав, нямал проблеми, можел да работи, но не желаел. С А.
били разделени от 5-6 години. Не изпращал пари, не помагал за децата. Децата знаели, че С. им бил баща, не общували
с него, защото не ги бил гледал. С. живеел с друга жена и с петте ѝ
децата. С. и новата му съжителка имали родено общо дете.
Свидетелят С.К.Т., вуйчо на ищците, заяви, че живее в гр. Н.. А. ***.
Живеела заедно с приятеля си от 5 години.
Децата живеели при майка си и нейния приятел. С. и А. не живеели заедно
от 5 години. Последно бащата като си дошъл от А. купил на децата по един чифт
чехли от 2,50 лв., а на малката С. донесъл едни обички, който казал, че били златни.
Ходили да питат и им казали, че стрували 6 лв. Викал децата да отидат да живеят
при него, но децата не искали, защото не искали да живеят с чужда майка. Бабата
по майчина линия се грижела за децата, когато А. била в чужбина, а А.изпращала пари.
По делото е
изготвен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Г.. В хода на
социалното проучване социални работници от
Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Г. са
установили, че основни грижи за децата Е. и И. към настоящия момент се поемат
от тяхната майка А.К.Т., която среща морална и финансова подкрепа от страна на
новия си съжител – М.. Майката А.Т. задоволява основните жизнени потребности на
децата Е. и И.. Осигурила им е сигурна и безопасна среда на живот и е в
състояние да полага необходимите грижи за тях. Децата имат изградена
емоционална привързаност към своята майка. Г-жа А.Т. била безработна, като не е
регистрирана в ДБТ – гр. Н.. Децата имали изградена емоционална връзка и със
своя баща. Майката съобщава, че не ограничава децата да се срещат и контактуват
с него. Не се наблюдава синдром на родителско отчуждение. След раздялата на
родителите на децата, баща им С.С. заживял през 2017 година на семейни начала с
А.Г.. От съвместното си съжителство двамата имат родено едно дете С.А.Т., на 8
месеца. При извършеното посещение в дома, в който се отглеждат децата Е. и И.,
на адрес: *** е констатирано, че хигиенно-битовите условия на живот в дома са
на необходимото ниво, както и че са задоволени основните жизнени потребности на
децата, свързани с храна, облекло, подслон и здравни грижи при нужда. Не децата
е осигурена сигурна и безопасна среда на живот. Социалните работници са дали
предписание, че в интерес на децата е да имат по-чести контакти с родителя, при
когото няма да живеят.
При така събраните по делото
доказателства, съдът приема от правна
страна следното:
Предявени са субективно и обективно
съединени искове с правно основание чл. 143, ал.2 от СК.
Съгласно законовата разпоредба
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от
имуществото си. Обстоятелства, имащи значение при определяне размера на
дължимата издръжка са потребностите на детето и
възможностите на родителите. Получаването на издръжката е безусловно, т.
е. не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие
на качеството ненавършило пълнолетие дете и на нужда от издръжка, която не е
задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи
от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива.
Следва по делото да бъдат установени и материалните възможности на ответника да
дава издръжка в претендирания размер за релевантния период. Размерът на издръжката съгласно
чл. 142, ал.2 СК се определя според
нуждите на лицето, което има
право на издръжка , и възможностите на лицето, което я дължи като е определен в ал. 2 на чл. 142 от СК само минималния размер на издръжката
на едно дете, която е равна на
една четвърт от размера на
минималната работна заплата,
която към настоящия момент е 560 лв.
Според задължителната съдебна
практика на ВКС – Решение № 204/17.10.2014г. на ВКС, постановено по гр. д. №
2664/2014г. на IIIг.о.
размерът на издръжката
следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане
на детето, за покриване нуждите така,
както те биха били задоволени, ако
родителите живееха заедно. Нуждите на
лицата, които имат право на издръжка
се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се
вземат предвид възрастта,
образованието и други обстоятелства,
които са от значение за конкретния случай, а възможността на лицата, които дължат издръжка се определят
от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата
родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно
с възможностите на всеки
от тях поотделно, като се вземат предвид
и грижите на родителя, при когото се отглеждат децата. УсИ.та,
които полага родителят във връзка
с отглеждането на детето, се вземат
предвид при определяне размера
на издръжката, която този родител дължи – т.7 на Постановление 5/1970 на
Пленума на ВС.
По делото е безспорно
обстоятелството, че родителите на децата са разделени от около шест години,
когато майката е напуснала семейното жилище, заедно с децата. Установи се, че
децата са
в период на активен растеж и развитие, което води след себе си достатъчно
разходи. Децата Е. и И. се нуждаят от дрехи, обувки подходящи за възрастта и
сезона, учебни принадлежности и др. Поради това
съдът намира, че месечната
издръжка на децата следва да бъде
в размер по 250 лв. за дете. С
оглед на факта, че майката е поела
грижите за отглеждането,
възпитанието и обучението на децата, при определена месечна издръжка на децата
в размер на 250 лв., съобразен с техните потребности и възраст, майката трябва
да поеме 110 лв. от необходимата
издръжка на всяко едно дете. Тъй като децата живеят при своята майка, тя
предоставя част от необходимата им издръжка в натура. Тъй като майката непосредствено полага грижите
за отглеждане и възпитание на децата, житейски оправдано и логично е,
останалата част от дължимата месечна издръжка в размер на по 140 лв. на
дете да се поеме от бащата. Неговото участие в издръжката на децата следва да е такава, че от една
страна да осигури оптимални условия за
отглеждане и развитие на децата, а от
друга да е в такъв размер, какъвто той би
предоставял, ако живееше в едно домакинство с тях. Обстоятелството, че
бащата няма постоянна работа, а работи сезонно в страната и чужбина не го освобождава от задължението му за
заплащане на месечна
издръжка на ненавършилите му пълнолетие
деца, тъй като това му задължение е безусловно. Бащата е в трудоспособна
възраст, не се установи да страда от заболяване, за което да са му необходими
допълнителни средства. Установи се, че има задължение за издръжка и към роденото
му дете от настоящата му съжителка, което е на осем месеца.
Предвид гореизложеното и като взе
предвид, че претенцията на ищците е в минималния законов размер, съдът намира,
че ответникът следва да заплаща на
децата си Е. и И. ежемесечна издръжка в
размер по 140 лв. на дете,
считано от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2019 г., до настъпване
на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на издръжката.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението относно
присъдената издръжка подлежи на предварително изпълнение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на
КРС държавна такса в размер на 403,20 лв..
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 143, ал.
2 СК, С.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА на Е.С.С., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител А.К.Т., ЕГН **********, двамата с
адрес: ***, месечна издръжка в размер на 140 лв., считано от датата на подаване
на исковата молба – 10.05.2019 г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи
изменението или прекратяването на издръжката.
ОСЪЖДА, на осн.
чл. 143, ал. 2 СК, С.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА на Илия С.С.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А.К.Т., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 140 лв., считано от датата
на подаване на исковата молба – 10.05.2019 г. до настъпване на обстоятелства,
обуславящи изменението или прекратяването на издръжката.
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението, в частта му за издръжката, на основание чл. 242, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА С.С.А., ЕГН
**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметката на РС-К. държавна такса в
размер на 403,20 лв. и държавна такса в размер на 5 лв.
за издаване на изпълнителен лист.
Присъдените суми за издръжка да бъдат изплащани по следната
банкова сметка: *** „***“ АД на името на А. К.Т..
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Стара Загора в двуседмичен срок, който тече от 20.08.2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: