№ 162
гр. Варна, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20213001000335 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Търновофарма“ ООД, чрез адв.
Ц.Г., срещу решение № 260070 от 24.03.2021 г., постановено по т. д. № 201/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Варна, в частта, с която съдът е отхвърлил иска за заплащане
на застрахователно обезщетение за разликата от 70 000 лв. до предявения размер от 79
711.11 лв. и иска за заплащане на обезщетение за забава за разликата от 18 277.77 лв. до
предявения размер от 20 835.59 лв., и за присъждането му с начална дата на периода
09.05.2017 г.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната част. Въззивникът оспорва извода на съда относно уговорената
застрахователна сума, като излага доводи, че процесната застрахователна полица не
лимитира застрахователната отговорност за стоките в оборот до 75 000 лв. Сочи, че
страните са уговорили един общ лимит на отговорността на застрахователя за всички
застраховани движими вещи, без да посочват отделен лимит за стоките в оборот.
Твърди, че за цялото движимо имущество, извън изрично посоченото в полицата с
отделни лимити, застрахователната сума е в размер на 86 250 лв. Излага подробни
доводи, че стойността на имуществото съгласно приложения към полицата опис е
изцяло ирелевантна спрямо определянето на застрахователното обезщетение.
Въззивникът оспорва извода на съда за липса на основание за изплащане на
1
застрахователно обезщетение в размер на 258.12 лв. с ДДС за откраднатите лекарства с
изтекъл срок на годност. Счита, че не са съобразени и обсъдени подробно изложените в
допълнителната искова молба и писмена защита доводи относно стойността на тези
лекарства и възможността тя да бъде реализирана в търговския оборот. В допълнение
излага, че законът не предвижда възможност застрахователят да се освободи от
задължението си да плати обезщетение за стоки с изтекъл срок на годност. Не споделя
изводите, че стоките с изтекъл срок не са в оборота, като твърди, че същите биха могли
да бъдат реализирани при връщането им на доставчика. Сочи, че пред
първоинстанционния съд ищецът претендира възстановяване на доставната стойност
на откраднатите стоки, за която ги е закупил от доставчика си по смисъла на чл. 400,
ал. 1 от КЗ, а не пропуснати ползи, както неправилно е възприел съдът. На следващо
място въззивникът счита, че застрахователят е изпаднал в забава за изплащане на
застрахователното обезщетение, считано от 09.05.2017 г., а не от 10.05.2017 г. Моли за
отмяна на решението в обжалваната му част. Претендира разноски за двете съдебни
инстанции.
Няма доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемото ЗД
„Бул Инс“ АД, чрез адв. М.Г., в който се сочат аргументи за неоснователността на
жалбата. Оспорват се твърденията на въззивника, че застрахователната сума следва да
се разглежда като обща сума на отговорността на застрахователя и че описът на
застрахователното имущество е инструктивен. Сочи се, че страните са приели като
пределно количество стока, за което застрахователят е приел да носи риск, с оглед на
наличните в обекта охранителни мерки и средства за съхраняване. Навеждат се доводи,
че рискът не е абстрактен, а е съобразен с начин на работа на застрахования обект и се
носи под условие, за определена сума. Въззиваемото дружество излага аргументи, че
описът определя застрахователния лимит за всеки тип вещ на територията на
търговския обект. Счита за недоказани твърденията, изложени във въззивната жалба, че
стоките с изтекъл срок на годност представляват част от оборота на обекта, като сочи,
че такива лекарства подлежат на унищожаване съгласно Закона за лекарствените
средства в хуманната медицина. Моли за отхвърляне на въззивната жалба. Претендира
разноски.
Няма доказателствени искания.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в осъдителната част относно
присъдения остатък от застрахователното обезщетение по процесния договор за сумата
2
до 70 000 лв. и в осъдителната част за заплащане на обезщетението за забава за сумата
до 18 277.77 лв., поради което същото е влязло в законна сила в посочените части.
В проведеното о. с. з. на 27.10.2021 г. процесуалният представител на
въззивника адв. Албена Ангелова поддържа жалбата и оспорва отговора. Счита, че
страните не са приели пределно количество стока, за което застрахователят да се е
задължил да носи риск. Сочи, че количеството стока в оборота е променлива величина
и за него именно носи риск застрахователят. Не споделя изложените в отговора
твърдения, че описът определя лимита за вида и стойността на вещите. Намира същия
само за ориентир относно вещите, с които търгува застрахованото лице. Относно
стоките с изтекъл срок на годност излага твърдения, че подлежат на унищожаване по
съответния ред, но и че имат определена стойност. Претендира заплащането на
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната
страна.
В същото о. с. з. въззиваемият не се представлява. Постъпила е молба от
процесуалния представител на страната адв. М.Г., с която поддържа депозирания
отговор на въззивната жалба. Претендира заплащането на съдебно-деловодни
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от
ГПК и въз основа на приложимия закон, Апелативен съд - Варна приема за установено
следното:
Окръжен съд - Варна е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 386, вр. чл. 400, вр. чл. 405 от КЗ, чл. 409 от КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, предявени от „Търновофарма“ ООД срещу ЗД „Бул Инс“ АД за присъждане на
обезщетения по Договор за застраховка „Административни и търговски обекти“ от
27.04.2016 г., обективиран в Застрахователна полица №Е16460000450, за търговски
обект – аптека, находяща се в гр. Великотърново, ул. „Ален Мак“ № 2А, със срок на
застрахователното покритие от 12.05.2016 г. до 11.05.2017 г., за настъпил на 05.12.2016
г. застрахователен риск „кражба чрез взлом“ в общ размер на 100 546.70 лв., от които:
79 711.11 лв., представляващи дължим остатък от застрахователното обезщетение по
горепосочения договор и 20 835.59лв., представляващи обезщетение за забава за
периода от 09.05.2017 г до датата на исковата молба - 05.12.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 05.12.2019
г. до окончателното й изплащане.
Ищецът излага доводи в депозираната искова молба, че между страните е
налице застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на сключен
застрахователен договор за имуществена застраховка „Административни и търговски
3
обекти”, обективиран в застрахователна полица № Е16460000450, със срок на действие
от 12.05.2016 г. до 11.05.2017 г. Сочи, че по силата на сключения договор
застрахователят се е задължил при настъпване на застрахователно събитие да изплати
обезщетение за вреди, причинени по отношение на застрахованото имущество.
Посочва, че застрахователната сума за движимото имущество, включително стоките за
оборота, е до 86 250 лв., а за касова наличност – 5 000 лв. Твърди, че застраховката
покрива риска визиран в клауза 10 „кражба чрез взлом или опит за такава“ от Общите
условия към процесния договор. Твърди, че на 05.12.2016 г., при отваряне на обекта,
служител в аптеката е констатирал, че от него липсват парични средства и стока.
Ищецът навежда доводи, че в тази връзка на същата дата е уведомен ответникът като
негов представител е извършил оглед на място и е била заведена преписка по щета №
**********. Сочи, че на същата дата е образувано и досъдебно производство № ЗМ-
1058/2016 г., на РУ при ОДМВР – Велико Търново. Производството е било спряно с
Постановление от 08.03.2017 г. на Районна прокуратура – Велико Търново, поради
невъзможност да бъде установен извършителят, като деянието е било квалифицирано
като кражба чрез взлом. Посочва, че при извършена инвентаризация в обекта е
установено, че откраднатите парични средства са в размер на 12 305.35 лв., а
откраднатата стока е на стойност 84 711.11 лв. Инвокират се доводи, че ответното
дружество не е отговорило на предявената към него претенция, но е извършило две
плащания на 15.03.2018 г. и на 18.04.2018 г., като всяко е в размер на 5 000 лв. Намира,
че застрахователят дължи обезщетение в общ размер на 89 711.11 лв., представляващо
стойността на откраднатата стока - 84 711.11 лв. и 5000 лв. - открадната касова
наличност до размера на застрахователната сума, като след извършените две плащания
продължава да е дължимата сума в размер на исковата претенция като остатък. Ищецът
сочи, че с писмо от 20.04.2017 г. са предоставени на ответника всички изискани от него
документи, поради което обезщетението е следвало да бъде заплатено в срок до 15
календарни дни, поради което и на 09.05.2017 г. ответникът е изпаднал в забава и
дължи обезщетение за това.
Ответникът оспорва подадената искова молба като твърди, че предявените
искове са недопустими, доколкото е изтекла кратката три годишна давност преди
образуване на делото. Нмира претенцията за завишена, с оглед на включената
търговска надценка, която ищецът би получил при реализиране на откраднатата стока
като счита, че реално претърпените от ищеца вреди възлизат на сумата, платена за
придобиване на лекарствата. Отделно сочи, че видно от застрахователната полица
отговорността за стоки е ограничена до размера на сумата 75 000 лв., което следва да
бъде съобразено при евентуалното уважаване на иска. Излага твърдения, че стоките са
извън срок на годност и е недопустимо да бъдат реализирани на пазара, както и тяхната
стойност да бъде включвана в размера на претенцията. Относно касовата наличност
твърди, че не са налице доказателства средства в такъв размер да са били налични в
4
касата и реално да липсват.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва изложените доводи от
ответника. Счита за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност. Не
намира, че е налице уговорка между страните застрахователят да отговаря за кражба на
движимо имущество до размера на 75 000 лв. Счита, че липсват основания за отказ по
смисъла на КЗ относно заплащане на застрахователното обезщетение. Навежда доводи,
че срокът за годност на стоките е ирелевантен и че страните са уговорили по между си
такива стоки да бъдат връщани, а тяхната стойност прихващана срещу цената на други
доставки. С оглед частичното изплащане от страна на застрахователя, ищецът намира
възраженията за наличие на стоката и касовата наличност в обекта за преклудирани.
В депозирания допълнителен отговор ответникът сочи, че от застрахователната
полица е видно, че сумата 86 250 лв., се отнася за цялото движимо имущество в обекта,
което не се състои само от стоката в оборот. Сочи, че ищецът не оспорва твърдението,
че в обекта се е намирала и стока с изтекъл срок на годност. Твърди, че се е наложило
изискването на допълнителни документи от ищеца, които не са представени и към
момента на допълнителния отговор.
Настоящата съдебна инстанция, с оглед на всички събрани по делото
доказателства, съобрази и приема следната фактическа установеност:
За да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се установят по
безспорен начин следните предпоставки: 1/. наличие на осъществен застрахователен
риск, в резултат на което са били причинени имуществени вреди на застрахования; 2/.
щетата да е настъпила по време на действието на валидно сключен договор за
застраховка; 3/. договорната отговорност да представлява предвиден и покрит
застрахователен риск; 4/. застрахованият да е изправната страна в застрахователното
правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по договора,
включително и уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите
изисквания, респективно Общите условия на договора.
Страните не оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение
между същите, произтичащо от Договор за застраховка „Административни и търговски
обекти“ от 27.04.2016 г., обективиран в Застрахователна полица № Е16460000450, за
търговски обект – аптека, находяща се в гр. Великотърново, ул. „Ален Мак“ № 2А, със
срок на застрахователното покритие от 12.05.2016 г. до 11.05.2017 г. Видно от описа на
застрахованото имущество и Общите условия по договора, договорът покрива щети от
взломна кражба на движимо имущество-стока в оборот на стойност до 75 000 лв. и
пари в каса до 5 000 лв. /л. 13, том I от делото на СГС/.
Не се спори, а и от представените писмени доказателства по делото във връзка с
образувано Досъдебно производство № ЗМ-1058/2016 г. по описа на РУ-Велико
Търново, се установява, че през нощта на 04.12.2016 г. срещу 05.12.2016 г. е извършена
5
взломна кражба на чужди движими вещи-лекарства, неустановени по вид, количество
и стойност, както и на парични средства в размер на 10 000 лв., намиращи се в
процесния застрахован обект.
Спорен пред въззивна инстанция е въпросът за присъдения размер на
обезщетението, с оглед на обема и размера на застрахователния лимит, както относно
началната дата на обезщетението за забава за изплащане на застрахователното
обезщетение. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивният съд
съобразно правилото на чл. 269, изр. 2-ро от ГПК.
Ищецът е изпратил уведомление за настъпила щета на имущество с изх. № 88-
12-35/ 05.12.2016 г. относно настъпилото застрахователно събитие, по което е
образувана преписка по щета № **********. С писмо изх. № ОК-763401/09.12.2016 г.
застрахователят е изискал допълнителни документи във връзка с установяването на
правото за получаване на исканото застрахователно обезщетение и размера на щетата.
В отговор е изпратено писмо от ищцовото дружество с изх. № 88-04-03/20.04.2017 г., с
което са представени описаните в него документи. Същото е входирано, респективно
получено от застрахователя на 21.04.2017 г. /л. 221, том II от делото на ВОС/.
Видно от представеното по делото писмо с изх. № 88-11-15/29.11.2017 г.
„Търновофарма“ ООД е отправило официална покана за заплащане на дължимото
застрахователно обезщетение, поради липсата на изплащане на такова от страна на
застрахователя. Страните не спорят, а и от приложените банкови извлечения /л. 81 и л.
82, том I от делото на СГС/ и платежни нареждания /л. 1048 и л. 1049, том IV от делото
на ВОС/ се установява, че ЗД „Бул Инс“ АД е извършило две плащания в размер по
5 000 лв. всяко, постъпили на 15.03.2018 г. и на 18.04.2018 г. по сметката на
„Търновофарма“ ООД, с посочено основание номера на щетата.
С писмо изх. № 239/27.11.2019 г. ищецът е отправил доброволна покана за
изпълнение по отношение на претендирания от него остатък на застрахователно
обезщетение в размер на 79 711.11 лв. Видно от съдържанието й ищцовото дружество
признава извършените частични плащания на 15.03.2018 г. и на 18.04.2018 г., всяко в
размер на 5 000 лв. От представеното известие за доставяне се установява, че поканата
е връчена на ответника на 02.12.2019 г.
Настоящата инстанция кредитира представената в цялост застрахователна
преписка по щета № ********** /том II, III и IV/, ведно с описа към нея /том V, стр.
1066/.
От заключението по допуснатата по делото ССчЕ, което съдът кредитира като
обективно, компетентно дадена и неоспорена от страните се установява, че
лекарствените средства, описани в представения по настоящото дело опис-
рекапитулация на липсващата стока към 05.12.2016 г. по вид и брой, са били
заприходени в обекта при покупката – по цена на придобиване; единичните цени на
6
заприхождаване без ДДС, посочени в описа са идентични с тези в първичните
счетоводни документи в складовия софтуер. Експертът сочи, че общата стойност на
липсващите стоки в описа по цена на придобиване възлиза на 69 317.40 лв. без ДДС, в
това число 521.59 лв. стоки, заприходени с протокол и стокови разписки. Излага, че в
описа на липсващите лекарства не се установяват стоки, които да не са заприходени в
складовия модул на наличностите на обекта. Установява се, че стойността на тези
стоки в описа на липсващите лекарства възлиза на 521.59 лв. без ДДС или 625.91 лв. с
ДДС. Изготвен е и подробен опис на същите по вид артикул и стойност, представен в
тазбличен вид – табл. 2-1 и 2-2 на констативно-съобразителната част от заключението.
Вещото лице посочва, че общата стойност на всички материални запаси, за които в
счетоводно-складовата система е отбелязано, че са изтекъл срок на годност, възлиза на
228.69 лв. по доставни цени без ДДС – табл. 3-1, колона 6. Съпоставяйки данните от
тази справка и тези от описа на липсващите стоки, експертът установява, че са налице
такива с изтекъл срок на годност, които липсват и тяхната стойност възлиза на 215.12
лв. без ДДС /табл. 3-1, колона 11/ или 258.15 лв. с ДДС по доставни цени. Относно
касовата наличност се констатира липса в размер на 12 305.35 лв., формирана като
разлика между стойността на крайното салдо /парична наличност/ в края на работния
ден на 04.12.2016 г. – 12 309.55 лв. и преброената наличност при инвентаризация – 4.20
лв.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда
достига до следните правни изводи:
В първоинстанционното производство са п редявени обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 386, вр. чл. 400, вр. чл. 405 от КЗ, чл. 409 от
КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на въззивното производство е единствено размерът на присъденото
обезщетение за имуществени вреди за сумата над 70 000 лв. до предявения размер от
79 711.11 лв. и иска за заплащане на обезщетение за забава за разликата от 18 277.77 лв.
до предявения размер от 20 835.59 лв., и за присъждането му с начална дата на периода
09.05.2017 г.
По същество:
За определяне на размера на застрахователното обезщетение съдът съобрази чл.
405, вр. чл. 386 от КЗ, съгласно които при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят дължи заплащане на обезщетение в размер на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но в рамките на
застрахователната сума. Обезщетението не може да надвишава действителната /при
пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
7
застрахованото имущество. Съгласно чл. 400, ал. 1 от КЗ за действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго
със същото качество, а за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 от КЗ/.
Съгласно Общите условия към процесния договор застрахователната сума е
тази, за която е застраховано имуществото и същата се посочва в полицата поотделно
за всяко имущество или група имущества, представляващи обект на застраховката.
Доколкото тази клауза не противоречи на императивна разпоредба на закона, съдът
намира същата за валидна и произвела действие между страните. Следователно общият
размер на застрахователната сума е 153 500 лв., от която за движимо имущество
застрахователната сума възлиза на 86 250 лв., а за пари в каса на 5 000 лв., което е
видно от сключения между страните договор, обективиран в Застрахователна полица
№Е16460000450. Съгласно приложения към договора Опис на застрахованото
имущество, за движимото имущество освен стоките за оборот са посочени конкретно и
други движими вещи. Изрично е посочено, че за стока в оборот общата стойност на
застрахованото имущество възлиза на 75 000 лв., а за пари в каса на 5 000 лв., поради
което следва, че страните са постигнали уговорки в този смисъл по между си. Не са
ангажирани по делото доказателства, сочещи различен извод, с оглед на което
настоящият съдебен състав намира за неоснователно оплакването във въззивната
жалба, че страните са уговорили един общ лимит на отговорността на застрахователя за
всички застраховани движими вещи.
От заключението на вещото лице се установява, че общата стойност на
липсващите стоки в описа по цена на придобиване без ДДС възлиза на 69 317.40 лв.
или 83 180.88 лв. с ДДС. Настоящият съдебен състав съобрази на базата на
коментираните вече по-горе писмени доказателства, че общият размер на
застрахователната сума е 153 500 лв., от която общо за движимо имущество - 86 250
лв., а за пари в каса - 5 000 лв. Както бе изложено, в описа на застрахованото
имущество / стр.218 от т.II/, като движимо застраховано имущество освен стоките в
оборот са изброени конкретно в още 11 пункта и редица други движими вещи. Няма
спор между страните, че посоченият опис е към застрахователната полица и носи
подписите на двете страни. Настоящата съдебна инстанция споделя основния правен
извод на първоинстанционния съд, че няма знак за равенство в размера на
отговорността общо за движими вещи и стоки в оборот. За стоката в оборот, което е
една от посочените подпозиции на общо определените движими вещи, по взаимната
воля на страните изрично и конкретно е посочено, че тяхната стойност възлиза на 75
000 лв., а за пари в каса - на 5 000 лв. Следователно, правилно първоинстанционният
съд е стигнал до извода, че в случая на обезщетяване подлежи липсващата стока в
8
оборот - до максималния размер на сумата от 75 000 лв. и на касова наличност - до
размера на сумата от 5 000 лв. Отчитайки безспорно установените две плащания на
15.03.2018 г. и на 18.04.2018 г., всяко в размер на 5 000 лв. или общо 10 000 лв., от
страна на ответното дружество по сметката на ищеца, то следва, че размерът на
дължимия неизплатен остатък на застрахователно обезщетение в случая е 70 000 лв. С
оглед на гореизложеното, въззивната жалба се явява неоснователна за разликата от
присъдените с първоинстанционното решение 70 000 лв. до предявения размер от 79
711.11 лв.
По отношение на претендираната стойност на стоките, които са извън срока си
на годност, съдът съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Закона за лекарствените
продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/, която гласи, че се забранява вносът,
търговията, лечението, профилактиката и диагностиката с лекарствени продукти с
изтекъл срок на годност. Настоящият съдебен състав намира, че цитираната
разпоредба, визираща императивна забрана за извършването на търговия на стоките с
изтекъл срок, изключва същите от гражданския оборот, но не и от търговския.
Доколкото стойността на същите се претендира с оглед на връщането им на доставчика
с приспадане на цената им при следваща доставка и от ССчЕ се установява, че в описа
са били налични лекарства с изтекъл срок на годност към датата на застрахователното
събитие на стойност в общ размер на 258.15 лв. с ДДС, то съдът намира, че в
застрахователното обезщетение следва да се включва и тази сума. Този правен извод
на настоящата инстанция обаче не променя крайния извод за неоснователност на
въззивната жалба с оглед на изложените по – горе мотиви за дължим неизплатен
остатък за стоки в оборот в неговия максимален размер от 70 000 лв.
Относно касовата наличност съгласно заключението на допуснатата и приета от
първоинстанционния съд ССчЕ е установена липса в размер на 12 305.35 лв.,
формирана като разлика между стойността на крайното салдо /парична наличност/ в
края на работния ден на 04.12.2016 г. – 12 309.55 лв. и преброената наличност при
инвентаризация – 4.20 лв.
По отношение на възражението, че застрахователят е изпаднал в забава за
изплащане на застрахователното обезщетение, считано от 09.05.2017 г., а не от
10.05.2017 г., настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно по следните
съображения:
Според чл. 409 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху
застрахователното обезщетение, след изтичане срока по чл. 405 от КЗ, освен в случаите
на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Съгласно чл. 84 от Общите условия към процесния договор,
застрахователят е длъжен да заплати застрахователното обезщетение най-късно до 15
дни от представянето на всички необходими, изискани от него документи. С писмо с
изх. № 88-04-03/20.04.2017 г. са представени изисканите от застрахователя документи,
9
като същото е входирано, респективно получено от застрахователя на 21.04.2017 г. /л.
221, том II от делото на ВОС/. Следователно предвиденият 15-дневен срок е изтекъл на
09.05.2017 г. Разпоредбата на чл. 409 от КЗ ясно сочи, че застрахователят дължи лихва
за забава върху застрахователното обезщетение, след изтичане на срока по чл. 405 от
КЗ, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай
застрахователят е изпаднал в забава считано от 10.05.2017 г., респективно правилно е
определил дължимото обезщетение за забава съобразно периода 10.05.2017 г. –
05.12.2019 г., възлизащо на 18 277.77 лв. /изчислено чрез www.calculator.bg/.
По разноските:
Съобразно изхода от спора разноски се дължат в полза на въззиваемото
дружество ЗД „Бул Инс“ АД. Същото претендира заплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 1 080лв. с ДДС, съобразно представен списък по чл. 80 от
ГПК и доказателства за направата им. Съдът намира, че претендираният адвокатски
хонорар е съобразен с минимума предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението за
прекомерност, направено от насрещната страна се явява неоснователно. Предвид
горното, в полза на ЗД „Бул Инс“ АД следва да се присъди сумата в размер на 1 080
лв. с ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
С оглед на гореизложеното, първоинстанционното решение в обжалваната част е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено. В останалата необжалвана част
същото е влязло в законна сила.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260070 от 24.03.2021 г., постановено по т. д. №
201/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна обжалваната част.
ОСЪЖДА „Търновофарма“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, район „Младост“, бул. „Република“, сграда на Медицински
център „Младост Варна“, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сума в размер
на 1 080 лв. /хиляда и осемдесет лева/, представляваща направените пред настоящата
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В необжалваните осъдителни части първоинстанционното решение е влязло в
законна сила.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ в
10
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1,
респективно ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11