№ 1394
гр. Варна, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20233100502019 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и е образувано е по въззивна жалба на В. К.
М., чрез адв.Б. против Решение № 2295 от 23.06.2023 година, по гр.дело № 17
176/2021 година на ВРС, с което е била отхвърлена исковата претенция на
ищцата против Д. П. Т., ЕГН ********** и П. Д. П., ЕГН **********иск за
осъждането на ответниците солидарно да й заплатят сумата от 2 168.25лева,
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на
необходимите ремонтни работи за отстраняване на повредите в собственото
им жилище, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 29.11.2021г., до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл.45 ЗЗД, както и предявения от В. К. М.,
ЕГН********** срещу Д. П. Т., ЕГН **********, и П. Д. П., ЕГН**********
иск за осъждането на ответниците да преустановят бездействието си, като
извършат необходимите строително-ремонтни и хидроизолационни работи в
канализацията на собствения на ответниците апартамент- на подовия сифон
на банята или опадала фугировка по пода и стените й, за да спре теча от
обитаваното от тях жилище, на осн. чл.109 ЗС, както и в частта за разноските.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, като отправената към съда
1
молба е то да бъде отменено и претенциите – уважени.
Против жалбата не е постъпил отговор.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивницата В. К. М. е редовно
призована, не се явява, не се и представлява.Постъпило е писмено становище
от адв.Б., с което се настоява съдът да отмени решението и да уважи
исковете.
Въззиваемите Д. П. Т. и П. Д. П., са редовно призовани, не се явяват, не
се представляват.
За да се произнесе по спора, като съобрази предмета му и застъпените от
страните становища, ВОС установи следното:
Пред ВРС ищцовата страна излага, че е собственик по наследство на
недвижим имот, Апартамент №14, находящ се в ***, като имота се явява
среден на етажа.От своя страна ответниците били собственици на жилището
над имота на ищеца, а именно апартамент №20 с идентификатор № ***.,
находящ се на ет.4. Последните се легитимирали като такива по силата на
договор за покупко – продажба и по наследство след смъртта на В.И.
П.а.Ищцата твърди и излага, че от известно време в имота й са се появили
мокри петна, обхващащи части от таваните на всички помещения в
апартамента. В резултат на теч настъпило силно компрометиране,
подкожушване и отронване на мазилката в жилището му. Във входното антре,
банята[1]тоалет, кухненската ниша и килера имало течове и латексовата боя
се ронила, което водило 1 до запрашване и замърсяване на помещенията.
Излага, че е инициирал производство по реда на чл.207 ГПК, като от
проведената по делото експертиза било установено, че причина за появилите
се течове и увреждания е неизправност в канализацията на собствения на
ответниците апартамент - на подовия сифон на банята или опадала фугировка
по пода и стените й. Твърди се, че има вероятност при направените
преустройства и ремонти в апартамент №20 да са увредени тръбите на
канализационния вертикал.Моли ответниците да бъдат осъдени да й заплатят
претендираните имуществени вреди и на осн.чл.109 от ЗС ответниците да
бъдат задължени да премахнат причините за теча.
В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори от Т. и П. и с тях те
възразяват срещу исковите.Излагат, че влажността в жилището им е под
минималния праг и че има теч на терасата от покрива. Сочат, че още през
2019г. е взето решение от ОС на ЕС на сградата за извършване на ремонт на
покрива. Твърдят, че в жилището на ищеца няма поражения, причинени от
имота им, както и че ако има такива те имат друг произход – а именно от
общия канализационен щранг.В тази връзка сочат, че от построяването на
сградата в нея не са подменяни канализационните тръби, вкл.
разпределителните такива, както и че материалът, от който са направени -
каменит е с изтекла годност.
Не е спорно между страните, и съдът приема, че ищцата е собственик на
ап.14, на етаж 3, а въззиваемите на ап.20 , етаж 4.Този извод се налага и от
представените писмени доказателства.
2
Пред ВРС е била разпитана свидетелката Ц.П., която е приятелка на
ищцата и която сочи, че често е посещава на адреса й в ***, ет.3.Твърди, че
ищцата е осъществила ремонтна дейност преди 6 години и че преди около
четири години, в един от случаите когато й гостувала свидетелката забелязала
петно на тавана. Разбрала, че собствениците над жилището на ищцата
правили ремонт.При посещението си в сервизното помещение й се натрапила
миризма на мухъл и възприела люспи.От ищцата разбрала, че собствениците
над нея имат нова инсталация и че от това се е случил този теч.Тя
свидетелства още, че по пода на жилището не е имало следи и е забелязала
единствено мухъл и лющене на стената.
От проведената по делото Съдебно техническа експертиза – приета и
неоспорена от страните става ясно, че в ап.14 има следи от течове,
подкожушена боя, паднала мазилка и петна от мухъл. Констатираните щети
се наблюдават основно на общата стена на санитарното помещение и
коридора, по таваните на санитарното помещение, килера и коридора.
Навлажнените участъци по стените са в зоната на бойлерното табло,
ключовете за осветление и електрическото отоплително тяло в санитарното
помещение.Към момента на извършване на огледа експертът не е установил
видим теч и не може с категоричност да отговори на въпроса кога са
започнали течовете в процесното жилище.Според в.л. движението на
водата е отгоре на долу, което означава, че повредите в имота на ищцата са
породени от ВиК инсталацията на общите части или ВиК инсталацията на
апартамента над нея. Изпълнената ВиК инсталация на сградата е силно
остаряла и според в.л. нанесените щети в апартамента на ищцата са в резултат
на протекла вода през тавана на санитарното помещение. Това може да се
дължи както на скрити течове в апартамента на въззиваемите, така и на
общата ВиК инсталация и/или скрити течове от връзките на фасонните части
с тръбите. При тези обстоятелства причините за нанесените щети не могат да
се установят чрез външен оглед. От огледа в апартамент №20 се
установява, че в санитарното помещение няма констатирана паднала
фугировка от теракотното покритие на пода и стените, както и
неизправност на подовите сифони. Няма видими течове или обрушена
фугировка. Щети в апартамента на ищцата има, но те не са следствие на
паднала фугировка и/или проблем в сифоните на помещението на ап. № 20,
собственост на ответниците. Според вещото лице общата стойност
необходима за отстраняване на нанесените щети по апартамент №14 възлиза
на 2170 /две хиляди и сто и седемдесет/ лева, а според допълнителното
заключение общата стойност за извършване на РСМР в санитарното
помещение на ап. № 20 е на стойност 3 400 /три хиляди и четиристотин/ лева.
Според експертът необходимо е да се установи с точност от какво са
причинени щетите и да се вземат необходимите мерки за отстраняване на
аварията, като се вземе предвид физическото остаряване на цялата ВиК
инсталацията на общите части -централни вертикални клонове, която е
необходимо да се подмени в цялост.
При тези данни и с оглед липсата на доказателства за неизправно
поведение от страна на въззиваемите, съдът е отхвърлил исковите претенции.
3
Виждането на въззивния съд е следното:
Отговора на въпроса, свързан с приложението на чл.109 от ЗС се извежда
от мотивите към ТР № 4/2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, както и
от тълкувателната част от мотивите към цитираното от касатора решение на
ВКС - решение № 351 от 14.10.2011 г. по гр. д. № 1179/2010 г., 1 г. о. В
тълкувателното решение е разяснено, че за уважаването на иска по чл. 109 ЗС
е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота, че върху този
имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или
бездействие), че това въздействие създава за ищеца пречки за използването
на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за
това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са
недопустими, е конкретна по всяко дело. Понякога естеството на
извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи
на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Що касае
основателността на претенцията тя винаги е свързана с доказване, че
поведението на ответника противоправно накърнява правата на ищеца. За да
получи търсената защита с иска по чл. 109 ЗС ищецът следва да проведе
пълно и главно доказване на правото си на собственост и
неоснователните действия, респективно бездействие, по отношение на
собствеността.По отношение иска по чл. 109 ЗС за осъждането на ответника
да преустанови противоправните си действия, съответно бездействие, като
отстрани теча в имота си, ищеца следва да установи при условията на пълно и
главно доказване твърдението си, че течът произтича от водопроводната и
канализационна инсталация в имота на ответника, като конкретното място на
този теч следва безспорно да се установи и неговото неблагоприятно
въздействие върху имота му. Това е необходимо, за да се прецени дали се
касае за обща част в сградата, чието поправяне се дължи от всички етажни
собственици, или за теч от индивидуално отклонение на тръбите, респ. лошо
уплътняване в жилището на ответниците, за което те самите биха били
отговорни.
По отношение на отговорността при непозволеното увреждане по чл. 45
от ЗЗД: тя се поражда тогава, когато има увреждане, което е в резултат на
виновно и противоправно действие или бездействие на едно или няколко
лица, т. е. при установена причинна връзка между виновното и
противоправно поведение и увреждането. Вината се предполага до доказване
на противното и това обратно доказване е в тежест на ответника. Ищецът
следва да докаже по реда на пълното и главно доказване наличие на
противоправно деяние /действие или бездействие/, както и че то е причинило
вреда и да установи причинна връзка между противоправното поведение на
дееца и вредоносния резултат. Причинната връзка не се предполага, тя трябва
да бъде доказана с допустимите доказателствени средства.
Както бе посочено по – горе ищцовата страна, в съответствие с
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК дължи пълно и главно доказване на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – вредата /в
случая се претендират неимуществени вреди, изразяващи се в психическо
напрежение, стрес, негативни емоции, тормоз и безпокойство/; размера на
4
вредата; противоправното деяние на ответника; причинната връзка между
деянието и настъпилата вреда, а ответникът дължи доказване на липсата на
виновно поведение, с оглед установената в закона оборима презумпция за
вината на ответника. Материално-правната разпоредба на чл. 45 от ЗЗД пък
предвижда възможност за репарация на вреди, претърпени от конкретно лице.
Правоимащ и кредитор по вземането за репарация на вреди следователно е
този субект, чиито правнозначим интерес е накърнен. Следователно е
необходимо на първо място ищецът по пътя на главното и пълно доказване да
установи това свое качество.
В конкретния случай пълно и главно доказване не е налице.При
извършения оглед и проби от в.л.Г. не са установени видими течове и
такива, които да дават отражение в жилището на ищцата.Според
експерта тези течове не могат да се установят само с проби и
наблюдения, а е необходима и специализирана техника –
термокамера.Т.е. необходимо е да се установи с точност от какво са
причинени щетите и най – вече да се обследва цялата ВиК
инсталация на общите части, т.к. тя е извънмерно стара и
амортизирала.Или с други думи, според експерта е възможно най-
вероятната причина за теч да е компрометирана връзка на елементите,
които изграждат общия канализационен клон.При тези фактически
данни ВРС правилно съд е приел, че в случая въззивницата не е
установила при условията на пълно и главно доказване, че течът
произтича от водопроводната и канализационна инсталация или от
нефугирани участъци в жилището на ответниците, тъй като от
заключението на вещите лица е установено, че най-вероятната причина
за него е компрометирането на елемент от общата канализационна
инсталация на сградата, за поправянето на която носят отговорност и
ищците като етажни собственици или с нарочна техника следва да се
установи причината за теча, което е невъзможно само с наличието на
проби, и/или оглед. Предвид горното исковата претенция по чл. 109 ЗС
за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия
/теч в жилището си/, с които пречи на ищците да упражняват правото
си на собственост по отношение на притежаваното от тях жилище,
както и искът по чл. 45 ЗЗД са приети за неоснователни.
Редно е да се посочи, че правораздавателният резултат от
разглеждането на предявения иск за защита на правото на собственост-
този по чл.109 от ЗС е обусловен от отговора на спорния по делото
5
фактически и технически въпрос за произхода на теча, т. е. дали той е
свързан с неизправност на водопроводната инсталация в жилището на
ответниците.Отговор с категорична положителност на така поставения
въпрос не намира опора в доказателствата, още повече, че експертното
заключение на в.л.Г. не е било оспорено, нито е поискано ново от
ищцовата страна.
Нарушение на правото на собственост, или по скоро създаване на
пречки за упражняването му, без отнемане на владението, е налице
тогава, когато дадено лице, което не е негов пълен или конкурентен
носител/ съносител, по някакъв начин с поведение на действие или
бездействие пряко или косвено засяга и/или смущава правомощието
ползване. Засягането може да се изрази във фактическо въздействие
върху вещта - обект на правото на собственост, довело до
неблагоприятна промяна в състоянието й, до ограничаване и/или
стесняване на обема на ползвателната власт на носителя му,
намаляване на ползвателната й стойност, отнемане на възможността за
увеличаване на имуществото, или в поддържане на обективно
състояние чрез невземане на адекватни мерки, което от самото начало
създава, или макар и преди да не е създавало, вече създава неудобства
и други някакви неблагоприятни последици, с или без промяна на
физическото й състояние.В случая на въззиваемите страни е вменено
неоснователно нарушение на правото на собственост, изразено в
неправомерно поддържане на неизправно състояние на
водопроводната инсталация в жилището им, водещо до
водопропускливост и поява на следи от теч в жилището на ищцата.Не
е доказана обаче причинно следствената връзка между поведението на
въззиваемите и създаденото неблагоприятно положение в апартамента
на ищцата и конкретното нарушение от страна на ответниците,
очертаващи модела на "грижата на добрия стопанин".За да съществува
такова нарушение е необходимо произходът на теча да е свързан с
вътрешната водопроводна инсталация на ответниците - факт, който
подлежи на пълно главно доказване от ищцата, и което не бе сторено в
този процес.Не е било поискано и по тази причина не е било проведено
задълбочено изследване на общите и вътрешните канализационни
връзки, по която причина не може да се достигне до извод за
6
нарушение от страна на въззиваемите.Извода на настоящата инстанция
съвпада с този на решаващата.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2295 от 23.06.2023 година, по гр.дело №
17 176/2021 година на ВРС, деветнадесети състав.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред състав на
Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от връчване на
съобщенията до страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7