РЕШЕНИЕ
№ 580
гр. Пловдив, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. Василев
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20215300502427 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД,
гр.София с ЕИК ********* срещу решение № 262047/21.07.2021г. по гр.д. №
13580/2020г. по описа на РС Пловдив ХІІІ граждански състав, с което
жалбоподателят „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 47, чл.53Е,
вх.В, ет.7, представлявано от С.Н., И. Г., О. Л. и Я.Ч., да заплати на Ц. Г. Н.
ЕГН **********, от ***, чрез адв. К.К., със съдебен адрес: *** сумата от
87,97 лева, недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по
договор за паричен заем № **********/07.10.2015 г. , ведно със законната
лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 20.10.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 108,32 лева представляваща
недължимо платена по клауза за възнаграждение за пакет допълнителни
услуги по договор за заем № **********/07.10.2015 г., ведно със законната
лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 20.10.2020 г. до
окончателното й изплащане.
1
Решението се обжалва само в частта относно сумата от 87,97 лева,
недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен
заем № **********/07.10.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от
подаване на исковата молба – 20.10.2020г. до окончателното й изплащане. В
жалбата се сочи, че решението е неправилно и в противоречие със закона и
необосновано. Сочи се, че видно от общите условия по договора, подписан от
страните, прилагането на уговорен лихвен процент е посочено в чл. 4 от
общите условия, като в погасителния план е посочено коя част от месечната
погасителна вноска представлява главница и коя лихва. Сочи се, че е
неправилен изводът на съда, че клаузите в процесния договор са
недействителни, тъй като не е посочен начинът на изчисляване на годишния
процент на разходите, както и липсата на извод как е формиран, защото това
дори да е правилно, не води до недействителност на процесния договор, тъй
като подобно изискване за посочване на начин на формиране на ГПР в ГПК
няма. Иска се отмяна на обжалваното решение в обжалваната му част и
отхвърляне на предявените искове като неоснователни. На основание чл. 78,
ал.5 от ГПК се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна. Претендират се разноските по делото.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Ц.Н. чрез
адв. К., с който се иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендират
се разноските по делото на основание чл. 38 от ЗА.
По делото има и частна жалба на „Профи кредит България“ ЕООД
срещу определение на първата инстанция от 12.08.2021 г., с което е оставена
без уважение молбата им за изменение на решението в частта относно
адвокатското възнаграждение по чл.38 от ЗА. Сочи се, че следва да се
присъди едно общо възнаграждение за процесуално представителство
относно вземането и да не се прилага чл.2, ал. 5 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения. Иска се намаляване на присъдения адвокатски
хонорар.
В срок е постъпил отговор на частната въззивна жалба от въззиваемата
чрез адв. К., с който се иска оставянето без уважение.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
2
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
За да постанови решението си РС Пловдив е приел, че между страните
по делото е сключен договор за паричен заем № **********/07.10.2015г.,
като заемната сума е била получена. По силата на този договор на ищеца бил
предоставен потребителски паричен заем в размер на сумата от 1300,00 лева,
при годишен лихвен процент в размер на 41,17%, годишен процент на
разходите – 49,90% или общо сума за погасяване в размер на 1 928,88 лева и
срок за погасяване на заема 24 месеца, с размер на месечната погасителна
вноска от 80,37 лева. Прието е че ответникът е небанкова финансова
институция по чл.3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл.
9, ал. 4 ЗПК.
Основателни са възраженията на жалбоподателя, че видно от общите
условия по договора, подписан от страните, прилагането на уговорен лихвен
процент е посочено в чл.4 от общите условия, като в погасителния план е
посочено коя част от месечната погасителна вноска представлява главница и
коя лихва. Сочи се, че е неправилен изводът на съда, че клаузите в процесния
договор са недействителни, тъй като не е посочен начинът на изчисляване на
годишния процент на разходите, както и липсата на извод как е формиран,
защото това дори да е правилно, не води до недействителност на процесния
договор, тъй като подобно изискване за посочване на начин на формиране на
ГПР в ГПК няма.
Неправилно РС Пловдив приема, че не са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК, т.к. не са упоменати - условията за прилагането на
лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е
регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна
3
лихва/, като не е посочено каква част от месечната погасителна вноска
представлява главница и каква - лихва.
Неправилно РС Пловдив приема, че не е посочен начинът на прилагане
на договорната възнаградителна лихва, съобразно чл.11 ал.1 т. 9 от ЗПК.
Касае се до фиксирана лихва, а не до променлив лихвен процент. В тази
насока законът е ясен видно от §1 т.4 от ДР на ЗПК лихвения процент се
прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Тоест липсва
каквато и да е неяснота как точно се прилага този лихвен процент. Като тук
следва да се посочи, че горната правна норма не изисква размера на
възнаградителната лихва да се посочва като сума в лева, а същата следва да се
посочва в проценти /по аргумент от §1 т.4, т.5 , т.5а и т.6 от ДР на ЗПК/, както
е сторено и в казуса. Аналогично е решението дадено в чл.3 б.“и“ от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета относно
договорите за потребителски кредити - „лихвен процент" означава лихвеният
процент, изразен или като фиксиран, или като променлив процент, който се
прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Тоест в закона
има ясно изразен начин на прилагане на лихвения процент - на годишна
основа към сумата на усвоения кредит. Касае се до императивна правна норма
и същата се прилага към договора за кредит независимо дали същата е
отразена в договора или не /чл.9 от ЗЗД/. Тоест тук неяснота как се прилага
ГЛП няма.
Неправилно РС Пловдив приема, че не е посочено в договора каква част
от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва.
Видно от чл.10 б.“з“ и „и“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити
договорът за кредит следва да посочва кратко и ясно размера, броя и
периодичността на дължимите погасителни вноски и когато е уместно, реда
на разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването и правото на
потребителя да получи при поискване и безвъзмездно и по всяко време през
целия срок на действие на договора за кредит извлечение под формата на
погасителен план. Като планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата
на лихвения процент. По повод на тълкуването на тази правна норма действие
има Решение на съда на ЕС от 09.11.2016г. по преюдициално запитване,
4
отправено на основание член 267 ДФЕС от Okresný súd Dunajská Streda
(Районен съд, Дунайска Стреда, Словакия). Според това решение член 10,
параграф 2, букви з и и от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл,
че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез
последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен
план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на
тази главница. Тези разпоредби, тълкувани във връзка с член 22, параграф 1
от тази директива, не допускат държавата членка да предвижда такова
изискване в националната си правна уредба. Тоест и тук нарушение на ЗПК
няма, а изводите на РС Пловдив са в синхрон с практиката на съда на ЕС,
която е задължителна за съда по силата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
По отношение на проблема с липсата на яснота относно на начина на
формиране на ГПР, то дори и да е налице такава, която се изразява
единствено в невключване в него на разхода – възнаграждение за пакет
допълнителни услуги, то това не е основание за обявяване на
недействителност на целия договор за потребителски кредит. Този правен
извод и правна последица е много ясно посочена от законодателя в чл.19 ал.5
и ал.6 от ЗПК. Законодателят обявява за нищожни само клаузи в
договори, надвишаващи определените по ал. 4, параметри и предвижда
специален ред за тяхното компенсиране – чл.19 ал.6 от ЗПК.
Ето защо обжалваното решение на РС Пловдив в частта относно сумата
от 87,97 лева, недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по
договор за паричен заем № **********/07.10.2015г., ведно със законната
лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 20.10.2020 г. до
окончателното й изплащане е неправилно и следва да се отмени, като тези
искове се отхвърлят. Решението следва да се отмени и в частта относно
разноските, като същите се присъдят съобразно новия резултат от делото.
За първата инстанция предвид изхода на делото право на разноски се
поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената
част в размер на 55,18%, респективно отхвърлената част от предявената
претенция в размер на 44,82%. В полза на ищцата Ц.Н. следва да се присъдят
разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, а именно за първата инстанция
платени 100 лв. за държавна такса, от които се дължат съразмерно 55,18 лева.
На адвокат К.К. от общо 600 лева адвокатски хонорар по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА
5
се дължат 331,08 лева. Като тук следва да се отбележи че РС Пловдив
правилно е приложил чл.2, ал. 5 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения като е определял отделно възнаграждение за всеки отделен
иск. Законът, в това число и подзаконовите нормативни актове, трябва да се
прилага такъв какъвто е писан.
За първата инстанция. В полза на ответника „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се дължат от разноски за 150 лева за юрисконсултско
възнаграждение определено по реда на чл.25 ал.1 Наредбата за заплащането
на правната помощ, във вр. с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.78
ал.8 от ГПК. От тях се дължат съразмерно 67,23 лв.
За въззивната инстанция разноски се дължат само на жалбоподателя,
доколкото жалбата му е изцяло уважена. Това са 150 лева за юрисконсултско
възнаграждение определено по реда на чл.25 ал.1 Наредбата за заплащането
на правната помощ, във вр. с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.78
ал.8 от ГПК и 25 лева за държавна такса.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262047/21.07.2021г. по гр.д. № 13580/2020г. по
описа на РС Пловдив ХІІІ граждански състав, в частта относно
претендираната сумата от 87,97 лева, недължимо платена по клауза за
възнаградителна лихва по договор за паричен заем № **********/07.10.2015г.
, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба –
20.10.2020 г. до окончателното й изплащане и в частта относно разноските
като вместо това реши:
ОТХВЪРЛЯ иска на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД предявен от Ц. Г. Н.
ЕГН **********, от ***, чрез адв. К.К., със съдебен адрес: *** срещу
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „България“ № 47, бл.53Е, вх.В, ет.7 за
заплащане на сумата от 87,97 лева, недължимо платена сума по клауза за
възнаградителна лихва по договор за паричен заем №
**********/07.10.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване
на исковата молба – 20.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
6
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 47, бл.53Е,
вх.В, ет.7 да заплати на Ц. Г. Н. ЕГН **********, от ***, чрез адв. К.К., със
съдебен адрес: *** сумата от 55,18 лева за разноски за първата инстанция за
държавна такса.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 47, бл.53Е,
вх.В, ет.7 да заплати на адвокат К.К. АК – гр. Пловдив, на основание чл.38,
ал.1, т. 2 ЗА, сумата от 331,08 лева за осъществена безплатна защита на Ц. Г.
Н. пред РС Пловдив.
ОСЪЖДА Ц. Г. Н. ЕГН **********, от ***, чрез адв. К.К., със съдебен
адрес: *** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №
47, бл.53Е, вх.В, ет.7 сумата от 67,23 лв. за разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред първата инстанция и сумата от 150 лева за
юрисконсултско възнаграждение и сумата от 25 лева за държавна такса за
разноски пред въззивната инстанция.
Решението в останалата му част е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7