Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.11.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,първи въззивен състав, в публично заседание
на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:
1. Дора Михайлова
2.
Росина Дончева
При участието на секретаря Теодора
Вутева
Разгледа докладваното от Генева гр.д.
№477/2019г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по възивна
жалба на „С.П.“ ЕООД, ЕИК … със седалище и адрес на управление ***0,против
решение от 22.04.2019г. на РС-Елин Пелин по гр.д. № 662/2016г., с което са
отхвърлени исковете на въззивника против „Л.Б.“ ЕООД Е.К.“КД,ЕИК., със седалище и
адрес на управление ***,за плащане на сумата 1000лв., представляваща частичен
иск от общо претендирани 92 313.08
лв.,представляващи задържана гаранция за срочно и качествено изпълнени на
договор;1000 лв.-частичен иск от общата
сума 27 693.90 лв.,представляваща неустойка за забавено плащане по
договор; признат е за неистински договор за цесия от 08.11.2012г. поради
неавтентичност на подписа на управителя М.С. Й. и документът е изключен от доказателствения материал , и ищецът е осъден да заплати на
ответника съдебни разноски в размер на 8 992 лв. Релевират
се оплаквания за нарушение на материалния закон и за необоснованост на
решението.Съдът необосновано приел,че договорът за цесия е нищожен,тъй като
управителката М.Й. потвърдила извършеното от нейно име действие.Въпреки,че
дружеството се представлявало по устав от Й. и още едно лице ЗАЕДНО, то именно
подписалият се за Й. „получил мандат“ от втория представител на
дружеството,който не се противопоставил на сключване на договора за цесия,
узнавайки за него на 14.04.2015г. от поканата за доброволно изпълнение и на осн.чл.301 ТЗ следва да се приеме,че е потвърдил
волеизявлението ,направено от негово име без представителна власт,тъй като не
се е противопоставил веднага след узнаването му. Презумпцията по чл.301 ТЗ
действала ,ако търговецът мълчаливо е манифестирал одобрението си.Ирелевантно било,че договорът за цесия не бил осчетоводен.Важно
било ,че е спазена задължителната писмена форма.Касаело се за търговски
договор,защото и двамата контрагенти били търговци.Висящата недействителност
съществувала само до момента на узнаването.В частта за обявяване на договора за
цесия за нищожен решението било недопустимо,тъй като ответникът нямал правна
легитимация да предявява чужди права.Единственият правен ефект на договора за
цесия бил смяната на кредитора, а не погасяване на дълга.Ирелевантно
било,че изпълнителят на СМР „Т.Г.“ ООД било обявено в несъстоятелност и че
договорът е сключен 8 дни след началната дата на неплатежоспособността,тъй като
срокът за предявяване на отменителни искове изтекъл
на 18.03.2016г.Ирелевантно относно правен извод за
привидност на цесията било,че цесионерът имал капитал
2 лева и нямал публикувани отчети в търговския регистър,не изпълнявал
гаранционното обслужване и не е платил цената на цесията-обстоятелства,които
той признава и са потвърдени от СИО.С цесията се прехвърляло само вземането, а
не задължението за гаранционно обслужване.Неплащането на цената било междуфирмена задлъжнялост.Съдът кредитирал само
заинтересовани/зависими/ свидетели,тъй като били служители на ответното
дружество.Те нямали лични впечатления ,нито съответната компетентност,за да
преценят дали са били налице гаранционни дефекти.Извършените от ответника
ремонти не били за отстраняване на гаранционни дефекти.водомерът бил сменен
след три години,защото изискванията на Ви К са се променили, или по някаква
друга неизвестна причина. В протокола за СМР за „освежаване“,съставен между
ответника и „Л.С.“ ЕООД били описани недостатъци,които не са гаранционни.В
протокола за отчитане на СМР № 1/01.09.2015г.,съставен между ответника и Б.Г. ЕООД,също били описани недостатъци,които не
са гаранционни.Недобросъвестно било след 5 години да се претендира „гаранционен дефект“-
подмяна на изтривалка, подмяна на тоалетни
чинии,сифони,писоар,умивалници,счупване на плочки на стената,липсващи пана на
окачен таван,нова маркировка на пракинга.Повечето от
тези „дефекти“ били вследствие изхабяване, и някои от тях изрично били
изключени като „гаранционни дефекти“ с протокол за отстранени недостатъци от
05.01.2012г.Някои „ремонти“,извършено от Б.Г. ЕООД,се дублирали с
извършените по констативен протокол от
05.01.2012г.Вратата се изкривила от неправилна употреба в продължение на пет
години. Част от СМР представлявали подобрения на имота, с които ответникът
недобросъвестно искал да се обогати за сметка на ищеца-например боядисване на
фасада за 5 593 лв.,допълнителна климатична касета за 5700 лв.Не са
направени доказателствени искания и не са релевирани оплаквания за нарушения на съдопроизводствените
правила.Въззивникът моли съда да вземе предвид събраните в хода на
съдебното дирене в първа инстанция релевантни доказателства в контекста на
правия анализ,изложен в жалбата.Претендира съдебни разноски.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,с
който оспорва жалбата и иска потвърждаване на решението на ЕпРС
като законосъобразно и правилно.Първоначално ищецът твърдял,че подписите върху
договора за цесия са автентични и положени от двамата представляващи
дружеството М.Й. и М.З..Неприложима била презумпцията по чл.301 ТЗ, защото
договорът бил нищожен;по него нямало изпълнение,на което страната да се
противопостави.Неосчетоводяването на договора и недекларирането му в ГФО било индиция,че договорът е нищожен,тъй като бил лишен от
предмет.Договорът бил нищожен на осн.чл.26, ал.1 ЗЗД
и поради нарушение и заобикаляне на закона,а така също на осн.чл.26,
ал.2 ЗЗД.Фактът,че ищцовото дружество имало само 2
лева потвърждавал извода,че няма и не е имало финансов ресурс да изпълни задължението
си по договора за цесия.Касаело се за формално прехвърляне на вземане с цел
заобикаляне на закона.Синдикът на цедента нямал
никаква информация за процесното
„вземане“.Комплексната строително-техническа експертиза доказала,че в рамките
на гаранционния петгодишен срок са направени пет ремонта и извършените СМР са
от типа на „гаранционните“.Безспорно било,че изпълнителят по договора от
03.07.2009г.бил канен пет пъти за констатация на гаранционните дефекти в
рамките на гаранционния срок,но се отзовал само два пъти и ответникът прибегнал до услугите на други фирми.Претендира съдебни
разноски за въззивна инстанция в размер на адвокатски
хонорар по приложения списък-3990 лв. с ДДС,подкрепен с фактура № **********/02.07.2019г.
и споразумение от 26.06.2019г. между ответното дружество и Адвокатско дружество
„Б.,Г. и партньори“за процесуално представителство и защита пред въззивната инстанция по делото.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност,настоящият състав намира жалбата процесуално
допустима като атакуваща подлежащ на обжалване съдебен акт в законния срок от
легитимна страна.По същество жалбата е неоснователна.
„С.П.“ ЕООД,ЕИК. е предявило на
09.09.2016г. пред ЕпРС обективно кумулативно
съединени частични искове против „Л.Б.
ЕООД Е.К.“ КД,ЕИК., с цена 1000 лв. от 92 313.08 лв.,представляващи
„задържана гаранция“ за срочно и качествено изпълнени на договор, и 1000 лв. от
27 693.90 лв., представляващи неустойка за забавено плащане.Ищецът
твърди,че на 03.07.2009г. между „Т.Г.“ ООД като главен изпълнител и ответника
като възложител е бил сключен договор за изпълнение на строителство на “С. Л. с
открит паркинг,изместване на кабелна и канална съобщителна мрежа и изграждане
на улична канализация и сградно канализационно
отклонение“ в УПИ десето за имот 5187 в кв.208А по плана на Стара
Загора.Окончателната стойност на поръчката била 1 846 261.69 лв. и
369 253.34 лв. ДДС.Съгласно чл.72 от договора изпълнителят предоставил на
възложителя гаранция за добро и качествено изпълнение в размер на 10 % от
стойността на всеки етап, подлежащ на плащане,като 5% ще се върнат на
изпълнителя в 14 дневен срок от подписване на приемателен протокол, а
останалите 5 % ще се задържат за 5 години като гаранция срещу дефекти,проявили
се след въвеждане в експлоатация. Последната се удържа от възложителя при
заплащане на всяка една сума по издадените фактури за приети СМР.Магазинът бил
въведен в експлоатация с разрешение за ползване № ДК 07-С3-96/19.08.2010г. на
ДНСК.Ето защо възложителят нямал право да задържи гаранцията след 19.08.2015г.Възложителят
задържал 184 626.04 лв. и изпълнителят инициирал ВАД № 568/2010г. с
предмет плащане на изискуеми гаранционни суми в размер на 5% от общо
задържаната сума и с решение по това дело сумата 92 313.08. била
приспадната от задълженията на възложителя поради недостатъци и признати
разходи на последния за отстраняването им.С договор за цесия от
08.11.2012г. изпълнителят цедирал на ищеца вземането
си за 5% от цената на договора,представляващи задържаната до изтичане на гаранционния срок
сума в размер на 92 313.08лв.Възложителят бил уведомен за цесията с покана
от 11.12.2012г.Поискал доброволно изпълнение с вх.№ 150/14.04.2015г., но
ответникът не върнал сумата.Съгласно чл.80 от договора възложителят дължал
неустойка в размер на 1% от забавената сума,но не повече от 30 %.Ищецът
счита,че ответникът изпаднал в забава не след изтичане на гаранционния срок и
срока за изпълнение,даден с поканата, а
още на 20.08.2010г.-след въвеждане в експлоатация на обекта.Не се изтъкват
аргументи защо ищецът смята,че възложителят изпаднал в забава за вземане по
гаранция преди изтичане на срока на гаранцията.Приложена е „покана за
доброволно плащане“ /л.61/от 14.04.2015г. от адвокат И.И.М.-А.,без
доказателства,че същата е представлявала ищцовото
дружество и е била упълномощена за това действие.Ето защо не може да се
приеме,че ответникът е бил надлежно поканен да изпълни.Ищцовото
дружество се представлява заедно от М.С.
Й. и М.С.З., но дори и те да са потвърдили действието на адв.А.,това
не обвързва адресата.Той не е длъжен да приеме волеизявлението за валидно и не
изпада в забава.Според приложения договор за цесия с вписана дата 08.11.2012г.,
срокът за плащане на цената на прехвърленото вземане в размер на
50 000 лв. е 26.11.2012г.Не са представени доказателства за извършено плащане
и ищецът признава,че не е платил.По
делото е безспорно,че цедентът е обявен в
несъстоятелност с начална дата 31.10.2012г.-8 дни след подписване на договора
за цесия.Предмет на договора за цесия са права,които не са били нито
ликвидни,нито изискуеми по време на сключването му,което обаче не прави такъв
договор нищожен.По същество цесионерът оспорва
правата на възложителя по чл.265 ЗЗД,чрез иск на осн.чл.266 ЗЗД-претендира разликата до пълния размер на цената на поръчката.Той би имал
това право,ако изпълнителят му го е прехвърлил валидно.Съдебно-почерковата
експертиза,приета от първата инстанция, установява,че подписът върху договора
за цесия,положен за М.С.Й., не е неѝн.С
нотариално заверена декларация от 19.03.2018г. Й.потвърждава действията на адв.М.-А. по предявяване на иска и следващите процесуални
действия, а също и по договора за цесия.Районният съд е приел,че декларацията
не санира липсата на представителна власт при
сключване на договора.Приел е също,че документът,обективиращ
договора, е неистински.Неавтеничността му е доказана
и в тази част решението е законосъобразно,но от това не следва автоматично
нищожност на договора поради липса на волеизявление от един от колективно
представляващите дружеството управители.След като волеизявлението е потвърдено
и е спазена изискваната от закона писмена форма,то договорът е валидно
сключен.Ответникът в аргументите си и съдът в мотивите се изпадат в
противоречие,като твърдят от една страна,че липсвало волеизявление за цесия, и
от друга страна,че същевременно страните са целели определен незаконосъобразен
резултат/намаляване масата на несъстоятелността за сметка на останалите
кредитори/,т.е. заобикаляне на закона.Последното винаги се осъществява чрез
законна сделка.Щом възнамеряват да намалят масата на несъстоятелността чрез
отклоняване на един актив,това предполага,че този актив има реална
стойност,т.е. че вземането съществува.Следователно , основанията“нищожност
поради липса на съгласие“ и „нищожност поради заобикаляне на закона“ взаимно се
изключват логически.В случая договорът за цесия е нищожен на второто основание.Дали
изпълнителят заобикаля закона с цел увреждане на кредиторите си, за възложителя
е безразлично. Но доколкото на него се дължи престация
за качествено изпълнение на договора,респ. гаранция за неизпълнение,то цедиране на вземането за гаранция,без корелативното
задължение за отстраняване на гаранционните недостатъци, представлява
заобикаляне на закона с цел да го увреди, в случай,че са били налице
гаранционни недостатъци.Съдебно-техническата и оценителна експертиза подробно и
аргументирано установява,че в петгодишния гаранционен срок са настъпили дефекти
с „гаранционен „ характер,които са били отстранени с пет гаранционни ремонта,за
които ответникът е заплатил на трети лица.Следователно, има право да задържи
гаранцията,без с това да се обогатява за сметка на ищеца и без да нарушава клаузата на чл.72.2 от договора за изпълнение на строителство от 03.07.2009г.Тъй
като не дължи връщане на гаранцията,ответникът не носи и отговорност за
неустойка.
Изводите на въззивната
инстанция съвпадат като краен резултат с тези на районния съд, поради което
решението следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемата
страна разноски за въззивното производство в размер
на 3990 лв. с ДДС,доказани с цитираните по-горе договор и фактура.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 67/22.04.2019г.
по гр.д. № 662/2016г. на РС-Елин Пелин.
ОСЪЖДА „С.П.“ ООД,ЕИК., със седалище
и адрес на управление ***0,да заплати на „Л.Б. ЕООД Е.К. „ КД,ЕИК.,със седалище
и адрес на управление ***,съдебни разноски за въззивното
производство в размер на 3990/три хиляди деветстотин и деветдесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.