РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№
2333
гр. Пловдив, 15 декември 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито
заседание на двадесет девети юли
през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря СТЕФКА КОСТАДИНОВА и с участието на
прокурор КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 1260 по
описа за 2020 год. на
Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 от АПК,
вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е
по искова молба на „РОЯЛ-К“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, ул.”Петрова нива” № 87, представлявано от управителя Г.К.Ц.,
със съдебен адрес ***, подадена чрез процесуални представители адв.В.К. против
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - София за присъждане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на общо 850 лева,
представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение в резултат на отменено по
съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление НП № 16-002527/13.06.2019г.,
издадено от Директор дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив. Излагат се
твърдения относно обстоятелства, касаещи причинно – следствена връзка от
заплатената сума за адвокатско възнаграждение във връзка с процесуално
представителство пред Районен съд гр.Пловдив по повод обжалване на издаденото
НП и последващата му отмяна с влязъл в сила съдебен акт, оставен в сила от Административен съд гр.Пловдив. Сочи се, че
поради липса на други процесуални възможности за компенсиране на направените
разноски предявеният иск е доказан по своето основание и размер и затова ищеца
моли да бъде изцяло уважен. Ангажира писмени доказателства. Претендира и
направените по настоящото производство разноски. Редовно призован, не се явява
в съдебно заседание и не се представлява.
Ответникът
по иска – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - София, редовно
призован не се представлява.
Контролиращата
страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив
излага становище за неоснователност на иска.
Като изслуша становището на страните, на база
приобщените по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна: на 09.05.2019г. била извършена проверка от служители към
Дирекция „Инспекция по труда” /Д „ИТ”/ гр. Пловдив в кафе - аперитив „Роял” в гр.
Пловдив, бул. „Шести септември” № 33 А, стопанисвано от жалбоподателя „Роял –
К” ООД, при която с призовка били изискани документи. От представените
документи на 13.05.2019г. в Д „ИТ”, а именно график за работа и присъствена
форма за месец - януари 2019г. за явяването на работа на работниците в кафе -
аперитив „Роял”, било установено, че „Роял – К” ООД, в качеството на
работодател, не е осигурил непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12
часа на А.Н.Г., работила в кафе - аперитив „Роял” в гр. Пловдив на 10.01.2019г.
до 22:00 часа и започнала отново работа на 11.01.2019г. в 7:00 часа, тоест
прието било, че осигурената й междудневна почивка е с продължителност 9 часа. За
направените констатации, бил съставен АУАН № 16 - 002527/29.05.2019г. за
извършено от „Роял – К” ООД нарушение на чл.152 от КТ. Актът бил съставен в
присъствието на представителя на дружеството – жалбоподател – Г.Ц., която го
подписала. Получила и препис от него. В срока по чл.44 от ЗАНН било депозирано
писмено възражение срещу АУАН. Наказващият орган счел възражението за
неоснователно и въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл. 416, ал.5 вр. с чл. 414, ал.1 от КТ
наложил на дружеството административно наказание – имуществена санкция в размер
на 1600 лева за нарушение по чл.152 от КТ.
Недоволно от издаденият акт, дружеството го оспорило
по съдебен ред. За нуждите на това оспорване бил ангажиран като защитник адв.В.К.,
по силата на представено по делото пред Районен съд-Пловдив пълномощно. По
депозираната жалба било образувано и проведено съдебно производство по АНД №5014/2019г.
по описа на Районен съд-Пловдив- VI н.с., по което производство, обаче,
не бил представен договор за правна защита и съдействие. С Решение №2304/16.12.2019г.
по посоченото съдебно производство било отменено като незаконосъобразно
атакуваното НП. Така постановеното решение на Районен съд гр.Пловдив било
обжалвано от Дирекция „Инспекция по труда“ - Пловдив пред Административен съд
гр.Пловдив, за което било образувано КАНД №442/2020г. – XXIV състав, по
което бил представен сключен договор за правна защита и съдействие от без дата.
С Решение №870/27.05.2020г. по посоченото съдебно производство обжалваното
решение на Районен съд-Пловдив било оставено в сила. Впоследствие от ищеца било
образувано и настоящото съдебно производство.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от правна страна:
Искът е предявен от надлежна страна и в срок, затова
същият е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият е неоснователен по следните
съображения :
Отмяната на НП, като властнически акт на
административен орган, представлява материално правно основание по смисъла
на чл. 1 ЗОДОВ за
търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените
разноски за процесуално представителство. Съгласно Тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС, при предявени
пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Прието е с него, че потърсената адвокатска помощ и платения
адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не
е виновно и неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.
За да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, е необходимо да е налице проявление на следните обективни
предпоставки: да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление; да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили
обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и
непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. В случаят се
съобрази съдебната практика, обоснована в т.1
от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013 г. на ВКС, постановено
по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съгласно която съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
него се отбелязва също, че в представеният договор за правна защита и
съдействие следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. Така посоченото тълкувателно решение прави извод и
относно обстоятелството, че когато възнаграждението е заплатено в брой, този
факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор
да е приложен по делото, като само тогава той има характер на разписка, с която
се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение.
Ето защо, съдът прецени, че следва от
събраните доказателства да се установи по безспорен начин наличието на плащане
на адвокатски хонорар към момента на ползване на адвокатската услуга за
процесуално представителство в производството пред първоинстанционния съд. В
настоящият случай от приложените материали от производството по АНД 5014/2019 по
описа на Районен съд Пловдив се установява, че в него не е наличен Договор за
правна защита и съдействие между „РОЯЛ-К“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Пловдив, ул.”Петрова нива” № 87, представлявано от
управителя Г.К.Ц. /клиент/ и адв.В.К. за оказване на правна защита и съдействие
при обжалване на НП с № 16-002527/13.06.2019г., издадено от Директор дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Пловдив. По делото е представено единствено копие на
пълномощно от ищеца в настоящото производство за упълномощаване на адв. В.К. за
процесуално представителство при обжалване на процесното НП. За първи път
договорът за правна защита и съдействие /без посочена дата/ е представен с отговор
на искова молба по КАНД №422/2020г. по описа на Административен съд-Пловдив.
С разпореждане от 16.06.2020г. съдът е указал на
ищеца, че носи доказателствена тежест за установяване на твърденията в исковата
молба и за доказване на исковете по основание и размер. В тази насока не са
представени доказателства за реално заплащане на сумата от 850 лева, представляващи
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие по АНД №5014/2019г. на
Районен съд-Пловдив.
С оглед установеното настоящия съдебен състав счита,
че не се установява между Г.К.Ц. /клиент/ и адв.В.К. да е договорено и платено
адвокатско възнаграждение в размер на 850 лева в брой, както и не се установява
между страните към момента на образуване на съдебното производство пред Районен
съд-Пловдив да е бил сключен договор за правна защита и съдействие и същият е
съставен за целите на настоящото производство, още повече, че цитирания Договор
за правна защита и съдействие не е представен и приложен в първоинстанционното
съдебно производство.
Наличието само на отменено НП не е достатъчно за да се
реализира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да е ползвана адвокатска
защита, за която защита да е заплатено адвокатско възнаграждение. Липсата
на доказателства за реално
претърпени имуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена
причинна връзка с отмененото НП води до отхвърляне на исковата претенция като
неоснователна и недоказана.
При този
изход на спора и съобразно липсата на претенции за присъждане на разноски съдът
не следва да се произнася в тази част.
В предвид на
изложеното и на основание чл.172 от АПК Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
иск от „РОЯЛ-К“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Пловдив, ул.”Петрова нива” № 87, представлявано от управителя Г.К.Ц., със
съдебен адрес ***, подадена чрез процесуални представители адв.В.К. с искане да
бъде осъден ответника да заплати сумата от 850 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в сторени съдебни разноски, платено
възнаграждение за адвокат по АНД 5014/2019 по описа на Районен съд Пловдив.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: