№ 825
гр. Варна, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. И.
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20253110201080 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на П. И. И. ЕГН **********, депозирана чрез адв. З. Н., против
Електронен фиш серия К №10172514, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от
ЗДвП на жалбоподателят е било наложено адм. наказание глоба в размер на
100лв. на основание чл.189 ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП.
С жалбата се изразява становище, че в ЕФ не било посочено правото на
възражение, което е ограничило правото на защита на санкционираното
лице.Не било ясно кой е органът, издал ЕФ и кога е издаден същият, като
датата на издаване на ЕФ била различна от датата на нарушението.Горната
неяснота препятствала преценката за спазването на сроковете по чл.34 от
ЗАНН.Не било ясно кой е въвел ЕФ и дали лицето е било овластено за това.Не
било ясно кое е АТСС, което е установило нарушението, дали същото е
изправно и дали е било поставено в процесният участък.Допуснато било и
нарушение при съставянето на протокола за използване на АТСС, като
липсвали съществени реквизити- отметка, че АТСС е разположено и
настроено съгласно изискванията на производителя и нормативните
1
предписания, име и подпис на служителя, удостоверил това обстоятелство,
номерът на служебния автомобил, в който се е намирало АТСС, снимка на
разположението на камерата, номер на първо и последно статично
изображение.Предвид налагането на наказание за нарушение, извършено
повторно, не било отразено за каква скорост е бил санкциониран нарушителят
с предходния ЕФ и дали същият е влязъл в сила.Процесното нарушение не
било ясно и точно формулирано с което е било ограничено правото на защита
на нарушителя.Не било ясно защо за нарушение, извършено повторно е
наложено наказание глоба в размер на 100лв.При издаването на ЕФ не бил
отчетен и километровият толеранс , касаещ максимално допустимата грешка,
не било ясно дали АТСС е била монтирана на движещ се автомобил или е била
в покой, описаното в обстоятелствената част на ЕФ не съответствало на
събраните доказателства, оспорва се размерът на претендираното
юрисконсултско възнаграждение и се иска отмяна на НП и присъждане на
направените по делото разноски в това число и за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, въз.И. не се явява лично, не се представлява, като
се депозират писмени молби с искане за отмяна на ЕФ с твърдения, че лицето,
подало декларация от собственика срещу първоначално издаденият ЕФ за
процесното нарушение не е било упълномощено по надлежния ред за това
действие, преписката била антидатирана тъй като били посочени различни
дати на съставяне и използване на техническото средство, не били
представени доказателства за повторност, процесният ЕФ бил в процес на
обжалване и неправилно е било отразено, че е влязъл в сила, бил представен
ЕФ, с който било санкционирано друго лице и не била ясна връзката му с
предмета на делото, не били представени доказателства за влизане в сила на
ЕФ, обуславящ повторността, жалбоподателката не била вписана като
ползвател на процесното МПС и се иска ЕФ да бъде отменен и да бъдат
присъдени направените по делото разноски в полза на жалбоподателката.
Процесуален представител на въззиваемата страна не се явява в с.з., като
се депозират писмени становища с молба за потвърждаване на ЕФ, като
законосъобразен и правилен и с искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
2
Обжалваният Електронният фиш е съставен от ОД на МВР-Варна, за
това, че на 05.12.2024г. в 08:37 часа, в гр..Варна, по бул.“Княз Борис I” до
спирка „ДКС” в посока на движение към кк „Златни пясъци”, при разрешена
скорост 50 км. в час, е било констатирано, че с автомобил марка „ Форд
Пума”, вид лек автомобил с рег.№ СВ 3855 КЕ е било извършено нарушение
на чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като автомобилът е бил управляван със скорост
65км. в час/ след приспадане на допустимата грешка при фиксирането на
скоростта/, при разрешена скорост от 50 км. в час за населено място и е прието,
че превишението е с 15 км. в час. Нарушението било констатирано с АТСС
№120с511.
Първоначално за гореописаното нарушение е бил издаден ЕФ серия К
№10082299 срещу Н.С.А., представляващ „Виваком България” ЕАД, но след
подаване на декларация от упълномощено от представляващия дружеството,
собственик на автомобила ,лице,че автомобилът на процесната дата е бил
управляван от въз.И., този първи ЕФ бил анулиран и бил издаден процедният
ЕФ.
В процесния ЕФ като собственик, на когото е регистрирано МПС-то,
ползвател е вписан въз. И..
Посочено било, че е нарушена нормата чл.21, ал.1 от ЗДвП и
наказващият орган наложил административно наказание „глоба“ на
жалбоподателката на основание чл.189 ал.4 вр.чл. 182 ал.4, вр. ал.1, т.2 от
ЗДвП.
В с.з. се установи, че проверката на съответната дата е била извършена
от св.Б. и че АТСС е било позиционирано лично от него на описаното в ЕФ и
протокола от проверката място, което е било и заснето.Установи се, че
използваното техническо средство, т.н. „тринога” представлява преносимо
техническо средство и се монтира на определеното място за контрол извън
служебния автомобил, функционира и фиксира нарушенията без намесата на
полицейския служител и автоматично прехвърля резултатите за
констатираните нарушения в ЕЦ в гр.София, където се генерират ЕФ.
Изискан бе и ЕФ, обуславящ квалификацията повторност, както и
доказателства, че същият е влязъл в сила.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Б., като последователни и
непротиворечиви, като кредитира и писмените доказателства по делото, тъй
3
като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени
доказателства, приложени в преписката и допълнително изисканите от съда,
приобщени в с.з. и от показанията на св.Б..
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ
са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на
доброволното й заплащане, поради което съдът намира, че ЕФ притежава
всички изискуеми реквизити. Административнонаказателното производство е
проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Не е ограничено право на защита на нарушителя, тъй като
нарушителят изцяло се защитава срещу фактите, които са посочени
изчерпателно, в това число ясно и категорично е визирано и мястото на
извършване на нарушението.От приобщените по делото гласни доказателства
и писмени такива безспорно се установи, че техническото средство,
фиксирало превишената скорост е било позиционирано именно на мястото,
което е отразено в протокола от използването му, поради което възраженията в
тази насока не се споделят.Събраха се гласни доказателства къде е било
позиционирано техническото средство и мястото на извършване на
нарушението. Следва да се отбележи, че нито датата на издаване на ЕФ, нито
издателят са сред задължителните реквизити на ЕФ, а очевидно лицето,
боравило с техническото средство е компетентно..В приложената по делото
снимка от фиксираното нарушение, се съдържат всички изискуеми данни-
локализация на запис, скорост, разстояние, дата и час на записа, лимитирана
4
скорост, GPS координати, номер на снимка. По делото е приложен
изискуемият протокол от проверката, към същия е приложена и снимка на
разположението на техническото средство, установи се от разпита на св. Б. в
с.з. как същите са били изготвени.Установи се и по безспорен начин къде е
било разположено техническото средство, как се е оперирало с него, а именно
намесата на ФЛ се свежда до пускането в експлоатация и спирането на
функционирането на техническото средство, поради което е безспорно от кога,
къде и как е била извършена проверката, още повече протоколът от
използването на техническото средство съдържа всички изискуеми реквизити
– ясни са дата, час на поставяне на техническото средство, безспорно е и с кое
техническо средство е установено нарушението, като същото категорично е
посочено в изготвения протокол от използването му.
Нарушението е констатирано на 05.12.2024г. , която датата е визирана
като дата на изготвяне на протокола за използване на АТСС, а датата
06.12.2024г. е датата на регистриране на протокола, поради което съдът не
споделя становището за антидатиране.
Има подпис от служителят, боравил с техническото средство, че същото
е разположено и насрочено съгласно всички изисквания, поради което и тези
възражения не се споделят, като непосочването на първото и последното
статично изображение в протокола не е съществено процесуално нарушение,
което да е самостоятелно основание за отмяна на ЕФ. АТСС не е било
поставено в автомобил, поради което и е ирелевантно възражението, че не е
посочен рег № на автомобила, в който е било поставено.Ирелевантен за
повторността е въпросът и за каква скорост е била санкционирана
нарушителката с предходния ЕФ, още повече, че превишението е в същият
толеранс.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл.21 ал.1 от
ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH
CAM S 1 с № 120с511, като номерът на техническото средство е отразен в
протокола от използването му и в тази насока липсва неяснота.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. №
1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и
възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани
5
технически средства със съответните предварителни обозначения за
съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства,
обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази
разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства
нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване
на наказателно постановление.
Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на
нарушението, гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение.
Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че
"Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата
Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.,
ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване
на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави
разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби
6
се налага извода, че към дата на Ел.фиш, нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване
на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, а и
посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за
контрол.
От доказателствата по АНП се установява, че контролът е извършен с
АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало
първоначална и последваща проверка, поради което възраженията в тази
насока не се споделят.
Същевременно, използването на АТСС на съответното място за контрол
е удостоверено с протокол, съставен от обслужващия го полицейският
служител, в който изчерпателно са посочени точното място на контрол и
посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък
скоростен режим, режимът на измерване, началото и края на работната смяна.
Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа,
извършен с мобилното АТСС доказват, че нарушението е установено в
границите на контролирания участък, при максимално разрешена за
процесното превозно средство и участък от пътя скорост на движение 50
км/ч., като ограничението фигурира както в протокола от проверката, така и в
снимковият материал, ноторно известно е , че в този участък/ населено място/
е въведено такова ограничение и не се ангажираха доказателства за друга
разрешена скорост.
На кадрите от снимковия материал се наблюдава ясно рег.№ на
автомобила, визиран в електронния фиш, чието разположение и посока на
движение в момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол,
изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС, тъй като видно
от данните на снимковия материал, заснемането е осъществено при
приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство..Няма
и никакво съмнение относно длъжността и компетентността на лицето,
боравило с техническото средство, като на снимката е отразено кога и от кого
същата е изготвена.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че електронният фиш
е със изискуемо съдържание по чл.189 ал.4 от ЗДвП и утвърдения образец,
7
съдържа точно и ясно описание на нарушението, правната му квалификация и
основанието за налагане на наказанието, и не е допуснато съществено
нарушение при издаването му.Очевидно в срок въззивникът е депозирал
жалбата си срещу ЕФ, поради което непосочването на този срок в ЕФ не е
съществено процесуално нарушение.
По делото е приложено и нотариално заверено пълномощно от
представляващият дружеството, собственик на автомобила , с което това лице
изрично е упълномощено да подава декларации по чл.189 ал.5 от ЗДвП за
лицето, извършило нарушението, поради което и тези възражения не се
споделят.
Измерената скорост на движение на автомобила е 68 км/ч., като е
приспадната допустимата грешка при измерването в тези случаи и във фиша е
отразена наказуема скорост от 65 км/ч, поради което процесното нарушение е
безспорно установено и възраженията в тази насока не се споделят.
Видно от приобщените по преписката доказателства са спазени всички
изискуеми от ЗАНН срокове по чл.34.
Използваното АТСС е посочено по ясен и категоричен начин, като по
делото са ангажирани достатъчно доказателства, че същото е одобрен тип
средство за измерване и е преминало нужната проверка.
Предявяване на всички доказателства по делото при връчването на ЕФ
не се изисква, а и същите са приложени по делото и въззивникът, при
желание е имал възможност да се за познае, поради което не е било
ограничено правото му на защита.
Безспорно е извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Що се касае до автора на деянието според настоящия съд той също е бил
определен коректно от органите на МВР доколкото въззивникът е бил посочен
като полвател на МПС-то от упълномощено за това действие лице. В случая
АНО няма задължение да събира доказателства, кой е управлявал МПС, а
въззивникът като посочен ползвател на автомобила е длъжен да представи
такива, ако разбира се друго лице е управлявало автомобила.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение след
приспадане на допустимата грешка, от 15км./ч. законодателят в разпоредбата
8
на ал. 1 т.2 от същия текст е предвидил наказание глоба в размер на 50лв. От
друга страна в случая отговорността на възз. е ангажирана на осн. чл. 182, ал.
4 от ЗДвП, която гласи, че за нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5
е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер. В случая АНО е определил наказание за повторно нарушение на
разпоредбата на чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП, като привръзката изрично
е посочена в ЕФ. Съгласно параграф 6, т. ЗЗ. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г.) "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен
срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач. В случая по делото са приложени доказателства, че
възз. е санкциониран с един влязъл в сила ЕФ за нарушение от същия вид в
едногодишен срок от датата на настоящото нарушение, а именно ЕФ Серия К
№ 8042578, влязъл в сила на 29.12.2023 г., с който възз. е санкционирана за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП ЗАНН не вменява задължение за АНО да
посочва дали и кога ЕФ, определящ повторност, е влязъл в сила, тъй като това
е факт, подлежащ на доказване в съдебното производство, което бе сторено и
необорено. Ето защо в случая е налице повторно нарушение, поради което и
правилно е определена санкционната норма предвиждаща наказание в двоен
размер. Тази санкционна разпоредба предвижда наказание във фиксиран
размер, така, че е безпредметно обсъждането на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства по смисъла на ЗАНН.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН в съдебните производства по обжалване
на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Предвидено е, че
в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
9
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси
се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
потвърждаване на ЕФ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като
взе предвид, че производството по делото не разкрива фактическа и правна
сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Предвид изхода на спора съдът намира, че искането за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в полза жалбоподателката е
неоснователно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая
ЕФ следва да бъде потвърден и на основание чл.63, ал.2т.5 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №10172514, с който за
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП на П. И. И. ЕГН ********** е било
наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл.189 ал.4,
вр. с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА П. И. И. ЕГН **********да заплати в полза на ОД на МВР-
Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателката.
10
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11