№ 6672
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Георги Кацаров
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20231100504455 по описа за 2023 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №20078996 от 13.02.2023г., постановено по гр.дело №28983/2017г. по
описа на СРС, І Г.О., 44-ти състав, е отхвърлен предявеният от К. Л. И., с ЕГН
**********, срещу “Е.П.“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД/, с ЕИК *******, осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД за сумата от 742.28 лв., претендирана като платена без основание и подлежаща на
връщане стойност на потребена електрическа енергия за имот, находящ се в град
София, ул.“*******, с кл.№300067372632, съгласно извършена корекция по издадена
фактура №**********/28.03.2017г., за периода от 23.12.2016г. до 22.03.2017г., въз
основа на констативен протокол №3018109/22.03.2017г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 09.05.2017г. до окончателното плащане. С
решението е осъден К. Л. И., с ЕГН **********, да заплати на “Е.П.“ АД /с предишно
наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД/, с ЕИК *******, на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 360 лв., сторени по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - К. Л. И., с ЕГН **********, чрез
пълномощник адв.К. С., с която се обжалва изцяло решение №20078996 от
1
13.02.2023г., постановено по гр.дело №28983/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 44-ти
състав състав, с което е отхвърлен предявения осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, както и са възложени на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски.
Инвокирани са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания
съдебен акт като постановен в нарушения на материалния закон. Навежда се
оплакване, че изложените в исковата молба доводи и възражения не са обсъдени от
първоинстанционния съд, което води до необоснованост на постановеното решение.
Поддържа се, че в случая първоинстанционният съд неправилно приема, че „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД има законово основание да извърши едностранна корекция
на сметката на ищеца за потребена ел.енергия за минал период от време - 23.12.2016г.
до 22.03.2017г.. Твърди се, че ответникът няма право да извършва корекции на сметки
за електрическа енергия, тъй като такова право не е предвидено в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и в
чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и законодателят не е делегирал на КЕВР правомощия да приема
правила, по които да бъдат корегирани сметките на потребителите. Поддържа се още,
че цитираните ПИКЕЕ не следва да намерят приложение, тъй като с влязло в сила
решение на ВАС е прогласена незаконосъобразността на нормативния
административен акт. Счита се, че неправилно съдът е приел, че е налице основание за
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД едностранно да изчисли и корегира сметките на
потребителя за ел.енергия за минал период, съответно че е доказан фактическият
състав за ангажиране на отговорността на потребителя, тъй като по делото не е
установен периодът на неточното измерване, респективно не е доказана реално
консумираната ел.енергия за миналия период и виновно поведение на потребителя на
ел.енергия. Излага се още, че ответникът не е доказал, че в действащите Общи
условия е предвидено право на едностранна корекция, както и че в чл.17, ал.2 от тях се
съдържа ред за уведомяване на клиента. Поддържа се още, че от анализа на събраните
по делото доказателства се налага извода, че в конкретния случай не е изпълнен
фактическия състав, пораждащ правото на крайния снабдител да корегира сметката на
клиент при неточно отчитане на потребената ел.енергия. В тази връзка се твърди, че
платената от ищеца на ответника сума от 742.28 лв., представляваща стойност на
потребена електрическа енергия за имот, находящ се в град София, ул.“*******, с кл.
№300067372632, съгласно извършена корекция по издадена фактура
№**********/28.03.2017г., за периода от 23.12.2016г. до 22.03.2017г., въз основа на
констативен протокол №3018109/22.03.2017г., се явява платена без основание и
подлежи на връщане. Допълнителни съображения в горния смисъл са изложени в
молба от 04.11.2024г., която има характер на писмена защита. По изложените
аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното
решение като неправилно и незаконосъобразно и постанови друго решение, с което да
уважи предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД като основателен и
доказан. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни
2
инстанции. В депозираната молба от 04.11.2024г. е обективиран списък по чл.80 ГПК
за сторените разноски пред въззивната инстанция.
Въззиваемата страна – “Е.П.“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД/, с ЕИК *******, чрез пълномощник юрисконсулт Л.М., депозира
писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна
жалба. Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът е
доказал, че в действащите Общи условия е предвидено право на едностранна
корекция, както и че процедурата по ПИКЕЕ е надлежно проведена, предвид на което
законосъобразен се явява обоснования краен извод, че платената от ищеца на
ответника сума от 742.28 лв., представляваща стойност на потребена електрическа
енергия за имот, находящ се в град София, ул.“*******, с кл.№300067372632,
съгласно извършена корекция по издадена фактура №**********/28.03.2017г., за
периода от 23.12.2016г. до 22.03.2017г., въз основа на констативен протокол
№3018109/22.03.2017г., се явява платена на валидно правно основание, поради което
не подлежи на връщане. Сочи се още, че правните изводи на първоинстанционния съд
са правилни и законосъобразни, съответстват на трайно установената съдебна
практика по подобни казуси. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди
обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция. В депозирана молба от 30.10.2024г. се
съдържа възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно
претендирани разноски от въззивника за платено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Предявен е от К. Л. И., с ЕГН **********, срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД с
ново наименование “Е.П.“ АД осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 742.28 лв., представляваща платена без основание и
подлежаща на връщане стойност на потребена електрическа енергия за имот, находящ
се в град София, ул.“*******, с кл.№300067372632, съгласно извършена корекция по
издадена фактура №**********/28.03.2017г., за периода от 23.12.2016г. до 22.03.2017г.,
въз основа на констативен протокол №3018109/22.03.2017г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 09.05.2017г. до окончателното плащане.
С оглед предмета на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи
изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявения
осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния
съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на
чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния
3
съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от
които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г., ОСГТК на ВКС).
В случая при извършената служебна проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият
въззивен състав намира обжалваното решение на СРС за валидно и допустимо, като
при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми. По същество решението на СРС е
правилно, тъй като е постановено при съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. За да
постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявения осъдителен иск с
правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД като неоснователен, първоинстанционният съд
е приел, че ответникът е установил при условията на пълно и главно доказване, че в
негова полза е възникнало потестативно право за едностранно извършване на корекция
в сметката на ищеца за потребена електрическа енергия за исковия период от време,
тъй като е констатирано неправилно/неточно отчитане на потреблението, както и че е
спазил предвидената в ПИКЕЕ корекционната процедура за преизчисляване на
дължимата сума. Първостепенният съд е обосновал краен извод, че по делото е
доказано, че е осъществен пораждащия спорното право фактически състав и
надлежното му упражняване от ответника, който се легитимира като кредитор на
вземането за исковата сума, която е платена от ищеца на валидно правно основание и
като такава не подлежи на връщане. Така обоснованият извод на първоинстанционния
съд е законосъобразен, съответства на събраните по делото доказателства и намира
опора в приложимите към конкретния случай относими материалноправни разпоредби
на закона. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на
чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от
ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото
4
и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна
инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение
решаващи изводи за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и
правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Изложените във въззивната жалба
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение на СРС
са неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се
добави и следното:
За да бъде уважен иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, съдът следва да установи наличието
на две предпоставки: 1) получаването на нещо от обогатилото се лице - ответника,
което му се дава от обеднялото лице -ищеца и 2) липса на основание за получаването,
като в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД тази липса следва да е начална, каквито са и
твърденията въведени от ищеца в настоящото производство. В тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно главно доказване факта на плащане на процесната
сума, а ответникът дължи доказване, че е налице основание за получаването,
съответно задържане на полученото /чл.154 ГПК/.
В разглеждания случай след съвкупния анализ на събрания по делото
доказателствен материал въззивният съд обосновава извода, че не са установени
визираните в чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД материалноправни предпоставки за уважаване на
иска, доколкото исковата сума от 742.28 лв., представляваща стойност на потребена
електрическа енергия за имот, находящ се в град София, ул.“*******, с кл.
№300067372632, съгласно извършена корекция по издадена фактура
№**********/28.03.2017г., за периода от 23.12.2016г. до 22.03.2017г., въз основа на
констативен протокол №3018109/22.03.2017г., се явява платена от ищеца на валидно
правно основание, поради което следва да се приеме, че в хода на делото не е доказано
твърдяното от ищеца обедняване за сметка на обогатяването на ответника.
Съображенията за това са следните:
В конкретния случай от ангажираните доказателства се установява, че страните са
обвързани от облигационна връзка за доставка на електрическа енергия от ответника
за имот, находящ се в град София, ул.“*******, с кл.№300067372632. Във връзка с
извършена проверка от ответника е установено нерегламентирано въздействие и
достъп до средството за търговско измерване и промяна в схемата на свързване на
същото, за което е съставен констативен протокол №3018109/22.03.2017г..
Спорен по делото е въпроса дали е налице основание за ответника да извърши
преизчисление на количеството електрическа енергия за исковия период досежно
процесния имот.
5
Настоящият състав напълно споделя установената съдебна практика – решение
№124/18.06.2019г. по гр.дело №2991/2018г. по описа на ВКС, Г.К. ІІІ Г.О., постановено
по реда на чл.290 от ГПК, в което е прието, че е налице правно основание за корекция
на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно
измерване на потребената от него ел.енергия след изменението на Закона за
енергетиката, в сила от 17.07.2012г. и при действието само на чл.48, 49, 50, 51 от
ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013г.. В случая от ангажираните по делото доказателства се
установява, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение,
възникнало по силата на договор за продажба /доставка/ на електрическа енергия от
ответника за имот, находящ се в град София, ул.“*******, с кл.№300067372632, при
който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да
плати цената на доставената стока-чл.183 от ЗЗД. От правилото на чл.183 от ЗЗД
следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради
допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-
малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори
да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи
заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване /решение №21 от 01.03.2017г. по т.д. №50417/2016 г. на І
Г.О. на ВКС/. В случая след влизане в сила на чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2, т.6 от Закона
за енергетиката са приети Правила за измерване на количеството електрическа
енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обн., ДВ, бр.98 от 12.11.2013г.. В тях се съдържа подробна регламентация
по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради
обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на
количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на
потребителя /в този смисъл е решение №115 от 20.09.2017г. по т.д. №1156/2016 г. на ІІ
Т.О. на ВКС/. По тези аргументи се налага извода, че следва да се приложат
разпоредбите на чл.48 до 51 от ПИКЕЕ, които са действащи към датата на проверката.
Отмяната на останалите разпоредби на ПИКЕЕ /освен чл.48 до чл.51/ по никакъв
начин не се отразява на правото на ответното дружество да извърши процесната
корекция на сметката.
На следващо място изцяло неоснователни са релевираните доводи в жалбата на
въззивника, че корекционната процедура следва да се прилага само при доказана вина
на потребителя за причиняването на неточното измерване. Настоящият въззивен
състав приема, че уредената в ПИКЕЕ процедура представлява способ за определяне
на дължимата престация по договора, а не се касае за отговорност за вреди по чл.82
ЗЗД. В случая на корекционната процедура няма нарушено правно задължение, а тя
цели да установи обема на едно правно задължение, възникнало по силата на
договорна връзка между потребителя и електроснабдителното предприятие, т.е.
6
правилата създават една необорима презумпция - определят потребление, което е
възможно да е възникнало наистина, въз основа на обективно налични данни, без това
предположение да е възможно да бъде оборено. Тази презумпция се отнася до
количеството на потребената енергия, т.е. определя /уточнява/ дължимата престация.
Правилата на ПИКЕЕ целят поправяне на възникнали грешки /отклонения/ в
измерването, които може да са породени от случайността, от страните по договора или
от трето лице, т.е. правилата представляват нормативно установяване на съдържанието
на сделката, което се определя изцяло от обективното право и обвързва страните
независимо от волята им. Налице е установен специален ред за измерване на
доставяната електрическа енергия в случаите на констатирана по реда
на ПИКЕЕ грешка в измерването на доставяната ел. енергия извън допустимата, респ.
неизмерване на последната, като обективно състояние, без да отдава значение за
причината за последното обективно състояние, като целта на нормативния акт е не да
санкционира потребителя за виновно неизпълнение от последния на негови договорни
задължения, а да осигури измерване на доставяната ел. енергия, съответно на
действително доставената такава, при констатирано неточно измерване на последната
или неизмерването на същата. Следователно се налага извода, че установената
отговорност при корекция на сметка не представлява санкция за потребителя, а
нормативно установен метод за справедливо разпределяне на загубата между
потребителя и електроразпределителното дружество.
В разглеждания случай при извършената проверка е установено нерегламентирано
въздействие и достъп, промяна в схемата на свързване на електромера. С оглед на това
и на основание чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ констативният протокол за установяване
намесата в измервателната система следва да се състави след като са уведомени
органите на полицията, което императивно изискване е спазено, факт, който се
установява от показанията на разпитаните по делото свидетели. По делото се установи
също така, че ищецът с писмо е бил уведомен, че ще му бъде извършена корекция на
сметката за консумирана ел.енергия, предвид на което съдът намира, че наведените във
въззивната жалба възражения относно неспазване на реда за уведомяване за
извършване на корекции по ПИКЕЕ са неоснователни. Съставеният констативен
протокол съставлява официален свидетелстващ документ, чието авторство и вярност
също не са оспорени по делото. С оглед изложеното констатациите в протокола
относно датата на проверката, приложимата към извършване на проверката процедура,
вида на манипулацията и реда за уведомяване на потребителя за извършената
корекция са верни и настоящият състав ги възприема изцяло. За ответника е
възникнало правото да извърши корекция на сметката за електроенергия на ищеца.
Предвид приетото пред СРС заключение на съдебно-техническа експертиза, която
следва да се кредитира като обективна и компетентно изготвена, се установява, че
начислената от ответника стойност на електрическата енергия е в съответствие
7
с чл.48 ПИКЕЕ и чл.49 ПИКЕЕ, при съобразяване на действащите за периода на
проверката цени, определени от ДКЕВР. Това налага извода, че въззиваемата страна
-ответник надлежно е упражнил законоустановеното му право едностранно да
извърши корекция на сметката за електроенергия на ищеца за исковия период.
Следователно начислената от въззиваемата страна искова сума в размер на 742.28 лв.,
представляваща стойност на потребена електрическа енергия за имот, находящ се в
град София, ул.“*******, с кл.№300067372632, съгласно извършена корекция по
издадена фактура №**********/28.03.2017г., за периода от 23.12.2016г. до 22.03.2017г.,
въз основа на констативен протокол №3018109/22.03.2017г., е платена на валидно
правно основание от ищеца, поради което предявеният осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщането й се явява неоснователен и недоказан и
като такъв следва да бъде отхвърлен. Първостепенният съд като е достигнал до същия
правен извод, на основание на който е приел, че предявеният иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е неоснователен и недоказан, е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на основание чл.271,
ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция право на разноски има
ответника – въззиваем в настоящото производство. На основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8
ГПК (изм. и доп.,бр.8/24.01.2017г.) въззивният съд определя юрисконсултско
възнаграждение за ответника – въззиваем в размер на 100 лв., съгласно чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, чийто размер се определя с оглед
фактическата и правна сложност на спора и при съобразяване с извършените от
процесуалния представител правни действия – подаден писмен отговор, без явяване в
съдебно заседание. Въззивникът - К. Л. И. следва да бъде осъден да плати на
въззиваемия - “Е.П.“ АД /с предходно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/
разноски във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00 лв..
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20078996 от 13.02.2023г., постановено по гр.дело
№28983/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 44-ти състав.
ОСЪЖДА К. Л. И., с ЕГН **********, с адрес: град София, ул.“*******; да
заплати на “Е.П.“ АД /с предходно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Цариградско шосе”
№159, БенчМарк Бизнес Център; на правно основание чл.78, ал.3, вр. с ал.8 от ГПК
сумата от 100.00 лв. /сто лева/, юрисконсултско възнаграждение за въззивната
8
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9