Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 26.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, V-ти гр.с-в, в публично заседание на 03
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 1616 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 във вр.с чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът „Агротехтранс“ООД
/в ликвидация/ твърди, че на 13.09.2012 г.
ответникът Община Русе съставила Акт за установяване на общински публични
вземания № СУД-258/13.09.2012 г., с който установените общински публични
задължения били в общ размер 3440.30 лв., от които 3121.58 лв. главница и 318.72
лв. законна лихва, изчислена към 13.09.2012 г. Тези задължения представлявали дължими данък недв.имот
и такса битови отпадъци за собствен на дружеството недвижим имот в гр.Русе, Източна
промишлена зона, с площ 23670 кв.м., за периода от 2008 г. до половината на
2012 г. Актът влязъл в сила на 11.10.2012 г. На 10.01.2013 г. въз основа на него
срещу ищцовото дружество било образувано изпълнително
дело № 38/2013 г. по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов.
На 11.01.2013 г. по същото били извършени справки в НАП, ИКАР и КАТ, а на 08.02.2013
г. била изпратена покана за доброволно изпълнение до дружеството. Едва на 13.07.2017
г. имало искане от Община Русе за справка в регистъра на БНБ за открити сметки
на длъжника. На 16.10.2017 г. било отправено искане за проучване имущественото
състояние на дружеството, съдържащо и искане за възбрана на имот. В края на
2018 г. производството по изп. дело № 38/2013 г. на
ЧСИ Иван Хаджииванов било прекратено на основание чл.
433, ал.1, т.8 ГПК. От страна на Община Русе, Дирекция МДТ, бил съставен
Протокол за установяване на факти и обстоятелства № УФ-012/11.02.2019 г., с
който било констатирано, че на основание чл. 173, ал. 2 ДОПК следвало да бъдат отписани
служебно като погасени по абсолютна давност задълженията за 2008 г., установени
с АУОПВ № СУД-258/13.09.2012 г. в общ размер 209.06 лв. Въз основа на ново
искане от ответника, на 11.02.2019 г. било образувано изп.дело
№ 407/2019 г. за събиране на посочените в акта от 2012 г. суми, с изключение на
погасената сума по абсолютна давност, или общо 5220.40 лв., от които 3020.60
лв. главница и 219.80 лв. лихва, изчислена към 11.02.2019 г. Данъкът върху
недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци, като публични общински вземания
се погасявали с изтичане на петгодишен давностен
срок, съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК, считано от 1 януари на годината, следваща тази,
през която следвало да се плати публичното задължение. С издаването на Акта
давността се прекъсвала и от този момент започвала да тече нова давност. Поради
това за всички вземания по Акта от 13.09.2012 г. давността била прекъсната на 13.02.2012
г. и започнала да тече нова 5-годишна давност. За събирането им били предприети
действия по принудително изпълнение чрез образуване на изп.дело
пред ЧСИ, т.е. по реда на ГПК. Предвид липсата на предприети по изп.дело № 38/2013 г. изп.
действия, които да прекъсват новата 5-годишна давност, то същата била изтекла
на 13.09.2017 г. Поради това ищецът твърди, че вземанията за данъци и такси по
акта от 2012 г. били погасени по давност. На 20.09.2018 г. Община Русе съставила
Акт за установяване на общински публични вземания № СУД001748/20.09.2018 г., с
който били установени общински публични задължения на „Агротехтранс“ООД
/в ликвидация/ за данък недвижим имот и такса битови отпадъци за същия имот за
периода от втората половина на 2012 г. до 2018 г. вкл., в общ размер 16643,70
лв., от които 13039,51 лв. главница и 3604,19 лв. законна лихва, изчислена към
20.09.2018 г. Въз основа на него било образувано изп.дело
№ 1961/2018 г. по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов и изпратена
покана за доброволно изпълнение до дружеството. Наложена била възбрана на имота
от ЧСИ. При съобразяване на чл. 172, ал. 2 ДОПК за всички вземания, с
изключение на тези за втората половина на 2012 г. по Акта от 20.09.2018 г.,
давността била прекъсната на 20.09.2018 г. До този момент обаче, считано от 01.01.2013 г. по отношение на вземанията за данъци и такси за
втората половина на 2012 г. в общ размер 959.31 лв., установената в чл. 171,
ал. 1 от ДОПК, 5-годишната давност изтекла на 01.01.2018
г., поради което твърди, че не дължи заплащането им. Погасена по давност се
явявала и сумата 573.86 лв. лихва, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК, поради
което не дължал и нейното плащане. Претендира да
бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на Община
Русе, че „Агротехтранс"ООД /в ликвидация/ не
дължи сумата в общ размер 5220.40 лева, предмет на Акт за
установяване на общински публични вземания № СУД-258/13.09.2012 г., както и сумата 1533,17
лв., предмет на Акт за установяване на общински публични вземания №
СУД001748/20.09.2018 г., поради погасяването им по давност. Претендира деловодни разноски.
Ответникът
Община Русе в отговора на исковата молба изразява становище за частична основателност
на иска. Позовавайки се на абсолютната десетгодишна давност счита, че не
подлежат на принудително събиране задълженията на „Агротехтранс”ООД
за втората половина на 2012 г., макар същите да са дължими поради това, че
давността не се прилага служебно. По отношение на останалите претенции счита същите
за изцяло недоказани и неоснователни, тъй като давността по отношение на
дължимите публични общински вземания за периода 2009 – 2012 г. е прекъсната с
издаването на Акта за установяване на общински публични вземания от 13.09.2012
г. Позовава се и на съдебната практика на ВАС по адм.дело
№ 3261/13 г., съгласно което абсолютната погасителна давност намира приложение
само в случаите, когато в рамките на 5-годишната погасителна давност, какъвто бил
и настоящият случай, са предприемани действия за нейното събиране или
прекъсване със съставения и влязъл в сила акт от 13.09.2012 г., поради което и
абсолютната давност по отношение на тези вземания не е изтекла. Претендира
отхвърляне на исковете и присъждане на деловодните разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 13.09.2012
г. Община Русе издава Акт за установяване на публични вземания от местни данъци
№ СУД-258 срещу „Агротехтранс“ООД за дължими общински
вземания в размер на 3440.30 лв., представляващи данък върху собствен на
дружеството имот и такса битови отпадъци за периода 2008 – първата половина на
2012 г. и 318.72 лв. лихва. Въз основан на Акта на 10.01.2013 г. е образувано изп.д.№ 38/2013 г. по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов.
Същото е приложено в настоящото производство и от него става ясно, че до
17.07.2017 г. не са извършвани изпълнителни действия. На посочената дата взискателят Община Русе е депозирала молба с искане за
извършване на справка за банкови сметки на длъжника и налагане на запор върху
тях. С нова молба от 18.10.2017 г. Община Русе предоставя правата по чл.18 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника и при откриване на такова,
да наложи запор/възбрана върху него. На 19.01.2018 г. е наложена възбрана върху
имот, собственост на „Агротехтранс“ООД. По искане на длъжника, с постановление от
10.12.2018 г. на ЧСИ изп.дело е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради липса на изпълнителни действия в
периода 01.02.2013 г. – 18.01.2018 г.
С протокол за установяване на
факти и обстоятелства № УФО-012/11.02.2019 г. Община Русе, Дирекция „Местни
данъци и такси“, установява, че съгласно чл.171, ал.2 ДОПК, считано от 01.01.2019 г. е изтекъл 10-годишният давностен
срок за всички публични задължения за 2008 г. вкл. и същите следва да се
отразят като неактивни в информационния масив на Д“МДТ“.
На 14.02.2019 г. Община Русе
прави искане до ЧСИ Иван Хаджииванов за образуване на
ново изп.дело въз основа на Акта за установяване на
публични вземания от 13.09.2012 г. за събиране на сумата 5220.40 лв., оставаща
след погасяването по давност на сумата 209.06 лв. По новообразуваното изп.д.№ 407/2019 г. на длъжника е изпратена покана за
доброволно изпълнение.
Срещу ищцовото
дружество е издаден втори Акт за установяване на публични вземания от местни
данъци № СУД001748/20.09.2018 г. за дължими общински вземания в размер на 13
039.51 лв., представляващи отново данък върху собствен на дружеството имот и
такса битови отпадъци за периода 2012 – 2018 г. и 3 604.19 лв. лихва. Въз
основа на този акт на 25.09.2018 г. е образувано изп.д.№
1961/2018 г. по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов. По
същото е постъпило възражение от длъжника с искане да бъдат отписани публичните
задължения за периода преди 2013 г. като погасени по давност. В отговор Община
Русе депозира становище, че с издаването на Актовете за установяване на
общински вземания от 13.09.2012 г. и 20.09.2018 г. за вземанията за периодите
2008 – 2011 г. и 2012 – 2018 г. давността е прекъсната. Следват допълнителни
становища както от длъжника, така и от взискателя,
както и разпореждане на ЧСИ за продължаване на изп.действия.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Данъкът върху недвижимите имоти и таксата за
битови отпадъци представляват публични общински вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1
и т. 3 ДОПК, по
отношение на които се прилагат разпоредбите на чл. 171
и чл. 173 ДОПК.
Съгласно чл. 171, ал.
1 ДОПК те се погасяват с изтичане на петгодишен давностен
срок (считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение), а чл. 171, ал.
2 ДОПК урежда т. нар.абсолютна погасителна
давност от 10 години. Давността не се прилага служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона срок на бездействие
на носителя на субективното право на вземане не е достатъчно, за да се приложат
последиците от настъпилото погасяване на възможността за принудително
реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да направи изрично
волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност, включително като
заяви искане за отписване на задължението по чл. 173, ал. 1 ДОПК.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 4, ал.
2 ЗМДТ принудителното събиране
на публични общински вземания може да се
извършва освен от публични изпълнителни
по реда на
ДОПК,
също така и от съдебни изпълнители
по реда на
ГПК. Законодателят е предоставил на органите в общинската приходна администрация да преценяват реда,
по който да бъде извършвано
принудителното събиране. Когато принудително събира публично общинско вземане, съдебният изпълнител не прилага ДОПК и не разполага с правомощия да се
произнесе по възражението за давност, основано на чл. 171 ДОПК. Съгласно чл. 433, ал.
1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител
може да прекрати
изпълнителното производство,
когато бъде представено влязло в сила съдебно решение,
с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т.е. признато е за установено, че не са
налице материално-правните предпоставки за законност на изпълнителния
процес, включително поради погасяване на задължението по давност. Единствен способ за
защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение
за изтекла погасителна давност по отношение на
публично общинско вземане, остава предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК, преди да е приключило
принудителното събиране на публичното общинско
вземане, какъвто е и процесният
случай. Ищецът следва да докаже, че не са налице
материалноправните предпоставки
за законност на изпълнителния процес, поради погасяване на общинските публични задължения по давност.
С акта за установяване на
общински публични вземания № СУД-258/13.09.2012 г. са установени вземания за
периода 2008 г. – първата половина на 2012 г. По отношение на ДНИ и ТБО за 2008
г. е издаден протокол за отписването им в информационния масив на Д“МДТ“. По
отношение на вземанията за останалия период давността е прекъсната с издаването
на акта, съгласно чл.172, ал.2 ГПК и оттогава – от 13.09.2012 г. започва да
тече нова давност, която е изтекла на 14.09.2017 г. поради това, че не са
предприети действия на принудително изпълнение по образуваното изп.д.№ 38/2013 г. по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов.
Такова действие, по смисъла на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, е извършено едва на 19.01.2018 г. с налагането на възбрана върху
недвижим имот, собственост на длъжника. Следователно, с изтичането на
петгодишната давност по чл.171, ал.1 ДОПК се
погасява настъпилото възможността за принудително реализиране на публичните задължения, включващи както главниците, така и лихвите
за забава, които, съгласно чл.162, ал.2, т.9 ДОПК, са също публични вземания и
се погасяват с петгодишен давностен срок.
Вторият Акт за установяване на общински публични вземания от 20.09.2018
г. установява задължения на ищцовото дружество за данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода: втората половина на 2012 г.
– 2018 г. Давностният срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК
за задълженията за втората половина на 2012 г. е започнал да тече на 01.01.2013 г. и е изтекъл на 01.01.2018
г., т.е. преди издаването на процесния акт от 20.09.2018
г. Това обстоятелства се признава и от ответника в депозирания по делото
отговор на исковата молба. По отношение на вземанията за останалия период, с
издаването на акта давността е прекъсната и до момента не е изтекла нито
кратката, нито установената в ДОПК 10-годишна абсолютна давност.
По
изложените съображения претенцията
на ищеца да бъде признато за установено, че не
дължи сумите
по издадения акт за установяване на общински
публични вземания № СУД-258/13.09.2012 г. и сумите, установени в Акт за установяване на публични вземания от местни
данъци № СУД001748/20.09.2018 г.,
за дължим данък недвижими имоти, такса битови
отпадъци и лихва за забава за втората половина на 2012 г., следва да се уважи изцяло, поради погасяване
на вземанията по давност.
За пълнота
на изложението следва да се отбележи, че според цитираното от Община Русе
решение по адм.д.№ 3261/2013 г. по описа на ВАС,
предвидената в чл.171, ал.2 ДОПК 10-годишна абсолютна давност може да се прилага само
в случаите, когато не е бил изтекъл 5-годишният давностен
срок, предвиден в ал. 1, без административния орган да е упражнил правата си по
установяване и събиране на съответното вземане. В конкретния
случай ищецът не се позовава на абсолютната,
а само на кратката 5-годишна давност, поради което и цитираната съдебна практика в настоящото производство е неприложима.
С
оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са
деловодните разноски, направени от ищеца, в размер на 1141 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Община Русе, представлявана от кмета Пламен Стоилов, че „Агротехтранс“ООД
/в ликвидация/ , с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Лозенец,
бул.“Джеймс Баучър“ 51, ет. 11, ап. 1103, не й дължи сумата
в общ размер 5 220.40 лв., предмет на Акт за установяване на общински
публични вземания № СУД-258/13.09.2012 г., както и следните суми, предмет на Акт
за установяване на публични вземания от местни данъци № СУД001748/20.09.2018 г.:
213.18 лв. данък върху недвижимите имоти за втората половина на 2012 г., 127.52
лв. лихва, начислена към 20.09.2018 г., 746.13 лв. такса битови отпадъци за
втората половина на 2012 г. и 446.34 лв. лихви, начислени към 20.09.2018 г., поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Община Русе, пл.“Свобода“6, представлявана
от кмета Пламен Стоилов, да заплати на „Агротехтранс“ООД
/в ликвидация/, с ЕИК *********, 1141 лв.
деловодни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: