№ 2653
гр. София, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110124861 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ от „ФИРМА“ ЕАД
срещу ЗАД „ФИРМА“ АД за заплащане на сумата от 2 543,60 лева, в т.ч. 15 лв. за
ликвидационни разноски, представляваща незаплатена част от регресно вземане за
изплатено по застраховка „Автокаско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило
на 09.12.2022 г. в гр. Варна, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 10.05.2023 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Автокаско” е настъпило събитие - ПТП, в причинна връзка с
което са причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на
стойност 5 087,19 лева, в който размер ищецът е изплатил застрахователно обезщетение,
както и че са сторени разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лева. Твърди,
че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане
срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето му. Вземането на ищеца
било погасено извънсъдебно до сумата от 2 558,59 лева, поради което претендира изплащане
на разликата в съдебно предявения размер, както и присъждането на законните последици
от уважаването на иска. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдения от ищеца
механизъм на настъпване на ПТП, като в тази връзка излага твърдения, че инцидентът е
1
настъпил поради предприета в нарушение на правилата на ЗДвП маневра, а именно
изпреварване от страна на водача на лекия автомобил, застрахован при ищеца. Поддържа, че
с противоправното си поведение именно този водач е допринесъл в значителна степен за
настъпването на вредоносния резултат, поради което с факта на извънсъдебното плащане,
задължението на ответника, произтичащо от новелата на чл. 411 КЗ, било погасено изцяло.
Оспорва удостовереното с констативния протокол и доказателствената му стойност. В
условията на евентуалност, оспорва иска по размер с възражението, че платеното
обезщетение за репарирането на застрахования при ищеца автомобил било силно завишено.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и съдът да му присъди разноските по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 153
ГПК с доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните са отделени обстоятелствата, че ищецът е заплатил като застрахователно
обезщетение по валидна застраховка „Автокаско“ сума в размер на 2 558,59 лева за вредите
от процесното ПТП, че е направил ликвидационни разноски в размер на 15 лева, че към
датата на ПТП ответникът е застраховател по „Гражданска отговорност” на автомобила,
управляван от делинквента.
Основният спор между страните е концентриран върху конкретния механизъм на
настъпване на процесното ПТП, респ. по вина на кого от водачите е настъпило същото,
както и върху размера на дължимото обезщетение.
Спорните обстоятелства по реализиране на ПТП съдът намира да се установяват от
съвкупния анализ на приетите по делото двустранен констативен протокол за ПТП от
09.12.2022 г. и доклад за състоянието на хоризонталната маркировка и вертикалната
сигнализация на територията на район „Младост“, община Варна, към 28.10.2022 г.,
събраните гласни доказателства, както и заключението на автотехническата експертиза.
Представеният двустранен констативен протокол за ПТП е съставен по надлежния
ред от водачите на участвалите в процесното ПТП превозни средства, оправомощени
съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗДвП да установят настъпването на ПТП, когато вредите
от него са само имуществени, какъвто е и конкретният случай. По тази причина протоколът
2
съставлява годно доказателство за установяване на обстоятелствата по настъпване на ПТП.
Протоколът е подписан от името на двамата водачи, чието авторство не е оспорено от
страна на ответника. От съдържанието на протокола и обозначената в него скица на
произшествието се установява, че процесното ПТП е настъпило на 09.12.2022 г., в гр. Варна
с участието на процесните два автомобила, като около 14:58 ч. лек автомобил „Х“ с рег. №
****** се движел в района на паркинг, като при излизането си от него с цел включване в
движението по бул. „Република“ № 22, водачът предприел маневра за завой наляво, при
която реализирал ПТП с идващия от лявата му страна лек автомобил „Х“ с рег. № ******. В
протокола са отразени видими щети по лек автомобил „Х“ – преден капак, броня, десен фар,
маска долна част и др. По своята правна природа двустранният констативен протокол за
ПТП има характера на частен свидетелстващ документ, ползващ се с формална
доказателствена сила. Същият обективира съгласуваните изявления на водачите относно
обстоятелствата по настъпване на ПТП и доколкото не се ползва с материалната
доказателствена сила на официалния документ, тези изявления съставляват извънсъдебни
твърдения за факти, непротивопоставими на неподписалите протокола лица, които факти
при спор между страните в процеса подлежат на установяване с всички други допустими
съгласно процесуалния закон доказателствени средства. Затова дори участвалите в ПТП
водачи да са постигнали съгласие относно вината на единия от тях за причиняването му,
това не освобождава ищеца при оспорване от страна на ответника на механизма на ПТП -
както е и в конкретния случай, от процесуалното задължение да проведе пълно и главно
доказване на всички релевантни факти, при които е настъпило ПТП.
В случая като доказателство за механизма на реализиране на процесното ПТП, респ. по
вина на кого от водачите е настъпило същото, по делото са ангажирани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите П. Д. Х. и В. Х. Д., водачи на процесните два
автомобила.
Свидетелят Х. разяснява, че е управлявал автомобила си „Х“ в дясната лента по бул.
„Република“ в посока своята работилница, като малко преди нея водач на автомобил „Х“ го
удря при излизането си. Твърди, че дамата, управляваща въпросния автомобил, била
паркирала перпендикулярно върху тротоара и в момента на приближаването на Х. е излязла
с автомобила си напред, при което той е спрял, но тя не го видяла и го ударила отпред
отдясно. Сочи, че дамата се е включила в движението от тротоара, като не е имало
конкретен пътен знак, нито е имало други автомобили по време на инцидента. Разяснява, че
е смятал да се включи в лявата лента по-надолу по булеварда, за да завие наляво.
Потвърждава, че подписът, положен срещу подписа за водач на превозно средство „Б“, е
негов, както и че всичко в двустранния констативен протокол съответства на обстановката
при инцидента.
В показанията си свидетелят Д. посочва, че е излизала с автомобила си „Х“ от един
склад с намерението да се включи в движението по бул. „Република“, като направи маневра
за ляв завой. Твърди, че е имало задръстване, но водачите на останалите автомобили са й
отстъпили място. Сочи, че в момента, в който е показала предницата на колата си в първата
3
лента с намерението да завие наляво, един изпреварващ джип я е ударил отляво. Твърди, че
и тя, и другият водач на автомобил са били в нарушение – тя не е имала право да завива
наляво, защото маркировката е била двойна непрекъсната, а той не е имал право да
изпреварва. Излага, че лентата за движение е била една, като малко по-надолу по булеварда
има втора лента за завиващите наляво. Твърди, че при удара джипът се е движел в лентата за
насрещно движение. Потвърждава, че подписът, положен срещу подписа за водач на
превозно средство „А“, както и изявлението, че е виновна, са нейни.
Събраните гласни доказателства не установяват по безспорен начин механизма на
реализиране на процесното ПТП, нито по вина на кого от водачите е настъпило същото.
Съдът намира гласните доказателства за субективни и противоречиви и по тази причина
преминава към анализиране заключението на приетата по делото и неоспорена от страните
съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/.
От заключението на САТЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвено от специалист в съответната област, по делото се установява, че механизмът на
ПТП е следният: на 09.12.2022 г. около 14:58 ч. при движение по бул. „Република“, гр.
Варна, водачът на лекия автомобил Х реализира ПТП с идващия от лявата му страна лек
автомобил „Х“, който се движи по двулентов главен път във втората (лявата) пътна лента.
Вещото лице посочва, че платното за движение по бул. „Република“ се състои от три ленти
за движение – две ленти (лява и дясна, разделени помежду си с двойна непрекъсната линия)
в посоката на лек автомобил „Х“ и една лента в обратна посока. Установява, че от страната
на водача на „Х“ се забелязва поставен пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещия се по
пътя с предимство“, който е покрит с гъста растителност. Заключва, че от техническа гледна
точка причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на „Х“, който при
излизане от паркинг не пропуска движещия се по бул. „Република“ автомобил „Х“.
Установява, че щетите по „Х“ се намират в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото на 09.12.2022 г. ПТП в гр. Варна.
По делото е приет и доклад за състоянието на хоризонталната маркировка и вертикалната
сигнализация на територията на район „Младост“, община Варна, към 28.10.2022 г.
Установено е, че към 09.12.2022 г. в районната администрация на район „Младост“ няма
данни за състоянието на пътната маркировка на бул. „Република“ № 22. Към 28.10.2022 г., за
която дата е изготвен докладът, е видно, че хоризонталната маркировка на бул. „Република“
в участъка между бул. „Владислав Варненчик“ и ул. „Девня“ е за освежаване.
При така установените обстоятелства по реализиране на процесното ПТП въз основа
събраните доказателства съдът намира, че същото е настъпило в резултат от виновното
противоправно поведение на водача на „Х“ с рег. № ******. Установеното в случая
поведение на водача на „Х“ се явява нарушение на разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗДвП, която
вменява задължение на водача на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна
територия като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, да
пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път. Няма
данни по делото застрахованият при ищеца лек автомобил да се е движил с превишена или
4
несъобразена скорост, или да е нарушил изискването за спазване на дистанция. От така
събраните доказателства не се установява изключващо вината обстоятелство, което да
обосновава извод за оборване на установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция, намираща се в
доказателствената тежест на ответника.
Приетата съдебна автотехническа експертиза дава обосновано заключение, кредитирано
от съда, съгласно което всички повреди по „Х“ с рег. № ******, описани в протокола за
ПТП и отразени в съставения от експерти на ищеца опис-заключение, са настъпили в
причинна връзка с реализираното ПТП при съобразяване установения механизъм на
настъпването му.
Въз основа на изложеното съдът приема за доказано, че в срока на застрахователно
покритие по застраховка "Гражданска отговорност", застраховател по която е ответникът,
застрахованият водач на „Х“ с рег. № ****** виновно е предизвикал ПТП, в причинна
връзка с което са нанесени щети на застрахован при ищеца за този риск по имуществена
застраховка л.а. „Х“ с рег. № ******, като ищецът е платил на извършилия ремонта сервиз
сумата от 5 087,19 лв. за поправяне на причинените при процесното ПТП щети.
Следователно правопораждащият регресното вземане на ищеца фактически състав по чл.
411 КЗ е изпълнен във всичките си елементи, поради което предявеният иск е доказан в
своето основание.
При имуществените застраховки стойността на дължимото се застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката /официален
фирмен сервиз/ дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран
автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения
сервиз във връзка с ремонта фактури – виж решение № ***/07.02.2017 г. по т. д. №
****/2015 г., II т. о. на ВКС. При липса на посочените две условия, т. е. ако автомобилът е
бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е станало не в
официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната
пазарна цена, т. е. изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. От
представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по САТЕ
се установи, че към датата на настъпване на произшествието процесният автомобил е бил в
експлоатация от 9 години, 2 месеца и 9 дена, считано от датата на първоначална му
регистрация – 30.09.2013 г.
При определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът съобрази
съдебната практика, постановена от ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и
при действащия такъв, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери съгласно Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС, по задължителна застраховка "Гражданска
5
отговорност" на автомобилистите, представляваща Приложение № 1 към Наредба № 24 от
8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането
и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни
превозни средства (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г.
на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение
№ 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО).
Ето защо дължимата застрахователна сума в случая се определя на база средната пазарна
цена, т. е. изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. Съгласно
заключението на САТЕ стойността, необходима за възстановяване на вредите, нанесени на
процесния лек автомобил „Х“ с рег. № ******, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП, възлиза на 5 434,16 лв. След приспадане на платената извънсъдебно от
ответника сума в размер на 2 558,59 лв. остава непогасена част от регресното вземане в
размер на 2 875,57 лв. В случая, съдът счита, че доколкото размерът на претендираната сума
е по-малък от размера на дължимото се съобразно кредитираното заключение на САТЕ, то и
с оглед принципа на диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), претенцията за
главницата следва да бъде уважена изцяло. С оглед на изложеното и при съблюдаване
принципа за диспозитивното начало в процеса предявеният иск за сумата от 2 543,60 лева е
основателен, поради което следва да се уважи изцяло. Като законна последица следва да се
присъди върху уважената главница и законната лихва от дата на подаване на исковата молба
– 10.05.2023 г. до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските следва да се
присъдят на ищеца.
Същият представя списък по чл. 80 ГПК /на. л. 134 от делото/ и доказателства, че е
направил разноски в общ размер на 941,10 лв., в т.ч. 554,36 лв. адвокатско възнаграждение,
101,74 лв. държавна такса, 225 лв. депозит за САТЕ и 60 лв. депозит за призоваване на
свидетел.
Неоснователно е възражението за прекомерност на така платеното адвокатско
възнаграждение, като същото не надвишава размера, предвиден в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й редакция към
момента на приключване на устните състезания по делото. Договор за правна защита и
съдействие е представен от ищеца на лист 46 от делото. Ето защо съдът намира, че в полза
на ищеца следва да се присъди сумата от 941,10 лева за сторени разноски в производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА „ЗАД ФИРМА” АД , ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. Х
да заплати на „ДЗИ – ФИРМА“ ЕАД , ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.
Х, на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 411, ал. 1 КЗ във връзка с чл.
45, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 543,60 лева, представляваща регресно вземане за неплатената част
от застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско”, изплатено за
вреди на лек автомобил „Х“ с рег. № ******, причинени от водача на лек автомобил „Х“ с
рег. № ****** при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 09.12.2022 г., в гр. Варна,
ведно със законната лихва от 10.05.2023 г. до погасяване на задължението, и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 941,10 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7