Р Е Ш
Е Н И Е
№ 30
гр. Пловдив, 09.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХІV н.с., в публичното
заседание на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 6526/2019г. по описа на ПРС, ХХІV
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53
и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 36-0000380 от 26.08.2019 г. на и.д. Началник Областен отдел
„Автомобилна администрация“ гр.Пловдив, с което на И.П.К., ЕГН ********** е
било наложено административно наказание на
основание чл.94, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ – глоба в
размер на 700 лева за нарушение на чл.39, изр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999
г. за таксиметров превоз на пътници.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно, като се оспорват приетите в АУАН и НП
фактически положения и се навеждат доводи за липса на виновно извършено
нарушение.
В съдебно заседание лично и чрез процесуалния
представител адв.А. жалбоподателят И.П.К. поддържат направеното искане.
Алтернативно се прави искане за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна – Областен отдел „Автомобилна
администрация” гр.Пловдив, редовно призована, не изпраща представител.
Депозирала е писмено становище по делото, в което се излагат мотиви за
потвърждаване на наказателното постановление като правилно, обосновано и
законосъобразно.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по
делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбоподателя И.П.К. извършвал таксиметрови превози
на пътници с лек таксиметров автомобил „Дачия Логан“ с рег.№ ***, собственост
на П.И.К..*** пред Централна гара бил нает от св.В.С.Й. за извършване на таксиметров превоз по желания от нея маршрут
до адрес в гр.Пловдив, бул.“Дунав“ № 4. След приключване на таксиметровия
превоз, клиентката заплатила поисканата сума за извършената услуга и изискала
да й бъде издадена фискална касова бележка. Тъй като св.Й. сметнала, че
превозът бил краткотраен, а сумата по-висока, отколкото обичайно заплащала за
същия курс при таксиметров превоз, същата се зачела в съдържанието на предоставената
й от жалбоподателя фискален бон. Установила разминаване между отразения във
фискалния бон час на осъществения таксиметров превоз и това, което показвал
нейният часовник. Усъмнила се и в продължителността на посочения в касовата
бележка престой, доколкото сметнала, че превозът бил краткотраен по време. Предвид
на това на следващия ден св.Й. подала
жалба до ОО „АА“ гр.Пловдив с приложени към нея автобусен билет с направление
София – Пловдив и касова бележка, издадена от водача на таксиметровия лек
автомобил.
На основание на подадената от клиентката жалба, св.П.Б.Т.,***,
извършил проверка на управлявания от жалбоподателя таксиметров лек автомобил. Позовавайки
се на приложената към жалбата фискална бележка с отразен час на издаване 11:23
часа, св.Т. приел, че издадения фискален бон се отнасял до по-рано извършен
превоз от водача К., тъй като бил с около един час преди пристигането на автобуса, с който пътувала св.Й. ***. Въз
основа на тази констатация инспекторът счел за осъществен от страна на И.К.
състав на административно нарушение на чл.39, изр.1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров
превоз на пътници за това, че на 26.06.2019 г. около 12,20 часа в гр.Пловдив,
бул.“Дунав“ № 4 като ** на ** „Дачия Логан“ с рег.№ ***, чужда собственост, К.
не издал фискална касова бележка от монтирания електронен таксиметров апарат с
фискална памет в таксиметровия автомобил след приключване на превоза. Актът бил
предявен на нарушителя, който го подписал с възражение, че няма вина за
объркания час.
Административно-наказващият орган /АНО/
изцяло възприел фактическата обстановка,
изложена от актосъставителя. На тази основа е издал обжалваното наказателно
постановление.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие
за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени
доказателства - НП, АУАН, копия на
жалба, билет за пътуване, фискален бон, оправомощителни заповеди, както и гласните
доказателства – свидетелските показания на актосъставителя П.Б.Т. и св. В.С.Й., които съдът кредитира,
като отчита, че в частта от показанията на св.Й. относно времето на наемане на
таксиметровия автомобил е без необходимата точност, конкретност и
категоричност.
Като прецени изложената фактическа обстановка с
оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната
служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски
районен съд, достигна до следните правни
изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е
подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като
ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав намира, че нарушението
за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя не е доказано по безспорен и категоричен начин. Този извод следва
от анализа на наличния доказателствен материал и най-вече от липсата на
несъмнени доказателства, подкрепящи твърдението за използван документ за
платена таксиметрова платежна цена, касаещ
друг, а не процесния таксиметров превоз. Срещу жалбоподателя е съставен АУАН с обвинение за извършено административно
нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на
пътници за това, че на процесната дата не е издал фискална касова бележка от
монтирания електронен таксиметров апарат с фискална памет в управлявания от
него таксиметров автомобил след приключване на превоза. Според твърдяната за
нарушена разпоредба след приключване на превоза, водачът задължително издава
фискална касова бележка за извършената таксиметрова услуга. Съответно разпоредбата на чл.94, ал.1, пр.2 от
ЗАвПр, въз основа на която К. е санкциониран, предвижда наказание глоба в
размер на 700 лв. за всеки, който не издаде документ за платена превозна цена,
включително за таксиметровите превози. Безспорно в случая жалбоподателят като
„водач“ по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП, нает да извърши процесния
таксиметров превоз е имал задължението да издаде платежен документ за
извършената услуга, което в случая с оглед на събраните по делото доказателства
се установява да е изпълнил. Този извод съдът формира както от представената по
преписката жалба на св.Й., в която изрично е посочила, че е поискала касова
бележка и шофьорът в лицето на жалбоподателят й дал, макар и „доста неохотно“, така
и от заявеното от същата в хода на съдебното следствие, че такава касова
бележка „излезе“ от касовия апарат на таксиметровия автомобил. Прави
впечатление, че в жалбата на св.Й. не се съдържат твърдения за неиздадена
фискална касова бележка за извършената таксиметрова услуга, като изложените от нея
оплаквания касаят единствено размера на заплатената от клиентката сума и отразеното
време на престой, което по нейна преценка не съответствало на действителната
продължителност на таксиметровия курс. Аргумент в подкрепа на извода за липса
на изпълнен състав на нарушение на задължението по чл.39, изр.1 от Наредба №
34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници е и изложеното от
актосъставителя в неговите показания за представена касова бележка, но с
различен час. Липсват обаче категорични и несъмнени доказателства същата тази
касова бележка да не е била издадена от монтирания на таксиметровия автомобил електронен
таксиметров апарат с фискална памет или същата да касае друг таксиметров
превоз, извършен по-рано от водача К., каквато констатация е направил
актосъставителя и въз основа на която е преценил, че е извършено процесното
нарушение. Тези обстоятелства не се установяват безспорно нито от показанията
на свидетелите, нито от събрания по делото доказателствен материал. Ето защо
съдът счита, че не може да се приеме за извършено описаното в АУАН и НП
нарушение, доколкото липсват категорични доказателства за осъществяването му.
Тежестта да докаже тези факти в процеса се носи от административно – наказващия
орган, но по делото не са ангажирани достатъчно категорични доказателства от
страна на същия за доказване на тези обстоятелства. С оглед на изложеното съдът
счита, че не е доказано извършването на вмененото административно нарушение,
поради което и наложената административна санкция се явява незаконосъобразно
наложена и следва да бъде отменена.
По изложените съображения Съдът прие, че следва да
се отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000380 от
26.08.2019 г. на и.д. Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“
гр.Пловдив, с което на И.П.К., ЕГН ********** е било наложено административно наказание на
основание чл.94, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ – глоба в
размер на 700 лева за нарушение на чл.39, изр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999
г. за таксиметров превоз на пътници.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му
пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.