РЕШЕНИЕ
№ 9 02.01.2018
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански състав
На втори януари две хиляди и
осемнадесета година
В открито
заседание на деветнадесети декември
2017 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Катя Янева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 5288 по
описа за 2017 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Обективно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от
Кодекса на труда и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от В.П.П., ЕГН **********
срещу „ВМА – Болница за продължително лечение и рехабилитация“, гр. Х. /ВМА -
БПЛР-Х./, БУЛСТАТ 1290002730030. Ищцата е предявила срещу ответника обективно
съединени искове да бъде признато за незаконно уволнението й, извършено със
заповед № ***г. на управителя на ВМА-БПЛР- гр. Х.“, с която е прекратено
трудовото й правоотношение с ответника и същото да бъде отменено, да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност *** в приемно отделение, както и да бъде осъден ответникът да й
заплати обезщетение за това, че е останала без работа за срок от 6 месеца,
считано от 13.02.2017 г. до 13.08.2017 г. в размер общо на 4500 лева (750 лв.
на месец), ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че е работила по трудово
правоотношение (ТПО) с ВМА - БПЛР-Х., гр. Х. на длъжност „***”. Със заповед № ***г.
на управителя на ВМА-БПЛР- гр. Х.“ е прекратено трудовото й правоотношение с
ответника, на основание чл. 329, ал. 1, т. 9 КТ - невъзможност да изпълнява работата
по здравни показания, считано от датата на връчване на заповедта.
Намира заповедта за неправилна и незаконосъобразна.
Излага, че за да даде становище, че длъжността, която заема е неподходяща, ТЕЛК към „УМБАЛ П.“
АД е взел предвид „приложената длъжностна характеристика и нова производствена
характеристика“. Посочва, че не е подписала допълнително споразумение № *** от 01.02.2017 г. и длъжностна характеристика към него,
поради което трудовият й договор не е изменян и тя не е заела длъжността *** в
отделение по Физикална и рехабилитационна медицина. Предходното експертно
решение на ТЕЛК към МБАЛ „** К.
П.“ ЕООД, гр. К. от 28.10.2014 г. е приело, че работата, която изпълнява, е
подходяща за здравословното й състояние с оглед предходната производствена
характеристика от 28.10.2014 г. Твърди и, че отделението, в което е работила
/приемно отделение/ продължава да съществува, поради което е следвало да се
проведе подбор по чл. 329 КТ. При ответника работили медицински сестри с
по-ниска квалификация, някои с намалена трудоспособност. Намира за неправилно,
че в списъка за трудоустроени лица не е включена длъжността ***. Посочва, че
към дата на прекратяване на ТПО е била *** в приемно отделение и моли да бъде
възстановена на тази длъжност. Твърди, че до настоящия момент не е започнала
друга работа. Посочва, че последното й месечно БТВ при ответника е било в
размер на 750 лева.
Ето защо моли предявените исковете
да се уважат, претендира законна лихва върху иска за обезщетение за оставяне
без работа.
В
срок е постъпил писмен отговор от ответника - /ВМА - БПЛР-Х..
Изложено
е становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Взето е
подробно становище по инвокираните доводи за незаконосъобразност на процесната
заповед.
Твърди,
че ищцата е уволнена от длъжност „***“ с код *** и
шифър НКПД – ***, а не от длъжност *** в отделение
по физикална и рехабилитационна медицина. Посочва, че допълнителното
споразумение към трудовия договор, с което й е било предложено да заема същата
длъжност в друго отделение, касаело ново щатно длъжностно разписание, с което е
отпаднало от щата „приемно отделение“, както и промяна на наименованието на
работодателя от „ВМА-БДПЛР-Х.“ в „ВМА-БПЛР-Х.“. Отбелязва, че характерът на работата и длъжностната
характеристика на всички *** в болницата, независимо от
разпределението им по отделения, са идентични.
Неоснователен
бил доводът, свързан с документите, които ТЕЛК е съобразил при постановяване на
ЕР № *** г. Посочва, се, че длъжностната
характеристика била същата като при предходното ЕР, а производствената
характеристика се различавала от тази от 2014 г. само в частта й относно
факторите на работната среда, които не са отразени поради недобросъвестното
поведение на ищцата.
Заповедта
за уволнение съдържала всички необходими реквизити и съдържание. Излага, че при
назначаването й на длъжност ищцата е предоставила на работодателя карта за
предварителен медицински преглед, че е клинично здрава. Чак на 23.01.2017 г.
ищцата е предоставила на работодателя 9 решения на ТЕЛК, от които се
установявало, че още от 2007 г. с ЕР на ТЕЛК и е определена 86 % намалена
работоспособност. Именно това било наложило искането на работодателя за
преосвидетелстване на предходното ЕР на МБАЛ „*** К.П.“ ЕООД гр. К.. Освен новоузнатите обстоятелства, искането било
наложително и от противоречивите становища на представените 9 броя решения на
ТЕЛК.
Излага,
че приемно отделение не съществува вече, като ставало въпрос за вътрешна
организация, а не за съкращаване в щата, поради което не било необходимо
провеждането на подбор. Подбор не бил предвиден и при основанието чл. 325, ал.
1, т. 9 КТ. Намира за неотносим въпросът дали са назначени нови медицински
сестри при работодателя. Неоснователен бил и доводът с предвидените места за
трудоустрояване. Нормативно бил определен броят им на 10 процента от общия
списъчен състав, но от едностранната преценка на работодателя зависело за кои
длъжности ще са тези места. При ответника имало 10 щатни бройки за лица са
намалена работоспособност, от които незаети били 5 – *** – 1 бр., *** – 2 бр., *** – 1 бр. и ** – 1 бр. Ищцата не отговаряла на
критериите за заемане на нито една от длъжностите, поради което и не
съществувала необходимост те да й се предлагат формално за заемане.
Намира,
че предвид ЕР на ТЕЛК, уволнението е било единственият възможен ход, който да
гарантира запазването на живота и здравето на работника. Поради
обстоятелството, че работодателят намира уволнението за законосъобразно, то и
искът по чл. 225 КТ бил неоснователен. Посочва се, че последното БТВ на ищцата
за месец януари е в размер на 519.91 лева. Моли се за отхвърляне на исковете.
Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
с оглед доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представеното копие на трудов
договор, се установява, че ищецът е работил при ответника по безсрочно трудово
правоотношение по силата на сключен трудов договор № *** от 01.03.2010 г. на длъжност “***”, в отдел „**“. Уговореното трудово възнаграждение възлизало на 525,36лв. Със
заповед № *** от 13.02.2017г. на управителя на
болницата, трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.325, т.1,
т.9 от КТ. Като причина за прекратяване на трудовото правоотношение била
посочена невъзможност на служителя да изпълнява възложената му работа по
здравни противопоказания, въз основа на заключение на ТЕЛК към УМБАЛ “П.“ АД и
невъзможност от страна на работодателя да предложи друга подходяща за
здравословното му състояние работа, която заповед била връчена на същата дата
на ищцата.
От представеното ЕР № *** от 08.02.2017 г . на ТЕЛК
при УМБАЛ“П.“ АД,
постановено по искане на работодателя, се установява, че длъжността, заемана от
ищцата не е подходяща за здравословното й състояние.
Ответникът твърди, че при работодателя не
е налице друга подходяща за здравословното състояние на ищцата работа. Заявява,
че в болницата имало 10 щатни бройки за
лица с намалена работоспособност, от които незаети били 5 – *** – 1 бр., *** – 2 бр., *** – 1 бр. и *** – 1 бр. Ищцата не отговаряла на критериите за
заемане на нито една от длъжностите, поради което и не съществувала
необходимост те да й се предлагат формално за заемане. От представената Заповед
№ ***/ 30.01.2017 г. на
управителя на ответното лечебно заведение, след утвърждаване на ново длъжностно
разписание на болницата, се установява, че определени работни места и
длъжности, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност са
2 бр. ***, 2бр.***, 1бр.***, 1бр.***“, 1бр.***“, 1бр.***, 1бр.** и 1бр.***. Работодателят заявява, че незаети са
5бр.работни места: лекар – 1 бр., рехабилитатор – 2 бр., главен експерт във
финансова служба – 1 бр. и охранител – 1 бр. От представения списък, приложение
№ 1, на работните места и длъжностите, подходящи за заемане от лица с намалена
работоспособност за 2017 г./л.325 от делото/ се установява, че длъжностите 1бр.**, 1бр.***“, 1бр.***, 1бр.*** са заети от лица с трайни увреждания. Сочените
длъжности обаче са предвидени за лица, за които следва да се проведе процедура
по чл.315, ал.1 от КТ, а същите не са предвидени за заемане от лица по чл.27,
ал.1 и ал.2 от Закона за интеграция на хората с увреждания. Съгласно сочените
текстове на чл.27 от Закона за интеграция на хората с увреждания, от общия брой на работните места по чл. 315, ал. 1 от Кодекса на труда
работодателят определя не по-малко от половината за хора с трайни увреждания, а
ал.2 предвижда, че работодателят е длъжен да уведоми териториалните поделения
на Агенцията по заетостта за определените работни места по ал. 1 и да обяви
свободните работни места от тях в 14-дневен срок от определянето им. Видно от
приложения списък, приложение № 1, работодателят е предвидил 8 места за
трудоустрояване и 2 работни места за хора с увреждания, а именно 1бр.*** и 1бр.***. На тези последни длъжности не са
назначавани хора с увреждания, нито пък са трудоустроявани други лица. Лица с
трайни увреждания са назначени на длъжности, които са предвидени само за лица,
подлежащи на трудоустрояване, а не и предназначени от работодателя за хора с
трайни увреждания. Последните длъжности подлежат на друг ред и процедура за
заемане, като за тях работодателят следва да уведоми Агенцията по заетостта, с
оглед заемането им от хора с трайни увреждания. Останалите длъжности,
определени за заемане от лица, които подлежат на трудоустрояване, следва да
бъдат заети именно от такива лица. Назначаването на други лица – хора с трайни
увреждания, поставя работодателя в невъзможност да трудоустрои собствените си
работници или служители, при необходимост за това. Законодателят е уредил
процедура при заемане на такива длъжности от здрави лица, но не и колизията в
случаи, при които на длъжност за трудоустроени лица е назначено лице с трайно
увреждане. Изхождайки от разпоредбата на чл.27 от Закона за интеграция на хората с увреждания,
настоящият съдебен състав намира, че от общия брой на работните места по
чл.315, ал.1 от КТ работодателят следва да определи съответен брой за лица с
трайни увреждания, като тези длъжности следва да бъдат обявени в Агенцията по заетостта, с оглед
назначаване на лица, отговарящи на сочените критерии. Останалите работни места,
определени по чл.315, ал.1 от КТ, следва да бъдат предназначени именно за лица,
подлежащи на трудоустрояване, като при явяване на кандидат за заемане на такава
длъжност следва да се направи искане до ТЕЛК за заключение относно обстоятелството
дали тази длъжност се явява подходяща за здравословното състояние на
съответното лице. В настоящия случай работодателят неправомерно е назначил на
работно място, предназначено за лица за трудоустрояване, лица с трайно намалена
работоспособност, като по този начин се е поставил в обективна невъзможност да
трудоустрои лица, подлежащи на трудоустрояване. Следва да се посочи, че
разпоредбите на чл.315, ал.1 от КТ и чл.27 от Закона за интеграция на хората с увреждания,
целят съблюдаване на обществения интерес относно лицата, нуждаещи се от
трудоустрояване и съответно лицата с трайно намалена работоспособност.
Нарушаването на норми, установени в обществен интерес, всякога се явява
незаконосъобразно. В случая работодателят не е отправил искане до ТЕЛК за заключение
дали длъжностите на ***“, ***“, ***,** са подходящи за ищцата,
с оглед здравословното й състояние, с което е нарушил процедурата по
трудоустрояване по чл.315 от КТ. Следователно, същият не е доказал в настоящото
производство, втората предпоставка за уволнение на соченото основание, а именно
че при работодателя липсва друга подходяща за здравословното
състояние на ищцата работа. За подобен извод следва да бъде взето и становището
на ТЕЛК относно длъжностите на ***, ***, като работодателят не е поискал и получил преди уволнението
заключение на ТЕЛК в тази насока.
На следващо място, от представените длъжностни характеристики се
установява, че работодателят е утвърдил такива за длъжност „***“ в Приемно
отделение и съответно друга такава за „***“ в Отделение за физикална и
рехабилитационна медицина. Същевременно, при назначаване на ищцата на работа,
освен уговаряне на длъжността, която ищцата ще заеме - „***“, е уговорено и
работното място – в Отдел „***“. При уговаряне на работното място в трудовия договор, макар то
да не е част от задължителното съдържание на трудовия договор, както е мястото
на работа, то за промяна на работното място е необходимо страните по
правоотношението да постигнат съгласие за промяната, по реда на чл.119 от
Кодекса на труда. Едностранна промяна от работодателя е недопустима. При
отправеното искане за експертна консултация от работодателя до РЗИ – П., вх. № *** г. /л.89 – л.93 от делото/, работодателят е представил длъжностни
характеристики за длъжност „***“, заемана от В.П., при назначаването й и
последната – подписана от нея / съгласно посоченото в искането/. Липсва яснота
дали работодателят е предоставил длъжностните характеристики за длъжността „***“
в Приемно отделение или съответно друга такава за „***“ в *** или пък трета - за длъжност „***“, предвид
твърдението му, че ищцата е заемала именно длъжност „***“, а не „***“ в Приемно
отделение или в ***. Заявеното от него не
съответства на представените доказателства, от които се констатира, че
работодателят е утвърдил длъжностни характеристики за същата длъжност, но в
различните отделения. За законосъобразността на уволнението следва да бъде
предоставена на ТЕЛК актуална длъжностна характеристика за съответната длъжност
/ в случая за длъжността „***“ в ***/, а не за друга такава. Работодателят не е
установил при условията на пълно и главно доказване, че при отправеното искане
е предоставил именно тази длъжностна характеристика, поради което и не може да
се направи еднозначен извод, че е направена обективна преценка от надлежния
орган, че заеманата от ищцата длъжност не е подходяща за здравословното й
състояние. Следователно, не е установена
и първата предпоставка за законосъобразност на уволнението, а именно че
длъжността не е подходяща за здравословното състояние на ищцата.
При така констатираните факти съдът намира, че при
лежаща върху работодателя доказателствена тежест да установи, че
законосъобразно е упражнил правото си на уволнение, същият не е доказал тези
факти при условията на пълно и главно доказване.
Като неотносими към посоченото основание за уволнение,
не следва да бъдат обсъждани наведените от ищцата съображения за липса на
подбор, назначаване на нови служители след уволнението, както и оставане на
работа на лица с по –ниска квалификация от ищцата.
Относно иска с правна квалификация чл.344, ал.1, т.2
от КТ: С оглед признаване на уволнението за незаконосъобразно и отмяната му,
основателен се явява и искът за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност.
В шестмесечния срок по чл.225, ал.1 от КТ работникът
има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече
от 6 месеца, като същото е дължимо от датата на незаконното уволнение. От
представената трудова книжка в оригинал в съдебно заседание на 19.12.2017 г. се
установява, че ищцата не е започнала работа по друго трудово правоотношение
след прекратяване на това, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че
дължимото обезщетение възлиза на 4521,96лв. за процесния шестмесечен период.
Ето защо, искът по чл. 225, ал. 1 КТ следва да се уважи изцяло. /Макар
експертът да е установил по-висок размер на дължимото обезщетение, то предвид
диспозитивното начало в процеса на ищеца ще се присъди търсеният размер/.
Следва същото да се присъди наред със законната лихва, считано от датата на
завеждане на делото, до окончателното изплащане.
Ищецът претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение, като в приложения договор за правна защита и съдействие е
уговорено и посочено като заплатено възнаграждение в размер на 500лв. за всички
обективно съединени искове, като предвид уважаване на всички предявени искове,
на същия се дължат разноски в сочения размер.
Ответникът
претендира разноски, но предвид изхода на делото такива не следва да му бъдат
присъждани.
При този
изход на делото ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса в
размер на 340лв./ по 80лв. за уважените два неоценяеми искове и 180лв. за
уважения осъдителен иск/, както и сумата от 150лв. – разноски за ССЕ.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението,
извършено със Заповед № *** от
13.02.2017 г. на управителя на „ВМА
– Болница за продължително лечение и рехабилитация“, гр. Х., *** /ВМА - БПЛР-Х./, БУЛСТАТ 1290002730030, с която на основание чл.325, ал.1,
т.9 от Кодекса на труда е прекратено
трудовото правоотношение с В.П.П.,
ЕГН **********, и като такова го ОТМЕНЯ, като ВЪЗСТАНОВЯВА ищеца
В.П.П., ЕГН **********, на
предишната, заемана преди уволнението, длъжност “***” на основание чл.344,
ал.1, т.2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „ВМА – Болница за продължително лечение и рехабилитация“,
гр. Х., ** /ВМА - БПЛР-Х./, БУЛСТАТ
1290002730030, да заплати
на В.П.П., ЕГН **********,***, сумата
от 4500лв./четири хиляди и петстотин
лева/, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от Кодекса на труда за
времето, през което е останала без работа след уволнението, за периода
13.02.2017г. – 13.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковете – 11.04.2017г., до окончателното изплащане,
както и сумата от 500лв./петстотин
лева/ - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ВМА – Болница за продължително лечение и рехабилитация“,
гр. Х., *** /ВМА - БПЛР-Х./, БУЛСТАТ
1290002730030, ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 340лв./триста и четиридесет лева/ - държавна такса, както и 150лв./сто и петдесет лева/ – разноски за ССЕ.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен
срок от датата на обявяването му – 02.01.2018 г., като препис от него се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ