№ 97
гр. К., 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря М.Г.Г.
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Административно
наказателно дело № 20221850200370 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
К.ският районен съд е сезиран с жалба от „К.Г.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“П.“№8, етаж 3, офис ***,
представлявано от ****** Т. Л. Л., съдебен адрес: гр. С., бул. “Е.“ №41, вх. А,
ет. 3, ап. 7, чрез адвокат С. Б. – САК срещу наказателно постановление
(НП) № 23-2200523 / 25.10.2022 година, на И.Д. Директор на Дирекция
„Инспекция по труда С. област“.
Въззиваемата страна, чрез своя представител вземат становище за
неоснователност на жалбата, излагат съображения в тази насока.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въз основа на протокол за извършена проверка и акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) от 20.09.2022 година (при извършена
проверка на място на 23.08.2022 година и такава по документи на
20.09.2022 година, с предоставен срок с предписание за отстраняване на
нарушението до 26.09.2022 година) е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
1
размер на 3000 (три хиляди) лева, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3,
вр.чл.275, ал.1 от Кодекса на труда, вр. чл.64 и §1, т.2 от Наредба №
2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /ДВ бр.
37/2004 г./,
за това, че при извършена проверка на 23.08.2022 година в обект на контрол:
„Строеж на магазини със ЗП 200 кв. м. и РЗП 400 кв. м. в УПИ IX-3946, кв.
101, гр. К.", находящ се в гр.К., ул.„О." № 7, изпълняван от „К.Г." ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“П.“ № 8, ет. 3,
офис *** и на 12.09.2022 г. и 20.09.2022 г. за приключване на проверката по
документи в сградата на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област"
със седалище С., бул. „В." № 6, ет. 2 е установено, че „К.Г." ЕООД, ЕИК
*******, в качеството си на строител по смисъла на §1, т. 2 от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи /ДВ бр.37/2004г./ не е предприел мерки за
отстраняване, ограничаване или намаляване на опасностите за живота и
здравето на работещите, като не е осигурил безопасно преминаване на
работниците от ниво терен до първа плоча на строящата се сграда, чрез
изграждане на проходни мостчета, които са оразмерени така, че да имат
достатъчна здравина и да предпазят преминаващите от падане.
Съдът намира, че съставеното въз основа на акта за установяване на
административно нарушение наказателно постановление съдържа съществени
процесуални нарушения и е постановено при неспазване на задължителните
изисквания на 57 ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
От една страна, протоколът за извършена проверка и актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) са съставени на една и
съща дата - 20.09.2022 година, като в тях и в НП е посочено, че проверката на
място е била извършена на 23.08.2022 година, тази по документи - на
20.09.2022 година, а междувременно е бил предоставен срок с предписание за
отстраняване на нарушението до 26.09.2022 година), т.е. след издаване на
АУАН. С оглед на горното, съдът приема, че в случая липсва точно място и
дата на извършване на проверката и установяване на нарушението, което
създава съмнение относно обективността и достоверността на изнесените в
2
АУАН и в обжалваното НП факти и обстоятелства.
На следващо място съдът счита, че настоящият жалбоподател не се
явява годен субект на административно наказателна отговорност, от
подписания на 03.06.2022 година договор между жалбоподателя и
инвеститора се установява, че фирмата на жалбоподателя не е поемала
задължение да отговаря за спазване на безопасните и здравословни условия
на труд – същата не се явява строител/изпълнтел, а отговаря за техническото
ръководство на обекта. Това не се следва и по закон. В чл. 160 и сл. от ЗУТ са
посочени участниците в строителния процес, техните функции, задължения,
отговорности и хипотези на дължимо поведение. Горното се установява и от
представените в съдебно заседание: протокол образец № 2 от 05.01.2022
година; договор за строителство между „М.“ ЕООД и Л.В. от 12.12.2021
година; договор за упражняване на строителен надзор с „Н.“ ЕООД.
Според чл.160, ал.1 ЗУТ строителят и техническият ръководител са
различни лица и изпълняват различни функции. Съгласно чл.161, ал.4 от ЗУТ
възложителят носи отговорност за осигуряване на необходимите документи
за започване на строежа и за сключване на договор за строителство, а
реализирането на процесният строеж в настоящия казус се осъществява по
реда на чл. 163а, ал.5 от ЗУТ - от възложителя. Реализирането на строителния
процес и спазването на правилата за безопасни и здравословни условия на
труд в случая се явява задължение и отговорност на инвеститора, а не на
техническият ръководител - жалбоподател.
На последно място, наказващият орган неправилно и
незаконосъобразно е квалифицирал и съотнесъл както запретителната правна
норма, така и санкционната, поради което за жалбоподателя остава неясно
точно за какво нарушение му се налага съответното административно
наказание. Съгласно чл.414, ал.1 КТ работодател, който наруши разпоредбите
на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
15 000 лева. Цитираната разпоредба касае работодател, каквото качество
настоящият жалбоподателят не притежава. Освен това, въпросният законов
текст изрично изключва правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
3
В обжалваното НП е посочено, че се издава на основание чл.414, ал.3 от
КТ, която разпоредба се явява неотносима по отношение на вмененото на
жалбоподателя нарушение, тъй като чл.414, ал.3 КТ касае работодател, който
наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от
КТ, каквото изискване и нарушение в случая не обсъждано от наказващия
орган.
След като в НП е вменено нарушение на чл.275, ал. 1 КТ, вр. чл.64 от
Наредба №2/22.03.2004 година, АНО е допуснал съществено процесуално
нарушение при издаването му, като е извършил погрешна правна
квалификация на вмененото на жалбонодателя нарушение. В случая
приложимата разпоредбата би следвало да бъде тази по чл. 413, ал.1 от КТ,
съгласно която който наруши правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко наказание, се
наказва с глоба в размер от 100 до 500 лева, а в хипотезата на ал.2 е визирано,
че работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
15 000 лева, като именно тя урежда отговорността на работодателя за
неизпълнение на задълженията си за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. Наред с горното, чл. 64 от Наредбата визира
наличие на платформи, които не са правилно оразмерени, а в НП се вменява
на жалбоподателя изначална липса на такива платформи/проходни мостчета,
което се явява нарушение на изискванията на чл.60, ал.1 и/или ал.2 от
Наредбата, но не и на чл.64, както неправилно и погрешно е посочено от
наказващия орган.
Освен това, съгл.чл.415в, ал.1 и ал.2 от КТ „за нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс,
и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до
300 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лева,
като не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63,
ал. 1 и 2 от КТ, какъвто не е настоящия случай, нито са произлезли вредни
последици за работници ли служители. В случая наказващия орган не е
съобразил, преценил и приложил тази привилегирована разпоредба, което
4
представлява поредно съществено процесуално нарушение. Проверката на
място била извършена на 23.08.2022 година, тази по документи - на
20.09.2022 година, а междувременно е бил предоставен срок с предписание за
отстраняване на нарушението до 26.09.2022 година), като същият не е спазен,
тъй като преди изтичането му е бил издаден на АУАН.
Гореизложеното навежда настоящия съдебен състав до категоричен
извод, че така описаното нарушение в НП се явява несъставомерно и
недоказано, което обуславя отмяната на наказателното постановление, като
незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора и на осн.чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(изм.бр.88/04.11.2022 г.) съдът следва да осъди „Инспекция но труда -
Софийска област" да заплати на жалбоподателя сумата от 760 лева с ДДС –
сторени разноски за един адвокат.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 23-2200523 /
25.10.2022 година, на И.Д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда С.
област“, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА „Инспекция но труда - Софийска област" да заплати на
„К.Г.“ ЕООД, ЕИК ******* сумата от 760,00 (седемстотин и шестдесет)
лева с ДДС.
Решението може да се обжалва от страните в 14 (четиринадесет) -
дневен срок от съобщенията, пред Административен съд – С. област.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5