Р Е Ш Е Н И Е
2343 / 17.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – гр. ВАРНА – трети наказателен състав в публично съдебно заседание
на пети декември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Ерна
Якова- Павлова
при секретаря П.Великова, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 5285 по
описа на съда за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.Н.П. ***-0819-006095/05.11.2019 г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР-Варна сектор ПП, с което са й наложени адм. наказания за две нарушения на Закона
за движение по пътищата.
С жалбата се оспорва описаната в НП
фактическа обстановка и се прави искане
за отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателката
лично поддържа жалбата и искането до съда. Алтернативно моли за намаляване размера на
наказанията за нарушението по чл. 123
ал.1 т.3 б.“в“ ЗДвП, като сочи, че със собствениците на пострадалите
автомобили са постигнали споразумение за обезщетяване на
вредите.
Представител
на административно наказващия орган не се явява.
Жалбата е депозирана от легитимирано
лице в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 24.10.2019 г. сутринта жалбоподателката П. отишла на работа в СУ
«Гео Милев» с управлявания от нея лек автомобил «Опел корса с рег. № В 2721 НТ».
Правейки опит да навлезе в реда
на паркираните в средата на близкия паркинг МПС, ударила последователно две от тях. Ударът по единия настъпил при
навлизане на заден ход към празното
паркомясто и бил в дясната задна част, а
по втория, при излизане от това място - отпред в ляво. Свидетел на всичко това
станала Сл.Н., която живеела в близкия
блок и по това време била на балкона на апартамента си. След като не успяла да паркира между двата
автомобила, жалбоподателката с управлявания от нея се преместила на друго място, където спряла окончателно.
Напускайки мястото тя отишла на работното си място, без да подаде сигнал в
полицията. Междувременно свид. Н. успяла да уведоми собствениците на
двата ударени автомобила. Те от своя страна подали сигнал в сектор ПП, от
където на мястото на инцидента били изпратени служителите свид. Т.Т. и колегата
му Г.И.. След като в продължение на около 2 часа полицейскките служители
огледали пострадалите автомобили, извършли справка за собствеността на
автомобила и установили лицето, което го управлявало – жалбоподателката П.,
последната била намерена в училището,
където този ден преподавала. Идвайки на
място тя не отрекла, че е допуснала ПТП.
Въз основа на тези констатации свидетелят Т.Т. приел, че
при управление на МПС Д.П. е нанесла имуществени щети на два автомобила
и напуснала мястото на ПТП без да
уведоми съответната служба на МВР. За това на 24.10.2019 г. бил съставен АУАН №
99781, в който нарушенията били квалифицирани по чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.3 б.»в» от ЗДвП. В акта
нарушителката не вписала възражения, но депозирала такива в писмен вид.
Въз основа на
АУАН било издадено процесното НП. В него АНО възприел изцяло
фактологията описана от актосъставителя
и санкционирал въззивницата за това, че като участник в движението нанася имуществени
вреди на два автомобила и при наличие на
разногласия, относно обстоятелствата за
ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява
указанията й.
От представената в съдебно заседание сл.бележка се
установява, че на 24.10.2019 г. в
интервала от 07:30 до 13:00 ч. жалбоподателката Д.П. е изпълнявала трудовите си задължения като
учител по руски език в СУ «Гео Милев»-Варна.
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена от писмените и
гласни доказателства по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля
Т.Т. и Сл. Н. като обективни,
последователни и кореспондиращи с
останалите писмени доказателства. Първият свидетел посочи, че по-късно е посетил местопроизшествието и въз
основа на обясненията, които събрал и справките които направил, формирал извод
за фактологията на пътния инцидент и поведението на нарушителя. Показанията на
свидетеля Н. съдът също възприе като обективни, дадени от очевидец и кореспондиращи
с останалия доказателствен материал. Показанията на свид. Л.П., съдът
счете за неотносими към релевантните
за констатираните нарушения факти.
Въз основа
на тази фактология, съдът формира правно
убеждение в следния смисъл:
По приложението на процесуалния закон:
Процесното
наказателно постановление е издадено от
компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, съгл. Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Правомощията са
делегирани на определен кръг лица, с оглед заеманата от тях длъжност, поради
което непосочването им поименно не опорочава акта на оправомощаване.
АУАН и НП са
формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН. Препис от
акта е връчен на нарушителката като й е дадена възможност да организира
адекватна защита. В АУАН жалбоподателката не е вписал възражения, но е
депозирала писмени в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН пред АНО. Последният е извършил проверка на спорните
обстоятелства, обективирана в справка от 05.11.2019 г. и е издал процесното НП. Това означава, че АНО е счел, че е налице нарушение
извършено от конкретното лице и не е съгласен с възражението. Основателността
на тази преценка не представлява задължителен реквизит на наказателното
постановление и предпоставка за редовността му от външна страна, а е въпрос по
същество. Правото на защита
на жалбоподателя е реализирано в цялост с депозиране на настоящата жалба.
Поради това съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
По приложението на материалния закон:
Относно нарушението на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Тази норма регламентира
общото задължение на всеки
участник в движението по пътищата, че с поведението си не трябва да причинява
имуществени вреди.
В настоящия случай от фактическа
страна се доказа, че на посочените в АУАН и НП дата и час жалбопадателката като участник в движението по пътищата, с
управлявания от нея автомобил с рег. № В
2721 НТ, при навлизане в реда на паркирани МПС нанесла имуществени щети на два
от тях. С оглед на това съдът прие, че
правилно е ангажирана адм. наказателната отговорност на жалбоподателката за
нарушение на посочената норма и санкционирането й с глоба в абсолютния размер
по чл.185 от ЗДвП е законосъобразно.
Относно
нарушението на чл. 123 ал.1 т.3 б.»в» от ЗДвП.
Съгласно текста на посочената разпоредба водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен когато при произшествието са причинени само имуществени вреди и ако
между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания.
Предвид приетото
по-горе, че нанасянето на имуществени
щети на два автомобила е последица от неправомерното поведение на жалбоподателката, за да е осъществен състава на това нарушение, следва да се докаже по безспорен начин че между собствениците им и извършителката е
имало разногласия, така че тя да е следвало да изпълни задължението си по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП. Както се установи от показанията на свид. Сл.Н. водачката
на автомобила, нанесъл щетите, след като го паркирала в близост
влязла в училищния двор. Обстоятелството,
че жалбоподателката е установена в хода
на извършваната от свид. Т.Т. проверка, инициирана по сигнал на собствениците
на автомобилите, след като са били установени и уведомени от свид. Н. е
индиция, за неправомерно поведение. В
случая обаче следва да се отчете
ноторния факт, че като учител в СУ „Гео Милев“ този ден жалбоподателката
е следвало да изпълнява задълженията си през строго определен времеви интервал
(видно от сл. бележка). На работното си място
тя е установена от полицейските служители и веднага след това, при
срещата си със собствениците на ударените автомобили е постигнала споразумение
относно обезщетяването им. За това съдът
намери, че възприетата в акта за административно нарушение и в НП фактическа
обстановка е неточна. Това е довело и до неправилния извод, че жалбоподателката
е извършила нарушение на чл. 123 ал. 1 т.3 б.“в“1 от ЗДвП и съдът намира, че с
процесното наказателно постановление по т.2
незаконосъобразно е ангажирана адм. наказателната отговорност на
жалбоподателката.
оден
от гореизложеното съдът прие, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в частта по т.1
и отменено в тази по т.2 и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 18-0819-006095/05.11.2019
г., издадено от Началник група към ОД на МВР-Варна сектор ПП, в частта с която на Д.Н.П. *** е наложено административно наказание: глоба в размер на 20 лева на
основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ
НП № 18-0819-006095/05.11.2019 г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР-Варна сектор ПП, в частта с която на Д.Н.П.
*** е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева,
както и лишаване от право да управлява
МПС за 1 месец на основание чл.175
ал.1 т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.»в» от ЗДвП
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Варна
в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ: