Разпореждане по дело №481/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 108/07.07.2010 година, постановено по гр.дело № 172/2009 година по описа на Кърджалийския районен съд, е осъден Е. А. З. от гр. К. да заплати на ЗАД „А. Б. , гр. С. сумата в размер на 12 593.38 лв., от които 8 196.07 лв. – изплатено обезщетение за имуществени вреди и 4 397.31 лв., представляващи обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 8 196.07 лв. за периода от 10.02.2006г. до 16.02.2010 година, ведно със законната лихва върху главницата от 8 196.07 лв., считано от датата на предявяване на иска – 16.02.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за главницата в останалата му част за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 8 222.46 лв. и искът за заплащане на лихва за забава за разликата над уважения до предявения му прпедявен размер от 4 501.75 лв. С решението Е. А. З. от гр. К.е осъден да заплати на ЗАД „А. Б. , гр. С. направените по делото разноски в размер на 1 376.90 лева.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба от Е. А. З. от гр. К. чрез представител по пълномощие, който обжалва първоинстанционното решение в осъдителната му част като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост на правните изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не обсъдил изложените в отговора на исковата молба доводи и възражения от ответника и приел безкритично посочени от ищцовата страна доказателства. Неправилен бил изводът на съда, че предявените искове по с чл.213, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена 4 501.75лв. са основателни и доказани. Недоказано останало твърдението на ищеца ЗАД "А. Б. - Г., че на 13.10.2005 год. ПТП е настъпило по вина на ответника Е. А. З. в качеството му на собственик на домашно животно "крава", както и че това домашно животно е причинило щети на автомобил "Пежо - Партнер" с ДК № С 73-12 НМ, собственост на "София Франс Ауто" -София. Независимо, че ПТП било констатирано с протокол за ПТП №679583/13.10.205 год. на РПУ-ПП-гр. Кърджали, не се установило по делото, че ответникът е имал виновно поведение, изразяващо се в оставяне без надзор в обхвата на пътя домашното си животно. Нямало как животното да е пресякло бул."Б. в Г. отдясно на ляво по посока на движението и да се е блъснало в лек автомобил „Пежо - Партнер" с ДК №С73 12 НМ. При изграждане на извода за виновност на ответника съдът неправилно приел, че на 13.10.2005г. лекият автомобил „навлезнал в лявата част на дясната половина на пътното платно с цел заобикаляне на животното..." Необясним и нелогичен бил следващият извод на съда, че „автомобилът се движел в неговата лява лента, т.е. че същият се е движел правилно...”. Ако автомобилът се е движил в неговата лява лента, това означавало, че се е движел в насрещното движение, защото правилната лента за движение на автомобилите на пътното платно е дясната. Отговорността за собственика на вещта по чл. 50 ЗЗД възниквала, когато увреждането било причинено от самата вещ, когато вредата произтича от самия характер и състояние на вещта, но не и когато вредата била резултат от други действия, свързани с неправилното управление на МПС. Следователно пътното произшествие било настъпило поради виновното поведение на водача, който неправилно се движел на пътя, а не поради виновното поведение на ответника. На следващо място, не се събрали доказателства за наличието на основание за встъпване на застрахователя в правата на застрахования собственик на автомобила. Липсвала активна легитимация на застрахователя да предяви иск за удовлетворяване на вземанията си срещу ответника. Следователно не било налице основание чл. 402, ал. 1 ТЗ (отм.), във връзка с чл. 45 ЗЗД. Видно от представеното удостоверение за актуално състояние издадено на 23.09.2009г. от АВ ищецът бил легитимиран като ЗАД "А. Б. , а увреденият автомобил бил застрахован към ЗПАД "А. Б., което било видно от застрахователен сертификат към з.п.№05-0300/303/5000855. Видно от данните, посочени в застрахователен сертификат към з.п.№05-0300/303/5000855, застрахованият автомобил бил собственост на „София Франс Ауто – София” , щетата била заплатена на същото дружество, а автомобилът се ползвал от лизингополучателя „Г.-А.Д.”, но бил управляван от И.Д.А. Не били представени доказателства, че към момента на настъпване на произшествието, автомобилът все още бил собственост на „София Франс Ауто – София” , поради което не можел да се изгради извод, че застрахователното събитие можело да ангажира правата на ищеца. Не били представени и данни за упълномощаване на водача от собственика на автомобила. Съдът не съобразил и възраженията на ответника, изложени в отговора към исковата молба по основателността на иска. В мотивите липсвал задълбочен анализ по отношение на елементите на фактическия състав на чл. 402 от ТЗ /отм./. За да се ангажира отговорността на прекия причинител на вредата, следвало да се докаже и противоправното му поведение, настъпилите вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя на вредите и твърдените от ищеца претърпени вреди. Застрахователят можел да иска плащане по регресния иск срещу виновното за увреждането на застрахованото имущество лице, само когато и доколкото е възстановил вредите на застрахования. Меродавно за размера на претенцията, в която застрахователят се суброгирал, не било платеното от него обезщетение на застрахования, а действителната (пазарна) цена на необходимите за поправяне на вредите труд, материали и резервни части.С оглед на горните съображения, жалбодателят моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на КРС като незаконосъобразно и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски. В съдебно заседание, жалбодателят, чрез представител по пълномощие, поддържа въззивната жалба.

Отговор на въззивната жалба от ответника ЗАД ”А. Б. , гр. С., в срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил. От представител по пълномощие на въззиваемия, в съдебно заседание, е постъпило писмено становище, с което оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение като правилно, да бъде потвърдено.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид:

Предявен в първоинстанционното производство е иск по чл. 402 ТЗ /отм./, сега чл. 213 от Кодекса за застраховането от ЗАД ”А. Б. , гр. С. срещу Е. А. З. от гр. К. за сумата от 8 222.46 лв., представляваща изплатено обезщетÕние по застрахователна полица № 05-0300/303/5000855 от 11.06.2005 година на „София Франс Ауто-София” , съединен с иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 4 501.75 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 8 222.46 лева за времето от 10.02.2006 г. до 16.02.2010 година. Ищецът ЗАД ”А. Б. , гр. С. твърди, че на 13.10.2005 година при пътно-транспортно произшествие, станало по вина на ответника като собственик на домашно животно- крава, били нанесени щети на лек автомобил „Пежо Партнер” с ДК № С 73-12 НМ, собственост на „София Франс Ауто” – София. Ищецът бил застраховател по застрахователна полица № 05-0300/303/5000855 от 11.06.2005 година, покриваща риска „Пълно автокаско-валутна клауза”, и по образуваната преписка по щета № 0300/05/********* на собственика било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 8 222.46 лева. С плащането на щетата, застрахователят встъпвал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

В тази връзка, видно от протокол за пътно – транспортно произшествие № 679583 от 13.10.2005 година, на 13.10.2005 година в гр. Кърджали, на бул. „Б. /до магазин „Миш-Маш”/, ответникът Е. А. З., собственик на домашно животно – крава, оставил същата без надзор в обхвата на пътя, която пресичайки пътното платно отдясно-наляво по посока на движението, била блъсната от лек автомобил „Пежо Партнер” с ДК № С 73-12 НМ, управлявано от И.А.Д.. Собственикът на домашното животно- крава с ушен марка 055584 – отв. З., се установява от писмо изх. № 967/03.05.2010 година на РВМС – гр. Кърджали.

Акт за установяване на административно нарушение № 3000/13.10.2005 г. на мл. автоконтрольор при РПУ ПП – Кърджали е съставен на Е. А. З. за това, че на 13.10.2005 година в гр. Кърджали, на бул. „Б. /до магазин „Миш-Маш”/, ответникът Е. А. З. оставил без надзор домашно животно – крава с ушен № 055584 в обхвата на пътя, която била блъсната от лек автомобил „Пежо Партнер” с ДК № С 73-12 НМ, управлявано от И.А.Д.от гр. С., който се движел в посока към железопътната гара, от което настъпили материални щети по лекия автомобил, с което собственикът на домашното животно нарушил чл. 106 ЗДП.

Видно от застрахователна полица № 05 – 0300/303/5000855, изд. от ЗПАД „А. Б. за лек автомобил „Пежо Партнер” с ДК № С 73-12 НМ, с период на застраховане от 00.00 часа на 25.06.2005 година до 24.00 часа на 24.06.2006 година, застрахователят поел задължението да покрие риска "Пълно каско - валутна клауза" по договора със собственика на моторното превозно средство - лек автомобил "Пежо Партнер", с ДК С 73-12 НМ - „София Франс Ауто-София” , при настъпване на застрахователни събития по него, за посочения период от време и срещу заплащане на застрахователна премия.

От приетите доказателства: доклад по щета №0300-05-15001733, сравнителна експертиза, данъчна фактура №*/21.12.2005г., данъчна фактура №*/21.12.2005г., описи на щетите, справка по МПС към полица № 050300/303/5000855, застрахователен сертификат, уведомление за щети, свидетелство за регистрация на МПС - лек автомобил с ДК № С 73 12 НМ, заповед №598/19.10.2005г, възлагателно писмо, декларация от Иван Димитров, приемо-предавателен протокол, сравнителна експертиза и 3 бр. проформа фактури с №1948, №1945, №1943 се установява по безспорен начин, че застрахователното дружество – ищец е оценило и изплатило на „София Франс Ауто-София” сумата от 8 222.46 лв., представляваща обезщетение вследствие нанесените на лекия автомобил имуществени вреди от ПТП с домашното животно на 13.10.2005 година. С покана № 767/06.02.2006 година за доброволно изпълнение на регресна претенция по щета № 0300/05/150/501733, застрахователното дружество е поканило въззивника в седмодневен срок от получаване на поканата да приведе изплатената на собственика на увредения автомобил вследствие на ПТП сума и поканата е получена на 10.02.2006 година.

От заключението на вещото лице Вълчо Димитров по назначената съдебна автотехническа експертиза се установява, че на 13.10.2005 год. лек автомобил "Пежо - Партнер" с ДК № С 73-12 НМ, собственост на "София Франс Ауто-София" , управляван от И.Д., движейки се в посока Автогара - ЖП гара в Г., на бул."Б., в района на магазин „Миш Маш” пътното платно е започнало да пресича домашно животно - крава с ушна марка № 055584, което пресякло бул."Б. в Г., от дясно на лява по посока на движението. Водачът на автомобила навлезнал в лявата част на дясната половина на пътното платно с цел заобикаляне на животното, но въпреки предприетата маневра траекториите им се пресекли и лекият автомобил ударил с предната си част кравата. Видът на настъпилите повреди на лек автомобил „Пежо – Партнер” с ДК №С 73 12 НМ са вследствие на настъпилото причинило ПТП и са в причинна връзка с тях. Размерът на средствата, необходими за отремонтирането на автомобила, по пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие - 13.05.2005г, е 8 196.07лв. Такава е и стойността на нанесената щета в резултат на настъпилото ПТП към датата на застрахователното събитие - 13.05.2005г. Видно от заключението на вещото лице Йорданка Кавръкова, мораторната лихва върху сумата от 8 222.46лв. за периода от 10.02.2006г. до 16.02.2010г. е в размер на 4 515.44лв.

В показанията си свидетелят Г.Я. – пътен полицай, посетил произшествието сочи, че заудон с колегата му – актосъставител установили, лек автомобил „Пежо Партнер” бил блъснал крава, която излязла внезапно на пътното платно отдясно на пътя. Кравата била без надзор.По колата имало причинени имуществени вреди. Автомобилът се движел в неговата лява лента, но кравата изскочила внезапно на пътя и водачът на автомобила не могъл да избегне удара.

От преценката на посочените доказателства, събрани от първоинстанционния съд доказателства, във връзка с доводите във въззивната жалба, въззивният съд съобрази следното: не констатира едностранчиво и безкритично възприемане на доказателства от първоинстанционния съд така, както се твърди в жалбата. Напротив, доказателствата са обсъдени в целия им обем така, както са събрани и фактическите изводи на съда съответстват на тези доказателства. Въз основа на собствен анализ на събраните от първоинстанционния съд доказателства впрочем, въззивната инстанция счита, че същите еднопосочно и непротиворечиво установяват обстоятелството, че домашното животно – крава, собственост на ответника З. се е намирала на пътното платно без надзор от негова страна и шофьорът на л.а., въпреки предприетата маневра заобикаляне, не е могъл да предотврати блъскането на кравата. С други думи, животното е било оставено без надзор от собственика й, намирала се е на пътното платно и това нейно присъствие там е предизвикало ПТП в нарушение на императивното изискване на разпоредбата на чл. 106 ЗДП, което задължава водачите на пътни превозни средства с животинска тяга, на животни или на стада непрекъснато да направляват животните, така че да не създават пречки и опасности за движението, и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя. Всичко това обуславя безвиновната, обективна отговорност на собственика на домашното животно съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗЗД, при която, за вредите, причинени от животни, собственикът отговаря и когато животното е избягало или се е изгубило, а за вредите от вещи отговаря собственикът. В тази връзка, ответникът не е доказал твърдението си, че не е имал задължение да осъществява контрол и надзор на домашното животно, като с никакви доказателствени средства не е оборил заключението на съдебно-автотехническата експертиза, установяваща механизма на настъпване на ПТП, констатациите в акта за административно нарушение и констативния протокол, съставени по надлежния ред. В тази връзка, неправилно е интерпретирано заключението на посочената експертиза относно движението на лекия автомобил в лентата за насрещно движение и оттук за неправилно движение на самия автомобил, тъй като вещото лице сочи, че водачът на автомобила навлязъл в лявата част на дясната половина на пътното платно с цел заобикаляне на животното, но въпреки предприетата маневра траекториите им се пресекли и лекият автомобил ударил с предната си част кравата, т.е. не се касае за неправилно движение на лекия автомобил в лентата за насрещно движение, а за предприета спасителна маневра – заобикаляне на възникналата опасност на пътя

Неснователен е доводът на въззивника за липса на активна легитимация на ищеца, тъй като застрахователната полица била издадена от ЗПАД „А. Б., а ищец бил ЗАД „А. Б.. Както правилно е приел районният съд в мотивите си, обстоятелството, че става въпрос за едно и също застрахователно дружество е ноторно и не се нуждае от доказване.

Доводът, че не били представени доказателства, че към момента на настъпване на ПТП, автомобилът все още ßил собственост на „София Франс Ауто-София” , поради което не можело да се изгради извод, че застрахователното събитие е ангажирало правата на ищеца е също неоснователен. Обстоятелството, че към момента на сключване на застраховката собственик на автомобила е било дружеството, на което застрахователят е изплатил обезщетението, а лизингополучателят на застрахования автомобил е „Г.-А.Д.”, е безспорно. Договорът за лизинг по своята природа представлява договор за наем, като лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичането му, ако е уговорено. В този смисъл, липсват каквито и да е било твърдения, че договорът е бил сключен с цел придобиването му, както и че автомобилът е променил собственика си, поради което и ищецът е нямал тежест да доказва такова обстоятелство.

И по отношение на последния довод за липса на задълбочен анализ на елементите от фактическия състав на чл. 402 ТЗ /отм./, който довод е неоснователен, съдът следва да посочи следното: съгласно разпоредбата на чл. 402, ал. 1 от ТЗ /отм./, сега чл. 213 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Следователно, елементите от фактическия състав на основанието по цитирания текст, които подлежат на доказване, са: наличие на застрахователен договор; възникване на застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор; изплащане на застрахователно обезщетение и встъпване, съобразно закона; установяване причинителя на вредата и размера на същата. Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило повредата на застрахована вещ след плащането на застрахования, е регресно право, а встъпването във всички права, които застрахованият има срещу третото лице - суброгационно право. Затова, в случая се касае до регресен иск, чието основание не е застрахователното правоотношение между застрахователя ЗАД „А. Б.” и „София Франс Ауто – София”, а фактът на изплащане на сумите на правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес. Именно поради правото, произтичащо от закона, застрахователят встъпва в правата на застрахования след плащането, като упражнява тези права от свое собствено име. В този смисъл, регресният иск е особен, самостоятелен иск, почиващ на закона, не на договора - застрахователен (в случая), макар да има връзка с него и да е обусловен от него. Аналогични аргументи са изложени и от първоинстанционния съд. С оглед на изложеното, въззивният съд счита, че са налице всички елементи от посочения по-горе фактически състав, поради което предявеният иск по чл. 402 ТЗ /отм./, респ. чл. 213 КЗ се явява основателен и доказан в рамките на уважения му от първоинстанционния съд размер, установен от заключението на съдебната експертиза, която сочи, че размерът на средствата, необходими за отремонтирането на автомобила по пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие - 13.05.2005г, е 8 196.07лв., какъвто е и размерът на причинената на л.а. щета към датата на настъпване на застрахователното събитие.

По изложените съображения, съдът намира въззивната жалба на Е. А. З. за неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 108/07.07.2010 година, постановено по гр.дело № 172/2010 година по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.