Р Е Ш Е Н И Е
№ 175
22.06.2020 г. гр.Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в
публичното заседание на 22 май през две
хиляди и двадесета година в състав :
Председател: Методи Величков
Членове: Рени
Ковачка
Антон Игнатов
при секретаря Златка
Стоянова като разгледа докладваното от съдия Игнатов гр. дело № 124 по описа за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 1772/25.11.2019
г., постановено по гр. дело № 1854/2019 г. по описа на Районен съд- Перник е
признато за установено че В.Л.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи
на “Топлофикация- Перник”АД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“,
ТЕЦ “Република”, сумата от общо 1168,85 лв, от които сумата. сумата от 1 032,17
лв. - представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.,
сумата от 136,68 лв. - представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 20.06.2018 г., законната
лихва за забава върху главницата, смятано от 11.07.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 04890/2018г. по описа на
Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения
по чл. 410 от ГПК.
В установения от
закона срок В.Л.С., чрез своята процесуална представителка- адв.Е.Г. ***, е обжалвала
решението, като моли същото да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.
Навеждат се доводи, свързани с това, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано. Твърди се, че декларацията по чл.14 ЗМДТ не е
годна за доказване правото на собственост, като се позовава на решение 072/2010
г. по гр.д. 4266/2008 г. на ВКС. Твърди също, че не е доказан искът по размер,
както и, че представената декларация е от лицето В.Л. И., а решението касае В.Л.С..
„Топлофикация –
Перник” АД, гр. Перник не е подала отговор по жалбата в срока по чл.263 и в
съдебно заседание не е изпратила представител.
Пернишкият
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд
е предявен установителен иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК.
В исковата си
молба ищецът „Топлофикация – Перник” АД, гр. Перник твърди, че ответницата
дължи сумата от 1 032,17 лв. - представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., сумата от 136,68 лв. - представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 20.06.2018
г., законната лихва за забава върху главницата, смятано от 11.07.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело №
04890/2018г. по описа на Районен съд – гр.Перник, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парични задължения по чл.410 от ГПК.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответницата е оспорила иска, твърдейки, че не е била собственик на процесния
имот през исковия период, както и това, че искът не е доказан по основание и
размер.
С обжалваното
решение районният съд е приел, че ответницата е била потребител на топлинна
енергия за исковия период, като не е изпълнила задължението си да заплати
стойността на потребената такава. Съдът е направил тези си изводи, вземайки
предвид представената декларация по чл.14 ЗМДТ, приемайки, че същата, макар и
да не е документ за собственост, доказва собствеността върху имота и качеството
на потребител на ответницата. Представено е и писмо от Директор - Дирекция „МПТ“
при Община Перник, адресирано до РС-Перник, с което уведомява, че за посочения
информационен масив в Дирекция „МДТ“ има подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ,
подадена от ответницата, като същата
е била приета от съда като доказателство
по делото. В този смисъл с изходящ от ответницата частен свидетелстващ документ
същата е декларирала под страх от наказателна отговорност, че има качеството на
собственица на имота. Ето защо съдът е достигнал до извода, че е налице
облигационна връзка между ищеца и
ответницата за доставена топлинна енергия за процесния имот, представляващ
апартамент ап.**, находящ се в ***.
Първоинстанционният
съд е възприел от изготвената съдебно-техническа експертиза, че услугата
„дялово разпределение“ е въведена от момента на подписването на Договор № 9248/20.11.2000
год., между фирмата за дялово разпределение на топлинната енергия и СЕС, като
между топлофикационното дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан
договор (след въвеждането на Общите условия за продажба на топлинна енергия на
битови потребители), уреждащ взаимоотношенията между тях. Вещото лице е
посочило също, че през процесния период, топломерът е преминал
задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип,
годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се смятат
за достоверни. съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за
разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между
собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка, не е констатирана
разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградата
етажна собственост. По въпрос пети от експертизата, вещото лице е отговорило,
че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена
от действащата нормативна уредба през процесуалният период. Прогнозно
определените текущи разходи на топлинна енергия и Прогнозно определените текущи
разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми, са приведени, към
реалните или нормативно (служебно) изчислените с изравнителните сметки за
съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата определени от вещото
лице и тези по исковата молба на ищеца, като изравнителни сметки са изготвяни
ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС.
Преизчислените (изравнителни) суми са отразени в индивидуалните сметки по
имоти. Същите са предавани на представител на СЕС в законно установения срок. В
този смисъл, съдът намира представеното заключение по изготвената по делото СТЕ
за обективно, пълно и дало обективен отговора на поставените задачи, поради
което и районният съд го е поставил в основата на своите решаващи изводи, като е
намерил, че безспорно по делото е установено, че имотът е топлофициран, какви
измервателни уреди са находящи се в имота, че същите са минали през надлежна
проверка, как е било извършено като механизъм отчитането им.
Достигнато е до
извода въз основа на така установеното по съдебно-техническата и
съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение относно размера на
изтеклата лихва, че доставената, ползвана, но незаплатена топлинна енергия на
топлофициран имот, находящ се в адрес: ***,
възлиза на сумата от общо 1168,85 лв, от които сумата. сумата от 1 032,17
лв. - представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., сумата от 136,68 лв. -
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2016 г. до 20.06.2018 г., като претенцията е и за законната лихва за
забава върху главницата, смятано от 11.07.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми по ч. гр. дело № 04890/2018 г. по описа на Районен съд
– гр.Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410
от ГПК.
По отношение на задължението
за лихва първоинстанционният съд е възприел въз основа на изготвената
съдебно-икономическа експертиза, че законната лихва за забава на месечните
плащания за периода, от 10.07.2016 г., до 20.06.2018 г., възлиза на 136,68 лв.
Решението на ПРС
е валидно и допустимо, а по отношение законосъобразността му, въззивният съд,
на основание чл.269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбата. Съобщението до
заявителя по заповедното производство, с което е даден едномесечен срок от
датата на получаване на съобщението за предявяване на иск за установяване на
вземането, е получено на 15.02.2019 г., а искът е предявен в изискуемият
едномесечен срок- на15.03.2019 г.
Жалбоподателката
поддържа, че не е доказано, че е потребител на топлинна енергия, както и
размерът на доставената топлинна енергия. Твърди също, че радиаторите са били
демонтирани.
По силата на
чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. По силата на пар.1 т.2а от ДР
на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно чл.3, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Перник”, ЕАД , купувач на топлинна енергия може
да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване в имот в топлоснабдена сграда. От тези разпоредби следва, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или
по силата на облигационно право на ползване. В този смисъл е решение № 35 от
21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, III г.о.
За установяване
обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия, ищцовата
страна е представила декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 556/06.02.2014 г., с
която ответницата е декларирала, че е собственик на имота, описан в исковата
молба, като е придобила същия на основание наследство. С исковата молба ищецът
е поискал от ответницата на основание чл.190 ГПК да представи документа за
собственост, като с отговора на исковата молба същата е заявила, че не може да
представи документ защото не е собственик на имота и с оглед на това изявление,
съдът е оставил без уважение искането по чл.190 ГПК.
Представената по
делото декларация представлява изходящ от страната частен документ, в който се
съдържа признание относно притежаваното право на собственост, както и относно
факта, че страната държи договора, на който е основала правото на собственост
върху декларирания имот. От тук се налага извод, че ответницата не би могла да
се противопостави на обвързващата я доказателствена сила на изходящия от нея
частен документ, установяващ неблагоприятен за нея факт, както и да откаже
представянето на този документ поради това че не е собственик на имота. По
делото липсват твърдения от страна на ответницата, че след декларирането на
имота го е отчуждила.
Предвид горното
и вземайки предвид приетото в определение № 220 от 01.03.2017 г. по гр.д. №
4084/2016 г. на ВКС, IV г.о, постановено по идентичен казус, настоящият състав
намира, че по делото е установено, че ответницата е потребител на топлинна
енергия. Цитираните в жалбата решения на ПОС са постановени преди посоченото
определение. От друга страна цитираното във въззивната жалба Решение № 972/06.01.2010
по дело №4266/2008 на ВКС, ГК, II г.о. касае въпросите за неподлагането на
преценка на хронологичното записване в нотариалния регистър на нотариалните
актове, обективиращи дарението и продажбата, на правното значение на вписването
и в този смисъл неприемането на декларация като доказателство и очевидно касае
други правоотношения.
Въззивният съд
намира за неоснователно възражението на въззивницата свързано с това, че
първоинстанционният съд не е изследвал въпроса относно името й. Действително от
приложената декларация по чл.14 ЗМДТ е видно, че същата е подадена на
06.02.2014 г. от В.Л. И., а исковата молба е предявена срещу В.Л.С..
Действително налице е смяна на името на ответницата в периода от датата на подаване
на декларацията- 06.02.2014 г., до датата на предявяване на иска- 15.03.2019 г.,
но останалите данни на лицето- ЕГН, адрес съвпадат напълно. Освен това подобно
възражение не е правено при разглеждане на делото на първа инстанция и на тази
фаза не е имало никакво съмнение относно идентификацията на ответницата.
По делото не
бяха ангажирани доказателства във връзка с твърденията на въззивницата, че радиаторите
в апартамента са били демонтирани. Нещо повече, при изготвяне на заключението
си по СТЕ вещото лице е посочило, че в апартамента има, както монтиран уред за
измерване на количеството топла вода, така и индивидуални разпределители,
монтирани върху три работещи отоплителни тела.
Предвид горното,
съдът намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Водим от
гореизложеното Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1772/25.11.2019 г.,
постановено по гр. дело № 01854/ 2019 г. по описа на Районен съд- Перник.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: