№ 637
гр. Велико Търново, 11.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в закрито
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20214110200634 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 144 от АПК.
С Решение № 355 от 01.07.2021 год. съдът е потвърдил
Наказателно постановление № 21-1275-000102 от 02.02.2021 год., издадено от
Началника на Сектор "ПП" при ОД на МВР - Велико Търново, в частта му, с
която за извършено от В. М. В. с ЕГН **********, от с. Водолей, общ. В.
Търново, дом № 83, нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200 (двеста) лева - като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪЖБРАЗНО.
Със същото решение съдът е отменил посоченото наказателно
постановление № 21-1275-000102 от 02.02.2021 год., издадено от Началника
на Сектор "ПП" при ОД на МВР - Велико Търново, в частта му, с която за
извършени от В. М. В. с ЕГН **********, от с. Водолей, общ. В. Търново,
дом № 83, административни нарушения по чл. 147, ал. 1 и чл. 186, ал. 7 от
ЗДвП, са му наложени съответно две административни наказания - на
основание чл. чл. 181, т. 1 от ЗДвП - "Глоба" в размер на 50 лева и на
основание чл. 185 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 20 лева - като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
В срока за обжалване на Решението процесуалният представител на
1
жалбоподателя е сезирал съда с искане за изменение на решението в частта за
разноските, като се претендира присъждане на заплатените от жалбоподателя
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно
(пропорционално) на отменената част на наказателното постановление.
Съдът е съобщил на въззиваемата страна за искането на адв. М., като в
указания срок същата не е взела становище.
Искането е процесуално допустимо, тъй като е подадено в срока за
обжалване на решението от активнолегитимирана страна. По същество
същото е основателно.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване
на НП страните имат право на разноски по реда на АПК, като последният в
чл. 143 и чл. 144 урежда, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
разноските за един адвокат се възстановяват от органа издал отменения акт
или отказ, както и че субсидиарно за неуредените въпроси се прилага ГПК. В
този смисъл съдът приема, че в настоящият казус, тъй като е налице частична
отмяна на обжалваното НП, то са налице основания за присъждане на
разноски на жалбоподателя, съразмерно и пропорционално на отменената
част на обжалваното НП. В конкретния случай с поцесното НП са наложени
три административни наказания "Глоба" в общ размер на 270 (двеста и
седемдесет) лева, като съдът е потвърдил НП в частта му, с която на
жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
200 (двеста) лева и е отменил НП в частта му, с която на жалбоподателя са
наложени две административни наказания "Глоба" в общ размер на 70
(седемдесет) лева.
Съдебната практика приема, че изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38. ал. 1 от ЗАдв. обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Достатъчно за уважаването на искането по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. е правната
помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на
доверителя размер на възнаграждението по чл. 36. ал. 2 от ЗАдв., какъвто е и
настоящия случай. Видно е от предоставения договор за правна защита и
съдействие № **********/17.04.2021 г., че възнаграждение не е записано, а е
посочено, че то е по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
2
ЗАдв. Принципът на чл. 36, ал. 1 от ЗАдв. е, че адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл.
36, ал. 3 от ЗАдв., се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв. в рамките на предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС / Определение № 515/02.10.2015 г. на
тричленен състав на Първо ТО по ч.гр.д. № 2340/2015 г., в което е прието, че
за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. е достатъчно по делото да е
била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на
доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. Освен това
списъкът с разноски би могъл да бъде обективиран не само в отделен,
изходящ от страната документ, но и в съдържанието на друго нейно
изявление по делото, стига претендираното вземане за разноски да бъде
определено /или определяемо по посочен от страната ясен начин/ по вид и
размер и да е адресирано до съда.
В случая постъпилата преди съдебното заседание жалба съдържа
изрично искане на пълномощника на жалбоподателя да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, което следва да бъде в
минималния размер, определен по чл. 7. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Т.е. посочената молба
представлява и списък по чл. 80 ГПК, в който търсените разноски са
определени по вид и размер /последният е посочен в цитираната разпоредба
от наредбата/. Съдът е бил длъжен да го съобрази, като се произнесе по
същество на искането по чл. 248 ГПК, с което е сезиран. Освен това. че е
налице безплатно предоставена помощ по реда на чл. 38. ал. 2 от ЗАдв., както
вече бе посочено, става ясно и от неделимия с представеното адвокатско
пълномощно договор между жалбоподателя и адвоката, където в т. II
“Договорено възнаграждение“ изрично е отбелязано, че то е „ по реда на чл.
38, ал. 2 от ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.“ При липса на спор относно
материалната затрудненост на лицето, повдигнат от насрещната страна, то не
следва и да се изследва този въпрос.
Предвид горното съдът намира, че молбата на В.В. и неговия
процесуален представител е основателна и следва да бъде уважена. При това
положение на адв. И.М. следва да бъдат заплатени разноски в размер на
100.00 лева (сто лева), пропорционално изчислени съобразно потвърдената
3
част на процесното НП.
По изложените съображения съдът счита, че искането за изменение на
решението в частта за разноските е основателно и следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 355/01.07.2021 год. постановено по НАХД №
634/2021 год. по описа на ВТРС, като ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, ОД на МВР - В.
Търново, ДА ЗАПЛАТИ на адв. И.Т. М. от ВТАК с ЛН **********, със
съдебен адрес в гр. В. Търново, бул. "България" № 2, ет. 1, офис 3, адвокатско
възнаграждение като пълномощник и процесуален представител на В. М. В. с
ЕГН ********** в размер на 100.00 (сто) лева.
Определението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4