Р Е Ш Е Н И
Е
Гр. София, 28.01.2021г.
Софийски градски съд,
Търговско отделение, VІ-18-ти състав в закрито заседание на двадесет и осми януари
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като разгледа т.д.№ 2324 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 25 , ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е
по жалба с вх.№20201124133332, подадена от В.С.М.-
управител на „Н.С.“ ЕООД срещу отказ с peг. № 20201103123443/17.11.2020
г., постановен по заявление № 20201103123443/03.11.2020 г. Жалбоподателят
счита, че отказът е незаконосъобразен по подробно изложените в жалбата доводи.
Намира, че длъжностното лице за да постанови отказа е приело, че със
заявлението не са заявени за вписване лица-действителни собственици, определени
по критериите на параграф 2 от ЗМИП и обема на притежаваните от тях права, но
това е в противоречие с разпоредбата на параграф 2, ал.1, т.1 пред.последно от
ДР на ЗМИП. Поддържа, че е налице горепосоченото изключение, а именно за
дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, тъй като лицето, което
притежава мажоритарния дял от капитала на заявителя и негов собственик е „Р.Р.“
ЕООД, което е дъщерно дружество на „Е.С.Е.Ф.“ ЕАД, което е дъщерно дружество на
„С.Т.“ АД – публично дружество. Позовава се и на чл.3, т.6 от Директива
/ЕС/2015/849 и съображение 4 от цитираната директива, поради което твърди, че
единствения възможен начин да изпълни задължението си по чл. 63 от ЗМИП е да
посочи, че лицето, което упражнява контрол, респ. притежава правата е дъщерно
на публично дружество, за което се прилага цитираното изключение. Позовава се
на цитираната практика и на вписвания по партиди на други дъщерни дружества на
„С.Т.“ АД. Предвид горното жалбоподателят претендира отмяна на отказа.
Постъпил е подробен
отговор от АВ с вх.№269787/27.01.2021г., с който се сочи, че счита жалбата за
допустима, но неоснователна по подробно изложените съображения. В отговора си
длъжностното лице се мотивира, че Съгласно чл. 67, ал. 5 от Наредба №1 за от 14
февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в раздел "Действителни
собственици", при вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 от ЗМИП,
група "Действителни собственици - физически лица" съдържа единствено
поле № 550 " Действителни собственици - физически лица", в което се
посочват индивидуализиращите данни за физическите лица - действителни
собственици - имена, гражданство, единен граждански номер или дата на раждане,
държава на пребиваване. В случая в заявлението по електронен път е заявен за
вписване като действителен собственик юридическо лице - "С.Т.“ АД, като
публично дружество. В представената декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП В
случая липсвало посочване на какъвто и да било действителен собственик-физическо
лице, а юридическо такова, което е недопустимо съгласно реквизитите на
вписването. Поддържа, че в случай че
акциите на дружеството се търгуват на регулиран пазар, това обуславя различен
кръг на лицата, които са негови действителни собственици, но не се дерогирал
общият принцип, че тези лица в крайна сметка следва да са физически лица, тъй
като противното би означавало, че действителните собственици на дъщерни
търговски дружества, които мажоритарно се притежават от публично дружество,
остават скрити зад защитеното от разкриване на такава информация публично
дружество-майка. Позовава се на цитираната практика на СГС, като поддържа и че главното изискване на Директива (ЕС) 2015/849 на
Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година е да е налице
оповестяване в съответствие с правото на Съюза или на еквивалентни международни
стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на
собствеността, а такива именно са цитираните норми от ЗППЦК. Наред с това се
твърди и че заявителят е заявил за вписване като действителен собственик
юридическо лице, но бил посочил личен номер на чужденец, а не ЕИК на
дружеството, поради което заявлението е неправилно попълнено, което е
самостоятелно основание за постановяване на отказ. С оглед изложеното
претендира отхвърляне на жалбата.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото
доказателства намира следното:
Със заявление Б7 са заявени за вписване
обстоятелства в полета 538 – „Юридическо лице или друго правно образувание,
чрез което пряко се упражнява контрол“, 5371 -
„Представители на юридическо лице или друго правно образувание, чрез
което пряко се упражнява контрол“, 5381 – „Представители на юридическо лице или
друго правно образувание, чрез което непряко се упражнява контрол“, както и 550
– действителни собственици –като са посочени О.И.Д., В. С.С., проф.А.К., С.Т.“
АД, публично дружество. Към заявлението са приложени нотариално заверена
декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, с нотариална заверка, извършена от нотариус Л.С.,
рег.№400 на НК съобразно утвърден образец в Приложение № 3 към чл. 38 от
Правилника за прилагане на ЗМИП, декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, изрично
пълномощно.
С обжалваният отказ от 17.11.2020г., без да са
давани указания на заявителя, длъжностното лице е отхвърлило заявлението, като
по изложените мотиви, че е недопустимо вписване на юридическо лице като
действителен собственик, а и в случая била представена декларация, в която
липсвало съответното съдържание.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена против обжалваем акт на ДЛР, от
процесуално легитимирано лице – заявителя в производството пред Агенция по
вписванията, поради което е допустима. Предвид дължимата от длъжностното лице
по регистрация проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, преди да разпореди вписване на
заявените обстоятелства следва да провери дали към заявлението са представени
изискуемите документи, удостоверяващи подлежащото на вписване обстоятелство и
дали последните удостоверяват съществуването на заявеното за вписване
обстоятелство и съответствието му със закона. Съгласно чл.13 ал. 6 от ЗТРРЮЛИЦ
към заявлението се прилагат документите, съответно подлежащият на обявяване
акт. Съгласно чл.21 т.5 от закона длъжностното лице по регистрацията проверява
дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му
със закона се установява от представените документи по т. 4, съответно дали
подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на
закона, а съгласно чл.24 ал.1 от ЗТР, когато не е налице някое от предвидените
в чл.21 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран
отказ. Съгласно императивната разпоредба на чл. 22, ал.5 от закона, когато към заявлението
за вписване, заличаване или обявяване на търговеца или юридическото лице с
нестопанска цел не са приложени всички документи, които се изискват по закон,
или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по
регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността.
Указанията се оповестяват по електронната партида на търговеца или юридическото
лице с нестопанска цел, а когато е подадено заявление за регистрация на
търговеца или юридическото лице с нестопанска цел – на електронната страница на агенцията, не по-късно от
следващия работен ден от постъпването на заявлението в регистъра. В случаите,
когато заявителят е посочил електронна поща, указанията се изпращат и на нея в
срока по изречение второ. Заявителят може да изпълни дадените указания и да
представи съответните документи чрез заявление по образец, определен с
наредбата по чл. 31. Длъжностното лице постановява отказ, ако тези указания не
са изпълнени до изтичането на срока по чл. 19, ал. 2, в която пък е предвидено, че длъжностното лице по
регистрацията се произнася по заявленията за вписване и за заличаване и по
заявленията за обявяване на актове незабавно след изтичане на три работни дни от
постъпването им в регистрите, освен ако със закон е предвидено друго.
След приетите в ЗМИП изменения, с оглед новите
изисквания на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от
20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за
целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, се въвеждат
изисквания (чл. 59, ал. 1, чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1) за идентифициране на
физическите лица, действителни собственици на юридическо лице или друго правно
образувание, съответно се въвежда и ред за събиране на съответните данни и
задължение за предоставяне от учредените на територията на Република България
юридически лица и други правни образувания на подходяща, точна и актуална
информация относно такива действителни собственици, чрез вписване на
информацията и данните по партидите, включително в Търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал.3 ЗМИП за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата
относно действителните собственици се прилагат съответно Законът за търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Законът за
регистър БУЛСТАТ. За вписване на тези обстоятелства в Агенция по вписванията –
търговски регистър е утвърден образец на заявление Б7 за вписване на
обстоятелства относно действителни собственици (чл. 6, ал. 1 от Наредбата).
Образецът на заявление Б7 включва част І – обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал.
4 ЗМИП, включително подраздел „Юридически лица или други правни образувания,
чрез които пряко или непряко се упражнява контрол“, с поле 537 – юридическо
лице или друго правно образувание, чрез което непряко се упражнява контрол, с
едно възможно вписване (данни за едно лице) и поле 538 - юридическо лице или
друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол, отново с едно
възможно вписване (данни за едно лице), както и подраздел „Действителни
собственици – физически лица“ с три възможни вписвания.
Съдът споделя принципно изложените от жалбоподателя
доводи относно изключението за дружества, чиито акции се търгуват на
регулируемия пазар. В разпоредбата на § 2, ал. 1, т.
1 от ДР на ЗМИП е дадена легална дефиниция на “действителен собственик” по отношение на корпоративните юридически лица, която
изключва случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар,
което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на
Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи
адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. Публичните дружества по смисъла на чл. 110, ал. 1
от ЗППЦК по закон се подчиняват на по-строги изисквания относно разкриване на
информация за акционерите, придобили или прехвърлили акции от капитала на
публичното дружество. Тези изисквания са уредени в ЗППЦК и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му – чл.145
и сл. ЗППЦК.Тъй като се касае за продажба на акции на регулиран пазар, то
промяната в собствеността на капитала е белязана от динамика, а актуалната информация
за тези обстоятелства се съдържа в регистъра на Централния депозитар.
Регулацията на тези отношения се осъществява от специален орган – Комисията за
финансов надзор. След като публичните дружества остават извън приложното поле
на необходимостта от това да се сочат ФЛ-действителни собственици ( арг.§ 2,
ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП), то по отношение на техните дъщерни дружества е
достатъчно да се посочи самото публично дружество, по отношение на което
собствеността на капитала не се обявява по този ред. Последица от това е, че
дружеството, което е собственост ( пряка или непряка) на публичното дружество
не носи задължение да заяви ФЛ, които са действителни собственици на капитала.
Достатъчно е да посочи само публичното дружество по смисъла на ЗППЦК. Информация
относно съответното публично дружество може да бъде намерена по реда на
специалния закон – ЗППЦК (така в Решение №
1203/02.07.2019 г. по т.д. № 1165/2019 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, VI-5 състав;
Решение от 03.10.2019г. по т.д.№ 1931/2019г. по описа на СГС, ТО, VI-8 състав и др.).
В настоящия случай, обаче, заявителят е подал заявление
Б7 във формата на образец и с попълнени данни съответни на приложената
декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП по описания по-горе начин, като е заявен за
вписване като действителен собственик
на дружеството „С.Т.“ АД - публично дружество, ЛНЧ **********, държава:
БЪЛГАРИЯ“ на основание изключението по § 2, ал. 1, т. 1 на ДР на Закона за
мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/. И в декларацията няма попълнен ЕИК на
това дружество. Следователно се касае за неправилно попълнено и подадено
заявление, в което не е вписано ЕИК на юридическото лице, а е посочен ЛНЧ –
личен номер на чужденец, което е неправилно. Дори и да е допусната просто техническа
грешка, същата не е отстранена, а нито длъжностното лице, нито съдът може да се
отклонява от посоченото в заявлението и да постанови вписване на нещо различно.
Неправилното попълване на заявлението не може да бъде отстранено по реда на чл.
22, ал.5 от закона, тъй като не се касае за липса на документ, който да е
изискуем, а е самостоятелно основание за отказ, като няма пречка за последващо
вписване при правилно попълнено ново заявление.
Предвид горното съдът намира, че жалбата като краен резултат следва да бъде отхвърлена. Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба С вх.№20201124133332, подадена от В.С.М.- управител на „Н.С.“ ЕООД, ЕИК********, срещу отказ с peг. № 20201103123443/17.11.2020 г., постановен по заявление № 20201103123443/03.11.2020 г
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
След евентуално влизане в сила, да се изпрати препис на АВ-ТР.
СЪДИЯ: