№ 101
гр. Костинброд, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно
наказателно дело № 20241850200178 по описа за 2024 година
Образувано е по жалба на Ч. Г. Т., против наказателно постановление
№ 24-0286-000237/18.07.24 г., издадено от началник на РУ- Костинброд, с
което на жалбоподателя, на основание 181, т.1 ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“, в размер на 50 лева, за нарушение на
разпоредбата на чл. 147, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1
ЗДвП, му е наложена „глоба“, която е в размер 50 лева, за нарушение на
чл.137А, ал.1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 ЗДвП, му е
наложена „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на л.100, ал.1, т.1 ЗДвП и
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДВП, му е наложена „глоба в размер на 10
лева, за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда наказателното постановление да бъде
отменено, като счита, че същото е необосновано, издадено в нарушение на
материалния и процесуалния закон, със съображения подробно изложени в
жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят, взема участие, като отправя
искане да бъде отменен изцяло обжалвания акт, със съображения подробно
изложени в хода на съдебната прения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител. По делото са постъпили писмени бележки, с които взимат
1
становище по съществото му, като моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна и да потвърди наказателното постановление, тъй като същото е
законосъобразно. Моли съда да присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
направените от страните доводи и възражения, намира за установено следното
от фактическа страна:
На 30.06.24г., в 21.12 часа, полицейските служители А. В., на
длъжност ст.полицай към РУ- К. и Д. М., на длъжност мл.инспектор към РУ-
К., при изпълнение на служебните си задължения по безопасност на
движението и опазване на обществения ред, извършили проверка на движещ
се по ул. „л.ш.“, в гр. К., в района на бензиностанция „Б.П.“, лек автомобил
марка „С.“, модел „Ц4“, с рег.№*******. Лекият автомобил бил управляван от
Ч. Г. Т., от гр. С./жалбоподател по делото/, който не бил поставил
обезопасителен колан, с който колата е била оборудвана.
В хода на проверката от водача на автомобила били поискани СУМПС
и СРМПС на управлявания от него автомобил, но такива не били
предоставени. Наред с това от полицейските служители чрез ползвано от тях
техническо средство- таблет се установило, че управляваният от Т. автомобил
не е преминал технически преглед в определения за това срок.
За така констатираното от полицейските служители, бил съставен в
същия ден от свид. А. В., АУАН №GA/682657 на Ч. Т..
В АУАН било извършена констатация, че са нарушени разпоредбите
на чл. 147, ал.1 от ЗДвП, на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП, на чл. 100, ал.1, т.1 от
ЗДвП и на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя и
подписан от него, като не било отбелязано, че има възражения.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което началника на РУ- Костинброд, наложил на
жалбоподателя на основание посочените по- горе административни наказания.
Горната фактическа обстановка се установи от събрания по делото
доказателствен материал сред които са и показанията на свид. А. В. и Д. М. –
полицейски служители при РУ- К.. Същите са очевидци на нарушенията, като
подробно и последователно изложиха личните си възприятия около
деятелността на жалбоподателя, както и извършените от тяхна страна
2
действия. Показанията на свидетелите се явяват логични и непротиворечиви,
поради което съдът намира, че същите следва да се кредитират в цялост.
От заповед №8121з-1632/02.12.21г. на Министъра на вътрешните
работи, както и от длъжностна характеристика за длъжността „началник на
РУ“, се установява, че АНО е притежавал необходимата компетентност да
издаде обжалвания акт.
От приобщената длъжностна характеристика за длъжността „старши
полицай“ се установява, че актосъставителя е притежавал необходимите
правомощия, за да състави АУАН.
Видно от приобщения по делото отговор от ИААА, се установява, че
лек автомобил марка „С.“, модел „Ц4“, с рег.№*******, към 30.06.2024г., не е
бил преминал технически преглед.
По делото е приобщена и справка от информационните масиви на
МВР, от която е видно, че лек автомобил марка „С.“, модел „Ц4“, с рег.
№*******, е собственост на жалбоподателя.
Съдът кредитира в цялост изброените по- горе писмени доказателства,
като намира, че същите са относими към предмета на делото, непротиворечат
с останалия по делото доказателствен материал и допринасят за изясняване на
обективната истина по делото.
Съдът не кредитира представените от страна на жалбоподателя
писмени доказателства, а именно два броя обръщения, едното към П.П.,
Министър на вътрешните работи и едно до ГДНП, доколкото същите по своя
характер са неотносими изцяло към предмета на делото, а по своето същество
представляват твърдения и искания към административен орган.
Не следва да се кредитира и представената част от определение
№7486, постановено по гр.д.№8473/23г. по описа на СГС, доколкото от
представеното писмено доказателство, може да се обоснове извод, че по
посоченото гражданско дело, което е образувано по иниациатива на
жалбоподателя, е бил изготвен проект на доклад по реда на ГПК и най-
вероятно делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание. По своя характер, посоченото доказателство няма обвързваща
доказателствена сила, а и с него не се предоставя информация дали делото е
приключило с краен съдебен акт, за да може да се вземе предвид в настоящото
3
производство.
Съдът намира, че не следва да се кредитира и представеното от страна на
жалбоподателя медицинско удостоверение от 20.09.2004 г., в което е отразено,
че същият е с диагноза „Клаустрофобия“, като изпада в паника при поставяне
на колан. Няма как да се приеме, че жалбоподателят изпитва „страх от
затворени помещения“, но в същото време не се страхува от това да управлява
лек автомобил, както е било на посочената в обжалвания акт дата. Наред с
това, съдът намира, че посоченото медицинско удостоверение не е годно
основание да отмени или освободи жалбоподателя от законовото задължение
от поставянето на обезопасителен колан при управление на МПС по пътищата
в страната.
От правна страна:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок и изхожда от
легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията на съда в
тази насока са следните:
Настоящия съдебен състав намира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в рамките на законоустановените срокове по чл. 34, ал. 1
и ал. 3 ЗАНН.
Актът е съставен в според изискванията на чл. 40, ал. 3 и чл. 43, ал. 1
ЗАНН, поради което не е накърнена процедурата по образуване на
административно-наказателното производство. Съдът намира, че АУАН и НП
съдържат всички съществени реквизити, съгласно чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН
и са в съответствие с процесуалния и материалния закон. В тях точно, ясно и
конкретно са посочени времето, мястото и фактическата обстановка, при
които са извършени двете нарушения.
Съдът намира, че безспорно се установи извършените от
жалбоподателя нарушения на чл. 147, ал.1 от ЗДвП, на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП,
на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Наред с това следва да се приеме, че и жалбоподателят не отрича,
тяхното извършване, а именно, че не е представил изисканите му от страна на
органите на МВР документи, факта, че управляваната от негова страна кола не
4
е била преминала годишен технически преглед, както и това, че не си е бил
поставил обезопасителен колан.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателят, че е бил
пострадала от действия на организирана престъпна група, състояща се от
органите на МВР, която е била иззела неправомерно негови документи, в
период преди извършването на посочените в настоящото наказателно
постановление деяние.
Нито се доказаха такива твърдения, нито съдът може да приеме за
основателно, факта на неизпълнението на законови задължения под такъв
предтекст. Наред с това съдът намира, че това обстоятелство, не може да
изключва обществената опасност на дадено деяние или неговата вина.
От субективна страна, доколкото съставът на извършените
административни нарушение е формален, а тези състави по дефиниция се
осъществяват само с пряк умисъл, съдът приема, че жалбоподателят, е
извършил деянията с пряк умисъл, като е предвиждал техните
общественоопасни последици, съзнавал е общественоопасният им характер и
е целял тяхното настъпване.
Административнонаказващият орган е приложил правилен
материален закон, като размерът на наложените наказания, е
индивидуализиран по вид и размер, поради което съдът намира, че деянията се
характеризира със завишена степен на обществена опасност, с оглед техният
брой.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че не са налице
основания за отмяна или изменение на обжалваното наказателното
постановление в тази му част и същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото правото на разноски има наказващия орган,
в полза на който следва да се присъди сумата от 80 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, а жалбоподателят следва да бъде осъден да
го заплати в полза на ОДМВР- С..
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 24-0286-
000237/18.07.24 г., издадено от Началник на РУ- Костинброд, против Ч. Г. Т..
ОСЪЖДА Ч. Г. Т., да заплати в полза на ОДМВР- С. сумата от 80
лева, представляваща направени в хода на настоящото съдебно производство
разноски за възнаграждение на юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- С.
област в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
6