Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№    260063      /13.10.2020 година  град Хасково

 

                                           В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 Хасковският районен съд, Осми наказателен състав

   на  единадесети  септември  две хиляди и двадесета   година

   в публичното заседание в следния  състав:

                                                                                               

                                                  Районен съдия:Гроздан Грозев

 

   Секретар:Павлина Николова

   прокурор

   като разгледа докладваното от съдията, Гроздан Грозев

   АН  дело № 628 по описа за 2020 година, установи

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. 

          Образувано е по жалба от „МК Стройконсулт" ЕООД, гр.Хасково, БУЛСТАТ: *********, представлявано от Бахрие Ахмед Дуран, срещу Наказателно постановление № 26-000934/16.06.2020год. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда" гр.Хасково, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на жалбоподателя е наложена административна санкция –имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Сочи се, че АУАН и НП били издадени  при съществени нарушения на административно процесуалните правила за установяване на административните нарушения и налагане на съответните административни наказания за тях, както и в противоречие с материално-правните разпоредби на КТ. Сочи се, че в обжалваното НП описаната фактическа обстановка не отговаряла на действително установената от проверяващите органи. Не било установено на място нарушението и АУАН бил съставен на база доказателства които не били официални документи. В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателя  се представлява от процесуални представител – адв.Д.Г.. Последният поддържа подадената жалба и в хода по същество, развива доводи за нейната основателност, обосноваващи отмяна на атакуваното наказателно постановление.

            Административно – наказващият орган - чрез упълномощения по делото представител – юриск. Грудева оспорва жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като се осъди жалбохподателя да заплати юрисконсултско възнаграждение.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 20.05.2020г. във връзка с постъпило в Д"ИТ"Хасково писмо с вх.№20043710/13.05.2020г.,представляващо преписка с вх,№ №704/2020г по описа на РП-Хасково от 07.05.2020г. от бързо производство №445/2020г. по описа на РУ- Хасково е извършена проверка по документи. При проверката извършена от Т.Ч.К. е установено, че на 20.04.2020г. преминавайки през КПП-5 (кв.Болярово) на вход изхода-гр.Хасково в посока с.Минерални бани лицето Х.М.Ю. в декларация саморъчно попълнена и подадена от него е посочил, че работи в „МК Строй консулт" ЕООД, гр.Хасково, поради което се налага да премине контролно- пропусквателния пункт. Във връзка с тази декларация до колкото било установено, че лицето няма сключен тръдов договор с горното дружество, било образувано БП №445/2020г. по описа на РУ- Хасково. при проверката е установено още, че в Протокол за разпит на свидетел от 24.04.2020г. на Б. А. Д. по БП №445/2020г., същата е декларирала, че Х.М.Ю. работи в „МК Строй консулт" ЕООД, извършващо СМР на обект: Спа хотел „СИБЕЛА", находящ се в с.Минерални бани, общ.Минерални бани, с работно време от 08:00ч. до 17:00 ч., няма сключен трудов договор и съответно не е получил такъв преди започване на работа и копие от Уведомление, заверено от ТД на НАП. Същото се потвърждава и от Протокол за разпит на свидетел от 24.04.2020г. на лицето Х.М.Ю.. Това, че Х.М.Ю. работи на горният обект за процесното дружество се доказвало и от представеният граждански договор. Вземайки под внимание горното контролният орган приел, че е на лице извършено нарушение от „МК Стройконсулт" ЕООД, гр.Хасково, БУЛСТАТ: *********, а именно че като работодател е нарушил разпоредбата на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, като не е сключил трудов договор с лицето Х.М.Ю.,ЕГН:**********, с адрес:г***, преди постъпването му на работа като строителен работник в "МК Стройконсулт"ЕООД, извършващо СМР на обект: Спа хотел „СИБЕЛА", находящ се в с.Минерални бани, общ.Минерални бани. Нарушението било извършено на 20.04.2020г, в с.Минерални бани, община Минерални бани по отношение на лицето Х.М.Ю., което преминавайки КПП-то е отивало да полага труд в горепосочения обект.

Въз основа на горният АУАН и издадено атакуваното НП. При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение, както и правната квалификация на нарушението. НП е връчено на жалбоподателя на 22.06.2020г. с писмо с обратна разписка.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Т.Ч.К. и св.Г. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на процесната проверка, както и тези, свързани със съставянето на АУАН като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

По делото се допуснаха и разпитаха като свидетели св. Х.М.Ю., според показанията на който на процесният ден и час той е отивал на работа на процесният обект, където правел гипсокартон, но тогава още не бил на трудов договор.  Това било така защото нямало много работа и му плащали на свършена работа. Показанията на този свидетел съдът кредитира частично, по отношение на това че св. Ю. е работел на  обекта като строител и че това е продължило и след проверката, както и че не е имал сключен трудов договор,  но в останалата им част не кредитира същите. Те остават изолирани и противоречащи на показанията на другите двама свидетели по делото и на писмените доказателства. Затова и съдът не ги кредитира в тази им част според която св. Ю. извършвал определена работа на обекта и бил на граждански договор. Последното изцяло се опровергава от показанията на останалите свидетели и писмените доказателства по делото. Освен това частично показанията на св. Ю. се опровергават и от писмената декларация която той собственоръчно е попълнил и подписал и която е приета като доказателство по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

          Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 Кодекса на труда - трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. По силата на чл. 414, ал. 3 КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение, а в чл. 416, ал. 5 КТ е предвидено, че наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Следователно, деянието, за което е наложена глоба на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

          При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. На първо место както АУАН така и НП са съответно съставени и издадени от компетентен орган. Съставеният акт за установяване на административно нарушение и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН, като според съда изцяло подробно и в пълнота е описано нарушението и обстоятелствата при които то е извършено. Посочена е и датата на нарушението и мястото на нарушението. Не са допуснати нарушения и на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание чрез управителя на дружеството, както и да направи възражения по него. Посочена е и правната квалификация на вмененото нарушение както в АУАН така и в НП.

От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Според съда безспорно е доказано описаното в НП нарушение извършено от жалбоподателя. Доказано е, че към 20.04.2020г, Х.М.Ю. е работел в обект в който се е строял /ремонтирал/ от процесното дружество „МК Стройконсулт" ЕООД.  Освен това към последната дата Х.М.Ю. не е имал сключен трудов договор с дружеството, но въпреки това е полагал труд за него. Последното е факт, безспорно установен според съда по делото и това как жалбоподателят и св. Х.М.Ю. определят извършването на работата катостроител е ирелевантно. Всичко това се потвърждава и от извършената последваща проверка по документи в Дирекция „Инспекция по труда" гр.Хасково, описана в Протокол от извършена проверка №ПР2013457/03.06.2020г. В случая и самият св. Х.М.Ю. потвърждава с попълнената от него декларация, а и с част от показанията си, които потвърждават писмената декларация, че на посочената дата и час е работила в обекта стопанисван от дружеството жалбоподател и описан в НП и то без да има сключен трудов договор.

Тоест според съда  жалбоподателят е изпълнил задължението си да сключи с лицето Х.М.Ю. трудов договор, каквото е изискването на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда в момент преди постъпването и на работа. В случая спорен се оказва въпроса дали са налице трудови правоотношения между  „МК Стройконсулт" ЕООД и Х.М.Ю., за да е на лице нарушението по чл.61, ал.1 от КТ. Според съда отговора  но този  въпрос е положителен, тоест е на лице такова трудово правоотношение. Този въпрос е разрешен с разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, въвеждаща изискването отношенията при предоставянето на работна сила, каквито отношения безспорно са констатирани в случая, да се уреждат само като трудови правоотношения, за което е било необходимо сключване на трудов договор. Извод, който се мотивира от характера на учреденото между  „МК Стройконсулт" ЕООД и Х.М.Ю.  правно отношение, представляващо по своята същност трудовоправно. В тази връзка следва да се има предвид, че съществен белег на трудовото правоотношение, който го отличава от гражданския договор, респ. договора за изработка или поръчка е този, че дължимата престация е работна сила, а не резултат, като характерни са още подчиненост и зависимост на работника или служителя от работодателя и многократност и продължителност на изпълнението, както и почивните дни и почивките. В случая работника - Х.М.Ю.  , е работела като строител. От доказателствата по делото се доказва, че Х.М.Ю.  към датата на попълване на декларацията е бил започнал работа, което е продължило и след това дори и към датата на проверката на контролният орган. Тоест на лице е продължителност на изпълнението. Освен това управителя на дружеството в протокола за разпит потвърждава, че работното време е от 08.00 до 17.00 часа, тоест и тези елементи от трудовото правоотношение е на лице. Или с други думи според съда тези белези описани по-горе за наличието на трудово правоотношение в конкретния случай са налице, изхождайки от представените по делото доказателства и характера на осъществяваната от   св. Х.М.Ю.  работа. Що се касае до работното  време, работното място, организация на изпълнението на работата, като основни елементи на трудовото правоотношение, следва да се отбележи, че те са подробно описани и анализирани в протокола от извършената проверка в съответствие с установените в хода на проверката факти и в декларацията, попълнена от извършващо работата лице.

Според съда твърденията на жалбоподателя, че лицето е извършвало определена работа по граждански договор са „Про кауза“. Тоест твърдения дадени с оглед защитната теза на жалбоподателя.

Изложеното обосновава извод за осъществяване от „МК Стройконсулт" ЕООД от обективна страна признаците на състав на административно нарушение по чл. 414, ал. 3, вр. чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган, тъй като установено въз основа на гореизложеното е, че работникът Х.М.Ю.  е предоставял работната си сила на работодателя, без да е бил сключен трудов договор преди това, с което е допуснато нарушение на цитираната норма.

В случая, според съда следва да се отбележи, че не са събрани данни, още по-малко представени доказателства от наказващия орган, че в резултат на нарушението са настъпили каквито и да било вредни последици за работника . Освен това нарушението е такова, което би могло да се отстрани веднага след като бъде констатирано, поради което би могло да се анализира и тезата дали за извършеното от работодателя, административно нарушение по чл. 414, ал. 3, вр. чл. 61, ал. 1 от КТ, формално са налице кумулативно предвидените предпоставки за квалифицирането му като маловажно по смисъла на чл. 415в от КТ, респ. като основание за налагане на санкция по привилегирования състав на посочената норма. В този смисъл е уместно да се отбележи, че преценката по чл. 28 от ЗАНН, респ. по чл. 415в от КТ е преценка, с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, предхождаща налагането на санкцията, предвидена в закона. В случая наказателното постановление не съдържа съображения в тази част, а липсата им съставлява на практика отказ да се квалифицира случаят като маловажен, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, каквато съдът няма пречка да извърши в рамките на настоящото съдебно производство, предвид указанията, дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г., ОСНК на ВКС, съдържащи задължително тълкуване на закона. Този отказ на наказващия орган обаче, в конкретната хипотеза се явява съобразен с материалния закон, предвид новелата на ал. 2 на чл. 415в КТ, ДВ. бр. 7 от 2012 г. в сила и действаща към датата на извършване на процесното нарушение, което с оглед неговата правна квалификация, попада в изброяването на деяния, които по силата на закона не могат да бъдат маловажни, тоест не е възможна преквалификация на нарушението.

В същото време съдът намира, че наказващият орган се е съобразил в пълна степен с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението по чл. 61, ал. 1 от КТ в размер на минималната имуществената санкция от 1500 лева. При съвкупната преценка на всички обстоятелства по случая, както и че нарушението на жалбоподателя е негово първо, доколкото не се представят доказателства за предходни такива, макар и не единствено и отчитайки при индивидуализацията, че за работника не е установено да са настъпили допълнителни вредни последици, напр. от невнасяне на осигуровки, което би могло само да се предполага, но остава недоказано, съдът намира, че предвидената имуществена санкция правилно е определена в минималният законов размер предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ.           

 При този изход на делото,  претенцията на административно-наказващия орган    за присъждане на юристконсултско  възнаграждение се явява основателна. Съгласно новосъздадената ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Цитираната норма е процесуална, има действие занапред и се прилага от момента на влизането ѝ в сила. Така допълненият текст на чл. 63 от ЗАНН, видно от датата на обнародване - 29.11.2019г., към момента е в сила, поради което на ТД на НАП, се следва юрисконсултско   възнаграждение в минимален размер на 80 лева.

 Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-000934/16.06.2020год. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда" гр.Хасково.       

     

ОСЪЖДА „МК Стройконсулт" ЕООД, гр.Хасково, БУЛСТАТ: ********* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда" гр.Хасково сумата от 80 лв. направени по делото разноски за  юрисконсултско   възнаграждение.

   

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                              Съдия: /п/ не се чете.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!

Секретар: /П.Н./