№ 122
гр. Разград , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря ПЕНКА В. ТОЦЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20203330101471 по описа за 2020 година
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от “Теленор България” ЕАД против Е. А. М. за
установяване, че ответникът дължи сумата в общ размер на 1674,20лв. - за потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги, сума за мобилни устройства и неустойка. Твърди,
че между страните сключени следните Договори за мобилни услуги: №********* от
28.06.2017г. с предоставен мобилен номер ************. Допълнително споразумение от
27.12.2017г. към Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 27.12.2017г., съгласно
който предоставен мобилен номер и телефонен апарат Samsung Galaxy J3 2016 Black.;
Договор №********* от 18.01.2018г. предоставен телефонен номер и телефонен апарат
Nokia 6 Black. Договор №********* от 09.03.2018г. и Договор за лизинг от 09.02.2018г., с
предоставен мобилен номер, както и мобилен апарат LG K8 2017 Grey.; Договор
№********* от 14.03.2018г. и Договор за лизинг от 14.03.2018г. предоставен телефонен
номер, мобилен апарат уHuawei Y6 2017 Grey.; Договор №********* от 14.03.2018г. с
предоставен мобилен номер и модем Hauawei Telenor 4G MiFi; Договор №********* от
24.03.2018г. с предоставен мобилен номер модем Hauawei Telenor 4G MiFi. Ответникът не
изпълнил парични задължения начислени в пет фактури за периода м. юли 2018г. - м.
ноември 2018г., като във всяка фактура начислени вземания, произтичащи от различни
договори, сключени между страните: Фактура №**********/05.07.2018г. на стойност
117,97лв. за периода 05.06.2018г.-04.07.2018г. включваща месечни абонаментни такса,
лизингови вноски, №**********/05.08.2018г. на стойност 167,93лв. за периода 05.07.2018г.-
04.08.2018г. включваща абонаментни такси, такса за спиране, лизингови вноски; №
**********/05.09.2018г. за периода 05.08.2018г.-04.09.2018г. на обща стойност 151,60лв.,
1
включваща месечни абонаментни такси, лизингови вноски. След предсрочно прекратяване
на договорите за мобилни услуги, при условията при които са ползвани процесните номера,
по вина на потребителя, поради изпадането му в забава, издал фактура
№**********/05.11.2018г. включваща задължение за заплащане на неустойки за предсрочно
прекратяване в общ размер на 1072,78лв., както и предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски за предоставените на лизинг мобилни устройства в общ размер на
163,92лв. Размерът и основанието на задължението за неустойка при предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги, по вина или инициатива на потребителя,
уредени от страните в изрични клаузи с идентично съдържание в договорите в т.11. Като
сумите по договорите представляват сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за
номера без вкл. ДДС, ведно с добавена разлика между стандартната цена на устройството
без отстъпка съгласно актуалната ценова листа и дължимата обща цена по договора за
лизинг, съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги. Предвид това, че
прекратяването е настъпило след 11.01.2018г. размерът на дължимите неустойки е
определен съгласно условията на спогодба с КЗП Обявяването на предсрочна изискуемост
на неначислените лизингови вноски е уредено в чл.12 от ОУ на оператора за договорите за
лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните
задължения на лизингополучателя. За мобилно устройство LG K8 2017 Grey предсрочно
изискуемият остатък от лизингови вноски в размер на 38,93лв. За мобилно устройство
Sansung Galaxy J3 2016 Black-41,86лв.; За мобилно устройство Hauwei Y6 2017 Grey –
83,13лв. Общата сума начислена във фактура №**********/05.11.2018г. Изискуемостта по
всяка фактура настъпила петнадесет дни след издаването и. По ч.гр. д. №761/2020г. на РРС
издадена заповед за изпълнение, връчена по чл.47 от ГПК на длъжника. В депозирана
молба/л.100/ във връзка с указанията на съда, уточнява сключените между страните седем
договори за съответните мобилни номера, това, че ответникът не е изпълнил задълженията
начислени в четири фактури, произтичащи от различни договори, сумите незаплатени
месечни абонаментни и други потребени такси за посочените периоди, размер на
неустойката за всеки един представляваща три стандартни месечни абонаментни такси за
номера,, както и незаплатени лицингови вноски по договори за лизинг, както и предсрочно
изискуеми лизингови вноски за претендираните периоди начислени във фактура
№**********/05.11.2018г. с настъпил падеж на 20.11.2018г., чрез която лизингодателят
реализирал правото си да обяви предсрочната изискуемост спрямо длъжника-
лизингополучател.
Ответникът чрез особен представител депозира отговор. Намира исковете за
недопустими, оспорва същите. Оспорва договорите като сочи, че липсва подпис на
потребител на всяка страница, шрифта е под 12, не е видно какви са ОУ, т.к. не са
приложени, съдържат клаузи обосноваващи недействителност на договора, че не е уреден
начина на прекратяването им. Не е връчено изявление за разваляне на договора, липсват
доказателства за предсрочна изискуемост. Както и погасителен план фактически липсва,
написан с шрифт под 12, липсват доказателства за размера и периода на дължими лизингови
вноски, не е посочен падежа им, не е ясно как е формирана всяка една от тях. Счита, че
клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави, явява се нищожна, излиза извън
присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Клаузите се явяват и
неравноправни, с необоснован висок размер на неустойката. Твърди, че издадените фактури
2
като частни свидетелстващи документи не представляват доказателство за удостовереното в
тях.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните
фактически обстоятелства: Между страните са сключени следните договори: №********* от
28.06.2017г. с предоставен мобилен номер ************. Допълнително споразумение от
27.12.2017г. към Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 27.12.2017г., съгласно
който предоставен мобилен номер и телефонен апарат Samsung Galaxy J3 2016 Black.;
Договор №********* от 18.01.2018г. предоставен телефонен номер и телефонен апарат
Nokia 6 Black. Договор №********* от 09.03.2018г. и Договор за лизинг от 09.02.2018г., с
предоставен мобилен номер, както и мобилен апарат LG K8 2017 Grey.; Договор
№********* от 14.03.2018г. и Договор за лизинг от 14.03.2018г. предоставен телефонен
номер, мобилен апарат Huawei Y6 2017 Grey.; Договор №********* от 14.03.2018г. с
предоставен мобилен номер и модем Hauawei Telenor 4G MiFi ; Договор №********* от
24.03.2018г. с предоставен мобилен номер модем Hauawei Telenor 4G MiFi. За процесния
период ищецът издал следните фактури: №**********/05.07.2018г. на стойност 117,97лв. за
периода 05.06.2018г.-04.07.2018г.; №**********/05.08.2018г. на стойност 167,93лв. за
периода 05.07.2018г.-04.08.2018г.; **********/05.09.2018г. за периода 05.08.2018г.-
04.09.2018г. на обща стойност 151,60лв.; №**********/05.11.2018г. включваща задължение
за заплащане на неустойки за предсрочно прекратяване в общ размер на 1072,78лв., както и
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставените на лизинг мобилни
устройства в общ размер на 163,92лв.
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №761/2020 г. на РРС е издадена заповед за
изпълнение срещу ответника за заплащане вна сумата 437,50лв. дължими абонаментни
такси, сумата 163,92лв. дължими суми по договор за лизинг, сумата 1072,78лв. неустойки за
едностранно предсрочно прекратяване на договорите и за предоставените устройства.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК
предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от
длъжника, заявителят следва да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена
със заповедта за изпълнение. Между страните по делото са сключени процесните договора
за мобилни услуги и договор за лизинг, същите не са оспорени, поради което са налице
валидни облигационни отношения между тях. В договорите за мобилни/фиксирани услуги е
посочена цената, която се дължи месечно за ползване на услугата, за какъв срок ще бъде
предоставяна, съответно в допълнителното споразумение към двата договора е посочен
срокът за ползваните услуги 24 месеца, предпочетен мобилен номер, абонаментна програма
и цена. Потребителят се задължава да заплаща стойността на услугите, не по-късно от 18
дневен срок от датата на издаване на фактурата, заплащането се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно, като неполучаването им, не освобождава от
задължението за плащане. Съдържат необходимите в случая реквизити, поради което е
неоснователно възражението за недействителност на договорите. Претендираната от ищеца
3
сума в общ размер на 1674,20лв., представлява сбор от задължения по издадените четири
фактури -№№**********/05.07.2018г., за отчетен период 05.06.18г.-04.07.18г.,
**********/05.08.2018г. за отчетен период 05.07.18г.-04.08.18г.,**********/05.09.2018г. за
отчетен период 05.08.18г.-04.09.18г., включващи разговори съобщения и др. таксувани
услуги, месечни такси, вноска за лизинг в размер на 10,17лв., както задължения от
предходен период и № **********/05.11.2018г. за отчетен период 05.10.18г.-04.11.18г.
включваща неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на
1072,78лв., вноска лизинг в размер на 163,92лв., задължения от предходен период в размер
на 437,50лв., общо 1674,20лв. От приложените писмени доказателства, се установява че
ответникът е страна в облигационното задължение, същият е подписал договорите, което не
е оспорено. Договорите отговарят на изискванията за сключени при общи условия, като
включват необходимите реквизити за страните, предмет, срок и описание на услугите. ОУ са
приети с положения подпис на абоната и по този начин е декларирал, че се е запознал с тях
и получил екземпляр. В този смисъл не са налице предпоставки за нищожност на договора
поради противоречие с чл.228 ЗЕС, като същите са редовни от външна страна и обвързват
страните. Неоснователно е възражението за нищожност на договорите, поради липса на
подпис на всяка страница, шрифта на ОУ. Няма изискване на всяка страница от договора да
бъде полаган подпис, шрифта на самите договори е ясен, а размера на приложените ОУ
действително е по-малък, но това не се отразява на клаузите, договорени и отразени в
самите договори. В случая абонаментната такса се дължи ежемесечно, предвид избрания
абонаментен план, отразена в издадените фактури. Няма причина да не бъдат кредитирани
независимо, че като частни документи не се ползват от обвързваща материална
доказателствена сила, а се преценят във връзка с останалите доказателства по делото. Няма
данни да са били оспорвани от ответника дължимите суми по фактурите съобразно чл.31 от
ОУ. Поради което намира, че на първо място е доказан размера на дължимите абонаметни
такси от 437,50лв. По отношение на претенцията представляваща незаплатени лизингови
вноски: С договорите за лизинг съответно от 27.12.2017г., 09.03.2018г. и от 14.03.2018г. на
ответника са предоставени посочените мобилни устройства, като договорите не са оспорени.
С подписването ответникът е получил телефоните и съответно следва да изпълни
задължението си за заплащане на лизинговите вноски, а именно 23 броя месечни лизингови
вноски от 2,99лв. за устройство Samsung Galaxy J3 2016 Blackс обща цена 88,77лв.,
съответно 2,29лв. с обща цена 187,66лв. за устройство марка LG K8 2017. Цената като
остатък от лизингови вноски в общ размер на 163,92лв., е включена в.последната фактура от
05.11.2018г., чийто падеж е настъпил. Освен това към договорите за лизинг са приложени
подписани от ответника запис на заповед за договорените суми за предоставените мобилни
устройства. Срокът на договорите е изтекъл към момента на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК, няма доказателства да е извършено плащане, поради което претенцията за
основателна. По отношение претендираната неустойка с основание уговорени клаузи в
т.11от договорите: В случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина
или инициатива на потребителя, или при нарушение на задълженията му по договора,
последният дължи за всяка СИМ карта неустойка, в размер на всички стандартни месечни
4
абонаменти до края на срока на договора, което е уточнено в случая, че е тримесечния
размер на стандартни месечни абонаментни такси без ДДС с добавени: част от стойността
на ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове, част от стойността на
отстъпките за предоставени устройства, съответстваща на оставащия срок до края на
договора. В издадената на 05.11.2018г. фактура е включена сумата в размер на 1072,78лв.
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори. Неустойката се
претендира в по-нисък размер от този уговорен в договорите, коригирана съобразно
спогодбата с КЗП. Същата в такъв размер не е необосновано висока, не излиза извън
присъщите и обезпечителна, санкционна и обезщетителна функция. Поради което намира,
че не е нищожна по смисъла на чл.26 ал.1 ЗЗД, не е и неравноправна по смисъла на чл.143
т.5 ЗЗП. По делото е приложена последна покана за доброволно плащане/л.149/ с
предупреждение за прекратяване на договорите поради неплащане до ответника връчена му
на 16.10.2018г., която не е оспорена. Освен това срокът на договорите е изтекъл, поради
което намира, че претенцията представляваща изчислената неустойка в общ размер на
1072,78лв., част от общата претенция е основателна. Предвид изложените съображения
искът е доказан и следва да се уважи.
Предвид изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
настоящото производство разноски, които са в общ размер на 700,11лв., включващи
заплатена д.т. от 33,48лв., адвокатско възнаграждение в размер на 416,63лв. и депозит за
особен представител от 250лв.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по
дължимостта на разноските в заповедното производство по отношение на размера им, както
и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената и
уважена част от иск. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца направените
разноски по ч.гр.д. №761/2020г. на РРС в размер на 393,48лв.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. А. М., ЕГН**********, адрес с.Ясеновец, ул.
************** дължи на “Теленор България” ЕАД, ЕИК*************, седалище
гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София сграда 6, сумата 437,50лв./четиристотин
тридесет и седем лева и петдесет стотинки/ дължими абонаментни такси, сумата
163,92лв./сто шестдесет и три лева и деветдесет и две стотинки/ дължими суми по договор
за лизинг, сумата 1072,78лв./хиляда и седемдесет и два лева и седемдесет и осем стотинки/
неустойки за едностранно предсрочно прекратяване на договорите и за предоставените
устройства, ведно със законната лихва, считано от 17.06.2020г., до окончателно изплащане
на сумата.
5
ОСЪЖДА Е. А. М., ЕГН**********, адрес с.Ясеновец, ул. **************, ДА
ЗАПЛАТИ на “Теленор България” ЕАД, ЕИК*************, седалище гр.София,
ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София сграда 6 сумата 700,11лв. /седемстотин лева и
единадесет стотинки/ за направените по делото разноски, както и сумата 393,48лв./триста
деветдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/ за разноски по ч.гр.д. №761/2020г. на
РРС.
След влизане в сила, настоящото да се докладва по ч.гр.д. №761/2020г. по описа на
РРС.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6