Решение по дело №1100/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1926
Дата: 8 ноември 2023 г. (в сила от 30 ноември 2023 г.)
Съдия: Мария Илиева Златанова
Дело: 20237180701100
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 април 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1926/8.11.2023г.                              гр. Пловдив,                         08.11.2023год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА                                                                                                  

при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм.дело № 1100 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.213, ал.7 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на А.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Я.,***, против Заповед № 239з-210/06.04.2023 г. на Началника на РУ Асеновград, с която на основание  чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ са отнети в полза на държавата дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев – пушка/едноцевна/ „Маверик“ кал.12 № MV87991D44 и 106 броя боеприпаси кал.12; дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев – пушка/едноцевна/ „Стоджер“ кал.12 № 808278 и късоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев – пистолет „Берета“ кал.9х17мм, № Н37482Y, два броя пълнители за него и 44 броя боеприпаси кал.9х17мм;

Жалбоподателят иска отмяна на заповедта поради незаконосъобразност. Твърди, че разрешението му за носене на огнестрелно оръжие е било отнето поради това,че му е било повдигнато обвинение за извършено умишлено престъпление. Делото по така повдигнатото обвинение завършило с оправдателна присъда, която е влязла в сила. Забавянето във времето до приключване на наказателното производство станала причина и за това да не прехвърли собствеността върху оръжието. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.

Ответникът – началник на РУ Асеновград при ОД на МВР Пловдив, оспорва жалбата. Прави възражение за недопустимост поради просрочие. Представя писмени доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предмет на оспорване е Заповед № 239з-210 от 06.04.2023 г., а не решение № 239з-388/12.10.2022г., както очевидно погрешно е разбрал ответникът, въпреки, че в жалбата изрично е посочен оспорваният акт и същата е подадена чрез административния орган, а и в доклада по делото съдът ясно е очертал предмета на спора.

Обжалваната заповед е връчена на адресата на 11.04.2023г.,а жалбата е постъпила чрез администрацията на ответника по пощата с дата на пощенско клеймо 25.04.2023г., поради което е подадена в преклузивния 14-дневен срок.

Касае се за индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол съгласно чл.213,ал.7 от ЗОБВВПИ, оспорен от адресат на акта.

Поради това жалбата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

С решение № 239з-388/12.10.2022г. на основание чл.155, ал.1 вр. с чл.58,ал.1,т.2 от ЗОБВВПИ е отнето разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие по отношение на жалбоподателя. В обстоятелствената част на решението е записано, че срещу М. е образувано ДП № 4/2020г. по описа на РУ Хисаря за извършено престъпление от общ характер по чл.209, ал.1 от НК.

С протокол за приемане на ВВООБ от същата дата огнестрелните оръжия, предмет и на оспорваната заповед са приети и предадени за съхранение в склад „Въоръжение“ РУ Асеновград.

С Присъда № 255 от 21.11.2022г. жалбоподателят е признат за невинен по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

Присъдата е влязла в сила на 01.04.2023г.

На 06.04.2023г. е издадена оспорваната заповед.

Съгласно чл. 213, ал. 1 вр. ал. 3, ал. 4 и ал. 2 вр. ал. 5 от ЗОБВВПИ при издаване на решение по чл. 155 от ЗОБВВПИ за отнемане на разрешение за осъществяване на дейност с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия и в случаите когато срещу лицето има обвинение за умишлено престъпление от общ характер, органите по чл. 152 от ЗОБВВПИ изземват с протокол по образец взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия от лицето. Иззетите вещи се съхраняват съгласно изискванията на чл. 74, съответно чл. 98, ал. 1 - 3 от ЗОБВВПИ, а в случаите на образувано наказателно производство - в срок до три месеца от приключването му. Собственикът на вещите – оръжията и боеприпасите може да прехвърли собствеността върху оръжията и боеприпасите - в срок една година от изземването, на лица, получили разрешения за производство, търговия или придобиване. Когато собственикът не прехвърли собствеността върху вещите или не подаде заявление за издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото разрешение за оръжията и боеприпасите - в срок една година от изземването, или в три месечен срок от приключване на наказателното производство, вещите се отнемат в полза на държавата със заповед на органа по чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ.

Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че за връщането на иззети или предадени в хипотезите предвидени от ЗОБВВПИ огнестрелни оръжия са предвидени конкретни срокове. Предвидените срокове са два вида:  общ от една година от датата на изземване или предаване на оръжията и боеприпасите, в хипотезите при издаване на решение по чл. 155 от ЗОБВВПИ за отнемане на разрешение за осъществяване на дейност с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия и специален "до три месеца от приключване на наказателното производство", в хипотезата на иззети или предадени огнестрелни оръжия, когато срещу лицето има обвинение за умишлено престъпление от общ характер.

Предвидено е в тези установени в специалния закон срокове лицето да прехвърли собствеността върху огнестрелните оръжия и боеприпасите на лица, получили разрешения за производство, търговия или придобиване или в тези срокове да подаде заявление за издаване на разрешение или за връщане.

В случая оръжията и боеприпасите са предадени/иззети от жалбоподателя на 12.10.2021г. и в едногодишния срок от изземването/предаването им не е направено искане за издаване на разрешение, съответно за връщането им и не са прехвърлени на лице, получило разрешение за производство, търговия или придобиване на оръжия и боеприпаси.

Приложима тук обаче е втората хипотеза на тримесечния срок, тъй като разрешението за съхранение е отнето при условията на чл.58,ал.1,т.2 от ЗОБВВПИ. По отношение на М. е издадена оправдателна присъда, която е влязла в сила на 01.04.2023 г., видно от приложеното копие от присъдата. От датата на влизане в сила на оправдателната присъда се счита, че наказателното производство е приключило. От тази дата започва да тече тримесечният срок за отправяне на искане за издаване на разрешение или за връщане на огнестрелните оръжия и боеприпасите. Към момента на издаване на оспорваната заповед 06.04.2023г. срокът не е изтекъл. Заповедта е издадена без да се спази императивната норма на закона и без да се даде възможност на адресата в рамките на определения му срок да подаде надлежно заявление за издаване на разрешение или за връщане на иззетите/предадените огнестрелни оръжия и боеприпасите към тях или в този срок да прехвърли собствеността върху оръжията на лице, получило разрешение за производство, търговия или придобиване на оръжия и боеприпаси.

Именно поради неспазването на тримесечния срок по чл.213, ал.3, към която препраща изрично чл.213,ал.4 и която ал.4 изрично е записана в чл.213,ал.5 от ЗОБВВПИ, на основание на която е издадена оспорваната заповед, съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ за издаване на оспорения в настоящото производство административен акт, който поради това и е незаконосъобразен и следва да се отмени.

С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски в размер на 310лв. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение е в минимален размер.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по оспорване на А.Г.М., ЕГН **********, Заповед № 239з-210/06.04.2023 г. на Началника на РУ Асеновград, с която на основание  чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ са отнети в полза на държавата дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев – пушка/едноцевна/ „Маверик“ кал.12 № MV87991D44 и 106 броя боеприпаси кал.12; дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев – пушка/едноцевна/ „Стоджер“ кал.12 № 808278 и късоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев – пистолет „Берета“ кал.9х17мм, № Н37482Y, два броя пълнители за него и 44 броя боеприпаси кал.9х17мм;

ОСЪЖДА ОД  на МВР гр.Пловдив да заплати на А.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 310 /триста и десет/ лева разноски.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: