Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град София, 21.03.2018 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І Г.О., 1 състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 18486 по описа на 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.2-ро от ЗЗД и чл.108 от ЗС.

          Ищцата Л.Б.П., чрез процесуален представител, излага в исковата си молба и допълнителни уточняващи молби, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.София, ул. „*******и представляващ Апартамент № 1 на първи жилищен етаж, със застроена плащ от 80.64 кв.м.. Твърди, че В. С. Е., действащ като управител и представител на дружество „В.-В.С.“ ЕООД сключил договор за покупко-продажба с В. С. Е., като продавача се легитимирал посредством пълномощно, което обаче не е подписано от нея и в тази връзка липсва валидно формирана воля за извършване на разпоредителната сделка. Поддържа, че след като упълномощителната сделка е нищожно, то и сключената въз основа на нея сделка за покупко-продажбата не е породила вещен ефект и собствеността не е преминала в патримониума на купувача. В тази връзка моли съда да постанови съдебно решение по силата, на което да прогласи нищожността на договора по покупко-продажбата, обективиран в нотариален акт № 185, том II, дело № 364/2007 год. по описа на Нотариус Й.Л., поради липса на съгласие. Моли също така съда да постанови решение с което да осъди ответника В. С. Е. да предаде владението върху собствения й недвижим имот, описан по-горе. Претендира разноските по делото.

Ответниците „ДАВ – В.Е.“ЕООД, правоприемник на „В.-В.С.“ ЕООД и В.С.Е., чрез процесуален представител оспорват предявените искове, като твърдят действителност на сключените сделки и молят съда да ги отхвърли, като неоснователни. Претендират разноските по делото.

Съдът като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

От договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 185, том II, дело № 364/2007 год. по описа на Нотариус Й.Л. е видно, че на 27.04.2007 год. Л.Б.П., действащ чрез пълномощника си В.С.Е., като управител на „В.-В.С.“ ЕООД, упълномощен за това с пълномощно рег.№ 5046/26.04.2007 год. по описа на Нотариус А.П.е продал на В.С.Е. собствен недвижим имот, представляващ Апартамент № 1, на първи етаж в жилищната сграда, находяща се в гр.София, ул. „*******с площ от 80.64 кв.м., заедно с мазе № 1 с площ от 4.76 кв.м. за сумата от 66 000 лева, заплатена напълно на продавача, преди сключването на договора.

По делото е прието като доказателство пълномощно рег.№ 5096/26.04.2007 год. по описа на Нотариус А.П., рег.№ 216 в НК от което се установява, че Л.Б.П. е упълномощила В.С.Е., като управител и представляващ „В.-В.С.“ ЕООД да я представлява пред нотариус, данъчни власти, като се разпорежда /продава, дарява, заменя и други/ със собствения й недвижим имот представляващ Апартамент № 1, на първи етаж в жилищната сграда, находяща се в гр.София, ул. „*******за суми и условия, каквито прецени, включително и да договаря сам със себе си, при условията на чл.38 от ЗЗД.

По делото е приета съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице С.Ч., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните и от която се установява, че подписът на Л.Б.П., положен за „упълномощител“ в пълномощно с рег.№ 5096/26.04.2007 год. по описа на Нотариус А.П.е положен от упълномощителя Л.Б.П..

Останалите приети по делото доказателства не установяват релевантни към спора факти и обстоятелства и не следва да бъдат обсъждани и ценени, включително и изслушаните свидетелски показания, тъй като с тях се установява различна от твърдяната по исковата молба фактическа обстановка, а такъв иск не е предмет на разглеждане в настоящето производство.

При  така  установената фактическа  обстановка,  съдът  приема от  правна страна следното:

Предявеният иск за нищожност е неоснователен. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че Л.Б.П. е подписала пълномощното с рег.№ 5096/26.04.2007 год. по описа на Нотариус А.П., по силата на което упълномощения В.С.Е., като управител и представител на „В.-В.С.“ ЕООД се е легитимирал, като неин пълномощник и е сключена атакуваната сделка. Поради това едностранната сделка по упълномощаването не е нищожна и като такава е породила желаните правни последици. След като тази едностранна сделка не е нищожна, то и сключения въз основа на нея договор за продажба не страда от пороци. Валидно делегиране на представителна власт означава, че удостовереното в нотариалния акт волеизявление за сключването на договор за продажба изхожда от продавача Л.П. и следователно, той е дал съгласието си за такава сделка. Така нотариалният акт удостоверява съвпадането на насрещните волеизявления на лицата, посочени като страни по договора за продажба. Поради изложеното исковата претенция с правно основание чл. 26, ал. 2, пр.2-ро от ЗЗД се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

По иска с правно основание чл.108 от ЗС.

За да бъде уважен иск с правно основание чл. 108 от ЗС ищецът следва да е собственик на имота, а ответникът да го владее без правно основание, т.е. искът по чл. 108 от ЗС е ревандикационен иск, предявен от невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. В тази връзка основателността на предявения иск по чл. 108 от ЗС е обусловена от кумулативното наличие на три предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, вещта да се владее или държи от ответника и осъществяваната от ответника фактическа власт да е без правно основание.

В настоящият случай, от събраните по делото доказателства се установи, че ищцата не притежава правото на собственост върху процесния недвижим имот, тъй като се е разпоредила с него посредством договор за покупко-продажба, сключен между нея, действаща чрез пълномощник и ответника – физическо лице. Безспорно се установи, че тази сделка не страда от пороци и като такава е породила правни последици и въз основа на тях собствеността върху имота е преминала в патримониума на купувача.

От друга страна ответника физическо лице владее имота на годно правно основание - договор за продажба, сключен на 27.04.2007 год. и оформен с нотариален акт № 185, том II, дело № 364/2007 год. по описа на Нотариус Й.Л..

При така изложените по-горе съображения съдът счита, че в хода на настоящото производство не се доказа наличието и на трите кумулативно свързани предпоставки за основателността на предявения ревандикационен иск, поради което същият се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответниците сумата от 600 лева, представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

          Водим от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.Б.П. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 211, чрез адв. А. срещу „ДАВ – В.Е.“ ЕООД с ЕИК********и В.С.Е. с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***7, иск с правно основание чл.26, ал.2, предл. 2-ро от ЗЗД за прогласяване нищожността на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно рег.№ 5096/26.04.2007 год. по описа на Нотариус А.П., рег.№ 216 в НК, както и сключения въз основа на нея договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 185, том II, дело № 364/2007 год. по описа на Нотариус Й.Л., като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.Б.П. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 211, чрез адв. А. срещу „ДАВ – В.Е.“ ЕООД с ЕИК********и В.С.Е. с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***7, иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху Апартамент № 1, на първи етаж в жилищната сграда, находяща се в гр.София, ул. „*******с площ от 80.64 кв.м., заедно с мазе № 1 с площ от 4.76 кв.м., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК Л.Б.П. с ЕГН ********** да заплати на „ДАВ – В.Е.“ ЕООД с ЕИК********и В.С.Е. с ЕГН ********** сумата от 600 /шестстотин/ лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: