№ 23
гр. Варна, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Наталия П. Неделчева
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100502482 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С решение №261232/08.04.2021г. е ДОПУСНАТО ИЗВЪРШВАНЕТО
на СЪДЕБНА ДЕЛБА на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
10135.3523.209 с площ от 1835 кв.метра, находящ се в с.о."Кочмар" между
съсобствениците и при квоти в съсобствеността за всеки от тях, както следва:
за АНК. К. ЯНК., ЕГН **********- 252/1835; за М. К. В., ЕГН ********** -
315/1835; за АНТ. Д. К., ЕГН **********- 333,333/1835; за Д. М. К., ЕГН
**********-83,333/1835; за АНТ. М. К., ЕГН **********- 83,333/1835; за АТ.
ЗДР. АТ., ЕГН ********** и Т. П. АТ., ЕГН **********- 412/1835; за ХР. К.
ХР., ЕГН ********** и КР. СТ. ХР., ЕГН **********- 356/1835.
Постъпила е въззивна жалба от М. К. В., ЕГН ********** срещу
Решение №261232/08.04.2021г. Според жалбоподателката, решението е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. При постановяване на
същото, съдът неправилно е установил фактическата обстановка по делото,
което е довело до формиране на неправилни правни изводи, а оттам - до
постановяване на неправилно решение. На първо място счита, че е налице
противоречие между действителната площ на имота и тази, посочена в
делбените квоти на съделителите. От мотивите на решението става ясно, че е
допуснат до делба имот с площ от 1842 кв.м.-която площ отговаря на
посочената в СТЕ. При това положение разпределението между съделителите
би следвало да има в знаменател 1842, а не 1835, както е записано в
диспозитива на решението. Обратното означава, че 7 кв.м., от общата площ на
имота биха останали отново в съсобственост, което не кореспондира нито с
1
целите на делбеното производство, нито със събраните по делото
доказателства за действителната площ на имота. На второ място оспорва
отредената и квота в размер на 315 кв.м.ид. части от целия имот, тъй като тя
не отговаря на обема на притежаваните от М.В. права върху 500кв.м. ид..
части. Твърди, че неправилно съдът е приел, че ищцата А.Я. е упражнявала
фактическа власт върху реална част на имота, находяща се в северната му
част, при положение, че същата част през цялото време е била в непрекъснато
владение на жалбоподателката. Излага, че тя се легитимира като собственик
на 500кв.м. по силата на дарствено разпореждане, обективирано в НА
№157/1979г./за 1000кв.м./ и последваща разпоредителна сделка, извършена от
нея в полза на М. К., обективирана в НА №200/1991г. Дори да се приеме, че
нейният и на ищцата А.Я. праводател са се разпоредили с идеални, а не с
реални части от своя имот, то по делото безспорно се установява, че М.В. е
завладяла и своила западната част по вертикалата на имота, а Я.-източната
част. Предвид границите по КП от 1988г., очевидно имотът на М.В. /посочена
с погрешна фамилия Братанова в НА №64/1988г./ е разположен западно от
този на А.Я.. Това обстоятелство било признато и потвърдено и от съпруга на
ищцата в качеството му на свидетел. Жалбоподателката твърди, че след
отчуждаването на собствената й част, тя допуснала А.Я. в имота, където в
най-северната му част, със знанието, и без противопоставянето на
собственика М.В. и с нейна помощ (в частност на съпруга й), ищцата
изгражда временна постройка за нуждите на техния брат и праводател Б..
Счита, че ищцата по никакъв начин не би могла да придобие качеството на
владелец, доколкото кумулативно е била допусната доброволно от
жалбоподателката, а от другане е отблъснала владението на собственика. По
изложените твърдения излага, че изводът на съда, че Я. владее реална част от
имота е в пряко противоречие със събраните по делото доказателства, поради
което моли обжалваното решение да бъде отменено, а не на негово място да
бъде постановено ново, с което делбата на имота с площ от 1842 кв.м. бъде
допусната при следните квоти: за М. К. В. - 500/1842 кв.м, за А.К., Д.К. и А.К.
- 500/1842 кв.м, за А.А. и Т.А. -412/1842 кв.м.; за Х.Х. и К.Х. - 356/1842 кв.м„
за А.Я. -74/1842 кв.м., като бъдат присъдени направените пред настоящата
инстанция съдебно-деловодни разноски. С молба вх. №22862/09.11.2021г.
въззивницата уточнява, че не твърди в решението за допускане на делбата да
е допусната фактическа грешка, поради което моли производството по
въззивната жалба да бъде продължено.
Чрез депозирания писмен отговор, А.Я. оспорва въззивната жалба.
Счита, че по отношение на квотите, същата е до известна степен неясна тъй
като не може да се установи дали жалбоподателката оспорва придобивното
основание, на което всяка от страните е станала собственик на някаква част от
имота. Посочва, че първ. съд изобщо не е зачел нотариалните актове на
участниците в делбата. Ако жалбоподателката твърди придобиване по
давност, тогава неизяснено остава твърдението на В. дали владее заедно с К.и,
или срещу тях, тъй като на място материализирана граница между тях няма.
2
Моли съдът да не обсъжда нови твърдения, наведени в процеса
несвоевременно пред първата инстанция. Поддържа тезата си, че
недопустимо са уважени претенции на основание, което не е заявено от част
от съделителите, или по начин, различен от заявения, като твърди, че е
уважено възражение за придобиване по давност на сем. А.и, каквото те не са
заявявали; уважено е възражение за давност общо от В. и сем. К.и-каквото
също не е заявено от К.и; уважено е възражение за границите на владение,
което също не е било материализирано на място. Поддържат тезата си за
частична недопустимост на решението и материална незаконосъобразност.
Моли се да бъде съобразено от съда, че съпругът на съделителката Я. не е
участвал в делбата, поради което решението и извършване на делбата на
основание придобивна давност, осъществявана от нея, ще бъде нищожно.
Постъпила е въззивна жалба от АНК. К. ЯНК., ЕГН********** срещу
решение №261232/08.04.2021г. Жалбоподателката счита, че с решението
недопустимо са уважени претенции на основание, което не е заявено от част
от съделителите или по начин, различен от заявените, като е уважено
„възражение" за реализирана придобивна давност в полза на сем.А.и, каквото
те не са заявили като основание на претенцията си - нарушен е чл.120 ЗЗД;
уважено е „възражение" за реализирана придобивна давност ОБЩО В ПОЛЗА
на М.В. и фамилия К.и, при условие, че подобно основание на претенцията за
К.и не е заявено, като след това- без основание- на К.и е признато, че са
придобили повече от половината от общо владяната от тях част; уважено е
възражение за границата на владение между точки 19 - 23 по проведената
тройна експертиза, като същата граница не е установено да е материализирана
на място, и след като същата е спорна както между жалбоподателката, така и
между К.и и В.. Според жалбоподателката, решението е недопустимо, тъй
като са уважени претенции при определяне на квотите на основание, което не
е заявено от страните, същевременно същият е незаконосъобразен -поради
неправилно приложение на материалния закон чл.79 от ЗС, довело до явна
необоснованост на съдебния акт по отношение на извода за придобиване на
право на собственост на идеални части от имота в резултат на владение на
реални части - без никакви доказателства да е било налице отблъскване на
владението на другите съсобственици и дали всъщност - когато имотът се е
ползвал - не е било налице разпределение на ползването. Твърди се и
допуснато нарушение на материалния закон поради неприлагане на
императивни правни норми - както тази по чл.200 ЗУТ- за която
първоинстанционният съд излага мотиви защо не зачита, но и тази на чл.72 от
Закона за наследството, установяващ минималните размери на поземлените
имоти, които могат да се придобиват извън границите на урбанизираните
територии. Според жалбоподателката, правилно съдът е приел, че въз основа
на представените НА никой от съделителите не е придобил собственост на
реална част от имота, съставляваща или годна да бъде самостоятелен обект на
правото на собственост, при което искът за делба е недопустим. Въпреки, че
отрича сделките да водят до конверсия, първоинстанционният съд приема, че
3
е предавано владение на реални части, а не, че е извършено разпределение на
ползването например. При пълна липса на доказателства е прието, че всеки от
съсобствениците - включително и отв.Х.и, които не са съсобственици, са
владеели реалните части от имота, които граници на владение практически не
са били надлежно установени, тъй като наличните някога в имота огради са
разрушени и повредени. Според жалбоподателката напълно липсват и
доказателства да е налице владение срещу останалите съсобственици,
включително и отблъскване на тяхна фактическа власт, защото всъщност е
било налице разпределение на ползването, преди имотът да бъде изоставен от
част от собствениците му. Твърди, че както В., така и К.и са придобили
идеални части от имота на валидно правно основание - правни сделки и не
могат да придобият реална част от имота на друго основание - заявена
придобивна давност, която не е приложима за собственици на имота,
придобили права на действително правно основание, защото никой не може
да придобие собственост против собственото си юридическо основание.
Затова счита, че делбата следва да се извърши според правата, придобити от
лицата, съобразно валидно извършени разпореждания от предходния
собственик - Б.Ч.. Позовава се на съдебна практика, според която поземлен
когато имот попада в границите на общ устройствен план на населеното
място, то се касае до имот в урбанизирана територия, спрямо който при
преценка реалната му поделяемост се прилага чл.200 ЗУТ, като без значение е
дали имотът е урегулиран и с подробен устройствен план и дали е променено
предназначението му от земеделски по реда на ЗОЗЗ. По изложените
съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо това
да се допусне делбата на поземлен имот с идентификатор 10135.3523.209 при
квоти по една четвърт идеална част за 1. АНК. К. ЯНК. ЕГН **********; 2.М.
К. В. ЕГН **********; 3. ОБЩО ЗА АНТ. Д. К. ЕГН **********, Д. М. К.
ЕГН ********** И АНТ. М. К. ЕГН ********** /при квоти в дела им 4/6
ид.части за първата и по 1/6 ид.част за втория и третия/; 4. ОБЩО В РЕЖИМ
НА СИО ЗА АТ. ЗДР. АТ. ЕГН ********** И Т. П. АТ. ЕГН **********, като
бъдат изключени от делбата ХР. К. ХР. ЕГН ********** и КР. СТ. ХР. ЕГН
**********.
Чрез депозирания писмен отговор, Хр. и Кр. Х.и оспорват въззивната
жалба на А. Я. като молят същата да бъде оставена без уважение. Намират за
неоснователни и несъстоятелни оплакванията за недопустимост на
обжалваното решение. Считат за законосъобразни изводите на ВРС за
възможността реална част от имота да бъде придобита по давност, тъй като
имотът е бил извън регулация в периода, през който е текла. По изложените
съображения молят решението да бъде потвърдено. Чрез депозирания писмен
отговор, М.В. също възразява срещу тази жалба, като излага съображения за
нейната неоснователност. Счита, че както чл. 72 ЗН, така и чл. 200 ЗУТ са
неприложими в случая. Моли решението да бъде отменено, но по изложените
в нейната възвивна жалба твърдения, като бъде постановено друго, с което
делбата се допусне по посочените в нейната жалба квоти.
4
Постъпила е въззивна жалба от АНТ. Д. К. Д. М. К. АНТ. М. К..
Жалбоподателите обжалват първ. Решение в частта, с която е допусната делба
на западната част от делбения имот с площ от 1000 кв. м., като считат, че в
тази част решението е недопустимо. Твърдят, че още с отговора на исковата
молба са оспорили допустимостта на иска за делба поради липса на
съсобственост върху част от процесния имот, тъй като са придобили по
силата на покупко-продажба идеална част с площ от 500 кв.м. от
самостоятелен имот, целият с площ от 1000 кв. м„ разположен в западната
част на делбения имот. В условия на евентуалност са направили възражение
за изтекла в тяхна полза придобивна давност върху 500 кв. м. разположени в
югозападната част на делбения имот. Считат, че неправилно съдът приема, че
при трите разпоредителни сделки, осъществени от Б.Ч., няма посочени
вътрешни граници. Вътрешна граница няма посочена само в нотариалния акт
на М.В., но проследявайки хронологично сделките, точното местоположение
на имота може да бъде установено по безспорен начин. Не е спорно между
страните, както и този факт не е бил спорен между тях и по гр. д. №5886/2013
г. по описа на ВРС, че в нотариалния акт на А.Я. от 1988 г., с който тя
получава имот с площ от 1000 кв. м., фамилното име на посочената като
съсед М.В. е изписано грешно като „Братанова". Твърдят, че М.В. е
установила фактическа власт върху 1000 кв. в западната част, поставила е
ограда и е полагала грижи за тази част, А.Я. е получила собствеността на
източната част от делбения имот, като неговата най-източна част е била
ползвана от Б.Ч. до 1991г., когато той се разпорежда с нея в полза на Д.С..
Излагат, че в резултат на извършените от Б.Ч. разпоредителни сделки имотът
е разделен на три части с материализирани в него две вътрешни имотни
граници по вертикала, така, както те са отразени в КП от 1988 г., КП от 1998
г. и ПУП-ПРЗ от 2005 г. Върху тези три части от имота съделителите са
упражнявали владение. Доколкото трите разпоредителни сделки на Б.Ч. са
извършени с части от неговия собствен имот, чието местоположение е
установено по безспорен начин, то проследявайки хронологично описанието
на всяка реална част и съобразявайки твърденията на страните, че М.В. е
получила и влязла във владение на западната част, А.Я. е получила източната
част, но е владяла само средната част, а Д.С. е получила източната част, както
и че през годините между страните не е имало спорове кой коя част от имота е
получил и ползва, не представлява никаква трудност да бъдат установени
точните граници на всеки един от трите имота, с които се е разпоредил Б.Ч..
Установяването на тези граници би довело и до установяване на факта, че
между - от една страна М.В., А.К., Д.К., А.К. и, от друга страна, останалите
съделители, не е налице съсобственост върху имота с площ от 1000 кв. м.,
разположен в западната част на делбения имот, поради което по отношение на
този имот искът следва да бъде отхвърлен и производството прекратено.
Считат, че към момента на придобиването на имота на М.В. (1979 г.,
евентуално - 1984 г.), същият е отговарял на изискванията за самостоятелен
имот - представлява вилен имот с площ 1000 кв. м. и лице 20 кв. м. След като
5
М.В. е придобила цялата западната част от имота с площ от 1000 кв. м. през
1984 г., то към датата на продажбата през 1991 г. на 500 кв. м. ид. части от
него в полза на М. К., които не е спорно, че представляват югозападната част
от делбения имот, то значи М. К. е купил от собственик и договорът за
покупко-продажба от 01.07.1991 г. е породил вещнопрехвърлителното си
действие. След като се установява, че М. К. В., АНТ. Д. К., Д. М. К. и АНТ.
М. К., се легитимират като собственици на самостоятелен имот, придобит от
тях чрез правни сделки, и в условия на евентуалност - давност, с площ от
общо 1000 кв.м., разположени в западната част на делбения имот, който
погрешно е отразен в действащата кадастрална карта от 2008 г. като част от
имот с идентификатор 10135.3523.209, то съдът е постановил недопустимо
решение поради липса на съсобственост между неговите собственици и
останалите съделители. На следващо място жалбоподателите считат
решението за недопустимо и в частта, с която съдът е определил квота на
собственост за АНК. К. ЯНК. в размер на 252/1835, разположена в
северозападната част, въпреки, че в исковата молба ищцата не твърди, че е
придобила собственост на основание, различно от дарствената сделка, а
единствено е навела правоизключващо правото на собствено на Хр. и Кр. Х.и
възражение, че всички останали съделители са осъществявали владение върху
тяхната част, т. е. върху източната част от имота. Въпреки че А.Я. не е
заявила придобивно основание, различно от дарствената сделка в нейна
полза, нито пък е посочила от кой момент и в какви граници е упражнявала
фактическа власт върху северозападната част от имота, съдът е приел, че тя е
придобила собственост върху 252 кв.м. от делбения имот в северозападната
му част. Като е уважил иск на незаявено основание, съдът се е произнесъл по
непредявен иск и е постановил недопустимо решение. Обжалва се решението
и в частта относно определения от съда размер на площта на имота. С оглед
задължението на въззивния съд да следи служебно относно допустимостта на
обжалвания акт, следва да се прецени и дали като е допуснал делба на имот с
площ съобразно действащата кадастрална карта и е намалил същата от 1842
кв. м. на 1835 кв. м., е постановил недопустимо решение по нередовна искова
молба. Твърди се, че към датата на предявяване на иска за делба на имота,
описан съобразно посочената в кадастралната карта площ от 1842 кв.м., за
него има влязъл в сила ПУП-ПРЗ от 2005г., в който процесиият имот е
отразен с площ от 1698 кв.м. (стр.7 от тройната СТЕ), а съгласно трайната
съдебна практика, при предявяване на иск за делба на поземлен имот, за
който има влязъл в сила регулационен план, същият трябва да бъде
индивидуализиран по отношение на местоположение, вид, граници и площ
именно съобразно действащия регулационен план. По изложените
съображения се моли да бъде отменено като недопустимо решението,
постановено по нередовна искова молба, в която делбеният имот е
индивидуализиран не по действащия регулационен план, а по действаща
кадастрална карта. Ако съдът прецени, че решението е допустимо, молят да
бъде обезсилено в частта, с която съдът е допуснал до делба собствения на
6
М.В., А.К., Д.К. и А.К. имот с площ от 1000 кв. м., разположен в западната
част на делбения имот с идентификатор 10135.3523.209, целият с площ по
действаща кадастрална карта от 1842 кв. М., като молят производството да
бъде прекратено по отношение на него. В условия на евентуалност, молят да
бъде обезсилено решението в частта, с която съдът е определил квота на А.Я.
в размер на 252/1835, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за
произнасяне по действително заявените от страните основания, или да бъде
отменено, а на негово място да бъде постановено друго, с което делбата се
допусне при следните квоти: Общо за А.К., Д.К. и А.К. - 500/1842; За М. К. В.
- 500/1842; За А.А. и Т.А. - 412/1842; За Х.Х. и К.Х. - 356/1842; и За А.К. В. -
74/1842, както и да им бъдат присъдени сторените в производството разноски.
С определение №4229/26.11.2021г. на мястото на починалата след
постановяването на първ. решение А.К. /починала на 19.07.2021г./, като
въззивници в настоящото производство са конституирани Т. Д. ЯНК., ЕГН
********** -съпруг, В. Г. ХР., ЕГН ********** – дъщеря и Д. Т. Д., ЕГН
********** - син.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, и
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по предявен от АНК. К. ЯНК., чрез адв.
Т. против М. К. В., АНТ. Д. К., Д. М. К., АНТ. М. К., АТ. ЗДР. АТ., Т. П. АТ.,
ХР. К. ХР. и КР. СТ. ХР. иск за делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 10135.3523.209 с площ от 1842 кв.метра, находящ се в
с.о."Кочмар" с начин на трайно ползване - за ниско застрояване, при граници
ПИ с иднетификатори 10135.3523.9509, 10135.3523.208, 10135.3523.207,
10135.3523.170, 10135.3523.169, 10135.3523.9515, 10135.3523.439,
10135.3523.9506 и 10135.3523.54. Ищцата твърди, че страните са
съсобственици на процесния недвижим имот, като са придобили
собствеността, както следва: Ответникът М.К. Варнатова и ищцата АНК. К.
ЯНК. са придобили по 1000 кв.метра от процесния имот по дарение от брат
им б.с.ч., като дарствените разпореждания са обективирани съответно в НА №
157 том VII нот.дело № 3333 от 10.10.1979г. и НА № 64 том XII нот.дело №
3945/07.10.1988г. С договор за покупко-продажба, сключен като нот.акт №
198 том XVIII нот.дело № 5046 от 03.09.1991 година Б.С.Ч. е продал на
Д.П.С. 500 кв.метра от овощна градина, при посочени в акта реални граници.
Навежда се, че реалната площ на имота е значително по-малка от 2500 кв.м.,
поради което се счита, че последната разпоредителна сделка в полза на Д.С.
не е произвела вещно – транслативно действие. С договорът за покупка-
продажба, сключен като НА № 61 том I нот.дело № 56 от 04.04.2005 година
Д.П.С. е продала на ХР. К. ХР. по време на брака му с КР. СТ. ХР.
собствените си 500 кв.метра идеални части от имота. От своя страна, М. К. В.
се разпоредила с 500 кв.метра идеални части от притежавания от нея имот с
площ от 1000 кв.метра в полза на М. Д. К., по време на брака му с АНТ. Д. К.
7
с договор за продажба, обективиран в НА № нот.акт № 200 том XIII нот.дело
№ 4365 от 01.07.1991г., като след неговата смърт, собствеността върху
неговите идеални части е преминала върху съпругата му А.К. и неговите
низходящи Д. М. К. и АНТ. М. К.а. С договор за покупко-продажба,
обективран в НА № 5 том XXI нот.дело № 6570 от 03.10.1991г., ищцата АНК.
К. ЯНК. се е разпоредила с 1/2 идеална част от своята част от имота от 1000
кв.метра в полза на АТ. ЗДР. АТ., по време на брака му с Т. П. АТ.. Ищцата
твърди, че общият на страните праводател Б.Ч. само привидно се е
разпоредил с реални части от процесния имот, а в действителност
разпореждането е с идеални части, тъй като точни граници на отделните части
от имота никога не са установявани на място, а в разпоредителните сделки,
извършени от Б. Чалгаждиев границите на реалните части са посочени
невярно. Ето защо счита, че волята на прехвърлителя следва да се тълкува
като такава за разпореждане с идеални части. Оспорва правата на ответниците
Хр. и Кр. Х.и като твърди, че след 2001г. /когато Х.и са придобили имота/
ищцата и останалите ответниците са осъществявали владение с намерение за
своене. По изложените съображения моли делбата на процесния имот да бъде
допусната при посочени квоти, като от нея бъдат изключени Хр. и Кр. Х.и.
По същество ищцата чрез адв. Т. претендира да се извърши делба, като от
делбата се изключат Хр. и Кр. Х.и, тъй като разпоредителната сделка между
общия на страните праводател Б.Ч. и Д.С. не е произвела вещно-
транслативно действие. Налице е забрана за придобиване на реални части по
давност съгл. чл. 200, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ.
Ответниците АТ. ЗДР. АТ. и Т. П. АТ. чрез депозирания писмен отговор
излагат, че с нотариален акт № 5 том XXI нот.дело № 6570/1991 год. по време
на брак си са закупили от АНК. К. ЯНК. ½ ид.част от имот с площ 1000 кв.,
като считано от 1991г. се намират във владение на имота с площ от около 500
кв.м. В пледоарията си по съществото на спор, чрез пълномощника си, молят
искът за делба да бъде отхвърлен като неоснователен, а ако бъде допусната,
молят на тях да се определи квота от 412кв.м. ид. части от 1842 кв.м., които те
реално владеят и са придобили по давност.
Ответникът М. К. В. оспорва иска. Не оспорва, че по силата на
дарствено разпореждане, обективирано в Нотариален акт № 157, том VIII,
дело № 3333/1979 год. е придобила 1000 кв.м от процесния имота, но счита,
че разпорежданията на общия праводател са с реални, а не с идеални части от
вещта. Имотът на ответницата е с материализирани на място граници. Твърди,
че след като тя на свой ред се е разпоредила в полза на М. Д. К. с 500 кв. ид.
части от собствената си реална част, понастоящем тя се легитимира като
собственик на 500 кв.м. ид. част от западната реална част. В случай, че се
приеме, че тя не е станала собственик на обособен имот от 1000 кв.м. по
договора за дарение, твърди, че е придобила собствеността по силата на
давностно владение, упражнявано в периода от приодбиването му през 1979г.
до 1989г. Излага, че за целите на драрствената сделка, била издадена скица, в
която имотът е нанесен в действащия план под № 209 с площ от 1000 кв.м. По
8
същество се моли производството за делба да бъде прекратено, но ако такава
бъде допусната, то за М. В. и нейните правоприемници да се отредят реална
частта, разположена в западната част по вертикалата на делбения имот. М.В.,
чрез адв. Кръстева настоява да се отхвърли иска за делба, а в случай, че се
допусне такава намира, че квотата й в съсобствеността съответства на 500 кв.
ид. част.
Ответниците АНТ. Д. К., Д. М. К. и АНТ. М. К., чрез представения
отговор твърдят, че са собственици на 500 кв.м. идеална част от реална част с
площ 1000 кв. м от процесния имот, придобит от М.В. по силата на договор за
продажба от 01.07.1991г. и по наследство от М. К.. Излагат, че за изповядване
на договора за продажба на страните е издадена скица по действащ тогава
план за м-ст Кочмар от 1988 г., съгл. който имотът на М. В. е бил нанесен
като самостоятелен обект. Твърдят, че към датата на продажбата имотът е бил
ограден с телена ограда, като понастоящем също е ограден с трайно
установени на място граници. Излагат, че те владеят югозападната част от
имота, а В.- северозападната част от общия имот, отразен в КП от 1988г. с пл.
№ 209. Поддържа се, че площта на отделните части, с които се е разпоредил
Б.Ч. надхвърля действителната площ на притежавания от него имот.
Доколкото първо по време е извършеното в полза на М.В. дарение от 1979 г.,
то тя е придобила 1000 кв.м. реална част от имота. Следователно, с
последващата сделка в полза на А.Я., последната е могла валидно да
придобие само оставящите 842 кв.м. Сделката в полза на Д.С. не е породила
вещно – транслативен ефект, тъй като към датата на тази продажба,
праводателят Чалгаджиев вече се е бил разпоредил с целия имот. В условията
на евентуалност, страните поддържат, че са собственици по силата на
упражнявано давностно владение, считано от датата 01.07.1991г., на която са
придобили ид. части от реална част от имота. По съществото на спора излага,
че общият на страните праводател се е разпоредил с реални части. Поради
липса на съсобственост искът за делба е недопустим. В случай, че се допусне
делба намира, че квотата на семейство К.и в съсобствеността възлиза на 500
кв. ид. част.
Ответниците Хр. и Кр. Х.и твърдят, че са собственици на 500 кв. м.
идеални части от процесния имот, които са придобили от Д.С. в режим на
СИО по силата договор за продажба, обективиран в НА №61, том I, дело №
56 от 04.04.2005г. Считат, че общият на страните праводател Б.С.Ч. се е
разпоредил чрез три прехвърлителни акта с целия процесен имот,
прехвърляйки идеални части, който извод се обосновава с обстоятелствата,
че границите, чрез които са описани прехвърлените от Чалгаджиев части от
имоти са неясни и не съответстват на фактическото ползване на имота, като и
че фактически не са обособени отделни имоти в съответствие с придобитите
права. Оспорват твърдението, че с първите две прехвърлителни сделки,
извършени в полза на А.Я. и М. К., Ч. да се е разпоредил изцяло с имота,
поради което последната по време сделка в полза на Д.С. не била произвела
прехвърлителен ефект. Твърдят, че още през 80 - те години имотът е бил
9
вътрешно преграден на три вертикални части -западна, средна и източна,
които части са били обект на трите разпоредителни акт на Чалгаджиев, и
всички собственици в имота са се съобразявали с тези ограждения. Оспорват
ищцата или останалите ответници да са придобили закупените от Х.и идеални
части по давност. В тази връзка излагат, че считано от 03.09.1991 г. до
04.04.2005г. цялата източна вертикална част от общия имот, отделена с
частична разделителна ограда от бодлива тел, е била във владение на Д.П.С.,
а от 04.04.2005г. до настоящия момент същата част от общия имот се владее
от Хр. и Кр. Х.и, при граници при които Д.П.С. е владяла имота. Дори след
като достъпа до имота е станал по- труден в резултат на затревяване и
строителство в съседен имот, ответниците са посещавали имота няколко пъти
годишно, както и са афиширали намерението си за своене на имота. Това си
намерение ответниците са демонстрирали и с участието си по ГД №
5886/2013 г. по описа на ВРС. Отс вяо страна твърдят, че са придобили 500
кв.м. идеални части от процесния имот по давностно владение, упражнявайки
фактическа власт, считано от 1991г. до настоящия момент, присъединявайки
владението на своя праводател Д.П.С.. В заключение настояват да се допусне
делба на процесния недвижим имоти при посочени квоти, а именно по 1/5 ид.
част за всяка група съделители.
Настоящият състав на Варненския окръжен съд, като взе предвид
доводите и възраженията на страните по делото, след преценка на събраните
по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представения по делото НА №161, том VII, регистър 4344, дело
1250/39, се установява, че на 13.09.1939г. А.К.К. продава на С.А.Ч. 2,5 декара
лозе в м-ст „Кочмар“ при границии Пл.Г. и от три страни Ат.Гр..
С договор за дарение на недвижим имот, обективиран в НА №157, том
VIII, нот. дело № 3333/79г. от 10.10.1979г. Б.Ч. дарява на сестра си М. К. В.
лозе цялото с площ 1000 кв.м., находящо се в м-ст „Кочмар“ при граници Ев.
Х. В., Гр.К., А.Г. и М.Б..
С договор за дарение на недвижим имот, обективиран №64, том XII,
нот. акт. № 3945/88г. от 07.10.1988г. Б.С.Ч. е дарил на сестра си АНК. К.
ЯНК. недвижим имот, представляващ овощна градина с площ 1000 кв.м.,
находящ се в м-ст „Кочмар“ при граници Т.М., А. П., М. Братанова, П. Пр..
С нотариален акт за продажба на недвижим имот №198, том XVIII, дело
5946/3.10.1991г. Б.С.Ч. е продал на Д.П.С. 500 кв.м овощна градина,
находяща се в м-ст „Кочмар“ при граници: изток Т.М., юг Гр.К., запад А.К.
Ан. и север Пл.Г., заедно с построената в него стопанска постройка.
На свой ред с договор от 01.07.1991г., обективран в нот.акт № 200 том
XIII нот.дело № 4365, М.К. Варнатова продава само 500 кв.метра идеални
части от притежаваното от нея лозе с площ от 1000 кв.метра на М. Д. К., по
време на брака му с АНТ. Д. К., като след смъртта му, собствеността е
преминала върху съпругата му А.К. и неговите низходящи Д. М. К. и АНТ. М.
К.а
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА
№5 том XXI нот.дело № 6570 от 03.10.1991 година ищцата АНК. К. ЯНК.
продава 1/2 идеална част от своя имот от 1000 кв.метра на АТ. ЗДР. АТ., по
време на брака му с Т. П. АТ..
10
С договорът за покупка-продажба, обективран в НА № 61 том I
нот.дело № 56 от 04.04.2005г., Д.П.С. продава на ХР. К. ХР. по време на брака
му с КР. СТ. ХР. собствените си 500 кв.метра идеални части от имота.
От заключението на тройната СТЕ, изслушано и прието в о.с.з,
проведено на 27.01.2021г., кредитирано от съда като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че частите, с които са извършени
трите последователни разпореждания от общия праводател –Б.Чалгаджиев не
могат да се индивидуализират с граници от три страни съгласно действалите
към дата на съответната разпоредителна сделка кадастрални планове. Към
датата на първата разпоредителна сделка в полза на М.В. от 10.10.1979г.
действащ за територията е КП от 1968г. По регистрите към този план
собственост в изследваната зона има само едно от лицата, посочено като
граница в НА №157- М. Б. Праводателят Чалгаджиев не е посочен като
вътрешна граница на имота, както би следвало да бъде, доколкото
разпореждането с реална част. По същия начин при последващата
разпоредителна сделка в полза на ищцата А.Я. от 07.10.1988г. нито
Чалгаджиев, нито М.В. са посочени като съседи при индивидуализацията на
дарената реална част от имота. Към датата на тази сделка действащ план за
територията е КП/1988г., по регистъра към който собственост върху имоти в
обследваната зона имат само две от лица, посочи е акта като съседи лица, а
именно П. Пр. и М. Б. За разлика от двете дарствените разпореждания, при
извършване на продажбата от 3.10.1991г. в полза на Д.С. според вещите лица,
прехвърлената част може да се индивидуализира с граници от три страни.
В.л. излагат, че по делото не са представени скици с графично отразени
граници на продаваните чрез тези актове обособени части. Имотът попада в
обхвата на територия „Зона за здравни и курортни нужди“, определена с
протокол №16/22.09.1973г, на ИК на ОНС Варна. Кадастралният план на жк.
Възраждане от 1998г. включва сегашната територия на м-ст Кочмар, в който
план процесният имот е обозначен с кадастрален номер 209, определена по
КП – 1842кв.м. ПНИ за СО Кочмар, одобрен със заповед №РД-10-7706-
215/28.07.2010г. е изработен върху кадастралната основа от 1998г., и в него
имотът е отразен с кадастрален номер 505.209 с площ 1842 кв.м. Отделно от
това, още към 1979г., според действащия към този момент кадастрален план
от 1968г., делбеният имот е обозначен с № 75 и е с площ 1670 кв.м/, т. с 830
кв.м. по-малко от общата площ на имотите по разпоредителните сделки, а
към 1991-според действащия план от 1988г., делбеният имот е обозначен с
№209, с площ 1842кв.м., т.е. с 658кв.м.по-малък, а измерен на място –имотът
е с реална площ 1835 кв.м.
Следователно, доколкото прехвърлените като самостоятелни имоти не
могат да се индивидуализират с граници, площ и номер по действащ план, то
съдът счита, че страните не могат да установят правата си на собственост
върху реални части от общия имот въз основа на приетите по делото
нотариални актове, предвид което преценката за правата им в
съсобствеността следва да се изведе с оглед следващото наведено придобивно
основание.
Във връзка с възраженията за придобиване по давност на реална част от
същия имот, съдът съобрази следното:
Дори да се приеме, че всяка група съделители, са владели от имота
реални части, които вещите лица са отразили графично на комбинирана скица
№2 към заключението, то не са налице основания за изключване от делбата
на обособена реална част от имота в резултат на придобиването му по давност
поради наличието на пречките по чл. 200 вр. чл. 19 ЗУТ.
Доколкото делбеният имот се намира в зона за курортни нужди, то за да
е възможно даден имот да бъде урегулиран като самостоятелен такъв е
необходимо да има най-малко 16 м лице и 500 кв. м повърхност /чл.19, ал.1,
т.2 ЗУТ/. Предвид което дори да се приеме, че се установява владение върху
реални части, осъществявано от сем. К.и, или сем. Х.и, то не са налице
основания за изключване от делбата на тези части, тъй като те не могат да
бъдат обособени като самостоятелни на осн. чл. 200 ЗУТ, в резултат на
11
придобиването им по давност.
Като съобрази изложеното по-горе, съдът намира, че предмет на делба е
поземлен имот с идентификатор 10135.3523.209 по КК на гр. Варна с
обозначена по плана площ 1842 кв., но измерена на място от вещите лица
реална площ е 1835г. Настоящият състав намира, че имотът следва да се
допусне до делба именно с тази площ в знаменател, тъй като тя е реалната, а
отношенията между съделителите следва да се съобразят с действителното
положение с оглед предотвратяване на бъдещи спорове по между им при
констатиране на разминаване на между реалната и документалната площ на
имота. Още повече, че в.л. на място са извършили замерване и отразяване на
частите от имота, с означени на място граници на реалните части, владени от
всички групи съделители, като сборът на всички части е 1835 кв.м. /в
числителя/, а не 1842 кв.м.
Между страните липсва спор, че в очертанията на делбения имот, те са
установили самостоятелна фактическа власт върху обособени части от него, в
по-голямата си част с материализирани на място граници.
Твърдението на всяка група съделители е, че са започнали да
осъществяват фактическа власт върху своята част от имота към момента на
придобиването му с нотариален акт, ако и съдът да прие по-горе, че тези
титули за собственост не могат да ги легитимират като такива предвид
невъзможността за точна индивидуализация.
В тази връзка съдът съобрази, че според трайната съдебна практика е
възможно придобиване на идеална част от недвижим имот в рамките на обема
на владяната реална част щом обекта на владение не отговаря на изискванията
за самостоятелен обект на собственост.
Настоящият състав счита, че границите на владение на реалните части
са тези отразени в комбинирана скица №2 /стр. 321 от първ. дело/, доколкото
същите според в.л. съответстват на установените на място граници, в
присъствието и с помощта на съсобствениците.
По отношение на периода и начина на осъществяване на фактическата
власт върху реалните части, съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели, както следва:
От показанията на св. Т.Б., които съдът кредитира като преки и
непосредствени, се установява, че Д.С. е дошла в имота преди 20 години и е
работила мястото до неговото, т.е. това в източната част, тъй като по КП от
1998г. имотът на свидетеля е северноизточна граница. Свидетелят излага, че
Д. е работила мястото докато го продаде, след което не е виждал никого.
Свидетелят Д.Д. знае, че Б. е продал място най- вдясно /посочва скицата/ на
една жена, която жена от своя страна, го е продала на Хр.. До 17-18 годишна
си възраст, свидетелят е посещавал често имота, но не виждал, жената на
която е продал Б., нито ответниците Х.и. Свидетелят Д.Ст. излага, че зет му
Х.Х. е купил имота преди повече от 15 години. Още преди продажбата
собственичката ги завела на място; тя събрала и декларации, че всички
собственици са съгласни имотът да бъде закупен от зет му; закупеният имот е
в източната част на имота, като това място е заградено преди повече от 6-7
години. Според св., при покупката, имотът на Д. е бил ограден от север-
изток. Свидетелят посещавал имота по 2-3 пъти годишно, защото имал
поръчение от Хр. да наглежда собствеността му.
От съвкупния анализ на събраните по делото гласни доказателства,
настоящият състав прави извод, че ответниците Х.и от 2005г., а преди това и
техният праводател Д. П. –от 1991г. са упражнявали явно и несъмнено
владение по отношение на реална част от недвижимия имот, очертана с
12
материализирани на терен граници. За да стигне до този извод, съдът
кредитира показанията на св. Б. предвид тяхната непосредственост и
незаинтересованост, и съответствието им с останалите събрани по делото
писмени и гласни доказателства. Не са наведени твърдения, нито се
установява по делото някой от останалите съсобственици да се
противопоставил на владението на Д. П., а след това и на ответниците Х.и. По
изложените съображения, съдът намира, че Хр. и Кр. Х.и са придобили по
давност 356 ид. Части от делбения имот в резултат на давностно владение,
осъществявано първо от техния праводател -Д. П., считано от 03.10.1991г., а
от 14.04.2005г. – и от тях лично, върху реална част от имота, защрихована в
светло синьо, находяща се в най-източната част на делбения имот.
Във връзка със съсобствеността на А.З. и Т. П. АТ., съдът съобрази
следното:
Намира за неоснователно възражението на жалбоподателката А.Я., че
първ. съд е уважил възражение за реализирана придобивна давност в полза на
сем.А.и, каквото те не са заявили като основание на претенцията си, тъй като
още с отговора на исковата молба, те са изложили твърдения, че са във
владение на имота от датата на закупуването му, и до настоящи момент
владеят същия непрекъснато и необезпокоявано.
Свидетелят Б. излага, че в мястото на Ат. има барака, а след като си
купил мястото, той направил кладенец. Ат. влизал в имота от средата на
северната страна. Свидетелят П. А.-син на страната, чиито показания съдът
преценява с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, предвид родствената му
връзка с ответниците, но от друга страна като кореспондиращи на останалия
доказателствен материал по делото посочва, че мястото, което баща му е
закупил има правоъгълна форма. Ако се гледа от южна посока е в ляво от Хр..
Според П. А. на места по западната страна имотът е ограден с ограда от
бетонови колове и бодлива тел, която е частично запазена. Свидетелят
предполага, че бодливата тел е сложена от Т. (съпруг на А.), защото когато
Ат. е купил имота през 1991г., бодливата тел е съществувала. Западната
границата минава покрай кладенеца, като тръгва от ъгъла на бараката,
перпендикулярно до южния край на мястото, което е граница на Хр.. Имотът
на бащата му е по-малък от 500 кв. м. Изложеното от този свидетел
кореспондира на изложеното от Т.Я.-съпруг на съделителката А.Я., че между
имотите на М. и Ат. има мрежа, като мястото на Ат. се намира в средата на
имота в посока север-юг.
С оглед така коментираните свидетелски показания, които съдът
кредитира като непосредствени и логични, кореспондиращи на събраните по
делото писмени доказателства, както и на заключението на тройната СТЕ
относно материализираните на място граници, приема, че реалната част,
върху която Ат. и Т. А.и, считано от 03.10.1991г. са упражнявали владение е
с площ 412 кв.м., защрихована в червено, съгл. комбинирана скица № 2 към
тройната СТЕ.
С оглед показанията на свидетелите, съдът приема, че реалните части,
върху които първоначално М. и А. са установили и в последствие запазили
13
фактическата власт са съседни, находящи се в северо-западната част на
делбения имот. Св. М. излага, че заедно с М. (съпруг на А.К.) са поставили
портичка в долния край на парцела през 1992-1993г., в която част се намира
имотът на Ант., а горният край бил ограден с ограда, защото били два парцела
вътре. Северната част от имота е на М. и Г., ограден от четири страни, като в
горната му част имат постройка, в която свидетелят е ходел да пие вода.
Свидетелят знае, че Б. е починал през 2012г. в една от постройките,
собственост на М.. Б. живеел там, след като направили двете нови стаички в
къщата в парцела на М. и Г., в северозападната част на имота. Свидетелят Б.
излага, че Т.- съпругът на А. е построил масивна сграда в имота. В имота е
имало три бараки -една в мястото на Т. /т.е. на А./, другата в мястото на Ат. и
третата в мястото на Д., а бунгалото, в което е намерен Б. е откъм неговата
страна. Това е третият парцел, трето по ред парче. Според свидетеля тази стая
я е строил Т.. Т., както и Д. си садели в имота. Мястото на Г. /т.е. на М./ е на
запад до място на А. и Т.. Показанията на св. П. А. сочат, че долната западна
част от имота се владее от Ант.. Между Ант. и северната част няма ограда.
Имало един голяма бадем, който разделял южната от северната част.
Северната част принадлежали на Г. и Т.. Преди години Г. имал там барака,
която била съборена, а след това Т. и зет му построили масивна тухлена
постройка през 1998г. Б. влизал в постройката на Т.. Свидетелят не е виждал
конфликти в хода на строежа. Свидетелят знае, че е станал пожар в сградата в
началото на 2001г., в който е загинал Б.. В средата на 90-те години Т. заградил
част от имота и попречил на достъпа на автомобили. Свидетелят сочи, че
след като А. и Т. са продали на баща му, негови съседни са били Г., Ант. и Д..
Т. впоследствие заградил триъгълния парцел, през който бил достъпа им до
сградата. Свидетелят Д.Д., син на ищцата А.Я. е ходел често в имота в
период, в който е бил на 17-18 години. Знае, че бащата му е построил барака,
която по- късно е продал на Ат.. Около 1990г. баща му построил монолитна
постройка в северната част на големия имот спрямо бараката на Ат. към
Владиславово. М. нямала нищо против строежа. В масивната постройка
живеел Б. със съгласието на родителите на свидетеля. Когато била построена
сградата в посока север- юг имало ограда. От другата страна на оградата е
леля му М.. В посока изток- запад бащата на свидетеля също сложил ограда.
Понастоящем постройка се стопанисва от родителите му.
Свидетелят Т.Я., съпруг на ищцата, чиито показания съдът преценява с
оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК излага, че в частта, която Б.
стопанисвал след двете дарения – северната част свидетелят построил барака.
Една част от имота свидетелят и съпругата дали на Б. да работи, а по-късно
мястото с бараката А. продала на Ат. /това е сграда № 2 на скицата/. Нова
сграда /№ 1 на скицата от КК/ свидетелят построил в имота през 1997 – 1998
г. За строежа на тази сграда имало съгласие между сестрите А. и М.. В тази
сграда е починал Б.. Имотът на А. понастоящем е заграден. До смъртта на Б.
имотът на А. е обработван. Когато А. е придобила имота не са правили ограда
вътре, а само външни огради. Свидетелят Агоп Вартанов, без родство и дела
със страните, сочи че М.В. владее северозападната част от имота, като на
изток граничи с имота на Ат. и Кр. А.и / съгласно очертанието на скица на л.
14
192 от делото/, без свидетеля да знае имената на съседите. Свидетелят не
познава останалите собственици. М. продала част от имота си, като граница
между продадената и оставащата част нямало, за граница служел един бадем.
Свидетелят помагал за пренасянето на една сглобяема барака в мястото на М.
и Г.. Понастоящем свидетелят не знае дали бараката се намира на място, тъй
като последно е ходил в имота в средата на 90-те години. Свидетелят не знае
къде е живял Б..
Предвид коментираните св. показания, съдът намира, че съделителката
А.Я. е упражнявала фактическа власт върху реална част от имота, находяща
се в северната му част, заключена между имотите на сестра си М. и Ат., на
когото продала ½ ид. част собствения си имот. В имота на Я. се намира сграда
№ 1 съгласно скицата по КК. В този смисъл са показанията на св. Б. и П. А.,
според който сграда №1 е построена от Т./ съпруга на А./. Този факт
допълнително се установява от показанията на свидетелите Д.Д. и Т.Д., които
принципно следва да се кредитират по реда на чл. 172 от ГПК, но са
конкретни и непосредствени. Св.М. излага, че имотът на М.В. е бил заграден,
но това е в противоречие както с останалите доказателства, така и с
твърденията на самата В. и К., които твърдят, че един бадем е служел за
ориентир на границата между двата имота. На свой ред св. Агоп Вартанов не
знае кои са съседите, а в имота е би в средата на 90 –те, тоест преди датите,
на които са извършени последващите разпоредителни сделки през 1991г и
2005г., и послужили като начална дата за осъществяване на владение.
Относно конкретните граници и площ на частта на А.Я. съдът
кредитира заключението по тройната СТЕ, при изготвяне на което са взети
предвид откритите на места колчета, а не маркираната с въже ограда, която
според вещите лица е новопоявила се. Съобразявайки заключението на трите
вещи лица съдът приема, че частта на А.Я. е с площ 252 кв.м., защрихована в
тъмно синьо, като южната граница минава между т. 23- 19 на комбинирана
скица № 2, и е крива, но съответства на откритите на място колчета от стара
ограда.
По отношение на съсобствеността на останалите съделители, съдът
констатира следното:
Общата площ на М.В., А.К., А.К. и Д.К. съгласно заключението на
тройната СТЕ е 815 кв.м., защрихована в зелено на комб. Скица №2. Между
страните липсва спор, а и от събраните по делото гласни доказателства се
установява, че от така очертаната част, К.и още от закупването му, владеят
южната част от имота. Между праводателката В. и К.и няма спор, че
закупената от последните част е 500 кв.м, както е посочено и в договора за
продажба, обективиран в НА №200, том XIII, дело № 4365/91. Доколкото
липсва материализирана граница между частите на тези страни, като е налице
признание от М.В. относно това обстоятелство, съдът приема, че частта на
К.и е 500 кв.м. С оглед на което съответно за М.В. остават 315 кв. Тъй като
частта на семейство К.и е придобита по време на брака му с А.К. и
следователно е СИО, прекратена със смъртта на М. К., по съобразно
правилата на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН на А.К. следва да е отредят 4/6 от
500 кв.м, а на Ант. и Д.К.и по 1/6 от 500 кв.м. ид. части от 1835 кв.м.
15
Във връзка с изложеното във въззивните жалби, настоящият състав
намира, че делбата следва да бъде допуснати при квотите, съответстващи на
установеното владение в реални части. Действително, проследявайки всички
планове, действащи за съответната местност, се установява, че делбеният
имот по действащи планове и измерен на място никога не е бил с площ от
2500 кв.м., както е описан в НА от 1939г. Доколкото обаче с оглед
заключението на тройната СТЕ не могат да се индивидуализират имотите,
прехвърлени от общия праводател на М.В. през 1979г., и на Я. Я. –през
1988г., то не може да се направи извода, че по този начин, Б.Ч. се е
разпоредил с целия притежаван от него имот. Напротив, факт е, че през 1991г.
той е продал част, описана като 500кв.м. на други лица, т.е. реална част от
имота е съществувала и след извършените дарения, и владението върху нея /в
по-малка площ/ е предадено на Д. П. при извършване на сделката. Предвид
обстоятелството, че на място страните владеят /и факта на владението се
установява от събраните по делото гласни доказателства/ различни части от
делбения имот, макар и не в размерите на придобитите по НА площи, логичен
е изводът, че всички съделители са започнали да владеят реални части от
имота, но доколкото същите не могат да се обособят в самостоятелен обекти
на право на собственост, то правата им в съсобствеността следва да се
определят съобразно ид. части, съответстващи на установеното владение
върху посочените различни части.
Във връзка с изложеното от А.Я. досежно евентуална нищожност на
делбата поради неучастието на съпруга , следва да се посочи, че съгласно
приетото в т. 3 на ТР №5/2013г., делба, извършена без участие на единия
съпруг, когато идеална част от имота се притежава в режим на съпружеска
имуществена общност, не е нищожна на осн. чл.75, ал.2 ЗН и не може да бъде
оспорена на това основание от който и да е от съделителите.
Искането да бъде допусната делба при равни квоти, а именно по 1/5 ид.
част за всеки от съделителите изглежда справедливо ако се приеме, че имотът
на първоначалния праводател е бил 2500кв.м., от който последователно са
дарени 1000кв. м. –на М.В., 1000кв. м. – на А.Я., и продадени на Д. П. -
500кв.м., а след това М. и А. са се разпоредели с по ½ ид.част от своите имоти
в полза на другите съделители. Това разрешение би било приложима ако
можеше да се установят реалните граници на прехвърлените имоти, и
наличие на разминаване само в реалната им площи. По настоящото дело
обаче се установи, че считано от датите на съответните сделки, всяка група
съделители е получила владението, и е запознала да осъществява фактическа
власт върху реална част от имота, въпреки, наличието на разминаване в
площите и границите. Предвид което съдът намира, че делбата следва да бъде
извършена съобразно ид. части, съответстващи на реално владяните, а не чрез
просто аритметично деление на целия делбен имот на прехвърлените чрез
сделките части.
Предвид изцяло съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на
ВРС, първ. решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход на спора, и доколкото настоящата инстанция намира
16
всички жалби за неоснователни, то разноските в настоящото производство
следва да останат в тежест на всяка от страните така като са направени, още
повече, че производството е за делба във фаза на допускането, без да са
приети за общо разглеждане други искове или възражения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261232/08.04.2021г., постановено по гр.
дело №8201/2019г. по описа на ВРС, 46-ти състав, с което се ДОПУСКА ДА
БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на основание чл.34 ЗС, на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135.3523.209 с измерена на място
площ от 1835 кв.м., а по КК – 1842 кв.м., находящ се в с.о."Кочмар" с начин
на трайно ползване - за ниско застрояване, при граници ПИ с идентификатори
10135.3523.9509, 10135.3523.208, 10135.3523.207, 10135.3523.170,
10135.3523.169, 10135.3523.9515, 10135.3523.439, 10135.3523.9506 и
10135.3523.54 между съсобствениците и при квоти в съсобствеността за
всеки от тях, както следва:
за АНК. К. ЯНК., ЕГН ********** /починала на 19.07.2021г./, заместена
на осн. чл. 227 ГПК от Т. Д. ЯНК., ЕГН ********** -съпруг, В. Г. ХР., ЕГН
********** – дъщеря и Д. Т. Д., ЕГН ********** – син- общо -252/1835;
за М. К. В., ЕГН ********** -315/1835;
за АНТ. Д. К., ЕГН **********- 333,333/1835;
за Д. М. К., ЕГН **********-83,333/1835;
за АНТ. М. К., ЕГН **********- 83,333/1835;
за АТ. ЗДР. АТ., ЕГН ********** и Т. П. АТ., ЕГН **********-
412/1835;
за ХР. К. ХР., ЕГН ********** и КР. СТ. ХР., ЕГН **********-
356/1835.
Решението е постановено при участието на Н. Г. К., ЕГН**********, и
КР. Г. УЗ., ЕГН**********, конституирани на осн. чл. 227 ГПК на мястото на
Д.П.С., ЕГН **********, починала на 19.05.2021г. - като трето лице помагач
на страната на ХР. К. ХР. и КР. СТ. ХР..
Не присъжда разноски.
Решението подлежи на обжалване, при условията на на осн. чл. 280
ГПК в 1 месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
17
2._______________________
18