№ 47842
гр. София, 24.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110158015 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 01.11.2024 г., от ............
против Р. И. С., в която са изложени твърдения, че на 26.07.2021 г. по реда на ЗПФУР между
страните по спора е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № .... със
срок от 240 дни. Представителят на ищеца поддържа, че сключване на договор за
предоставяне на заем от разстояние се извършва въз основа на подробна информация,
достъпна на уеб адрес www.minizaem.bg, на който адрес са публикувани и приложимите
общи условия на ищцовото дружество. В исковата молба са изложени твърдения, че
съгласно общите условия на дружеството, сключването на договора се осъществява след
регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето
„Съгласен съм с общите условия“, с което лицето безусловно приема същите.
Представителят на ищеца поддържа, че след попълване на необходимите данни кандидатът
получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорната информация за условията по
договора, а ако лицето бъде одобрено, то получава на електронната си поща договор и общи
условия за писмено потвърждаване. С молба-уточнение от 01.11.2024 г. е посочено, че
клаузите по процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние не са индивидуално
уговорени между страните. Представителят на ищеца поддържа, че клаузата по чл. 3 от
съглашението, предвиждаща задължение за кредитополучателя за обезпечаване на договора
за кредит чрез сключване на договор за поръчителство или банкова гаранция, като при
неизпълнение в тежест на потребителя възниква задължение за заплащане на неустойка в
размер на 346,50 лева, е недействителна, като изрично е посочено, че същата „само
формално притежава обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция“, поради което
клаузата се явява нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави. В исковата
молба са изложени твърдения, че клаузата от процесния договор, предвиждаща размер на
възнаградителната лихва по кредита от 40,15 % също се явява недействителна, тъй като
размерът на вземането надвишава наложилия се в практиката праг по необезпечени кредити
1
от 30 %. С молба-уточнение от 01.11.2024 г. са наведени твърдения, че кредитополучателят е
заплатил в полза на ищцовото дружество по процесните клаузи следните суми: 346,50 лева
неустойка и 144,39 лева възнаградителна лихва. При така изложените твърдения е
направено искане клаузите по процесния договор за кредит, предвиждащи задължение за
кредитополучателя за заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение и
възнаградителна лихва в размер на 40,15 % да бъдат прогласени за нищожни на основание
чл. 146 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пред. 1 и пред. 2 ЗЗД. Представителят на страната поддържа, че
правният интерес на дружеството от търсената защита е свързан с потенциалната
възможност кредитополучателят да предяви иск за прогласяване на процесните клаузи за
недействителни и да претендира заплащане на направените по делото съдебни разноски. В
молба-уточнение от 01.11.2024 г. е посочено, че ............ желае да прекрати отношенията си с
кредитополучателя. С исковата молба е направено искане сторените от дружеството в
настоящото производство съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
Съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради следните съображения:
С Решение № 1/01.02.2012 г. по гр. д. № 425/2011 г. на ВКС, III ГО, е прието, че искът
за установяване на нищожността на дадена сделка по своя характер е отрицателен
установителен иск, с чието уважаване се установява със сила на пресъдено нещо
нищожността на съглашението и свързаното с това невъзникване на целените от страните
права и задължения. На първо място следва да бъде посочено, че абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на установителен иск, включително на отрицателния такъв, е
наличието на правен интерес от неговото предявяване. Последният е налице, когато
субективното право, предмет на иска, е застрашено или упражняването му е смутено. Ако
субективното право е нарушено се поставя въпросът дали то може да бъде адекватно
защитено чрез установителен иск или носителят му следва да предяви осъдителен иск за
неговата защита. В разглеждания случай в исковата молба са изложени твърдения, че
сключеният между страните договор е със срок, който към момента на предявяване на иска е
изтекъл, както и че по силата на процесните недействителни клаузи ответникът е погасил в
полза на ищцовото дружество сумата в размер на 346,50 лева неустойка и 144,39 лева
възнаградителна лихва. От изложеното следва, че ищецът не навежда надлежни твърдения
относно застрашаване на негови субективни права или препятстване на тяхното
упражняване, респ. за страната липсва правен интерес от търсената защита.
Недопустимо е търговец да се позовава на неравноправност на предложени от него и
приети от потребителя договорни клаузи доколкото законоустановената цел на Закона за
защита на потребителите е именно защита на презумирано по-слабата страна в граждански
оборот, а не защита на търговеца. Липсата на интерес от водене на отрицателен
установителен иск, респ. иск за нищожност на клаузи от договор за кредит, от който
произтичат погасени от ответника-кредитополучател посредством плащане задължения,
може да се обоснове и с принципната забрана за недобросъвестно упражняване на
процесуални права, доколкото целеното с него установително действие не преследва
легитимна цел, каквато поначало съгласно съдебната практика преследва потребителя.
2
Съгласно актуалната практика на СЕС, намерила израз в Решение от 23.11.2023 г. по дело С-
321/22, явяваща се обвързваща за настоящия съд, е прието, че член 7, параграф 1 от
Директива 93/13, разгледан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в
смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, които съгласно тълкуването им в
съдебната практика, изискват доказването на правен интерес, за да може да се уважи иск на
потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза,
съдържаща се в сключен договор, тъй като се счита, че такъв интерес липсва, когато
потребителят разполага с иск за връщане на дадената недължима престация. Очевидно
соченото решение касае иск предявен от потребител, а не от търговец, получил плащане по
изготвени и предложени от него самия неравноправни клаузи. Съдът намира, че изложените
в исковата молба и молба-уточнение доводи относно правния интерес от търсената защита, а
именно препятстване на възможността потребителя да предяви иск за нищожност и
„приключване на отношенията“ на дружеството с кредитополучателя са неотносими. От
една страна поддържаните доводи касаят хипотетична възможност ответникът да предяви
иск за прогласяване на нищожността на процесните клаузи, а от друга с предявяване на
настоящия недопустим иск не се препятства възможността ответникът да търси по съдебен
ред връщане на даденото по процесните клаузи.
Обстоятелството, че съгласно твърденията в исковата молба ищецът в разрез с нормите
на Закона за защита на потребителите е изготвил и предложил на неограничен кръг лица
сключване на договори при неравноправни клаузи, не би могло да бъде заличено от
дружеството посредством предявяване на настоящия иск, респ. не търговецът, а засегнатите
от клаузите потребители са субектите, легитимирани да предявят иск било за прогласяване
на договорните уговорки за недействителни, било за връщане на даденото по тях. Съдът
намира поддържаните от ищеца доводи за допустимост на настоящото производството
свързани с нелегитимната цел преследвана от потребителя по евентуално предявен от него
иск за нищожност на процесните клаузи, а именно „снабдяване с адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА“ за неотносима доколкото ищецът сам претендира
разноски в настоящото производство за прогласяване на нищожността на договорни клаузи
изготвени от него самия във вреда на потребителя.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 306668/01.10.2024 г. от ............ против Р. И. С. и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 58015/2024 г. по описа на Софийски районен
съд, 127 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от съдебния акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4