Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................../07.12.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в закрито заседание, проведено на седми декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 17793 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото е постъпила молба с вх. №
54724/11.08.2020 г., подадена от процесуалния представител на ответниците – адв. Х.Р., с искане
да бъде постановено, че е настъпило обезсилване на постановеното по делото
решение поради невнасяне на цената в едномесечния срок.
С поредица от разпореждания на съда са депозирани
уточняващи молби от ответниците във връзка с така
направеното искане.
Депозирано е и становище, както и уточнения към
него, от страна на ищеца Б.С.В., който счита искането за неоснователно и моли
същото да не бъде уважавано.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
С решение № 5969/27.12.2019 г., постановено по гр.
д. № 17793/2018 г. по описа на ВСР, VIII състав,
потвърдено с решение № 260064/09.07.2020 г., постановено по в. гр. д. №
702/2020 г. по описа на ВОС, гр. о., е допуснато изкупуване на ½ ид. част от процесните недвижими
имоти, подробно индивидуализирани в решението, по иска на Б.С.В. срещу С.С.В., Д.Г.Г., Г.К. Генчева и И.К.С.,
срещу цена от 3071.99 лв., при условие, че в едноседмичен срок от влизане на
настоящото решение в законна сила ищецът Б.С.В. заплати на ответниците
Д.Г.Г., Г.К. Генчева и И.К.С. посочената сума 3071.99
лв. Указани са и последиците от незаплащането на сумата в срок, а именно, че
настоящото решение се счита обезсилено по право. Със същото решение ответниците С.С.В., Д.Г.Г., Г.К. Генчева и И.К.С. са осъдени да заплатят на Б.С.В.
сумата 1366 лв. – разноски в производството.
Не е спорно, че решението е влязло в сила на
09.07.2020 г. /предвид постановеното от ВОС на тази дата потвърдително
решение/ и следователно определената в полза на ответниците
Д.Г.Г., Г.К. Генчева и И.К.С. цена от 3071.99 лв. е
следвало да бъде заплатена от ищеца в срок до 09.08.2020 г.
С молба от 04.08.2020 г. /преди изтичането на
срока/ ищецът е представил доказателства, че е отправил изявления за прихващане
на сумата, която той дължи, със сумата за присъдените му разноски, до всеки
един от ответниците, като по-специално и релевантното
в случая е, че до ответниците Д.Г.Г.,
Г.К. Генчева и И.К.С. писмата са от 30.07.2020 г. и са изпратени до тях чрез
„Български пощи“ ЕАД. Нареден е паричен превод до ответника Д.Г.Г. за остатъка от сумата в размер на 1705.99 лв., видно от
приложения към молбата пощенски запис от 04.08.2020 г., направен отново преди
изтичане на срока за заплащане на дължимата сума.
Ето защо и само на това основание съдът приема, че
ищецът в определения от съда и от закона едномесечен срок е предприел
необходимите действия, за да изпълни постановеното решение.
Действително, уведомленията за прихващане са
получени от посочените ответници на 12 и 13 август
2020 г., но това не може да се вмени във вина на ищеца. Обстоятелството, че
ответникът И.С. не живее на посочения от него постоянен адрес ***, така както
изрично признава в молбата си от 21.10.2020 г., не може да бъде възложено в
тежест на ищеца. По същият начин стои и въпросът с планираната почивка на ответниците Д.Г. и Г. Генчева в началото на м. август 2020
г., за която двамата признават в молбите си от 21.10.2020 г.
В съответствие и с разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК, съгласно която срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на
молбата е станало по пощата, съдът приема, че в случая извършените от ищеца
действия са правно валидни, предприети са преди изтичане на едномесечния срок
от влизане в сила на решението, поради което възраженията на ответниците в тази връзка са неоснователни. Те сами са се
поставили в положение да не получат в срок изпратените им съобщения /в противен
случай би се достигнало до извода, че ищецът следва да се съобразява с
ангажиментите на ответниците, което съдът приема за
необосновано/. Тоест, на практика тук е налице хипотезата на т. нар. забава на
кредитора, а не на длъжника, както поддържа процесуалният представител на ответниците. По същият начин стои и въпросът с изпратеният
пощенски запис на името на Д.Г. за плащането на остатъка от дължимата сума след
извършеното прихващане. Не е спорно, че същият е отказал да получи сумата.
Следва да се отбележи, че в решението общо е
посочено, че определената сума е дължима на ответниците,
без да се индивидуализира кой каква сума следва да получи. Ето защо изпращането
на пощенски запис само до единия от ответниците от
страна на ищеца, за което обстоятелство той изрично ги е уведомил с
уведомленията за прихващане, съдът приема, че е валидно. В този смисъл неоснователно
е възражението на ответниците, изложено от тях в
уточняващата молба от 13.08.2020 г., че плащането е неточно, доколкото ищецът
не е съобразил обстоятелството, че на всеки един от тримата ответници
И.С., Д.Г. и Г. Генчева, ищецът Б.В. е следвало да заплати сума, съответстваща
на дела на съответната страна. Както се посочи, в решението липсва такава
конкретизация, поради което това обстоятелство не може да бъде тълкувано във вреда
на ищеца.
Нещо повече. С нарочна молба от 08.09.2020 г. /още
преди да получи препис от молбата с процесното искане
да бъде прогласено обезсилването на право на постановеното по делото решение,
получен от ищеца на 05.10.2020 г./ ищецът Б.С.В. уведомява съда, че лицето Д.Г.Г. му пречи да изпълни задълженията си по решение №
5969/27.12.2019 г. по описа на ВРС, VIII
състав, постановено по настоящото дело, като последният не се е явил да получи
дължимата сума, изпратена му с пощенски запис, въпреки че е получил
уведомително писмо за това. Ето защо на 31.08.2020 г. отново изпратил на това
лице пощенски запис с дължимата сума, за което по-късно с молба от 09.10.2020
г. представя и съответни доказателства в тази връзка.
Тези действия на ищеца не могат да бъдат преценени
като недобросъвестни, както твърдят ответниците.
Показателно в тази връзка е и обстоятелството, че след предоставената от съда
възможност и дадените указания относно плащането ищецът надлежно е извършил
такова в полза на всеки един от ответниците, за което
са приложени съответни доказателства към молбата от 19.11.2020 г. Да,
действително това плащане е извън едномесечния срок, но то очевидно е нямало
как да стане в този срок, предвид липсата на нормална комуникация между
страните, за което съдът съди и от факта на воденето между тях дело и
депозираната молба за обезсилване на влязлото в сила съдебно решение. Няма
данни в предходен момент, преди намесата на съда, на ищеца да са били
предоставени банковите сметки на ответниците, като
само изявленията им за готовността им да сторят това съдът приема за
необосновани и недоказани. Още повече, че на два пъти ответникът Д.Г. е отказал
да получи сумата, изпратена му с пощенски запис.
По изложените съображения в заключение съдът
намира, че ищецът е предприел необходимите действия за плащане на определената
с решението сума в полза на ответниците в законоустановения едномесечен срок от влизането му в сила,
но реалното плащане не е осъществено именно с оглед поведението на последните и
препятстване изпълнението на решението в срок.
Предвид изложеното, съдът приема, че молбата е неоснователна, поради което
така направеното искане следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците
С.С.В.,
И.К.С., Д.Г.Г. и Г.К. Генчева, чрез процесуалния им представител – адв. Х.Р., обективирано в молба с вх. № 54724/11.08.2020 г. и последващите уточняващи молби към нея, да бъде постановено,
че е настъпило обезсилване по право на решението по гр. д. № 17793/2018 г. по
описа на ВРС, VIII състав, поради невнасяне на цената в едномесечния срок
от влизане в сила на решението.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: