РЕШЕНИЕ
№ 8225
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110106174 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ЮЛ, ЕИК ***, представлявано от
А.А.- Изпълнителен директор срещу Н. Т. Р., ЕГН:**********, с адрес: адрес, с която се
иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 4 235,54
лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 20.10.2023г. до изплащане на
вземането, 754,06 лева - мораторна лихва за забава от. 15.09.2021г. до 28.09.2023г., както и
суми за дялово разпределение 39,41 лева - главница за периода от м.12.2020г. до м.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 20.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 8,50
лева - лихва за периода от 15.02.2021г. до 28.09.2023г., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №57821/2023 г. на СРС, 46 състав.
Посочен а адрес на топлоснабдения имот: ап. ***, находящ се в адрес, Аб. №: ***/
инст.№ ***, ИД номер: ***.
Ищецът твърди, че ответницата, в качеството си на собственик на процесния
топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от ЮЛ и се одобряват от КЕВР. Същите
влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на
1
ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответницата
не е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са
влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от ЮЛ на потребители за
битови нужди в ***, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к *** в
сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнА.т. Също така имат задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнА.т. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Твърди се, че ответницата е използвала доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с ЮЛ.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който
признава исковете за главница за ТЕ и дялово разпределение по основание и размер.
Оспорва се единствено дължимостта на мораторна лихва поради липса на покана по см. на
чл. 84 от ЗЗД. Иска се да не бъдат допускани СТЕ и ССчЕ.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 20.10.2023 г. ЮЛ е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н. Т. Р., ЕГН:********** за следните суми: 4 235,54 лева
(четири хиляди двеста тридесет и пет лева и 54 стотинки), представляваща главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 20.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 754,06
лева (седемстотин петдесет и четири лева и 06 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 15.09.2021 г. до 28.09.2023 г., 39,41лева (тридесет и девет лева и 41 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.12.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 20.10.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 8,50 лева (осем лева и 50 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.02.2021 г. до 28.09.2023 г., както и разноски: държавна
такса в размер на 100,75 лева (сто лева и 75 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева (петдесет лева)- - задължение за доставена, но неизплатена топлинна
енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: адрес, аб.№
***.
2
С разпореждане от 25.10.2023 г. по ч. гр. д. № 57821/2023г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 100.75 лв. за заплатена държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение
Заповедта е връчена на длъжника Н. Т. Р., която е депозирала писмено възражение, ,
намирайки вземането – предмет на заповедта, за недължимо, като на основание чл. 415, ал.
1ГПК на ищеца са дадени указания за предявяване на установителен иск. В срока по чл.415,
ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
С Нотариален акт № ***, том LLLLXXV, дело №*** г. М.М.Г. е дарила на Н. Т. Р.
апартамент №***, находящ се в адрес.
Видно от представения протокол от проведеното на 31.08.2002 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в адрес, етажните собственици са взели
решение да се сключи договор с ЮЛ, което дружество да извършва индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Представен е договор от 14.10.2002 г. между ЮЛ, и етажната собственост с адрес:
адрес, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите
уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и
предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия.
Ангажиран е договор, сключен между ЮЛ – възложител и ЮЛ, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ.
По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на
изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу
насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода от
м. 05.2020г. до м.04.2022г. процесният имот е бил топлоснабден, както и че стойността на
доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума, за която сума
са издадени и осчетоводени фактури от ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
3
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
От представения по делото Нотариален акт № ***, том LLLLXXV, дело №*** г., се
установява, че ответницата Н. Т. Р. е едноличен собственик на топлоснабдения имот.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между ЮЛ и ответника за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник *** от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016
г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между ищцовото дружество от една страна и Н. Т. Р. от друга страна, е
съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна
енергия за битови нужди относно целия процесен имот.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от ЮЛ.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнА.т. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от
4
Общите условия от 2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично
определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след
края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода страните са
овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се
съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на
окончателния размер на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът
изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. За периода на своята
забава ответницата дължи обезщетение в размер на законната лихва. Ищецът има вземане
срещу ответницата за мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. -28.09.2023 г. в размер на
754.06 лева, изчислен от съда с данъчен калкулатор на НАП по реда на чл. 162 ГПК при
изчисляване на лихвата върху основа- дължимата сума за всеки отоплителен сезон
съобразно методиката посочена в общите условия.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано
в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на
чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В процесния случай е налице хипотезата на чл. 61, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от
6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) съгласно която разпределението на топлинната
енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва само от
топлопреносното предприятие или от доставчика, когато в сгради - етажна собственост,
клиентите не са избрали лице избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване
на услугата дялово разпределение.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „ЮЛ – в качеството му на
продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Констатира се, че неизплатеният размер на претенцията за дялово разпределение
спрямо ответницата е правилно определена, и е на обща стойност от 39.41 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата
за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответницата на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение,
5
съобразно което последната не е изпаднала в забава и не дължи на „ЮЛ обезщетение по
чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 8.50 лева - мораторна лихва за периода 15.02.2021г. до
28.09.2023г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ЮЛ съобразно уважената част от исковете се
следват деловодни разноски спрямо ответницата за настоящото производство, чийто размер,
възлиза на 200.41 лв., от общо дължим размер от 200.75 лева/ държавна такса- 100.75 лева и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ/. Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -150.50 лева от пълен размер от
150.75 лева.
С оглед направеното от ответника искане за разсрочване на задължението и като взе
предвид релевантните обстоятелства по делото, съдът намира, че искането за разсрочване на
изпълнението на задължението е основателно и следва да бъде уважено, като ответникът да
заплаща сумата от 5029.01 лева/ 4 235,54 лева- главница, за ТЕ, 754,06 лева - мораторна
лихва и 39,41 лева - главница за дялово разпределение/на равни месечни вноски от по 419.09
лева на месец за периода от 12 месеца от влизане на решението в сила, като към всяка
вноска следва да се заплаща и дължимата законна лихва върху заплатената част от
главниците от 20.10.2023г. до заплащане на съответната част от главницата.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Н. Т. Р., ЕГН:**********, с адрес: адрес, че
дължи на „ЮЛ, ЕИК ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК сумата от 4 235,54 лева- главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. до м.04.2022г. за
топлоснабден имот: ап. ***, находящ се в адрес, Аб. №: ***/ инст.№ ***, ИД номер: ***,
ведно със законната лихва от 20.10.2023г. до изплащане на вземането, 754,06 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 28.09.2023г., както и суми за дялово
разпределение 39,41 лева - главница за периода от м.12.2020г. до м.04.2022г., ведно със
законната лихва от 20.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №57821/2023 г. на
СРС, 46 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху сумите за дялово
разпределение в размер на 8,50 лева за периода от 15.02.2021г. до 28.09.2023г
ОСЪЖДА С.Д.П., ЕГН **********, да заплати на ЮЛ, ЕИК ***, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, съдебно-деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № 57821/2023 г.
на СРС в размер на 150.50 лева, както и за настоящото производство, в размер на 200.41
лева.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал. 1 от ГПК, изпълнението на дължимите
съгласно настоящото решение суми за главници и лихви, ведно с припадащата се законна
лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното им изплащане, като
ПОСТАНОВЯВА Н. Т. Р. , ЕГН:********** да заплаща на ЮЛ, ЕИК ***, сума от по по
419.09 лева месечно, ведно със законните лихви за срок от 12 месеца до окончателното
изплащане на задължението.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: ЮЛ.
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7