№ 2792
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Розалина Г. Ботева
ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20221100502840 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
С решение № 5173/ 30.12.2021г., постановено по гр.д. № 55409/ 2021г. по
описа на Софийския районен съд, 42 състав, е отхвърлен предявеният от “ЗД Е.” АД
срещу “ДЗИ- о.з.” АД иск за сумата 383,53 лева, представляваща платено по
застраховка „Каско”- застрахователна полица № 00500100361448, обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 27.10.2020г., за което е образувана
застрахователна полица щета № **********. В тежест на ищеца са възложени
разноски в размер на сумата 180 лева.
Подадена е въззивна жалба “ЗД Е.” АД (ищец по делото), с която
решението се обжалва с оплаквания за неправилност и необоснованост.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
независимо, че от събраните доказателства се установява, че разходите за осигуряване
на заместващ автомобил се намират в причинна връзка с настъпилото ПТП, не е
установено, че вредите са претърпени в дена на инцидента, тъй като те са направени в
последващ момент. Според жалбоподателя от събраните доказателства се установява
по категоричен начин, че разходите за осигуряване на заместващ автомобил се намират
в пряка връзка с ПТП, както и че застрахованото лице действително е направило такива
разходи. В тази връзка развива съображения, че първоинстанционният съд е тълкувал
превратно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която застрахователят изплаща
1
обезщетение за действително претърпените вреди към датата на ПТП. Анализирайки
посочената разпоредба, жалбоподателят сочи, че законодателят е имал предвид, че
дори и застрахованият да е предявил претенцията си пред застрахователя в последващ
застрахователното събитие момент, размерът на обезщетението се определя към датата
на настъпване на застрахователното събитие. Заявеното с жалбата искане е за отмяна
на решението и за уважаване на предявения иск.
В срока и реда по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
“ДЗИ- о.з.” АД, с който жалбата е оспорена с доводи за неоснователност. Въззиваемият
поддържа, че регресното вземане не обхваща стойността за ползване на заместващ
автомобил. Заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо,
Първоинстанционният съд е сезиран с регресен иск от застраховател по
имуществено застраховане срещу застрахователя по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, с правно основание чл.
411 КЗ.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения за сключен договор
за застраховка “Каско” за л.а. м. “БМВ”, като съгласно общите условия,
застрахователното покритие обхваща и разходите за заместващ автомобил. Твърди, че
на 27.10.2020г. е настъпило ПТП между водача на л.а. м. “Сааб” и л.а. м. “БМВ”, като
произшествието е настъпило при самоход на автомобила м. “Сааб”, при което е ударен
спрелия пред него автомобил м. “БМВ”. Сочи, че във връзка с образуваната преписка
по щета е платил обезщетение в размер на 4094,74 лева, от които сумата 3712,21 лева,
представляваща стойността на ремонтни дейности по лекия автомобил и сумата 382,53
лева, представляваща разходи за заместващ автомобил. Ищецът твърди, че след
предявяване на претенцията, ответникът платил сумата 3712,21 лева, ни останала
неиздължена паричната сума от 382,53 лева, за която е предявена исковата претенция.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в
който се изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Навежда
доводи, че не отговаря за възстановяване на сумата 382,53 лева, представляваща
2
разходи за заместващ автомобил. Моли съда да отхвърли исковата претенция.
По арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования,
произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото
да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има
сключена застраховка "Гражданска отговорност”- срещу застрахователя по същата.
Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде
установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен
между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор по имуществена
застраховка, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск, плащане от страна на
застрахователя по имуществената застраховка на обезщетение за причинените вреди и
сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между причинителя на
вредата и ответното застрахователно дружество.
По делото не са спорни обстоятелствата за наличието на валидно сключено
застрахователното правоотношение по застраховка "Каско"; наличието на валидно
сключено застрахователното правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност”; механизма на деянието, видът на настъпилите вреди и причинно-
следствената връзка между деянието и вредите; заплащането от страна на ищцовото
дружество на сума в размер на 4094,74 лева- застрахователно обезщетение;
заплащането от страна на ответника в полза на ищеца на сумата 3712,21 лева,
представляваща част от заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение.
Следва да се даде отговор на въпроса дали застрахователят, отговарящ по
регресна претенция на застрахователя, заплатил обезщетение по силата на
доброволната имуществена застраховка, е отговорен да заплати обезщетение на
собственика на застрахованото имущество за вредите от невъзможността да се ползва
застрахования автомобил за определен период от време.
Съгласно чл. 493, ал. 1 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези
случаи застрахователят покрива: 1. неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт; 2. вредите, причинени на чуждо
имущество; 3. пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат
от увреждането; 4. разумно направените разходи във връзка с предявяването на
претенция по т. 1 – 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на
застрахования; 5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
В чл. 411, ал. 1 КЗ е уредено специално суброгационно право, в
3
отклонение от чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на
застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки
застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на
което по силата на чл. 411, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя
на вредата.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква
кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена
застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредат- арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3)
застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно
обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на
настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Съгласно Общите условия за застраховка “Каско на МПС”, клауза “А-
Пълно каско“, на покритие подлежат вреди, причинени на застрахования автомобил от
ПТП, т.е. ПТП представлява покрит застрахователен риск. При това положение, с
настъпването на застрахователно събитие, каквото несъмнено се явява ПТП,
задължението за осигуряване на застрахователно покритие се преобразува в
задължение да бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение.
Конкретиката на случая сочи, че нито в застрахователната полица, нито в Общите
условия за застраховка „Каско на МПС“ е предвидена клауза, покриваща разходите на
застрахования за осигуряване на заместващ автомобил. Съгласно застрахователната
полица, покритите рискове включват клауза А- Пълно каско, съгласно Общите условия
за застраховка „Каско на МПС“. Съгласно чл. 5 от общите условия, за покрити рискове
по застрахователния договор се считат рисковете, които са изрично посочени в него, а
в конкретния случай според представената застрахователна полица, уговореното
покритие е по клауза А „Пълно каско“, а отчитайки покритието, което клауза „Пълно
каско“ осигурява, страните по договора за застраховка не са включили уговорка за
покритие на имуществени вреди, произтичащи от ползване на друг автомобил. В
случая не е налице и хипотезата на чл. 4, ал. 3 ОУ, съгласно която при заплащане на
допълнителна премия, застрахователят може да осигури покритие и за други рискове,
освен в изброените в ал. 2 на с.р., за което не са представени доказателства. В случая
не са представени доказателства, че между страните е сключен добавък към
застрахователна полица по застраховка "Каско на МПС", касаещ клауза– "заместващ
4
автомобил". С оглед изложеното, не е налице първата предпоставка на фактическия
състав на регресното право на застрахователя- наличието на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена
застраховка, включваща клауза за покриване разходите за заместващ автомобил.
Предвид изложеното, за ищеца не е съществувало правно основание да плати
обезщетение за направените разходи за заместващ автомобил.
Първоинстанционният съд е достигнал до същия извод, което налага извод,
че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените във въззивното производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5173/ 30.12.2021г., постановено по гр.д. №
55409/ 2021г. по описа на Софийския районен съд, 42 състав.
ОСЪЖДА “ЗД Е.” АД, с ЕИК **** да плати на “ДЗИ- о.з.” АД, с ЕИК ****
сумата 125 лева, представляваща направени във въззивното производство разноски за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5