Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 812
гр. Пловдив, 24.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХV н.с., в публичното заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 491/2019 г. по описа на ПРС, ХХV н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1030-010175 от 04.12.2018 г. на - Началник група към ОДМВР Пловдив, с-р „Пътна полиция”, с което на М.В.М., ЕГН ********** са наложени административни наказания глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл.104А от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 6 точки и глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 157, ал.8 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП.
По съображения, изложени във възражение, a в съдебно заседание лично, жалбоподателят М. моли съда да отмени НП.
Въззиваемата страна - с-р „Пътна полиция” към ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 05.11.2018г., около 12.25 часа жалбоподателят М.В.М. ***, лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт“ с рег. № …, собственост на Б. А. П. При управлението на автомобила говорел по телефона, без да използва устройство „Свободни ръце“. Действията му били забелязани от полицейски служители на ОД на МВР Пловдив, които го спрели за проверка. При последната полицейските органи установили и че водачът не е заплатил глоба по фиш М/849085 от 23.09.2018г. като за така установените нарушения му бил съставен АУАН, за нарушения по чл.104а и чл.157, ал.8 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление, в което нарушението било описано и квалифицирано по сходен начин.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, справка за нарушител/водач оправомощителна заповед, както и от свидетелските показания на св. Е.Г., които се кредитират изцяло от съда. Свидетеля Г. е категоричен, че е видял жалбоподателя да разговаря по телефона си, тъй като последният е минал непосредствено до полицейските органи, заобикаляйки ги докато те извършвали проверка на друг автомобил, като заявява че освен, че жалбоподателят се е държал неуважително с тях е имал и неплатена глоба.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
По
отношение на нарушението посочено в т. 1 от НП:
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, които да оборват презумптивната доказателствена сила на редовно съставения АУАН, като нарушението се доказва и от свидетелските показания на актосъставителя, който беше категоричен, че е видял жалбоподателя да управлява посоченото в НП и акта МПС като е говорел по мобилния телефон, без да използва устройство „Свободни ръце“.
Санкционната норма е правилно определена и съответна на извършеното нарушение. Относно размерът на наложеното наказание съдът прие, че същото съответства на закона, тъй като е определено в твърд размер в закона и наказващия орган няма възможност за индивидуализация на размера му.
По отношение на контролните точки, съгласно НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г.за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, действаща към настоящият момент, в чл. 6, ал.1, т.8 от същата, за използване на мобилен телефон по време на управление на превозното средство освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му (чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП) се предвижда отнемане на 6 контролни точки. Отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП. Според чл. 3, ал.2 при налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата /чл. 6/ в НП, се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Следователно отнемането на контролните точки настъпва по силата на закона т.е екс леге и същото има контролно - отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС отнемането на контролните точки няма санкционен характер - същото не представлява нито административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването в НП на контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция. Доколкото обаче е възможно да е налице неточно отбелязване на същите от страна на наказващия орган, а това отбелязване е част от НП, то в тази част - относно броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на обжалване съобразно чл. 189, ал.6 от ЗАНН, като съдът следва да извърши проверка доколко направеното от наказващият орган отбелязване е в съответствие с Наредбата. В случая наказващият орган правилно е отбелязал броя на контролните точки, които следва да бъдат отнети след влизане в сила на наказателното постановление за вмененото на жалбоподателя нарушение. И тъй като отнемането на контролните точки е последица от влязлото в сила наказателно постановление, то по отношение на отразяването им не важат изискванията на ЗАНН- чл. 57ал.1 от ЗАНН. С оглед на това съдът намира, че и в тази част НП се явява правилно.
По отношение на нарушението
посочено в т. 2 от НП:
В тази част наказателното
постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. Съгласно
ЗДвП управлението на МПС с влязло в сила наказателно постановление е напълно
допустимо поведение дори и наложената по същото глоба да не е платена, като в
чл. 157, ал.8 ЗДвП изрично е прието, че НП замества контролния талон за срок от
един месец, следователно след изтичането на този срок, влязлото в сила
наказателно постановление не замества издадения контролен талон и водача следва
да се съобразява с това. Тоест, нито в АУАН, нито в обстоятелствената част на
атакуваното НП са описани фактическите признаци на извършеното от дееца
нарушение съответно на описаното в чл. 157, ал. 8 от ЗДвП поведение. Словното
описание на нарушението изобщо не съответства на посочената за нарушена правна
норма и по-скоро съответства на нормата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, в която е
посочено че наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен
срок от влизането в сила на наказателното постановление. Съгласно трайната съдебна практика
така цитираните и посочени в НП като нарушени разпоредби изобщо не съдържат
конкретно задължение за водача на МПС. Нормата на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП
единствено регламентира срокът в който НП заменя контролния талон, отнет по
повод друго нарушение, но не съдържа конкретно правило за поведение на водача,
което той да може да наруши. В този изричен смисъл Решение № 1430 от 13.07.2016
г. по н. д. № 1126 / 2016 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1363 от 14.6.2013 г. по н. д. № 737/2013 г. на XX състав на
Административен съд - Пловдив. Това несъответствие между словното описание на
извършеното нарушение и цифровата квалификация на същото е съществено
процесуално нарушение пряко нарушаващо правото на защита на жалбоподателя и
ограничаващо го да разбере какво точно нарушение е извършил. Всичко посочено е
основание за отмяна на НП в частта за допуснато нарушение по чл. 157, ал.8 ЗДвП, вр. чл. 185 ЗДвП.
За пълнота следва да се посочи и
това че глоба по фиш М/849085 от 23.09.2018г. е отразена в справката за
нарушител водач на М.В.М. като платена. Същият факт се твърди и от
жалбоподателят, като по делото не става ясно кога обаче е била платена – дали
преди датата на извършеното нарушение 05.11.2018г. или след нея. Следователно
не може да се приеме безспорно и това че към посочената дата, действително глоба
по фиш М/849085 от 23.09.2018г. не е
била платена.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1030-010175 от 04.12.2018 г. на - Началник група към ОДМВР Пловдив, с-р „Пътна полиция” , с което на М.В.М., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл.104А от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 6 точки.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1030-010175 от 04.12.2018 г. на - Началник група към ОД на МВР Пловдив, с-р „Пътна полиция”, с което на М.В.М., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 157, ал.8 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
С.Р.