О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260796
гр.
Пловдив, 26.04.2021 год.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІ състав, в закрито
заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
като разгледа докладваното от съдията т. дело № 8 0 6 / 2 0 2 0 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба, подадена на 11.12.2020 год. от Община Пловдив против „Индра
системас“ С.А., търговско дружество, регистрирано в Испания. Предявени са два
обективно съединени осъдителни иска за присъждане на сумата 500 000 лв.
обезщетение за неизпълнение на задълженията на ответното дружество, свързани с
гаранционната му отговорност и сумата 1 000 000 лв. неустойка по чл.
31 за забава, и двете суми, дължими на договорно основание – по силата на
договор, сключен по реда на ЗОП на 10.02.2015 год. за изграждане, внедряване и
поддръжка на системи за управление на градския транспорт.
В процедурата по
размяна на книжа, по делото е постъпил писмен отговор от ответника. Акцентира
се върху обстоятелството, че е ответното дружество със седалище в Испания, като
още при сключването на договора, в чл.
49 е бил посочен адрес за кореспонденция с изпълнителя в гр. София. Пълномощник
на испанското дружество в производството по делото е адвокат с постоянен адрес ***.
Поради това и на основание чл. 107 от ГПК се настоява производството по делото,
образувано пред ОС – Пловдив да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по подсъдност
на Софийски градски съд.
Съдът като разгледа така повдигнатото възражение за
местна неподсъдност на спора пред сезирания съд, намери следното:
Възражението е формулирано своевременно, в рамките на
преклузивния срок по чл. 119, ал. 3 ГПК – срокът за отговор на исковата молба.
Съобразно общите правила на чл. 108, ал. 1 ГПК искове
срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното
седалище. Но ответното дружество е със седалище извън пределите на РБ, в
Кралство Испания, поради което подсъдността не може да се определи по правилото
на чл. 108 ГПК.
Според нормата на чл. 107, ал. 2 ГПК правилата на ал. 1
на чл. 107, а именно че искът се предявява пред
съда по постоянния адрес на пълномощника на ответника, се прилагат не само
по отношение на лице с неизвестен адрес, но и по отношение на ответник с
известен адрес, който не живее в пределите на Република България. Настоящият
случай е именно такъв.
Ответникът по исковете на Община Пловдив е юридическо
лице, което не може да отговори на условието да „живее“ в РБ, доколкото на това
условие могат да отговарят само физически лице. Но по тълкувателен път се
достига до несъмнения извод, че когато ответник е юридическо лице, то чл. 107,
ал. 2 ГПК има предвид същият да няма седалище в Република България.
„Индра Системас“ С.А. няма седалище в пределите на РБ.
Поради това исковете, насочени срещу него, следва да бъдат разгледани от съда
по постоянния адрес на неговия пълномощник. Този извод съвпада с целта на
нормите, регламентиращи правилата за местната подсъдност, а именно делото да
бъде разглеждано в съда, пред който най-лесно ответникът ще организира защитата
си. В тази насока е опр. № 790/16.05.2012 год. по в.ч.т.д. № 474/2012 год. на
АС – Пловдив.
Пълномощникът на ответното дружество е с постоянен адрес ***,
което се установява от представения с отговора препис от лична карта. Поради
това местно компетентен да разгледа спора е съдът по постоянният адрес на
пълномощника адв. Г.Д., а именно Софийски градски съд.
Следва за пълнота да се отчете обстоятелството, че в
договора, сключен на 11.02.2015 год. по реда на ЗОП, от който произтичат двете
искови претенции, е предвидено, че при възникване на спорове между страните,
същите се разрешават чрез преговори или се
отнасят пред компетентния български съд /чл. 45/. С тази разпоредба е
уреден въпросът с международната компетентност по бъдещите имуществени спорове
между страните, като е предвидена компетентност на българските съдилища. Но не
е въведена договорна местна подсъдност. Местната подсъдност се подчинява на
общите правила на процесуалния български закон, а те в случая са регламентирани
в чл. 107, ал. 2 ГПК. Нормите на действащия към момента на подписването на
договора ЗОП /понастоящем отменен/ не съдържат особени правила за местна
подсъдност по имуществените спорове между страните – публичен възложител и
изпълнител.
Поради това, ОС - Пловдив приема, че е надлежно сезиран с
възражение за местна неподсъдност от ответника в рамките на процесуалните
срокове за това. Това възражение по същество е основателно. Ето защо,
производството по делото пред Окръжен съд - Пловдив следва да бъде прекратено и
на основание чл. 118, ал. 2 ГПК делото следва да бъде изпратено по подсъдност
на Софийски градски съд.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
П Р Е К Р А Т Я В А
производството по търговско дело № 806 /
2020 год. пред Окръжен съд -
Пловдив.
И З П Р А Щ А делото по
подсъдност на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД.
Определението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд - Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението до страните.
Същото подлежи на връчване.
Делото да се докладва след влизане в сила на
определението за прекратяване на производството по делото, за изпращането му на
компетентния съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ……………………………………