Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр.С., 05.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1088 по описа за 2014 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от М.П.К., с която е предявен конститутивен иск срещу А.Б.В. с
правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен
договор от 04.07.2013 г. за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент
с идентификатор 68134.100.188.1.28 на трети надпартерен етаж в сградата в гр.С.,
ул. ********, с площ от 80,56 кв.м. Претендира направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че на 04.07.2013 г. е
сключила с ответницата предварителен договор за закупуване на недвижим имот, а
именно: апартамент с идентификатор 68134.100.188.1.28, намиращ се в гр.София,
ул.********-ти надпартерен етаж, с площ от 80,56 кв.м., заедно едно таванско
помещение с площ 12,60 кв.м., едно зимнично помещение с площ 6,75 кв.м., заедно
с 2050/60375 ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор 68134.100.188.1
и 2050/60375 ид.ч. от дворното място с идентификатор 68134.100.188 с площ по
нотариален акт от 962 кв.м., за сумата от 70000 евро, изплатена изцяло в брой
при подписване на договора. Ответницата не е изпълнила в уговорения срок
задължението да й прехвърли собствеността върху описания имот.
Ответницата оспорва иска. Твърди, че
не e подписвала предварителен договор, с който да се е
задължавала да прехвърли процесния имот. Оспорва представения договор, като
твърди неавтентичност – техническа подправка или кражба на подпис.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.19, ал.3 ЗЗД:
Безспорно е между страните, че
ответницата е собственик на процесния имот по силата на наследствено
правоприемство. От нотариален акт №88, том XXII,
рег. № 4278, дело № 734/1936 г. и учредително-резпределителен протокол от общо
събрание на бивши член-кооператори от 12.01.1936 г. се установява правото на
собственост върху имота на наследодателя С.В.Р., а представените удостоверения
за наследници (л.25, 79-80) установяват наследяване по закон, по силата на
което собствеността върху имота е преминала върху ответницата А.Б.В..
По делото е представен предварителен
договор от 04.07.2013 г. за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ
апартамент с идентификатор 68134.100.188.1.28 на трети надпартерен етаж в
сградата в гр.С., ул. ********, с площ от 80,56 кв.м. Спорен между страните е
въпросът дали договорът удостоверява възникване на валидна облигационна връзка
– съвпадение на волите относно постигнато съгласие по уговорките, така както са
възпроизведени в документа или договорът представлява неавтентичен документ:
съдържащ неавтентичен подпис (техническа подправка) или съдържащ автентичен подпис
на ответницата, без същата да е автор на изявлението над подписа (кражба на
подпис).
От заключението на съдебната графологична
експертиза по делото се установява, че подписът за „продавач“ в процесния договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 04.07.2013 г., сключен между А.Б.В.
като продавач и М.П.К. като купувач, е изпълнен от А.Б.В.. Ето защо съдът
приема за неоснователно твърдението на ответника за неавтентичност на подписа.
От заключението на допълнителната
почеркова експертиза, изпълнена от вещо лице В.Б., се установява, че двете
страници на представения на експертизата документ са отпечатани от двете страни
на един лист многофункционална хартия, като текстовото съдържание на първа и
втора страница на договора са отпечатани на два различни лазерни принтера,
което изключва едновременното му изготвяне. Текстовото съдържание на първа
страница е отпечатано върху обратната страна на листа с вече отпечатана и подписана последна страница на документа. Документът
има следи от скрепване с телбод в двата горни ъгъла на листа. Следите в горния
ляв ъгъл откъм първа страница сочат, че при пробиването тази страница е била
първа и последна, т.е. не е имало други прикрепени към нея с това телче
страници. Следите в горния десен ъгъл откъм първата страница, респ. наблюдавани
в горния ляв ъгъл откъм втората страница, указват, че листът с втората страница
е бил последен под един или няколко листа, както при захващане на няколко
едностранно отпечатани листа. В същото време дупките в този ъгъл са
по-разширени от дупките в другия, което означава по-дълготрайна употреба в
скрепено с телбод състояние. Подписите за „купувач: и „продавач“ и съответните
ръкописно изпълнени имена са положени, след като е било вече отпечатано
текстовото съдържание на втората страница. При изследване на форматирането на
текста на първа и втора страница се установява отсъствие на празни редове в
текста на първа страница, което може да се обясни със стремеж този текст да се
побере в рамките на наборното поле, като се запазят видът, размерът и
графичният рисунък на шрифта и интервалите между редовете в един абзац,
аналогично на текста на втората страница. Анализът на всички обстоятелства
поотделно и в тяхната съвкупност обуславя извод, че документът е изготвен в представения вид, като върху гърба на
отпечатана и подписана втора страница, която е била последна в документ,
съдържащ един или няколко листа, е отпечатано на друг принтер текстовото
съдържание на първа страница и то така, че да се вмести в нея, имайки предвид, че не са спазвани
разстоянията между абзаците. Въз основа на тези изводи, направени от
експерта след техническо изследване с микроскоп и видеоспектрален компаратор на
документа и изключително убедително защитени при разпита му в съдебното
заседание, съдът приема следното: 1). съществувал е документ, съдържащ два или
повече листа, подписан от ищцата и ответницата на последната страница; 2). от
този документ е използван последният лист, съдържащ автентичните подписи и в
момент след полагането на подписите на обратната страна на същия лист е
отпечатана на различен принтер първата страница на процесния договор, така че новоотпечатаната
страница да се явява първа, а взетата от другия документ последна страница да
се явява втора – гръб на същия лист. Всичко това обосновава извод за т.нар.
„кражба на подпис“, поради което съдът приема, че оспорването на чл.193 ГПК е
основателно и процесният документ е неавтентичен – не удостоверява авторът му
да е направил обективираните в текста волеизявления.
Изводите, обосновани от вещото лице Б.,
не се опровергават от разпитаните свидетели, включително от показанията на свидетеля П.Ш., с когото ищецът се домогва
да извърши насрещно доказване. На първо място при преценка на достоверността на
показанията на този свидетел следва да се отчете високата степен на
заинтересованост – той е бил във фактическо съжителство с ищцата и с нея имат
общо дете към момента на първото му явяване като свидетел, но тази информация е
затаена при снемане на самоличността и едва в разпита от адвоката на ответника
при изричен въпрос свидетелят Шопов признава това обстоятелство. На следващо
място свидетелят споделя различни факти при двата си разпита, без да става ясно
защо при първия разпит е пропуснал да изложи всичко, известно му по случая. При
втория си разпит свидетелят признава, че са били създадени няколко варианта на
договори, поправяни и преправяни от адвокат, който към момента на делото вече е
покойник. Свидетелят внушава теза, че по мнение на адвоката не можело един
договор да бъде разпрострян на повече от един лист и поради това вероятно
адвокатът така е преработил документа, че да се събере на един лист. Твърди се,
че старият договор е бил на 3 листа едностранно, като третият е бил запълнен до
половината, но когато го е видял, адвокатът казал, че не може да остане така и
трябва да бъде събран и ще го поправи. Когато свидетелят взел договора от
адвоката в поправен вариант, бил събран на един лист - лице и гръб, в какъвто
вид е бил подписан. Свидетелят обаче продължава да твърди, че подписите били
приложени в негово присъствие и след
окончателното съставяне на документа във вида, представен по делото и
изследван от вещото лице. Това противоречи на категоричния извод на вещото лице
Б., че подписите на втората страница на документа са поставени преди отпечатване на принтер на първата
му страница. Налице са и други противоречия в показанията на свидетеля: при
първия разпит твърди, че е присъствал при подписване на договора по молба на
ищцата, а при втория – по молба на ответницата - житейски нелогично излага изключително
подробни сведения относно подписването на договора, а да не е сигурен по чия
молба е присъствал. При тези противоречия и при наличието и на други основания,
разколебаващи достоверността на свидетелките показания (заинтересоваността и
опитът това обстоятелство да се укрие), съдът кредитира заключението на
експерта. Ето защо проведеното насрещно доказване не е успешно – не внася
съмнение у извода за неавтентичност на документа. При извод за неистинност,
отпада формалната доказателствена сила по смисъла на чл.180 ГПК, поради което
не се установява между страните да е възникнало правоотношение с твърдяното в
исковата молба съдържание.
Доколкото не се установява между
страните да е възникнало правоотношение по предварителен договор за продажба на
процесния имот от 04.07.2013 г., то предявеният иск по чл.19, ал.3 ЗЗД е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
На ответницата следва да се присъдят
разноски в размер на 500 лв.
Не следва да се присъжда
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 2182 лв., тъй като не са
ангажирани доказателства да заплатено в този размер. В представената спогодба
от 09.02.2015 г., сключена между А.В. и Адвокатско дружество „Ж. и партньори“, се
съдържа признание, че по договор за правна защита с предмет – защита по
настоящото производство, договореното възнаграждение е било частично заплатено
(§4), без да се посочва какъв е
заплатеният размер, а дължимият остатък от 1182,64 лв. ответницата се е
задължила да заплати по банкова сметка, ***ършване на плащането.
Поради което Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.П.К., ЕГН:**********, с адрес: ***,
срещу А.Б.В., ЕГН:**********, с
адрес: ***, иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен
на предварителен договор от 04.07.2013 г. за покупко-продажба на недвижим имот,
представляващ апартамент с идентификатор 68134.100.188.1.28 на трети
надпартерен етаж в сградата в гр.С., ул. ********, с площ от 80,56 кв.м.,
заедно едно таванско помещение с площ 12,60 кв.м., едно зимнично помещение с
площ 6,75 кв.м., заедно с 2050/60375 ид.ч. от общите части на сградата с
идентификатор 68134.100.188.1 и 2050/60375 ид.ч. от дворното място с
идентификатор 68134.100.188.
ОСЪЖДА М.П.К., ЕГН:**********, да заплати на А.Б.В.,
ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 500 лв., представляваща
съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: