№ 1070
гр. София, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000501177 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260498 от 22.01.2021г.. постановено по гр.д.№ 4389/2019г., по описа на
СГС, ГО, 19 състав са уважени частично обективно съединени искове с правно основание
чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД, като Б. Й. А. е осъден да заплати в полза на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, сумата от 83 197, 06 швейцарски франка - главница по договор за
потребителски кредит № HL39208/09.06.2008г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 29.03.2019г. до окончателното й изплащане, частична претенция при пълен
заявен размер от 154 871,17 швейцарски франка, сумата от 127, 10 швейцарски франка за
застраховки в периода от 10.06.2016г. - 28.03.2019г., частична претенция, при пълен заявен
размер от 711,23 швейцарски франка, сумата от 728,32 лв. - нотариални такси за периода
21.05.2018 г. - 28.03.2019г., както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 11 560,24 лв. -
съдебни разноски.
Със същото решение са отхвърлени исковете в останалата им част, както следва: за
заплащане на сумата от сумата от 1 870, 58 швейцарски франка - такси по чл.4 от договор
HL39208/09.06.2008г. за периода 13.04.2016 г. - 28.03.2019 г., частична претенция, при пълен
заявен размер от 5 475,72 швейцарски франка, както и за разликата над сумата от 728,32 лв.
до пълния предявен размер от 973, 12 лв. - нотариални такси за периода 21.05.2018г. -
28.03.2019г., като като неоснователни в тази им част. Присъдени са разноски, като
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е осъдена да заплати на Б. Й. А., сумата от 53, 51 лв. -
1
разноски по компенсация на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
по делото.
Жалбоподателят-ищец „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД оспорва решението в
неговата отхвърлителна част, единствено за разликата над сумата от 728.32 /седемстотин
двадесет и осем лева и тридесет и две стотинки/ лв. до претендираните в размер на 973,12 /
деветстотин седемдесет и три лева и дванадесет стотинки/ лв. или за сумата в размер на
244,80 /двеста четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки/ лв. представляващи
нотариални разходи във връзка обявяване на предсрочната изискуемост. Посочва, че са
необосновани мотивите на съда относно недължимостта на разноските за нотариални такси,
тъй като сумата в размер на 244,80/двеста четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки/
представляват заплатените от ищеца нотариални такси, дължими на основание чл.10 т.3 от
договора за банков кредит, по силата на който кредитополучателите са се задължили да
отговарят за разноските, свързани с организиране и провеждане на принудително
изпълнение по предоставеното обезпечение. Подготовката на кредита за предприемане на
съдебни действия представляват именно действия по принудително събиране на
задължението, поради което неправилни са доводите на съда в обратната насока. Това
искане е с правно основание чл. 309а ТЗ, съобразно която норма кредиторът има право на
обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да
е необходима покана. Счита че, кредиторът има право на справедливо обезщетяване за
разноските по събиране, понесени вследствие на забава на плащане. Разноските по
събирането на задължението, следва също да включват възстановяване на административни
разходи и обезщетение за вътрешните разноски, понесени вследствие забава на плащане.
В заключение изтъква факта, че ответникът дължи обезщетение за разноските по
поканите за изпълнение, изпратени до него, поради забавяне на плащането. Тези разноски
представляват вреда за кредитора, която вреда се намира в пряка причинна връзка с
неизпълнение на облигационната връзка. В случая и вследствие на неизпълнението на
кредитополучателите, кредиторът е претърпял имуществена вреда, изразяваща се в
заплащане на стойността на нотариалните покани, с които е обявил предсрочната
изискуемост на кредита. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Б. Й. А. не изразява становище по депозираната жалба.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във връзка с
доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с чл.273 от ГПК,
приема следното :
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
2
Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК
срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес
от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Предмет на въззивно обжалване е единствено решението в частта, с която е
отхвърлена претенцията на банката за плащане на нотариални такси, направени по повод
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните
доказателства, че по силата на договор за банков кредит HL 39208/09.06.2008г., „Юробанк
И Еф Джи България" АД е предоставила в полза на Б. Й. А., като кредитополучател сумата
от 88 400 евро или равностойността й в швейцарски франкове, със срок на издължаване от
240 месеца. Представени са допълнителни споразумения към договора, сключени съответно
на 22.06.2009г., 05.03.2010г., 17.09.2010 г., 29.04.2011г., както и нотариална покана per. №
825, том I, № 66/01.02.2019 г. на нотариус per. № 621 - Н. Г., помощник нотариус по
заместване при М. Д. - С., адресирана до Б. Й. А., връчена с оглед отбелязването на
06.03.2019г. на Й. А. Д., баща на адресата.
СГС е отхвърлил тази претенция, тъй като в сключеното допълнително споразумение
от 05.03.2010 г. /стр.15/ изрично е уговорена месечна такса за администриране на просрочен
кредит - в т. VII, която служи за покриване на административните разходи на кредитора,
свързани с предприети действия по събиране на просрочените плащания, като примерно са
посочени телефонни обаждания, изпращане на напомнителни писма и др. Затова е приел, че
възстановяване на заплатените нотариалните такси, касаещи разходи по изготвяне и
връчване на нотариална покана от страна на длъжника не е предвидено изрично в договора,
а те се покриват от събираната ежемесечно такса за администриране на просрочен кредит. С
оглед на това, банката няма самостоятелно вземане за възстановяване на заплатените от нея
нотариални такси за връчване и изготвяне на нотариални покани, което обуславя
неоснователност на претенцията в тази й част.
Настоящата съдебна инстанция споделя горния извод, тъй като съгласно мотивите
по т. 18 на ТР № 4/2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в
чл.20а ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на
две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл.60 ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната
изискуемост не настъпва автоматично при т.н. фингирано уведомяване, а има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент
са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Следователно в процесния
3
случай, за да е налице обявяване на кредита за предсрочно изискуем необходимо е към
обективния факт на неплащане на три или повече погасителни вноски, да се насложи и
уведомлението на кредитора до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.
Същевременно законодателят не е предвидил конкретен способ за връчване на писмени
съобщения между страните по договорните правоотношение, поради което страната може
сама да избере начина на връчването, като от съществено значение за спора е да бъде
установено, че известието е достигнало до адресата, доказателствената тежест за което е на
изпращача. Освен това дори и да се приеме, че изявлението на кредитора за обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита не е било редовно връчено, то тя се счита обявена с
връчването на препис от исковата молба. В случая това е станало с връчване на нотариална
покана, за което безспорно са направени разходи, но това е по избор, направен от кредитора,
в лицето на банката. Още повече производството не е заповедно, а общо исково – по реда на
чл.430 ТЗ чрез депозиране на осъдителен иск.
Вярно е, че съгласно чл.10 т.3 от договора за банков кредит, кредитополучателят се е
задължил да отговаря за разноските, свързани с организиране и провеждане на
принудително изпълнение по предоставеното обезпечение. Подготовката на кредита за
предприемане на съдебни действия /чрез връчване на покана и плащане на д.т. за депозиране
на иска/ не представляват действия по принудително събиране на задължението, поради
което правилни са изводите на съда в тази насока – тези разходи не са присъщо необходими
т.е. не се намират в пряка причинно-следствена връзка с изпълнението. Още повече става
въпрос за разноски по обезпечението, а не по съдебно предявяване на вземането.
Дори ако първоначално е уговорено точно това, при сключване на допълнителното
споразумение на 05.03.2010г. очевидно клаузата на чл.10.3 е променила своето значение т.е.
дерогирано е нейното действие занапред.
Същевременно кредиторът /чиято е доказателствената тежест/ не е доказал, че е
налице разлика между вече събраните такси по реда на чл.10.3 от първоначалния договор и
по-късно анекса от 15.03.2010г. и платените в повече от банката разходи, направени за
връчване на поканата.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 244.80 лв.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят дължи в полза на въззиваемата страна
направените разноски за въззивна инстанция, но такива няма направени и не следва да се
присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260498 от 22.01.2021г.. постановено по гр.д.№ 4389/2019г., по описа
на СГС, ГО, 19 състав в обжалваната отхвърлителна част – за разликата над сумата от 728.32 /седемстотин
двадесет и осем лева и тридесет и две стотинки/ лв. до претендираните в размер на 973,12 / деветстотин
седемдесет и три лева и дванадесет стотинки/ лв. или за сумата в размер на 244,80 /двеста четиридесет и четири
лева и осемдесет стотинки/ лв. представляващи нотариални разходи във връзка обявяване на предсрочната
изискуемост.
Решението, като необжалвано, е влязло в сила в осъдителната му част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5