№ 164
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в закрито заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Весела Тр. Живкова Офицерска
като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско
дело № 20231100900217 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „А.К.“ ЕООД – в ликвидация, чрез ликвидатора М.В.М.
срещу отказ № 20230123122827-2/27.01.2023 г. на длъжностно лице по регистрацията при
Агенция по вписванията, постановен по заявление № 20230123122827/23.01.2023 г.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа, тъй като наличието на
вписан запор върху дяловете от капитала не препятствало заличаването на дружеството.
Условие за заличаване на търговското дружество, след приключване на производството по
ликвидация и пълното удовлетворяване на неговите кредитори, съгласно чл. 273, ал. 1 ТЗ,
било останалото имущество да е разпределено между съдружниците. В случая обаче
липсвало изобщо имущество, което да бъде разпределено, затова не се дължало и
уведомяване на заложния кредитор по смисъла на чл. 73в ТЗ. Последният не бил кредитор
на дружеството, а само на едноличния собственик на капитала му и затова липсата на
удовлетворяване нямало отношение към заличаването на търговеца. Иска се отмяна на
отказа и даване на указания на длъжностното лице при Агенция по вписванията –
ТРРЮЛНЦ да впише заличаването на дружеството съгласно заявлението.
В отговора по жалбата по чл. 25, ал. 2, изр. трето от ЗТРРЮЛНЦ Агенцията по
вписванията оспорва същата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства намира следното:
Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на
Заявление Образец А4 вх. № 20230123122827/23.01.2023 г., подадено от ликвидатора
М.В.М. за вписване заличаване на търговеца „А.К.“ ЕООД – в ликвидация.
Към заявлението са приложени: Решение на едноличния собственик на капитала от
19.12.2022 г., Баланс към датата на приключване на ликвидацията – 19.12.2022 г., Годишен
отчет на ликвидатора за периода 17.06.2022 г.-19.12.2022 г., Удостоверение за предаване на
разплащателни ведомости, издадено от ТП на НОИ, Удостоверение по чл. 77, ал.1 ДОПК,
Пояснителен доклад към начален встъпителен баланс на „А.К.“ ЕООД към 17.06.2022 г.,
Декларация по чл. 273, ал.1 ТЗ от ликвидатора, Декларация по чл. 13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ от
ликвидатора и Обяснителна записка.
1
Длъжностното лице по регистрацията е дало Указания за отстраняване на
нередовности № 20230123122827/24.01.2023г., на основание чл. 22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ.
На 27.01.2023 г. е постановен отказ № 20230123122827-2/27.01.2023 г., при
извършената проверка по партидата на дружеството се установило, че има вписан запор по
отношение дяловете на едноличния собственик на капитала на "А.К." ЕООД - в ликвидация
Г.Р.А. въз основа на Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С220022-
121-0001156/30.08.2022г. на Национална агенция по приходите. Към момента на
разглеждане на заявлението липсват данни наложените обезпечителни мерки да са вдигнати,
съответно не се представят доказателства, че на взискателя са дадени обезпечения или че
дългът е изплатен, което ДЛР е приело за пречка заявените обстоятелства да бъдат вписани
в търговския регистър.
Срещу постановения отказ № 20230123122827-2/27.01.2023 г. е подадена процесната
жалба, като същата е с вх. № на АВ 20230129141928.
Видно от приложените писмени доказателства и направената служебно справка по
партидата на дружеството в ТР, жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като:
- изхожда от активно легитимирана страна в процеса (заявител в производството по
вписване пред Агенцията по вписване);
- насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 1 от ЗТР);
- подадена е в преклузивния 7-дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от, ЗТР;
-внесена е дължимата държавна такса в размер на 7.50 лв. /с молба вх. №
7259/26.01.2023 г. след указания на съда с Разпореждане № 215/11.01.2023 г./.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на регистърното производство, по което е постановен обжалваният отказ, е
заявление № 20230123122827/23.01.2023 г. за вписване в търговския регистър по партидата
на „А.К.“ ЕООД на заличаване на търговеца след извършена ликвидация.
По силата на чл.21, ал.3, т.12 от Наредба № 1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и
достъп до Търговския регистър и РЮЛНЦ изискуеми при заличаването на дружество с
ограничена отговорност са: балансът към датата на приключване на ликвидацията,
пояснителният доклад към баланса и годишният отчет на ликвидатора, декларация от
ликвидатора за обстоятелствата по чл. 273, ал. 1 от ТЗ, протоколът за приемане на баланса,
на пояснителния доклад към баланса, на годишния отчет на ликвидатора, за освобождаване
на ликвидатор от отговорност и за разпределение на имуществото на дружеството, както и
удостоверение по чл. 5, ал.10 от КСО.
Спорният в производството въпрос е препятства ли вписан запор върху дружествен
дял на съдружник вписването на заличаване на търговеца след приключило производство по
ликвидация.
Действието на наложения запор върху дружествени дялове, което настъпва от
момента на вписването му в търговския регистър при Агенция по вписванията съгласно чл.
517, ал. 1 ГПК, е уредено в разпоредбите на чл. 451- чл. 453 ГПК и се изразява в това, че от
момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с
притежаваните от него дялове, като в случай, че такова разпореждане е осъществено, то не
може да бъде противопоставено на взискателя и на присъединените кредитори, тъй като е
недействително спрямо тези лица. Тази недействителност не е абсолютна, т. е. не е
нищожност, а е относителна и има действие само спрямо взискателя и другите
присъединени в изпълнителното производство лица, по отношение на които се счита, че
сделката за прехвърляне на дружествени дялове, извършена след наложения запор, не е
породила правни последици по преминаване на собствеността върху дяловете от
патримониума на длъжника в този на третото лице, с което той е договарял. Вписването на
запора, обаче, не означава, че ако е сключена сделка за разпореждане с дружествените
дялове, след като е наложен запор върху тях не е породила правни последици - тя е
2
действителна и поражда правни последици в отношенията между страните по нея, както и
по отношение на трети лица, които нямат качеството на взискател или присъединен
кредитор в изпълнителното производство, в хода на което от съдебния изпълнител е
наложен запора. Ето защо и вписване в търговския регистър на последиците от такава
сделка не може да се откаже поради това, че дяловете, които са предмет на разпореждането,
са запорирани. Още по-малко пък наложен запор върху дялове от капитала на едно
търговско дружество представлява пречка за вписване на заличаването му като търговец,
след като са осъществени предвидените в чл. 273, ал. 1 ТЗ предпоставки. Съгласно чл. 273,
ал. 1 ТЗ, условие за вписване на заличаването на търговско дружество след приключване на
производството по ликвидация е имуществото, останало след удовлетворяване на
кредиторите, да е разпределено между съдружниците. Очевидно е, че при липса на
остатъчно имущество същото не подлежи на разпределение в полза на съдружниците или
едноличния собственик. При вписан запор върху дружествения дял на едноличния
собственик това имущество може да бъде разпределено само след като кредиторът е бил
писмено уведомен и не се е противопоставил в едномесечен срок, каквито са изискванията
на чл. 73в ТЗ. Съдържанието на посочената разпоредба установява изискване заложният
кредитор да бъде писмено уведомен за предстоящото плащане и последното да е възможно
да се извърши при негово непротивопоставяне, което по същество означава, че запорът
върху дружествен дял не препятства заличаването на търговеца, ако са изпълнени условията
на чл. 273, ал. 1 ТЗ. В разглеждания случай не са представени доказателства на кредитора на
едноличния собственик да е било връчено уведомление по чл. 73в ТЗ, но такова е
необходимо само при предстоящо плащане на ликвидационен дял, а това предполага
наличие на остатъчно имущество след пълното удовлетворяване на дружествените
кредитори. Такова имущество в случая не е налице, т.е. няма дължими на едноличния
собственик суми, поради което и ликвидаторът не дължи уведомяване на заложния
кредитор за предстоящо плащане. От значение е и обстоятелството, че кредиторът на
едноличния собственик не е кредитор на дружеството, поради което правилото по чл. 267
ТЗ не намира приложение по отношение на него, нито пък неудовлетворяването му има
значение за приключване на ликвидационното производство. Правата на лицето, вписало
запора не биха били неблагоприятно засегнати, тъй като то е кредитор на друга правна
сфера – тази на едноличния собственик на капитала, а не на „А.К.“ ЕООД - в ликвидация,
затова и прекратяването на последното като правен субект не би се отразило върху
вземането на заложния кредитор, а единствено ограничава способите за удовлетворяване,
тъй като изпълнението върху дружествен дял би отпаднало като възможност.
Ето защо съдът намира, че със заявлението са представени всички необходими
документи, обуславящи основателност на заявеното искане, поради което вписване е
следвало да бъде извършено. Поради това отказът следва да бъде отменен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № на АВ 20230129141928 на „А.К.“ ЕООД – в ликвидация,
чрез ликвидатора М.В.М. Отказ № 20230123122827-2/27.01.2023 г. на длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията, постановен по заявление №
20230123122827/23.01.2023 г. за вписване заличаването на дружеството след приключила
ликвидация.
УКАЗВА на длъжностното лице при АВ - ТРРЮЛНЦ да впише в търговския
регистър ЗАЛИЧВАНЕ на „А.К.“ ЕООД – в ликвидация, съгласно заявление А4 вх. №
20230123122827/23.01.2023 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис да се връчи на АВ-ТРРЮЛНЦ.
3
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4