Решение по дело №159/2021 на Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 80
гр. Велико Търново, 27.06.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на първи март две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Административен съдия: Евтим Банев                                                                                                             

при участието на секретаря М.Н.и прокурора Весела Кърчева, изслуша докладваното от съдия Банев Административно дело № 159 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК и чл. 125 от ЗДСл.

 

Образувано е за разглеждане на искова молба, подадена от Н.М.Г.-П. с ЕГН **********, адрес *** и посочен адрес за призоваване ***, чрез ***Б.И.Щ. от САК. Н.Г.-П. предявява искове с правно основание чл. 121, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, с които претендира заплащане от Община Свищов с ЕИК *********, адрес гр. Свищов, ул. „Цанко Церковски“ № 2, на обезщетение за времето, през което не е заемала длъжността Старши експерт „Регистрация и ЕСГРАОН“, с ранг III младши, код по НКПД - 2422 6046, код по НКИД - 8411, поради незаконно прекратяване на служебното й правоотношение с общината, но не за повече от 6 месеца. Изтъква, че Заповед № 164-АД-08-01/ 27.02.2018 г. на кмета на Община Свищов, с която е прекратено служебното й правоотношение, е отменена с Решение № 162/ 15.07.2020 г. по адм. дело № 279/ 2020 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, обжалвано и оставено в сила с Решение № 1556/ 05.02.2021 г. по адм.дело № 11459/ 2020 г. на Върховен административен съд. По същество твърди, че при отмяната на незаконосъобразния акт на органа по назначаването, на основание чл. 104, ал. 1, вр. с чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, за нея е възникнало правото на обезщетение за времето, през което не е била на служба поради прекратяването на служебното правоотношение. Заявява, че след прекратяването тя не е заемала никаква държавна или общинска служба, и не е получавала трудово възнаграждение за друга работа за период по-дълъг от 6 месеца след датата на незаконното й уволнение, при което дължимото от ответника обезщетение следва да е в максималния предвиден от чл. 104, ал. 1 от ЗДСл размер. Съобразно основателността на искането й за присъждане на обезщетение за периода за който не е заемала държавна служба, счита за основателни и исканията си за присъждане на лихви за забава върху въпросното обезщетение. Въз основа на така изложените факти, ищцата претендира заплащане от Община Свищов, на обезщетения за причинените й вреди, които след направени изменения на исковете, оценява както следва: 1. сумата от 5 844,00 лв. – обезщетение за времето, през което Н.М.Г.-П. не е заемала длъжността Старши експерт „Регистрация и ЕСГРАОН“, с ранг III младши, код по НКПД - 2422 6046, код по НКИД - 8411, поради незаконно прекратяване на служебното й правоотношение с общината извършено със Заповед № 164-АД-08-01/27.02.2018 г. на кмета на Община Свищов дължимо за периода 01.03.2018 г. -  01.09.2018 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от 17.03.2021 г. - датата на образуване на делото, до окончателното й изплащане; 2. сумата 66,56 лв. - мораторната лихва върху 5 844,00 лв. за периода от 05.02.2021 г. - датата на отмяна на заповедта на кмета на Община Свищов до 17.03.2021 г. - датата на предявяване на исковата молба. В хода на делото ищцата, чрез пълномощника си ***Б.Щ. от САК, поддържа исковете, по доводите изложени в исковата молба и в писмени бележки, като се позовава и на доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене, вкл. заключението на назначената експертиза. Претендира присъждане на направените в производството по настоящото дело разноски в размер общо на 900,00 лв. съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – Община Свищов, чрез пълномощниците си по делото Адвокатско дружество „Ш.и Я.“, ***Ш.и ***К. от САК, оспорва предявените искове по основание и по размер. В писмен отговор на исковата молба развива доводи за недоказаност на обстоятелството, че Н.Г.-П. действително е останала без работа през процесния период, съответно не е получавала възнаграждение по служебно или трудово правоотношение, макар и в по-малък размер от този преди уволнението. Поради неоснователността на главния иск, счита за неоснователни и исканията за присъждане на лихви върху претендираното обезщетение. Становището за недоказаност на исковете се поддържа и в представена преди последното открито съдебно заседание писмена молба. Ответникът моли същите да бъдат отхвърлени,  претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък пи чл. 80 от ГПК и приложени доказателства. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

            Участващият в производството прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново, пледира основателност на исковете. Намира за установени по делото кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за присъждане на претендираното от ищцата обезщетение, като претенцията е доказана и по размер, съобразно заключението на назначената по делото съдебно-икономическата експертиза.

 

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които се основават исковете и формулирания петитум, определя предявените искове, като такива с правно основание чл. 104, ал. 1, вр. с чл. 125 от ЗДСл, които на основание чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, следва да бъдат разгледани по реда на чл. 203 и сл. от същия кодекс /т. 6 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. тълк. дело № 2 от 2014 г., ОСГК на ВКС, І и ІІ колегия на ВАС/. 

 

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и след като взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 

От наличните по делото писмени доказателства – представени от страните и налични в приобщеното адм. дело № 279/ 2020 г. на АСВТ се установява, че със Заповед № 164-АД-08-01/27.02.2018 г. на кмета на Община Свищов, на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, считано от 01.03.2018 г. е прекратено служебното правоотношение между Община Свищов и Н.М.Г.-П. с ЕГН **********, към него момент заемаща длъжността Старши експерт „Регистрация и ЕСГРАОН“, с ранг III младши, код по НКПД - 2422 6046, код по НКИД – 8411. След оспорването й по съдебен ред, Заповед № 164-АД-08-01/27.02.2018 г. на кмета на Община Свищов е отменена с Решение № 162/ 15.07.2020 г. по адм. дело № 279/ 2020 г. на АСВТ, оставено в сила с Решение № 1556/ 05.02.2021 г. по адм. дело № 11459/ 2020 г. на ВАС, Пето отделение.

В рамките на настоящото производство, във връзка с указаното разпределение на доказателствената тежест, от ищцата са представени Удостоверение за декларирани данни с изх. № 040192101783683/ 12.05.2021 г., издадено от ТД на НАП - гр. Велико Търново, справка за актуалното състояние на всички трудови договори на лице и справка за осигуряването по ЕГН, издадени от същата ТД на НАП. Същите, заедно с изготвена по искане на ответника служебна справка от съда за постоянния и настоящ адрес на Н.М.Г.-П., установяват обстоятелството, че след уволнението й ищцата не е полагала труд по служебно или трудово правоотношение за периода от 01.03.2018 г. до  01.09.2018 година. Макар и косвено, доказателство в тази насока, както и изобщо за липса на доходи от някакъв вид трудова дейност, представлява и Удостоверение изх. № **********-1/ 12.05.2021 г., издадено от ТП на НОИ – гр. Велико Търново. Съгласно същото, в периода месец април – месец септември 2018 г., включително, на Н.Г.-П. са били изплащани парични обезщетения за безработица по чл. 54б от Кодекса за социално осигуряване КСО/. Право на такива обезщетения придобиват лица, които не упражняват дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс /чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО/, предварителна проверка за това обстоятелство се извършва служебно от администрацията, и упражняването на такъв вид дейност би препятствало отпусканено на обезщетение за безработица. Предвид така изложеното, съдът намира за неоснователни първоначално заявените възражения на ответника, че по делото не е доказано оставането на ищцата без доходи от друга държавна служба или от друга работа през процесния период.

Заявената претенция е за определяне на обезщетение съобразно размера на основната заплата за длъжността към момента на признаването на уволнението на ищцата за незаконно, поради което е без значение дали същата след отмяната на заповедта за прекратяване на служебното се е явила да заеме длъжността.

Съгласно представеното от ответника Удостоверение изх. № 11-00-225/ 08.02.2022 г., към 28.02.2021 г. в общинската администрация в Свищов по служебно правоотношение на длъжност Старши експерт „Регистрация и ЕСГРАОН“ работят двама души, като към същата дата размерът на основните им месечни възнаграждения е съответно 941,00 лв. и 974,00 лева. Последното изменение на тези възнаграждения е извършено със заповеди от дата 17.03.2021 г., считано от 01.01.2021 година. Посочените в удостоверението обстоятелства се потвърждават и от приложените към него справки, два броя копия от заповеди от 17.03.2021 г. на кмета на Община Свищов и 6 броя фишове за работна заплата. Както от представеното удостоверение и документите към него, така и от останалите доказателства в делото не се установява причината за тази разлика в основните възнаграждения на служители с еднакви длажност и длъжностно ниво, и приблизително еднаква продължителност на трувия им стаж. 

Заключението на назначената съдебна експертиза също е ползвало така посочените размери на основното месечно възнаграждение на лицата, заемащи длъжност Старши експерт „Регистрация и ЕСГРАОН“ към датата на отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата - 05.02.2021 година. На база тези данни, ***е изчислило два варианта на размера на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, равняващо се на шест основни заплати за времето от 01.03.2018 г. -до 01.09.2018 г., а именно: 5 646,00 лв. - при основно месечно възнаграждение 941,00 лв. и 5 844,00 лв. - при основно месечно възнаграждение 974,00 лева. В съответствие с това са изчислени и различни размери на дължимите лихви за забава за периода от 05.02.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба /17.03.2021 г./ - 64,31 лв. - при размер на обезщетението 5 646,00 лв. /основна работна заплата 941,00 лв./ и 66,56 лв. – при размер на обезщетението 5 844,00 лв. /основна работна заплата 974,00 лева/.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

 

Предявени са обективно съединени искове за имуществени вреди и за лихви, произтичащи от отменена като незаконосъобразна Заповед № 164-АД-08-01/ 27.02.2018 г. на кмета на Община Свищов, за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата.

Исковете са предявени в срока по чл. 125 от ЗДСл, изчислен съгласно указанията в Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, от лице с правен интерес, адресат на отменения административен акт и като такова носител на правото да заяви обезщетяване на претърпени от този акт вреди. Ответникът – Община Свищов, е юридическо лице, съгласно чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Исковете са процесуално допустими, а разгледани по същество, са частично основателни.

 

Съгласно чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, държавният служител има право да оспори законността на прекратяването на служебното си правоотношение пред органа по назначаването или пред съда чрез органа по назначаването и да иска обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването. В случая е безспорно установено, че Заповед № 164-АД-08-01/ 27.02.2018 г. на кмета на Община Свищов, с която е прекратено служебното правоотношение с Н.Г.-П., е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение. 

Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл предвижда, че когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

В случая са налице кумулативно установените в цитираната норма, материалноправни предпоставки на ищцата да бъде присъдено обезщетение за имуществените вреди, причинени й от оставането без доходи, поради лишаване от възможността да заема държавната служба. Както се посочи по-горе, от представените и неоспорени от страна на ответника писмени доказателства /справки от ТД на НАП – Велико Търново и ТП на НОИ – Велико Търново/ се установява, че ищцата не е заемала друга държавна служба, нито е получавала възнаграждение за друга работа през шестмесечния период след уволнението - от 01.03.2018 г. до  01.09.2018 година.

 

Относно размера на дължимото обезщетение. Като основа за определяне на същото законодателят е посочил изрично основното месечно възнаграждение на служителя към момента на признаването на уволнението му за незаконно или на неявяването му да заеме службата, отчитайки измененията, които биха могли да настъпят в размера на това възнаграждение както по време на оспорване на незаконното уволнение, така и в периода между отмяната на заповедта за същото и крайният допустим от закона срок за фактическото явяване на служителя за изпълнение на служба. При така цитираната уредба размерът на обезщетението практически е нормативно определен, в зависимост от размера на основната заплата към посочените за релевантни моменти. В конкретния случай от ищцата се претендира размер на обезщетението съобразно размера на основното й възнаграждение към датата на отмяна на заповедта за уволнение. В случая това е без съществено значение, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че размерът на основните работни заплати на лицата, заемащи длъжност Старши експерт „Регистрация и ЕСГРАОН“ в администрацията на Община Свищов, не е променян в периода между посочената дата и крайния срок по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл – 19.02.2021 година.

Както се отбеляза, в случая през месец февруари 2021 г. в общинската администрация в Свищов са работили двама души на длъжност Старши експерт „Регистрация и ЕСГРАОН“, с размери на основните им месечни възнаграждения за периода, съответно 941,00 лв. и 974,00 лв., като от ответника не се сочи на какво се дължи разликата. Съгласно чл. 3, ал. 2 и ал. 4 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, основната месечна заплата се определя по нива и степени съгласно приложение № 1, при отчитане нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит, всяко ниво на основни месечни заплати за длъжност включва четири степени, всяка от които има минимален и максимален размер на основната месечна заплата на служителите, заемащи длъжности в съответното ниво. От представените справки, заповеди и фишове за изплатени възнаграждения в периода февруари – април 2021 г. се установява, че двамата служители, заемащи посочената длъжност са с еднакъв ранг, еднакво длъжностно ниво, еднакво ниво на основна месечна заплата, висше икономическо образование и с приблизително еднакъв общ трудов стаж /над 20 години/, т.е. коментираната разлика в основните месечни възнаграждения не намира обяснение в изброените по-горе критерии. Това мотивира съда да приеме, че въпросното различие /съществуващо и преди последното увеличение на ОМВ/, се дължи на разлика в увеличенията на индивидуалната основна заплата на служителите въз основа на годишната оценка за изпълнението на длъжността, извършвани на основание чл. 67, ал. 5, т. 1 от ЗДСл и чл. 12 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация.

Н.Г.-П. няма годишни оценки за изпълнение на длъжността за 2018 г., 2019 г. и 2020 г., поради незаконното й уволнение, а при отмяната на последното, служебното й правоотношение се възстановява в пълния му обем с всички последици, в т.ч. да се счита непрекъснато. При това положение и наличието към момента на отмяна на заповедта за уволнение, на два различни размера на основното месечно възнаграждение за длъжността, заемана от ищцата преди уволнението, следва да се вземат предвид останалите установени по делото факти относно оценките й за изпълнение на длъжността, преди прекратяване на служебното правоотношение. Последната определена годишна оценка на Н.Г.-П. е за 2017 г. и е за неприемливо изпълнение, което е мотивирало и издаването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от кмета на Община Свищов. Заповедта обаче е отменена по съдебен ред с мотиви, че не е доказано соченото от органа по назначаването неприемливо изпълнение на служебни задължения, вкл. с позоваване на  междинната оценка от 04.06.2017 г., че целите от работния план се изпълняват и не се налагат промени в съдържанието му. Съобразно последното следва, че действителното ниво на изпълнение на служителя през 2017 г. следва да се преценява като „Изпълнението напълно отговаря на изискванията“, по смисъла на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация. Ет защо и доколкото няма данни изпълнението на служебните задължения на ищцата да е отговаряло на изискванията за оценки „Изключително изпълнение“ или „Изпълнението надвишава изискванията“, настоящият състав приема, че размера на обезщетението й следва да бъде определен на база по-ниският установен размер на основното месечно възнаграждение за длъжност Старши експерт „Регистрация и ЕСГРАОН“ в Община Свищов - 941,00 лв. към релевантните моменти по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл.

По тези мотиви съдът приема, че ищцата има право на обезщетение изчислено на база основно месечно възнаграждение от 941,00 лв, което за 6 месеца възлиза на общо на 5 646,00 лв., според изчисленията на вещото лице. До този размер искът по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, а за горницата до пълния претендиран размер от 5 844,00 лв. следва да бъде отхвърлен. Върху така определеното обезщетение следва да се присъди и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 17.03.2021 г. - датата на предявяване на иска, до окончателното му изплащане.

Частичната основателност на главния иск обуславя и частичната основателност на акцесорния иск па чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторни лихви. Съобразно т. 4 от ТР № 3/ 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и константната съдебна практика на ВАС, при незаконни административни актове началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата за обезщетение за вреди е влизане в сила на решението, с което се отменя незаконният административен акт. В случая решението, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата, е влязло в сила на 05.02.2021 г., от която дата се дължи обезщетение за забава в плащането на главницата в размер на законната лихва. Според заключението на вещото лице, размерът на дължимата лихва върху присъденото обезщетение за вреди за периода от 05.02.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба – 17.03.2021 г., възлиза на 64,31 лв., поради което искът за мораторни лихви следва да бъде уважен до този размер, а за разликата до пълния му размер от 66,56 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

С оглед на изхода от спора и ищцата има право на разноски в размер на 869,51 лв. /за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за ВЛ/, съобразно уважената част от исковете. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ищцата. Действително, фактическата и правно сложност на разгледания спор, не се отличават от обичайните  за дела по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, но и заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв., е под минимума по чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът също има право на разноски в размер на 20,33 лв. съобразно отхвърлената част от исковете.

 

Водим от горните съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Осъжда Община Свищов с ЕИК *********, адрес гр. Свищов, ул. „Цанко Церковски“ № 2 да заплати на Н.М.Г.-П. с ЕГН **********, адрес ***, сумата от 5 646,00 /пет хиляди и шестстотин четиридесет и шест/ лева, представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода от 01.03.2018 г. до 01.09.2018 г., през който ищцата не е заемала държавна служба поради незаконното прекратяване на служебното й правоотношение със Заповед № 164-АД-08-01/ 27.02.2018 г. на кмета на Община Свищов, ведно със законната лихва върху сумата 5 646,00 лв., считано от 17.03.2021 г., до окончателното й изплащане.

Отхвърля предявеният иск на Н.М.Г.-П. с ЕГН **********,***, за обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода от 01.03.2018 г. до 01.09.2018 г., в останалата му част, за разликата от 5 646,00 лв. до пълния предявен размер от 5 844,00 лв. лв., ведно със законната лихва върху сумата 198,00 лв., считано от 17.03.2021 г., до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.

 

Осъжда Община Свищов с ЕИК *********, адрес гр. Свищов, ул. „Цанко Церковски“ № 2 да заплати на Н.М.Г.-П. с ЕГН **********, адрес ***, сумата от на 64,31 лв. /шестдесет и четири лева и тридесет и една стотинки/ - дължими мораторни лихви върху обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, считано от 05.02.2021 г. до 17.03.2021 година.

Отхвърля предявеният иск на Н.М.Г.-П. с ЕГН **********,***,25 лв. /два лева и двадесет и пет стотинки/ - мораторни лихви върху върху обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, считано считано от 05.02.2021 г. до 17.03.2021 г., като неоснователен и недоказан.

 

Осъжда Община Свищов с ЕИК *********, адрес гр. Свищов, ул. „Цанко Церковски“ № 2 да заплати на Н.М.Г.-П. с ЕГН **********, адрес ***, направените в настоящото производство разноски общо в размер на 869,51 лв. /осемстотин шестдесет и девет лева и петдесет и една стотинки/.

           

Осъжда Н.М.Г.-П. с ЕГН **********, адрес *** да заплати на Община Свищов с ЕИК *********, адрес гр. Свищов, ул. „Цанко Церковски“ № 2, направените в настоящото производство разноски в размер на 20,33 лв. /двадесет лева и тридесет и три стотинки/.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

          

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК. Съобщаването на ищеца да се извърши и чрез пълномощника му по делото ***Б.И.Щ. от САК, на посочения служебен адрес: ***.

           

                                                                                             

 

Административен съдия: