П Р О Т О К О Л

                                                                                   гр. Русе, 27.03.2013  г. 

 

 

                                      РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия в

публично съдебно заседание на  27 март 2013  г. в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПЕЙЧЕВА

                             

 

при участието на секретаря ..Т.  Ф. ............................................

и окр. прокурор  ОГНЯН  БАСАРБОЛИЕВ.... сложи за разглеждане.......................

наказателно общ характер дело № 131 по описа за 2012 г..................................

докладвано от ......ПРЕДСЕДАТЕЛЯ.........................................................................

 

На именното повикване в  10.35  часа се явиха: 

 

 

          СЛЕД произнасяне на присъдата си, СЪДЪТ се занима с въпроса, относно мярката за неотклонение, взета спрямо подсъдимия и на осн.чл. 309 ал.1 от  НПК намира, че същата  следва да  бъде потвърдена, поради което

 

          О П Р Е Д Е Л И:

 

 

          ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение взета по отношение на подсъдимия Б.З.И. с ЕГН – ********** – „ПОДПИСКА”.

 

                  

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от днес пред АС - гр. В. Търново.

 

 

 

 

СЕКРЕТАР:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                          

                                                          

 

Ру­сен­с­ка окръжна про­ку­ра­ту­ра е об­ви­ни­ла Б.З.И. в това,че на 08.09.2012г.в гр.Русе, при управление на МПС- лек автомобил марка „Опел”, модел „Зафира” с ДК ***, собственост на М. К. Х., нарушил  правилата за движение-чл.95 ал.1 от ЗДвП /”водачът и пътниците могат да отварят вратата,да я оставят отворена и да се качват и да слизат от превозното средство,спряно за престой или паркирано,след като се уверят,че няма да създадат опасност за останалите участници в движението”/ като по непредпазливост причинил на 10.09.2012г. смъртта на Р. К. К., ЕГН: **********, бивша жителка на  гр.Русе, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата-престъпление по чл.343а ал.1 б.”б.”, вр.чл.343 ал.1 б.”в.”, вр.чл.342 ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението. Изразява становище, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца, изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца.

Частните обвинители-децата на починалата и техният повереник поддържат обвинението. Считат,че подсъдимият следва да бъде признат за виновен, като му бъде определено  наказание в предложения от представителя на РОП размер. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

 По­д­съ­ди­ми­ят да­ва обя­с­не­ния и съжалява за случилото се. Упълномощеният му защитник пледира подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан изцяло, поради недоказаност на обвинението.

Съ­дът, след пре­цен­ка на съ­б­ра­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва, при­е­ма за ус­та­но­ве­но от фа­к­ти­че­с­ка стра­на сле­д­но­то:

Производството пред настоящата инстанция се разви по реда на чл.371 т.1 от НПК, като съдът одобри изразеното от подсъдимия съгласие да не се извършва разпит на нито един от свидетелите, разпитани в хода на ДП.

По­д­съ­ди­ми­ят Б.З.И. е на 36 години, живее със семейството си на квартира в гр.Русе, като има постоянен адрес в с. С., обл.Русенска. Той е български гражданин, с основно образование, неженен, живее на семейни начала и от съвместното съжителство с жена си имат две малолетни деца, не е осъждан, в момента не работи. При­те­жа­ва сви­де­тел­с­т­во за пра­во­у­п­ра­в­ле­ние на МПС от юли 2002г.,категории „В” и „М”. Като такъв има налагани общо 8 наказания за нарушения на ЗДвП и ППЗДвП, като последното му наказание е от м.март 2011г.

Към 08.09.2012г.пострадалата Р. К. К. била на 56г., живеела в гр.Русе, била разведена, имала три пълнолетни деца. Тя често се предвижвала из града с велосипеда си „Драг хакер” розово-бял на цвят.

През м.септември 2012г. подсъдимият Б.И. ползвал л.а. марка „Опел”, модел „Зафира” с ДК ***, собственост на М. К. Х.. На 08.09.2012г. той шофирал лекия автомобил в гр.Русе, в който на задната седалка се возели двете му деца. Около 15,10 часа подсъдимият спрял и паркирал лекия автомобил на бул.”Цар Освободител” в дясната част на платното за движение, в посока центъра на града, в близост до тротоара. В този участък на булеварда пътят бил еднопосочен с три ленти за движение към центъра, имало поставен пътен знак В27. Времето било ясно,а платното за движение-сухо. Мястото където подсъдимият спрял лекия автомобил било след светофара, регулиращ кръстовището, пред Централния вход на Кооперативния пазар, непосредствено пред закусвалня „Стъпката”. На разстояние пред подсъдимия имало спрян друг л.а., неустановен по делото.

По същото време Р. К. К. управлявала своя велосипед марка „Драг хакер” по платното за движение на бул. ”Цар Освободител” в посока центъра на града. Следвало да премине покрай спрелия автомобил, управляван от подсъдимия. При приближаването му тя се движела със скорост 8-9 км/ч.

Подсъдимият решил да слезе от лекия автомобил. Започнал да отваря предната лява врата, без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. В този момент велосипедистката К. достигнала до вратата на подсъдимия, която била открехната не по-малко от 10-12 см. Жената се движела много близо до спрелия автомобил, отварянето на врата я изненадало и тя не успяла да реагира. Последвало съприкосновение между дясната гумена ръкохватка на велосипеда и задния ръб на предната лява врата на л.а. на подсъдимия. В резултат на това К. загубила равновесие и паднала на пътното платно пред автомобила на подсъдимия, в пространството между него и спрения пред л.а. на подсъдимия друг автомобил. Тя се завъртяла и паднала по гръб на асфалта и тъй като била без каска ударила главата си, в тилната област, в настилката на платното. При падането жената получила следните увреждания: счупване на черепа, епидурален и субарахнодиален кръвоизливи, кръвонасядания на лявото бедро и дясната подбедрица. Подсъдимият веднага отишъл при пострадалата, помогнал й да стане от платното и да седне на тротоара, по своя мобилен телефон се обадил на Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. От там му казали да изчака идването на специализиран автомобил за медицинска помощ и органите на МВР. До пристигането им подсъдимият попитал пострадалата как се чувства, на което тя отговорила, че е добре, само й се виело свят. По тялото на жената нямало видими счупвания или кръв, тя била адекватна и разговаряла, искала да си тръгва, но подсъдимият настоял да изчака медицинския екип, за да бъде прегледана. Купил и предоставил на пострадалата бутилка с вода, тя се наплискала, придружил я до тоалетната в заведението „Стъпката”.

След пристигането на специализирания автомобил за оказване на медицинска помощ Р. К. била качена в него и настанена в МБАЛ-Русе АД, а подсъдимият останал на место до идването на служителите на „Пътна полиция” като не е местил своя л.а. или падналия на платното велосипед на пострадалата.

В МБАЛ-Русе на Р. К. били извършени изследвания и тя била настанена в отделението по „Неврохирургия” за наблюдение. Вечерта на 08.09.2012г. състоянието й бързо се влошило и тя изпаднала в кома. Били предприети действия за спасяването й, било извършено по спешност оперативно отваряне на черепната й кухина в дясно, при което бил евакуиран много голям епидурален кръвоизлив, но състоянието на кома продължило и през следващите дни. Тежката черепно-мозъчна травма със счупване на черепа и острия епидурален кръвоизлив довели до компресионен синдром. Той бил несъвместим с живота и на 10.09.2012г. К. починала.

Та­зи фа­к­ти­че­с­ка об­с­та­но­в­ка съ­дът при­е­ма спо­ред вси­ч­ки съ­б­ра­ни   по делото до­ка­за­тел­с­т­ва. Това са показанията на разпитаните свидетели: П.П., М.Д., Е.Г., И.И., В.П., А.А., В.Б., Н.Н., Т.К., К.П., В.Й., К.Р. и от обясненията на подсъдимия. Както и   писмените доказателства и доказателствени средства: КП за ПТП № 1009/ 08.09.2012г., АН от 08.09.2012г., рапорт, съобщение за смърт, оглед на веществени доказателства и фотоалбум, докладни записки, справки, приемо-предавателен протокол, препис от акт за смърт № 1687/11.09.2012, удостоверение за наследници, справка от тел.112, наряден дневник на МВР-Русе „ПП”, медицинска документация от отделението по „Неврохирургия” в МБАЛ-Русе АД, аутопсионна епикриза № 93/12, съдебномедицинска експертиза на труп № 93/12 /т.1 л.87-88 от ДП/, комплексна авто-техническа и съдебномедицинска експертиза /т.1,л.76-85 от ДП/, справка за съдимост, декларация, автобиография, справки и други.

Съвкупният анализ на посочените доказателства установява по категоричен начин времето и мястото на деянието, авторството на същото и начина на извършването му.

По делото няма спор относно времето и мястото на случилото се, самоличността на пострадалата и подсъдимия, включително и неговата правоспособност като водач на МПС, както и относно тримата наследници на починалата, които се явяват частни обвинители по настоящето дело. Няма спор,че именно подсъдимият е управлявал процесния лек автомобил, въпреки, че по документи той е собственост на друго лице-М. Х.

Няма спор, че пострадалата е именно Р. К. К., въпреки, че в СМЕ на труп, във варианта приложен на л.36-37 от ДП, тя е посочена като Р. К. К., а на някои места в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочена като Р. Костадинова Илиева. Това е така, тъй като в експертизата и ОА пострадалата е индивидуализирана и със своята възраст и ЕГН, представена е коригирана СМЕ с правилно изписани три имена /т.1,л.78-88 от ДП/, поради което се касае за допуснати технически грешки при изписване на едно от трите имена на пострадалата и няма спор, че пострадалата и починалата са едно и също лице и това е именно Р. К. К..

Не се спори относно факта, че към момент на ПТП подсъдимият е бил спрял лекия си автомобил, а пострадалата е управлявала велосипеда си. Няма спор и относно това къде и как Р. К. е паднала, нейното състояние към него момента, отвеждането й в МБАЛ-Русе, последващото наблюдение и лечение, както и относно момента на настъпилата смърт на пострадалата. В тази насока свидетелките показания напълно кореспондират с обясненията на подсъдимия и с отразеното в писмените доказателства и доказателствени средства, както и със заключенията на не оспорените от страните СМЕ на труп и комплексната авто-техническа и съдебномедицинска експертизи.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, като последователни, логични, обективни и незаинтересовани. Всеки един от тях пресъздава своите лични възприятия от случилото се. Свидетелите, с изключение на полицейските служители, са се намирали в района на ПТП, но  никой от тях не сочи да е видял точно момента на удара и да е възприел къде е станало  съприкосновението между л.а. и велосипеда. От една страна това е напълно логично, тъй като свидетелите са били ангажирани с преките си задължения, като сервитьори в заведението „Стъпката”, продавачи в магазини и други. От друга страна всички те са се намирали от дясната страна на автомобила на подсъдимия, а велосипедистката се е движела от лявата му страна. Свидетелите са възприели падането на жената и нейния велосипед и последващото поведение на подсъдимия и пострадалата, включително и оказаната от подсъдимия помощ на К..

Съдът дава вяра на показанията на полицейските служители-свидетелите П., А., Б. и Н., като обективни, последователни и логични и тъй като кореспондират с писмените доказателства и доказателствени средства. Първите трима са отишли на мястото на ПТП и са разговаряли с подсъдимия, по-късно в болницата и с пострадалата, а последният е извършил проверка по случая. От техните показания се установява, че нито подсъдимия, нито пострадалата са били употребили алкохол, това, че именно подсъдимият е позвънил на тел.112, съставените КП за ПТП с пострадал и АН на подсъдимия. За самото ПТП свидетелите пресъздават казаното им от подсъдимия, а именно, че след като е спрял автомобила си, той е тръгнал да слиза от него и когато започнал да отваря предната лява врата, в нея, в полуотвореното й положение, се блъска велосипедистката /св.А.-т.1,л.66 от ДП/. В същия смисъл са показанията и на останалите свидетели. Съдът няма основание да се съмнява в показанията на свидетелите-полицейски служители, тъй като от една страна те нямат никакво отношение със страните и няма основание да се считат за предубедени или заинтересовани, а от друга страна, тъй като показанията им напълно кореспондират с отразеното от подсъдимия в АН /т.1, л.14 от ДП/. В него той е вписал собственоръчните си обяснения, а именно: „докато отварях вратата не видях велосипедистката, без да искам”. Показанията на посочените свидетели и цитираните обяснения на подсъдимия от АН напълно съответстват със заключението на комплексната експертиза относно механизма на ПТП.

Съдът дава вяра на заключението на приетата по делото  съдебномедицинска експертиза на труп, като компетентно и обосновано. То  кореспондира с медицинската документация от отделението по „Неврохирургия” и останалите писмените доказателства по делото относно здравословното състояние, проведеното лечение, влошаването, извършената операция и последвалата смърт на пострадалата и с обективните находки, установени при извършената аутопсия на трупа. Експертът, в писменото си заключение и в направените в съдебно заседание  допълнения, е категоричен, че причината за настъпване смъртта на пострадалата е установената тежка черепно-мозъчна травма, със счупване на черепа и острия епидурален кръвоизлив, довел до компресионен синдром. Тази черепно-мозъчна травма и настъпилия в следствие на нея кръвоизлив в черепната кухина са довели до бързото влошаване състоянието на пострадалата, изпадането й в кома и те са в пряка причинно-следствена връзка с нейната смърт, настъпила на 10.09.2012г. Заключил е още, че телесните увреждания на пострадалата могат да бъдат получени при ПТП на 08.09.2012г. при падане от собствен ръст.

Съдът дава вяра на комплексната авто-техническа и съдебномедицинска експертиза, която е дала отговор на всички поставени въпроси достатъчно пълно и ясно, същата е компетентна и аргументирана. Експертите са изхождали от извършения от тях личен оглед на лекия автомобил и велосипеда и на трупа на пострадалата и от обективните данни, съдържащи се в протокола за оглед на веществени доказателства /т.1 л.25-34 от ДП/. На базата на обективните данни експертите са установили, че преди ПТП пострадалата е била върху велосипеда и е управлявала същия с нормален темп на движение-около 8-9 км/ч. Категорични са, че е имало съприкосновение между дясната ръкохватка на велосипеда, която е гумена, и задния ръб на отворената предна лява врата на л.а., както и че е нямало съприкосновение между автомобила и тялото на пострадалата, тъй като при такова биха останали съответни следи по тялото.При приближаването на велосипедистката до спрелия автомобил на подсъдимия, последният е отварял предната лява врата, която е била открехната на не по-малко от 10-12 см. /колкото е дължината на ръкохватката на кормилото на велосипеда/. Последвало е съприкосновение между дясната ръкохватка на велосипеда и задния ръб на предната лява врата на л.а. В резултат на възникналия ударен импулс и въртящ момент, кормилото на велосипеда се е завъртяло на около 30 градуса надясно, спрямо вертикалната ос на предната вилка. Така се е нарушило устойчивото състояние на системата велосипед-велосипедист и под действие на инерционната сила, тялото на пострадалата е описало сложно параболично въртеливо движение и тя е паднала  на пътното платно пред л.а. на подсъдимия. При падането на пътя пострадалата е ударила тилната област на главата си,от което е получила тежка черепно-мозъчна травма. Експертите са категорични, че констатираното езиковидно разкъсване на гумата на дясната ръкохватка не може да се получи при падане на велосипеда върху пътната настилка, че се касае за прясно разкъсване, тъй като липсват характерните замърсявания и други наслоявания, които неизбежно се получават с времето. Категорични са също, че велосипедът не може да се удари в лявото огледало на л.а. и да причини констатираното счупване по него, предвид височината на велосипеда и огледалото и тъй като най-високата част на кормилото на велосипеда е по-ниска от огледалото на л.а. и не го достига /л.58-60 от делото/. Последното изключва възможността пострадалата да се е блъснала в огледалото или в затворената  врата на автомобила и подкрепя заключението, че съприкосновението е станало при открехната врата на л.а. при посочения в експертизата механизъм.

Това заключение напълно кореспондира с обективните находки по л.а. и велосипеда /разкъсването на облицовката на дясната ръкохватка и извитото кормило надясно под ъгъл 30 градуса спрямо нормалното му положение/, липсата на телесни увреждания по ръката или тялото на пострадалата, които да могат да се отнесат към съприкосновение с л.а., на показанията на полицейските служители, които пресъздават казаното им от подсъдимия за случилото се и на отразените от самия подсъдим в собственоръчните му обяснения в АН. С оглед изложеното съдът приема, че ПТП  е станало именно по начина описан в комплексната експертиза и не е имало друга причина за рязкото завъртане на кормилото на велосипеда и падането на пострадалата, а това е станало вследствие сблъсъка на ръкохватката в ръба на врата на л.а., която е била в процес на отваряне и вече открехната. Така причината за ПТП е обстоятелството, че подсъдимият е  отворил вратата си без да се увери, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, в случая за пострадалата велосипедистка. В същото време подсъдимия е имал обективна възможност да я възприеме- през задното стъкло на л.а. и огледалото за обратно виждани- когато тя се е намирала зад автомобила и след това през лявото странично огледало- когато тя се е предвижвала отляво на автомобила. Нямало е обективни пречки за това и той е можел и е трябвало през цялото време, докато започва да отваря вратата, да следи пътното платно за приближаващи и преминаващи пътни превозни средства, но не го е направил.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия, в частта им, че не е бил отворил вратата на автомобила и че пострадалата се е блъснала в огледалото или в автомобила, тъй като противоречат на кредитираните от съда доказателства. По делото няма обективни данни и доказателства изкривяването на кормилото и падането на пострадалата да се дължи на друга причина, извън поведението на подсъдимия, поради което възраженията на защитата в тази насока са неоснователни.

Наличието на евентуално неправомерно поведение на пострадалата, която е била без каска и се е движела на много близко разстояние до спрелия автомобил, не е в причинно-следствена връзка с ПТП и няма пряко отношение към случилото се, а може да се преценява единствено във връзка с евентуално претендирано обезщетение от наследниците на починалата.

С оглед изложеното,се налагат следните правни изводи:

От обе­к­ти­в­на стра­на подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.343а ал.1 б.”б.”, вр.чл.343 ал.1 б.”в.”, вр.чл.342 ал.1 от НК,тъй като на 08.09.2012г.в гр.Русе, при управление на МПС- лек автомобил марка „Опел”, модел „Зафира” с ДК ***, собственост на М. К. Х., нарушил  правилата за движение- чл.95 ал.1 от ЗДвП /”водачът и пътниците могат да отварят вратата,да я оставят отворена  ида се качват и да слизат от превозното средство,спряно за престой или паркирано,след като се уверят,че няма да създадат опасност за останалите участници в движението”/, като по непредпазливост причинил на 10.09.2012г. смъртта на Р. К. К., бивша жителка на  гр.Русе, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата.

Лекият автомобил и велосипеда безспорно са ППС по смисъла на ЗДВП и съгласно допълнителните разпоредби на ППЗДвП. Лекия автомобил на подсъдимия и велосипеда,управляван от пострадалата,безспорно са били участници в движението, по смисъла на §6 т.28 от ЗДвП.

                       Налице е управление на МПС,по смисъла на закона, въпреки че не се касае до поведение на водач, което да е свързано с прекия процес на управление на моторното превозно средство и движение на автомобила. Автомобилът се е намирал в пълен покой, спрян за престой, макар и в нарушение на закона-в зоната  на забранителния знак В 27. В случая пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и смъртта на пострадалата има само допуснатото нарушение на чл.95 ал.1 от специалния раздел на ЗДвП, свързано най-общо със статиката на превозното средство. Правилата за движение съдържат един много широк диапазон на забрани и задължения, които не могат да се изчерпят само с движението на превозното средство и свързаните с това маневри, сигнализация, скорост, дистанция и др.,затова и законодателят е предвидил конкретни задължения за водачите и при спряно за престой или паркиране превозно средство. Съгласно теорията и съдебната практика е безспорно установено, че под понятието "управление" следва да се разбира "всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите на МПС, независимо дали същото се намира в състояние на покой или движение". Това личи и от съдържанието на текста на чл.95 ал.1 от ЗДвП- „Водачът и пътниците могат да отварят вратата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението”. Очевидна е волята на законодателя да продължи да счита лицето, което борави с лостовете за управление за водач, в това число и отваря вратите на превозното средство, дори и при спряно МПС. Затова и има конкретна норма вменяваща на водачите определени задължения при отварянето на вратите при спряно МПС и това е именно текста на чл.95 ал.1 от ЗДвП. Вратата на автомобила се явява механизъм на МПС и с извършването на действия с този механизъм-в случая отваряне на вратата, водачът има конкретни задължение и нарушавайки ги следва да бъде реализирана неговата отговорност.

В конкретния случай, въведената специална норма от ЗДвП –чл.95 ал.1, която запълва бланкетната наказателна норма на чл.342 ал.1 от НК, съдържа в себе си задълженията, които произтичат за водача при отваряне врата на автомобила, в хипотезата на спряно превозно средство при престой или паркиране: "Водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението". Такава увереност за подсъдимия не е съществувала, защото той не е взел всички възможни мерки да се убеди, че при отварянето на вратата на автомобила няма да създаде опасност за другите участници в движението. В същото време подсъдимия е имал обективна възможност да изпълни това свое задължение. Можел е да възприеме велосипедистката през задното стъкло на л.а. и огледалото за обратно виждани- когато тя се е намирала зад автомобила и след това през лявото странично огледало- когато тя се е предвижвала отляво на автомобила. Той е можел и е бил длъжен през цялото време, преди и докато започва да отваря вратата, да следи пътното платно за приближаващи и преминаващи пътни превозни средства, но не го е направил, още повече, че е спрял на забранено място, в района на Кооперативния пазар, който е оживен район, с интензивно движение. В това се състои допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение, което се намира в причинна връзка с настъпилите последици за пострадалата-от удара велосипедистката е загубила равновесие, попаднала е пред автомобила на подсъдимия, получила е травми по главата си,които се оказали несъвместими с живота и вследствие на това  на 10.09.2012г. тя починала. Нарушението на посочения текст от ЗДвП от страна на подсъдимия е в причинно-следствена връзка с удара между ръба на вратата на л.а. и велосипеда и настъпилите обществено-опасни последици-смъртта на пострадалата. Нарушението е извършено от подсъдимия на 08.09.2012г.,а съставомерният резултата от престъплението, което е причиняване на смърт,е настъпил на 10.09. 2012г., когато К. е починала.

                         Подсъдимият е направил всичко, зависещо от него, в конкретните условия, за да окаже помощ на пострадалата Р. К., като е извършил конкретни активни действия в тази насока. Първите му действия непосредствено след удара са били насочени именно към оказване помощ на пострадалата - слязъл  от автомобила, помогнал на К. да се изправи от платното и да седне на бордюра, питайки я как се чувства, има ли нужда от нещо, лично се обадил на тел.112 и поискал помощ, видно от отразеното в справката приложена в т.2,л.22 от ДП, купил вода на пострадалата, придружил я до тоалетната на заведението, настоявал тя да изчака идването медицинския екип на Бърза помощ, за да бъде прегледана, въпреки нейното желание да си тръгне, тъй като се чувствала добре. Субективно подсъдимият е съзнавал, че оказва такава помощ, от която пострадалата се нуждае, която помощ е била необходима и достатъчна към него момент. От доказателствата по делото, медицинската документация от отделението по „Неврохирургия” при МБАЛ-Русе и съдебно-медицинската експертиза, се установява, че пострадалата е била жива към момента на оказаната й от подсъдимия помощ. Действията на подсъдимия обективно са били насочени към спасяване живота на пострадалата, съобразно видимото й състояние след ПТП, тъй като е нямало никакви данни и външни белези, че тя е имала счупване на черепа и мозъчен кръвоизлив, още повече, че тези сериозни увреждания, които по-късно са станали причина за нейната смърт, са били установени доста по-късно във времето в болничното заведение и едва при повторни изследвания след изпадането на пострадалата в кома. В описаната обстановка подсъдимият не е имал възможност да направи нищо повече. Действията му са били насочени към оказване помощ и запазване живота и здравето на пострадалата, извършени са със субективната увереност, че ще се предотвратят вредните последици и обективно са били в състояние да й помогнат.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия по непредпазливост. Не е искал и не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици от деянието- смърт на велосипедистката, но е бил длъжен /по силата на ЗДвП/ и е могъл да ги предвиди, предвид липсата на обективни пречки за това и с оглед своя житейски опит, дългогодишния си опит като водач на МПС и конкретната ситуация на пътя.

                       Не се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй като не може да се приеме, че дееца не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на обществено-опасните последици. Отваряйки вратата на л.а., подсъдимият не е взел необходимите мерки да се увери, че с това свое действие няма да застраши и да създаде опасност за останалите участници в движението. По делото няма доказателства,че водачът при отваряне на вратата не би могъл да възприеме велосипедистката или, че е имало някакви пречки за това-от габаритите на неговото или друго превозно средство, конструктивна особеност, автомобил паркиран зад л.а. на подсъдимия или други, които да са ограничавали неговата видимост към отделни участъци от пътното платно. Касае се за напълно предвидима, обичайна, ежедневна ситуация, при която подсъдимият, който е водач със значителен опит, само е следвало да спази задълженията си по ЗДвП. Като не ги е изпълнил той се е поставил в ситуация за невъзможност да предотврати ПТП. Така поведението му е в разрез с правилата за безопасно движение на пътищата и е в пряка причинна връзка със станалото произшествие. Поради което не са налице материалните предпоставки за приложение на чл.15 от НК.

              С оглед гореизложеното,подсъдимият следва да бъде признат за виновен. При индивидуализацията на наказанието,което следва да му бъде наложено,съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото му съдебно минало; полагането на грижи за семейство и две малолетни; наличието на допуснато само едно нарушение на правилата за движение по пътищата, което е довело до ПТП, което освен това е и с нисък интензитет /врата отворена 10-12 см./; изразеното критично отношение към извършеното и съжаление за станалото от първия момент на ДП до приключването на делото пред първата инстанция. Съдът намира, че следва да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство и направеното от подсъдимия първоначално признание пред полицейските служители и отразено в писмените му обяснения в АН, което също има такъв характер, с което е оказано съдействие на разследващите органи и което е допринесло за разкриване на обективната истина по делото.

 Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете единствено наличието на множество нарушения по ЗДвП,за които  подсъдимия  е санкциониран с влезли в сила НП, видно от отразеното в справката от ПП КАТ-Русе, приложена на л.50 от ДП. От тях за последните пет години- в периода 2008г.-2012г. подсъдимият е санкциониран четири пъти. Всичко това го очертава като недисциплиниран водач на пътя. В тази насока следва да се отчете и факта,че на 08.09.2012г. подсъдимият е допуснал и още едно нарушение на ЗДвП-неправилно спиране за престой в зоната на пътен знак В27, което не е в пряка причинно-следствена връзка с ПТП и смъртта на пострадалата, но е още един аргумент за поведението на подсъдимия като водач на МПС, който упорито нарушава и продължава да нарушава правилата за движение по пътищата, налаганите му до момента глоби не са изпълнили своята роля, за да се стигне до процесния случай и до най-тежкия възможен резултат-смърт на човек.

 Предвид посоченото отегчаващо отговорността обстоятелство не са налице многобройни смекчаващи такива, нито някое от посочените се явява изключително, по смисъла на закона,поради което съдът определи наказанието при условията на чл.54 от НК. Същото съдът индивидуализира при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, между минимума и средния размер предвиден в текста на чл.343а ал.1 от НК,а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 При наличието на всички предпоставки на чл.66 от НК и с оглед личността на подсъдимия,за постигане целите на личната и генерална превенция,не е необходимо това наказание да бъде изтърпяно ефективно. Поради което съдът отлага изтърпяването на наказанието една година лишаване от свобода за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ. С оглед личността на подсъдимия не е необходимо определяне на изпитателен срок в по-голям размер.

   На основание чл.343 г.,вр. чл.343а ал.1 б.”б.”, вр.чл.343 ал.1 б.”в.”, вр.чл.342 ал.1 от НК и във връзка с чл.37 ал.1 т.7 от НК и чл.49 от НК и като съобрази допуснатото нарушение на ЗДвП и множеството предходни такива, съдът ЛИШАВА подсъдимия от право да управлява МПС за срок от  ДВЕ ГОДИНИ. Като на основание чл.59 от НК зачита времето, през което подсъдимият е бил лишен от възможността да управлява МПС по административен ред.

  С така определените наказания по вид и размер, ще се постигнат целите на генералната и лична превенция. Така подсъдимият ще продължи да се грижи за семейството си и да работи, ще му бъде отнета възможността да продължава да върши нарушения по пътя,с които да застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, като в същото време той ще има възможност да преосмисли поведението си занапред.

   Велосипедът марка „Драг Хакер”, розово-бял, който е веществено доказателство по делото, следва да бъде върнат на наследниците на пострадалата, тъй като е бил собственост на Р. К. и не са налице основания за отнемането му. С оглед на това съдът връща това веществено доказателство на К.Л.П., в качеството му на наследник на починалата.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да заплати направените разноски, а именно: 166,96 лв.по сметка на ОД МВР-Русе-разноски на досъдебното производство и 280 лева по сметката на РОС-съдебни разноски.

Относно присъждането на разноски на частните обвинители К.Л.П., В.Л.Й. и К.Л.Р.:

От приложените към ДП акт за смърт и удостоверение за наследници е видно,че посочените лица са деца на починалата,с оглед на това имат качеството на нейни наследници и като такива са конституирани като частни обвинители в производството.

С оглед изхода на делото,разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК и направеното от повереника на тримата частни обвинители искане за присъждане на направените от тях разноски по делото, подсъдимият следва да заплати същите. Заплатеният хонорар за упълномощен повереник съставлява разноски по делото, направени от частния обвинител. Децата на починалата са разпитани на ДП като свидетели, изрично са заявили желание да участват в процеса и да бъдат информирани за хода на разследването, съгласно чл.75 от НПК. Във връзка с това те са упълномощили адвокати да ги представляват, за което са им заплатили съответно възнаграждение. Видно от приложените в т.1 л.58, т.2 л.34 от ДП договор за правна защита и пълномощни тримата наследници са заплатили общо 500 лева,а видно от приложеното в т.2 л.32 от ДП пълномощно К.Р. отделно е заплатила на друг адвокат сумата от 150 лева. Упълномощеният от тримата адв. Б. е конституиран, в качеството на повереник на тримата наследници, от настоящата инстанция. С оглед изложеното подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на горепосочените лица направените от всеки един от тях разноски, както следва: на К.Л.П., В.Л.Й. и К.  Л.Р. съдебни разноски в размер на 500 лева. Отделно на К.  Л.Р. съдебни разноски в размер на 150 лева.

Мо­ти­ви­ран та­ка съ­дът по­с­та­но­ви при­съ­да­та си.

 

 

 

 

Окръжен съдия: