Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2019г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІХ-ти
касационен състав, в публичното заседание на четиринадесети март две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
МАРИЯ
ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
при секретаря Мая Вълева
в присъствието на прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева
к.адм.нак.дело № 258/2019г. по описа на Административен съд Варна, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
ал.1 предл.2 от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.
Производството по делото е
образувано по касационна жалба на Комисия
за защита на потребителите
против Решение №
2040/04.12.2018г., постановено по НАХД № 4131/2018г. по описа на ВРС, с което е
отменено НП № В-0044979/22.08.2018г. на Директора на Регионална Дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което
на „Теленор България“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв.,
на основание чл.208 от Закона за защита на потребителите, за нарушение на чл.62
ал.1 от с.з. Касаторът твърди, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно
приложение на материалния закон, по съображения изложени в жалбата; в НП са
описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението като са посочени и
доказателствата, които го потвърждават. Поради изложените съображения моли съда
да отмени изцяло обжалваното решение и потвърди НП. В съдебно заседание и по
съществото на спора, касаторът редовно призован не изпраща представител.
Ответната страна, редовно
призована, не се явява представител.
Представителят на ВОП изразява становище, че
жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Варненският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба, по която е образувано
настоящото съдебно производство е постъпила от легитимирано лице, в законния
срок поради което е допустима за разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на
касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е
съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно
несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените
в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон следи и служебно. От тук по аргумент на
противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното
наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни
основания.
От фактическа страна Варненският районен съд е установил, че на 11.05.2018год.
в КЗП Варна е подадена жалба от С. Р., в която се твърди, че „Теленор България“
ЕАД й начислява такса за услуга каквато тя не е поискала. Към жалбата е представено
копие от договор за мобилна услуга
сключен с дружеството, заявление за деактивиране на допълнителни услуги,
фискални бонове за заплатени суми, както и писмо от екип на оператора в отговор
на нейно запитване до него. По повод на жалбата на 14.05.2018год. била извършена
проверка в офис на дружеството находящ се в гр.Варна, бул. „***“ № 81.
Упълномощено в офиса лице било запознато с постъпилата жалба и приложените към
нея доказателства, като било определена дата и час за явяване на управителя или
упълномощено лице и представяне на редица документи свързани с проверка по
жалбата. Всичко това било обективирано в КП № К-2633687/14.05.2018год. На
08.06.2018год. в КЗП се явил упълномощен представител на „Теленор България“ ЕАД,
който представил становище по жалбата на Р., договор за мобилна услуга, както и
допълнително споразумение към договор за мобилна услуга сключени с нея. На
15.06.2018г. упълномощен представител на дружеството представил и фактура №
*********/18.02.2018год. издадена на Р..
След като били прегледани всички документи било
установено, че на 13.02.2018г. Р. е подписала допълнително споразумение с оператора,
съгласно което абонаментния план за номер ************ е променен на план
Standart 8.99 с промоционална месечна абонаментна такса 6.99лв. с ДДС, както и
че в договора няма включена услуга детайлна справка с цена 1.99лв. с ДДС. От
представените от Р. касови бонове от 20.02.2018год., 19.03.2018 и
19.04.2018год. било установено, че Р. е заплащала по-голяма такса от
уговорената в договора такса от 6.99лв. като в отговора на оператора във връзка
с жалбата било посочено, че на Р. е била начислявана такса за детайлна справка
в размера на 1.99лв.
Въз основа на тези факти било прието, че
„Теленор България“ ЕАД на 18.02.2018год. е нарушило разпоредбата на чл. 62,
ал.1 от ЗЗП, тъй като предоставя услуга на потребителя срещу заплащане без
такава да е била поискана от негова страна.
За констатираното нарушение е съставен АУАН №
К-0044979/15.06.2018г., надлежно връчен на нарушителя, а въз основа на него е
издадено и процесното наказателно постановление, в което АНО е приел изцяло
фактическите констатации изложени в акта, приел е че дружеството е нарушило
разпоредбата на чл. 62, ал.1 от ЗЗП и на основание чл. 208 от същия закон му
наложил имуществена санкция в размер на 1000лв.
Районния съд е изложил мотиви, че при
издаването на НП не е допуснато нарушение на императивните норми на чл.42 т.4 и
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, както и че същото е издадено в шестмесечния преклузивен
срок. За да отмени обжалваното НП, ВРС е приел, че събраните в хода на
производството доказателства не сочат по безспорен и категоричен начин за
извършено от страна на дружеството нарушение по 62 ал.1 от ЗЗП, като е изложил
подробни мотиви за това. Посочил е, че в подписаното на 13.02.2018г.
допълнително споразумение между Р. и „Теленор България“ ЕАД в т.8 от
допълнителните условия изрично е посочено, че потребителят получава фактура /
детайлна сметка/ на хартиен носител. От това допълнително споразумение касаещо
промяна на плана за същия номер се установява, че Р. не се е отказала от тази
услуга. Така развитите подробни мотиви изцяло се споделят от настоящата
касационна инстанция.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е спазил
служебното начало във връзка с разкриване на обективната истина и установената
от него фактическа обстановка се подкрепя от събрания доказателствен материал.
Районният съд е направил въз основа на нея правилни и обосновани правни изводи,
които изцяло се споделят от настоящата инстанция, поради което не следва да
бъдат приповтаряни. Настоящата касационна инстанция намира, че изводите на ВРС
са напълно законосъобразни, тъй като изцяло кореспондират с материалния закон.
Настоящият касационен състав не намира
основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни основания за
незаконосъобразност на въззивното решение.
Предвид
гореизложеното не се установяват основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК за
отмяна на решението на ВРС, наведени от представителя на касатора. Решението на
ВРС следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 2040/04.12.2018г., постановено по НАХД №
4131/2018г. по описа на ВРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: