РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Кюстендил, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20251520200906 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от
Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано по жалба на К. И. Б. , с ЕГН – ********** от с. ********, общ.
Кюстендил срещу Заповед за задържане на лице № 1910зз-185/18.08.2025 г., издадена от В.
В. – разузнавач в група 01, сектор КП при РУ – Кюстендил.
В жалбата се съдържат оплаквания, които се поддържат и в съдебно заседание от
адв. Д., за незаконосъобразност на заповедта като постановена без законово основание.
Прави се искане за отмяната й.
Ответникът, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата.
По делото е представена окомплектована преписка по атакуваната Заповед за
задържане.
Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна и при спазване на 14-
дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 АПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
К. Б. работи на длъжност деловодител в РСПБЗН, като работното й място се
намира в сградата на ОДМВР Кюстендил. Същата живее в с. ********* , на ул.
„*********“№*. На 18.08.2025 г. Б. била повикана от служители на Криминална полиция
към РУ – Кюстендил да се яви в сградата на районното управление за извършване на
1
процесуално следствени действия по образувано в РУ Кюстендил ДП за извършено
престъпление по чл. 330, ал.1 от НК. Цитираното ДП било образувано по сигнал на съсед на
жалбоподателката Б..
За предвидения на 18.08.2025 г. разпит на жалбоподателката, по ДП№ 558/2025 г.
по описа на РУ – Кюстендил, било уговорено извършване на полиграфско изследване
/психофизиологичен тест/ от служители в Института по психология на МВР, за което Б. дала
предварително съгласие.
Тъй като местоработата на жалбоподателката е в сградата на ОДМВР Кюстендил,
където се намира и РУ- Кюстендил тя се явила около 10:00ч. /за който час е била
уведомена/ в посочената канцелария. До извършване на полиграфското изследване не са
извършвани никакви следствени действия, с участието на К. Б.. Въпреки това в 10:30ч.
лицето е задържано, като е издадена Заповед № 1910зз-185 за задържане на лице, в която е
посочен като час на задържането й – 10:30 ч. Тъй като служителите от Института по
психология не пристигнали на време в сградата на ОДМВР Кюстендил
психофизиологичния тест е извършен по-късно през деня. В 20:00 ч. т.е. почти 10 часа след
задържането й Б. е придружена до ЦСМП за освидетелстване , съставен е протокол за личен
обиск на лице и й е предоставена за подпис декларация за правата на задържано лице.
Видно от попълнената Декларация посоченият от задържаното лице адвокат е уведомен за
задържането в 19730 ч.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи
от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а по съществото си е ОСНОВАТЕЛНА.
Със Заповед за задържане на лице рег.№ 1910зз-185, издадена от В. В. – разузнавач
в група 01, сектор „Криминална полиция“ при РУ-Кюстендил, К. Б. е задържана за срок до
24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, "а именно за това, че са налице данни , че е
извършила престъпление“.
Заповедта, видно от отбелязаното в нея, е предявена на задържаното лице и
връчена срещу подпис.
За удостоверяване на обстоятелството, че задържаната е запозната с правата й по
чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 ЗМВР, й е предоставена декларация, която тя е подписала.
Като част от административната преписка по делото е представен Протокол за
обиск на лице; Декларация за правата на задържаното лице, подписана от нея и лист за
преглед на пациент от МБАЛ“Д-р Н. Василиев“АД – Кюстендил. Няма представена
докладна записка, изготвена по повод конкретния случай .
Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверката
съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона
форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен
2
ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии,
с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при
оперативна самостоятелност - да провери дали административният орган е разполагал с
оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на
административния акт.
Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за
законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, сочени от оспорващия, но и на
всички основания по чл. 146 АПК, съдът намери, че жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му
правомощия по чл. 72 от ЗМВР, а именно от полицейски служител – В. В., заемащ длъжност
" разузнавач в група 01, сектор „Криминална полиция“ при РУ-Кюстендил.
На следващо място съдът намери, че са спазени процедурните правила при
издаване на атакуваната заповед. Издадена е в писмена форма /чл. 74, ал. 1 ЗДвП/ и видно от
отбелязването в самата заповед на задържаната са разяснени правата по чл. 72, ал. 3 - 6
ЗМВР и разпоредбата на чл. 73 НПК.
Задължителните реквизити на заповедта за задържане са уредени в чл. 74, ал. 2
ЗМВР. В случая в оспорената заповед са посочени името, длъжността и местоработата на
издалия заповедта полицейски орган; датата и часа на задържането; данни за задържаното
лице, както и правата му по чл. 72, ал. 3 6 ЗМВР. Съдът намира обаче, че оспорената заповед
е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като не е посочено фактическото
основание за задържане на лицето. Като правно основание за задържането на Б. е посочена
разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а като фактически обстоятелства полицейският
орган е посочил: "“се изяснява съпричастност на задържаното лице към извършването на
престъпление по чл. 330, ал.1 от НК ".
Описани по този начин, мотивите за задържане на лицето не покриват
минималния стандарт за мотивиране на Заповед за задържане на лице, съобразно
изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, респ. на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, тъй като
липсва описание на фактическите основания за задържане, а щом те липсват, не може да се
прецени и доколко те са съответни на посочената в заповедта разпоредба от закона, а оттам и
на целта на закона. Вярно е, че полицейският орган действа при условията на оперативна
самостоятелност дали да задържи лицето или не, но тази негова дейност е проверима по реда
на съдебния контрол. Според чл. 169 от АПК, при оспорване на административен акт,
издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е
разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност,
която е комплексна категория и включва и изискването за форма на акт, част от която са и
мотивите. Липсата на мотиви прави съдебната проверка за законосъобразност невъзможна,
което във всички случаи води до отмяна на издадения акт, тъй като така се предотвратява
възможността за административен произвол.
По повод мотивиране на заповедта по чл. 72 от ЗМВР състав на Софийски районен
3
съд е отправил до СЕС преюдициално запитване и е постановено решение по дело № С-
608/21 г., което според чл. 633 от ГПК, е задължително за всички съдилища и учреждения в
България. С решението си СЕС приема следното:
1/Чл. 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска
национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени
или обвинени в извършване на престъпление, вкл. информацията за престъпното деяние, в
извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи,
различни от акта за задържане. Същата разпоредба обаче не допуска тази информация да
бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността
на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаване от свобода или в кратък срок
след началото на същото.
2/Чл. 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че изисква
основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършване на
престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат възможност
ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да
съдържа описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които
фигурират известните време и място на настъпване на фактите, формата на конкретното
участие на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна
квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да
не се вреди на напредването на текущото разследване.
Фактологията по делото, интерпретирана в светлината на разрешенията, дадени в
решението на СЕС, води до извод, че оспорената заповед е немотивирана, тъй като не
съдържа описание на релевантните факти, заради които полицейският орган е задържал К.
Б.. След като СЕС не отрича възможността мотивите на акта да се съдържат в друг
документ, то дължимата от съда проверка следва да бъде съсредоточена именно в тази
посока – съставен ли е такъв документ, от кого и кога задържаното лице се е запознало с
него. Такива документи по делото не са представени и реално задържаното лице по никакъв
начин не е информирано за фактическото и правното основание за задържането си.
Изложеното по- горе мотивира съда да приеме, че като напълно немотивирана
атакуваната Заповед за задържане е незаконосъобразна и подлежаща на отмяна .
Предвид основателността на жалбата, претенцията на жалбоподателката за
присъждане на разноски се явява основателна.
Видно от приложеното по делото пълномощно, К. Б. е упълномощила адв. Д. Д.,
който да я представлява по делото. Видно от приложения договор за правна защита и
съдействие , сторените от жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение са в
размер на 400 лева и са платени изцяло , в брой.
Размерът на договореното и платено изцяло възнаграждение е в размер близък до
минималния , съгласно разпоредбата на чл. 35а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа размер от 300 лева, поради което и съдът ще уважи
4
претенцията за разноски в пълен размер.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 предл. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 1910зз-185/18.08.2025 г., издадена от
В. В. – разузнавач в група 01, сектор КП при РУ – Кюстендил., с която на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, на К. И. Б. , с ЕГН – ********** от с. ******** е наложена принудителна
административна мярка "Задържане за срок до 24 часа".
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Кюстендил,основание чл. 143, ал. 1 АПК, ДА ЗАПЛАТИ
на К. И. Б. сумата от 400, 00 лева /четиристотин лева/, представляваща сторени от същата
разноски в производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението на основание чл. 138 АПК да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5