№ 1536
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110172675 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 13.04.2022 г., депозрана от М.
А. И. ЕГН ********** срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК .... с предявен
отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК вр. чл.439 ГПК, че ищецът не дължи на
ответника сумата в размер на 327,87 лв., представляваща съдебни разноски, присъдени
на „Топлофикация София“ ЕАД с влязло в сила решение №19191/22.11.2016 г. по гр.д.
№26129/2015 г. по описа на СРС, 71 състав, поради плащане, извършено с платежно
нареждане от 23.12.2016 г., която сума е предмет на принудително събиране по изп.д.
№20218410406990/2021 г. по описа на ................ обективно кумулативно съединен с
осъдителен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за сумата в размер на 300 лв.
главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
претърпян силен стрес, загуба на съня и спокойствието, главоболие, повишено кръвно
налягане за периода 10.12.2021 г. до 21.12.2021 г., причинени поради неправомерно
образуваното от ответното дружество изпълнително производство по изп.д.
№20218410406990/2021 г. по описа на .......... за погасено задължение. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете. Поддържа, че сборът от направените от ищеца на 23.12.2016
г. плащания възлиза на 913,29 лв., а задължението към ответника по издадения
изпълнителен лист от 13.03.2020 г. е в размер на 1113,52 лв. Поддържа, че внесените от
ищеца суми не били достатъчни за покриване на цялото вземане по решение
№19191/22.11.2016 г. по гр.д.№26129/2015 г. по описа на СРС, 71 състав, поради което
и в приложение на правилото на чл.76 ал.2 ЗЗД дължим бил остатък от незаплатена
главница. Изпълнителното дело №20218410406990 по описа на .......... КЧСИ било
образувано преди да изтече давността за вземането. В молбата за образуване на
изпълнително дело била допусната техническа грешка, като било записано, че се
претендират разноски, тъй като в действителност се претендирал остатък от главница и
1
законна лихва, начислена към момента на образуване на изпълнителното дело.
Оспорва да е налице осъществено противоправно деяние, вследствие на което на
ищеца да са причинени твърдените неимущестмени вреди. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл.124 ГПК вр. чл.439 ГПК:
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Твърди се извършено плащане след влизане в
сила на решение №19191/22.11.2016 г., което представлява нов факт по смисъла на чл.
439 ГПК.
Между страните не се спори и от приложеното гр.д.№26129/2015 г. по описа на
СРС, 71 състав се установява, че с влязло в сила на 19.12.2016 г. решение №19191 от
22.11.2016 г. е осъден ищецът М. А. И. с ЕГН ********** и адрес гр. ......... да заплати
на „Топлофикация София” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. ..........., на
основание чл. 79 ЗЗД сумата 486,94 лева за доставена в периода от м.04.2012г. до
м.04.2013г. топлинна енергия в имот, находящ се в гр. ........., ведно със законната лихва
от 15.05.2015 г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
110,62 лева - лихва за забава върху главното вземане, изтекла в периода от 31.05.2012г.
до 21.08.2014 г., както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 436,35 лева –
разноски за исковото производство. Липсва спор и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че на 13.03.2020 г., по молба на „Топлофикация София”
ЕАД, за събиране на сумите, предмет на влязлото в сила решение, е издаден
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.д.№ №20218410406990/2021
г. по описа на .......... при КЧСИ и район на действие СГС. В молбата си по чл.426 ГПК
взискателят – ответник е посочил, че към 01.11.2021 г. остатъкът от дължимата сума по
процесния изпълнителен лист от 13.03.2020 г. е в размер на 327,87 лв., представляваща
съдебни разноски, като е възложил на ЧСИ да предприеме конкретни изпълнителни
действия за събиране на вземането.
Видно е от представена вносна бележка № 03114В-00Б0843 от 23.12.2016 г. на л.
11 от делото, че след влизане в сила на решение №19191/22.11.2016 г. ищецът е
заплатил по сметка на ответното дружество сумата в размер на 486,94 лева, с посочено
основание за плащане „реш.19191 от 21.12.2016 г. по гр.д.№26129/15 г. Г.О., 71 състав,
присъдена сума“. О представена вносна бележка № 03114В-00Б0842 от 23.12.2016 г.
/л.10/ се установява, че след влизане в сила на решение №19191/22.11.2016 г., ищецът е
заплатил по сметка на ответното дружество сумата в размер на 426,35 лева, с посочено
основание за плащане „реш.19191 от 21.12.2016 г. по гр.д.№26129/15 г. Г.О., 71 състав,
разноски“. Посочените плащания не се оспорват от ответника.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 3/2017 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2017 г., условията и поредността за
погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако
липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане
на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по
условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл. 76
2
ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на
задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое
от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай, че
длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл.
76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес
на длъжника. За погасяването на паричните задължения приложение намира
специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение
се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно
задължение, което се формира от поне два от посочените елемента /без законът да
прави разграничение между различните видове лихви - възнаградителна или
обезщетителна, договорна или законна/. При предложено от длъжника изпълнение със
забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и
главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор
не е обвързващ кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното
изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното
плащане или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Кредиторът не
може да откаже да приеме изпълнението, ако неизпълнената част е незначителна с
оглед размера на задължението. Когато длъжникът има няколко главни задължения,
всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да
погаси всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява по реда на чл. 76,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от
длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът
обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се позове на чл.
76, ал. 2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг, различен
от този, по който длъжникът е направил плащането. При плащане, достатъчно да
погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое
задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2
ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а
след него следващото по обременителност задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако
задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него
следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са
еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно -
всяко от тях по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
По делото е доказано по несъмнен начин, че ищецът е погасил част от
задълженията, по отношение на които е постановено решението по гр.д.№26129/2015
г. по описа на СРС, 71 състав, при направен от него избор кое точно задължение
погасява. Дори вписването на посоченото основание да не може да се приеме за избор
на погасявано задължение обаче съдът намира, че отново съгласно ал.2 на чл.76 ЗЗД се
погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. На фона
на горното съдът намира за неоснователни релевираните от ответното дружество в
отговора на исковата молба доводи, че в молбата по чл.426 ГПК, въз основа на която е
образувано изп.д.№ 20218410406990/2021 г., била допусната техническа грешка и се
касае за претенции за главница и законна лихва. Предявеният отрицателен
установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД:
За основателност на предявената искова претенция в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже всички елементи на фактическия състав на непозволеното
3
увреждане: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически
състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи (деяние – в неправомерно претендиране на процесните
вземания, въпреки извършеното плащане, неимуществена вреда, причинна връзка
между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действие/бездействие, което пряко съставляват извършването на възложената работа,
чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не
съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС №
9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на
делинквента.
Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е
абстрактна категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на
преценяващия. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. Независимо от разпределената
му доказателствена тежест, ищецът по делото не представи писмени доказателства,
нито ангажира гласни такива, от които да се установи съществуването по отношение на
него на твърдените в исковата молба силен стрес, загуба на съня и спокойствието,
повишено кръвно налягане за периода 10.12.2021 г. до 21.12.2021 г., дължащи се на
осъществено от лица, на които ответното дружество е възложило работа,
противоправно деяние. Предвид гореизложеното, съдът приема, че предявеният иск
срещу ответника за заплащане на сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за периода 10.12.2021 г. до 21.12.2021 г., е неоснователен и
недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от общо 191,33 лв. разноски в настоящето производство и в производството по
ч.гр.д.№915/2022 г. по описа на СГС за държавна такса и адвокатски хонорар в
минимален размер съобразно уважената част от исковете.
На основание чл.78 ал.3 вр. ал.8 ГПК в полза на ответното дружество се дължат
разноски в размер на 47,78 лв. за юрисконсултско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ГПК вр. чл. 439 ГПК по
отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..... със седалище и адрес на
управление гр. ..........., че М. А. И. ЕГН **********, съдебен адрес гр........., НЕ
ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..... сумата в размер на 327,87 лева,
представляваща съдебни разноски, присъдени в полза на „Топлофикация София“ ЕАД
с влязло в сила решение №19191/22.11.2016 г. по гр.д.№26129/2015 г. по описа на СРС,
71 състав, за която сума е образувано изп.д.№20218410406990/2021 г. по описа на
4
.......... при КЧСИ и район на действие СГС въз основа на издаден изпълнителен лист от
13.03.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. А. И. ЕГН ********** иск с правно основание
чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..... за сумата в
размер на 300 лева за настъпили неимуществени вреди за периода 10.12.2021 г. до
21.12.2021 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..... да
заплати на М. А. И. ЕГН ********** сумата в размер на 191,33 лева разноски по
производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 вр. ал.8 ГПК М. А. И. ЕГН ********** да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..... сумата в размер на 47,78 лева
разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
препис с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5