Р Е Ш Е Н И Е  №941

гр.Русе, 13.12.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        Русенският  Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на  петнадесети октомври  две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                        Районен съдия: Венцислав Василев

                                Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева….……………………………………………………………

и в присъствието на  прокурора……………………………………………………………

        като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело № 1533/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

        Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

        Постъпила е жалба от „Рубинекс - Русе” ЕООД, представлявано от Р.П.Н.до Русенския  Районен съд  против наказателно постановление № 18 - 001402  от 10.07.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Русе, която моли съда същото да бъде отменено.

        Жалбоподателят, редовно призован не  се явява в съдебно заседание ; явява се редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.

        Ответникът по жалбата,редовно призован  изпраща представител, който поддържа обжалваното наказателно постановление и счита жалбата за неоснователна.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

        Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

       

        На 01.07.2019г. наказаното дружество в качеството си на работодател сключило писмен трудов договор със служителката С.К.И.. В изпълнение на трудовата си функция още на същият ден - 01.07.2019г. около 15,30 ч. служителката полагала труд в офиса на дружеството на длъжността „технически сътрудник“. В този момент служители на АНО извършили проверка на трудовото законодателство и св.И.Д. в разговор с нея разбрал, че работи още от сутринта. На служителката била предоставена за попълване писмена декларация, в която тя декларирала, че има сключен трудов договор, считано от 01.07.2019г., но не и предоставено копие от трудов договор и уведомление, регистрирано в ТД на НАП. При извършената проверка по документи в сградата на Д“ИТ“ управителят на дружеството представил копие от трудов договор и уведомление с изх.№ 183881930289494/02.07.2019г., входирано в 12,17ч. на с.д. За констатираното нарушение св.Д. съставил АУАН против дружеството, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение по чл.63 ал.2 вр.чл.414 ал.3 от КТ му наложил наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв.

 

        Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на административнонаказателното производство  доказателства.

 

   Жалбата е допустима, защото е подадена от лице ,което има право на жалба и в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

   Разгледана по същество,  обаче е неоснователна.

   В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и  правилно е приложен материалния закон.

 

   От събраните по делото доказателства безспорно се установява,че към момента на проверката между служителката С.И. и наказаното дружество е имало сключен трудов договор. От саморъчно попълнената декларация от работника на л.33 от делото се установява,че същата е започнала да предоставя работната си сила още в деня на сключване на трудовия договор на 01.07.2019г., като е полагала труд от 09,00часа. Съдът приема това за безспорно установено, както от посочената декларация ,а така също и от разпита на актосъставителя и служителката С.И. в съдебно заседание, вкл. този факт не се оспорва и от жалбоподателката в жалбата. В своите показания св.И. заявява: “Започнах работа на 01.07.2019г. в „Рубинекс – Русе“ ООД, показанията й на л.40, гърба, от делото. Също така не се оспорва от страните ,че трудовият договор с дата от 01.07.2019г. е регистриран в ТД на НАП, но на 02.07.2019г. в 12,17 ч., т.е след деня на извършената проверка, съответно след започване на трудовата функция. В този смисъл работодателят в лицето на наказаното дружество от обективна страна е извършил нарушение на разпоредбата на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда, като е допуснал на работа служителката без да й предостави копие от уведомлението, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите и копие от сключения трудов договор.

Въпросът за субективната страна при едноличните търговци и юридическите лица не се изследва, тъй като тяхната отговорност е безвиновна.

Единственото възражение, което прави защитата в съдебно заседание се изразява в искане за приложение на чл.9 ал.2 от Наказателния кодекс. В случая съдът намира ,че няма основание нито на чл.28 от ЗАНН, нито на чл.9 ал.2 от НК, която разпоредба също счита, че е приложима в производството по ЗАНН на основание чл.11 от него.

В хода на проверката са констатирани общо осем различни нарушения на трудовото законодателство, видно от протокол за извършена проверка на л. 11 - л. 13 от делото. Сам по себе си този факт е достатъчен за отказ от приложение на всяка една от двете разпоредби; като тук изрично следва да се посочи, че разпоредбата на чл.415в ал.2 от Кодекса на труда, по преценка на съда, не допуска приложението на чл.28 от ЗАНН, което се установява от граматическото тълкуване на тази разпоредба. В случая съдът намира, че дори да не съществуваше изричната разпоредба чл.415в от КТ, то приложение на чл.28 от ЗАНН в случая би било в разрез със закона, тъй като извършеното не покрива критериите по чл.93 т.9 от НК и особено сравнението с обичайните случаи на това административно нарушение. По същите причини и на още по-голямо основание съдът намира, че приложението на чл.9 ал.2 от НК в случая също би било незаконосъобразно.  

Съдът намира, че наказанието е правилно индивидуализирано, като е наложена санкция в минималния размер по чл.414 ал.3 от КТ и в този смисъл същото е съобразено с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН.

   По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.

   Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

Р   Е   Ш   И    :

 

        ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №  18-001402 от 10.07.2019г., издадено от Директора на „Инспекция по труда” – Русе, с което на „Рубинекс - Русе” ООД, представлявано от Р.П.Н.с ЕГН ********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за нарушение по чл.414 ал.3 от Кодекса на труда.

        Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и Директора на „ИТ”-Русе.

        Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

 

 

                                                                Районен съдия :