Р Е Ш Е Н И Е
№……………….
гр. София, 02.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав, в закрито заседание
на втори юни, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. МАРИНА ГЮРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова гр. дело № 4356 по
описа за 2020г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
435 и сл. от ГПК.
Образувано е
по жалба вх.№ 8874/06.04.2020г. по
регистъра на ЧСИ, депозирана от Д. И.М., ЕГН ********** със съд9ебен адрес: адв. Р.Б.,
гр.София, ул. „*********- длъжник по
изпълнението срещу Разпореждане от 28.02.2020г. съобщено със
съобщение съставено 02.03.2020г., връчено на длъжника на 16.03.2020г. по изпълнително дело № 20168610401389 по описа на ЧСИ Д.В., рег. №
861 на КЧИ, с което е отказал да
прекрати изпълнителното дело. Навела е твърдения, че изпълнително дело било образувано на
26.08.2016г. , на 09.09.2016г. бил наложен запор върху банковата й сметка в ПИБ
и след това не били искани действия от взискателя. Извършените след този момент
до 11.09.2018г. действия от ЧСИ били по негово усмотрение и като такива
незаконосъобразни, налагането на запор върху трудовото й възнаграждение което
било от 46лв. също било незаконосъобразно и поради несеквестируемостта му,
отделно съобщение за този запор не бил връчен на работодателя. В банка ДСК“ЕАД
нямала банкова сметка ***пор върху такива от 23.04.2018г. не било такова което да прекъсне 2-годишния
срок, а и това действие не било искано от взискателя. Така в периода от 10.09.2016г. до
11.09.2018г. действия от взискателя не били искани, не били плащани такси за
такива действия и изпълнително дело било прекратено по право. Извършените в
последствие действия по искане на „Ф.И.“ЕАД, придобил вземането по договор за
цесия, били без значение, защото били след
изтичане на 2 годишния срок . ЧСИ не бил овластен по реда на чл. 18 от ЗЧСИ да
извършва изпълнителни действия по своя инициатива и преценка.
Ответникът по жалбата – взискателят по изпълнителното дело Ф.И.“АД, ЕИК *******не
е изразил становище.
С мотивите си
ЧСИ е посочил, че жалбата е неоснователна. Посочил е, че с молбата за образуване
на делото били поискани конкретни изпълнителни действия и на 31.08.2016г. били наложени запори по банкови
сметки на длъжника, били наложени запор и върху трудовото й възнаграждение
както следва: на 07.10.2016г. в
„БАБ“ООД; на 31.07.2017г. в *****“ЕООД. Запор върху банковата й сметка в Банка
ДСК“ЕАД бил наложен на 19.04.2018г., на 07.01.2019г. бил конституиран като
взискател по делото Ф.И.“АД придобил вземанията по договор за цесия, като на
26.02.2020г. и на 03.04.2020г. били извършени изпълнителни действия. Посочил е,
че действително не му било възложено по реда на чл. 18 от ЗСИ извършване на
действия по своя преценка, но с молбата за образуване на изпълнителното дело
взискателят посочил конкретни изпълнителни действия които да бъдат извършени,
както и периодична справка за извършените изпълнителни действия, което по
същността си било упълномощаване да определя способ на изпълнение във връзка с
изброените изпълнителни способи Невнасянето авансово на такси не водело до
незаконосъобразност на действията.
Съдът като обсъди доводи на страни, мотивите
на съдия-изпълнителя и представените по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото са представени от ЧСИ преписи от книжа по
изпълнително дело № 20168610401389,
съгласно които изпълнително дело е образувано по молба от 26.08.2016г. на „АПСБ.Б.“ООД , ЕИК ******* срещу Д. И.М., ЕГН
********** за събиране на част от суми по изпълнителен лист, издаден
на 25.07.2016г. по гр.д. № 30177/2016г. на СРС –
1980лв. главница по запис на заповед и лихва върху нея от 06.06.2016г. до
изплащането й, както и 343,20лв. съдебни разноски, отделно и разноските по
изпълнението. С молбата са посочени изпълнителни способи върху имуществото на
длъжника, което бъде проучено от ЧСИ, включително при нужда чрез справки в
Агенция по вписвания, съответния отдел ПАМДТ за декларирани вещи и имоти; НАП –
за банкови сметки и търговски обекти: запор върху движими вещи и вземания на
длъжника, включително върху банковите му
сметки и трудовото му възнаграждение, друго възнаграждение получавано от
длъжника, пенсия, вземания от наем; възбрана върху недвижими имоти. С молбата е
поискано да бъде информиран периодично за предприети изпълнителни действия и да
му се издават съответни документи за разходите.
Установява се, че ЧСИ е изискал справки от НОИ за
работодател на длъжника и е установил, че работодател по договор от 20.06.2016г.
й е „Б.***“ООД при основно трудово възнаграждение от 450лв., на 29.08.2016г. е изпатил запорно
съобщение до него за запор на трудовото възнаграждение на длъжника, същото се е
върнало в цялост с отбелязване че не е потърсено, на 07.10.2016г. същото
запорно съобщение е изплатено до работодателя по електронната поща.
Установява се от книжата по изпълнителното дело, че на
29.08.2016г. са изпратени и запорни
съобщения до банки за запор на банковите
сметки на длъжника , ПИБ е посочило, че банковите й сметки няма наличност, но
по получено запорно съобщение са блокирани.
Установява се от книжа по изпълнително дело, че през
2017г. ЧСИ е направил проверка за работодателите на длъжника, като е установил
, че работодател й е „***“ като
осигурителни й доход е 46лв., запорно
съобщение до този работодател е изпратено на 27.07.2017г., и е връчено на 31.07.2017г. Тогава е изпратено и
запорно съобщение до Банка ДСК“ЕАД, като
ново запорно съобщение до Банкас ДСК „ЕАД е изпратено и на 18.04.2018г. , по молба от 07.01.2019г.
като взискател е конституиран Ф.И.“ЕАД на място на първоначалния взискател,
поради прехвърляне на вземанията с договор за цесия, изпълнителни действия са
предприети на 14.02.2019г. , на
06.01.2020г.
С молба от 28.02.2020г. длъжникът е поискал
прекратяване на изпълнителното дело поради бездействие на взискателя от 2
години считано от 09.09.2016г., с
Разпореждане от 28.02.2020г. ЧСИ е отказал да прекрати производството, за което
длъжникът е уведомен на 16.03.2020г.
С оглед на така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
депозирана в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на
обжалване, платена е държавна такса и като такава е допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 435, ал.2, т. 6, пр. 2 вр. с чл. 436 от ГПК
длъжникът може да обжалва в едноседмичен срок от съобщението отказа на
съдия-изпълнителя да прекрати изпълнителното производство.
Изпълнителното
производство се прекратява в посочените в чл. 433 от ГПК случаи. В хипотезата
на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, за да се прекрати изпълнителното дело следва да
се установи, че взискателят в продължение на 2 години не е искал извършването
на изпълнителни действия.
Съдът приема
за установено от приети книжа по изпълнителното дело, че след образуване на
изпълнителното дело на 26.08.2016г. взискателят АПСБ.Б.“ ООД
не е искал извършване на изпълнителни действия, такива са поискани от
конституирания на негово място на 07.01.2019г. цесионер Ф.И.“АД. В
молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил конкретни
действия, които е поискано да се извършат от ЧСИ, няма упълномощаване по реда
на чл. 18 от ЗСЧИ частният съдебен изпълнител да избира изпълнителния способ и
да извършва изпълнителни действия. При така установеното съдът приема, че взискателят
е възложил на ЧСИ да извърши само посочените в молбата изпълнителни действия –
след проучване на имущественото състояние да наложи запори върху банкови
сметки, трудови възнаграждения, други възнаграждения, доходи от наем, пенсия, движими вещи, банкови сметки, както и
възбрана върху недвижими имоти. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до банките и до
работодателя на длъжника - Б.***“ООД,
последните действия са извършени на 07.10.2016г.
За тези изпълнителни действия ЧСИ е имал
мандат и действията са валидни. ЧСИ не е
изпълнил останалите му възложени от взискателя изпълнителни действия за запори върху други доходи и вземания на
длъжника, за възбрани върху недвижими имоти. Извършените в последствие действия
от ЧСИ са били без възлагане от взискателя. Неоснователни са твърденията на
частния съдебен изпълнител, че реално бил упълномощен да извършва действията от
2017г., 2018г. Възлагането по чл. 18 от ЧСИ може да бъде само изрично.
Възлагането на конкретни изпълнителни действия също може да бъде само
изрично. Възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ по делото не е направено от
взискателя. Изпълнението на възложените с молбата за образуване на
изпълнителното дело действия изчерпват мандата на частния съдебен изпълнител за
осъществяването им. В случая ЧСИ е извършил част от възложенит му действия,
последното е осъществено на 07.10.2016г., след образуване на изпълнителното
дело взискателят АПСБ.Б.“ООД не е
поискал извършване на конкретни изпълни действия, не е и платил такси за
извършените такива през 2017г и 2018г. от ЧСИ. При така възприето съдът приема,
че взискатеят е бездействал за период от 2 години по време на висящо изпълнително дело, поради което
и същото е прекратено по силата на закона и неправилно частният съдебен
изпълнител е отказал да обяви така настъпилото прекратяване на изпълнителното
дело. С оглед гореизложеното разпореждането от 28.02.2020г. следва да се отмени
и делото следва да се върне на ЧСИ за предприемане на следващите се действия по
молбата за прекратяване на делото. Производството по чл. 435 от ГПК не
позволява съдът да извърши действието, искано от съдебния изпълнител. Съдът
разполага само с правомощие да се произнесе по законосъобразността на
действията на съдебния-изпълнител.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на делото разноските следва да се поставят в тежест на взискателя и той
следва да бъде осъден да заплати на длъжника разноски за д адвокат от 300лв., разноски за такса за
администриране на жалбата от 48лв. и за държавна такса от 25лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 28.02.2020г. по изпълнително дело № 20168610401389 по описа на ЧСИ Д.В., рег. №
861 на КЧИ, с което е отказал да
прекрати изпълнителното дело.
ВРЪЩА делото на ЧСИ за предприемане на следващите се процесуални
действия по молбата от 28.02.2020г. като съобрази мотивите на решението.
ОСЪЖДА Ф.И.“АД, ЕИК *******да заплати на Д. И.М., ЕГН ********** на основание на чл. 78 от ГПК сумата от 373лв. (триста седемдесет и три лева)
представляващи съдебни разноски за производството пред СГС.
Решението e е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.