Присъда по дело №480/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 11
Дата: 2 декември 2021 г.
Съдия: Пламен Димитров Петков
Дело: 20211800200480
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 септември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 11
гр. София, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ , в публично заседание на тридесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
СъдебниВиолетка Велинова Пенкова

заседатели:Методи Христов Андреев
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
и прокурора Мирослав Веселинов Ангелов (ОП-София)
като разгледа докладваното от Пламен Д. Петков Наказателно дело от общ
характер № 20211800200480 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Ок. Д.***** – роден на **** год. в гр. ******, за
ВИНОВЕН в това, че на ***** година, около **** часа, на ПП, в района на км. , обл. С., при
управление на МПС - лек автомобил, марка „****“, модел „****“, с рег № ****, с посока на
движение от ГКПП-К. към гр. С., нарушил правилата за движение по пътищата - член 16, ал.
1, т. 3 от Закона за движение по пътищата - „на пътно платно с двупосочно движение на
водача на пътно превозно средство е забранено:…когато платното за движение има четири и
повече пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение“ и чл. 20, ал.
1 от Закона за движение по пътищата: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“, като в нарушение на горепосочените
правила не контролирал непрекъснато управляваното от него пътно превозно средство и
навлязъл с управлявания от него автомобил в лентите за насрещно движение, вследствие на
което настъпил удар с насрещно движещия се мотоциклет, марка „****“, с рег. № ****,
управляван от М.Н. Р. с ЕГН: **********, с което по непредпазливост причинил смъртта на
водача на мотоциклета М.Н. Р., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б."в", във вр. с
1
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на лишаване от свобода за
срок от ДВЕ ГОДИНИ.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното на
подсъдимия наказание с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.

На основание чл. 343г от НК ЛИШАВА подсъдимият Ок. Д.*****, с установена по
делото самоличност от ПРАВОТО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО
за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА подсъдимият Ок. Д.*****, с установена по делото самоличност, да
заплати на М. ЕМ. ЕХЛ., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****, сумата от 200 000.00
/двеста хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени щети,
изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на нейния съпруг М.Н. Р. с ЕГН:
**********, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, считано от
***** година.

ОСЪЖДА подсъдимият Ок. Д.*****, с установена по делото самоличност, да
заплати на ЕЛ. М. Р., с ЕГН: ********** - малолетна, действаща чрез нейната майка и
законен представител М. ЕМ. ЕХЛ., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****, сумата от
200 000.00 /двеста хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени щети, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на нейния
баща М.Н. Р. с ЕГН: **********, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
сумата, считано от ***** година.

ОСЪЖДА подсъдимия Ок. Д.*****, с установена по делото самоличност, да заплати
на Н. М. Р., с ЕГН: ********** - малолетен, действащ чрез своята майка и законен
представител М. ЕМ. ЕХЛ., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****, сумата от
200 000.00 /двеста хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени щети, изразяващи се в болки и страдания се в болки и страдания
вследствие смъртта на неговия баща М.Н. Р. с ЕГН: **********, ведно със законната лихва
до окончателното изплащане на сумата, считано от ***** година.

ОСЪЖДА подсъдимия Ок. Д.*****, с установена по делото самоличност, да заплати
на СН. ХР. Р., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****, сумата от 150 000.00 /сто и
петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
щети, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на нейния син М.Н. Р. с ЕГН:
**********, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, считано от
***** година.
2

ОСЪЖДА подсъдимия Ок. Д.*****, с установена по делото самоличност, да заплати
на Н. П. Р., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****, сумата от 150 000.00 /сто и
петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
щети, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на неговия син М.Н. Р. с
ЕГН: **********, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата,
считано от ***** година.

ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства:
-лек автомобил, марка „****“, модел „****“, с рег № ****, след влизане на присъдата
в законна сила ДА СЕ ВЪРНЕ на правоимащото лице;
-еърбег от волана на лек автомобил, марка „****“, модел „****“, с рег № ****, иззет с
протокол за оглед на местопроизшествие, след влизане на присъдата в законна сила да се
УНИЩОЖИ по предвидения ред.

ОСЪЖДА подсъдимия Ок. Д.*****, с установена по делото самоличност, да заплати
ОБЩО на М. ЕМ. ЕХЛ., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****, ЕЛ. М. Р., с ЕГН:
**********-малолетна, действаща чрез своята майка и законна представителка М. ЕМ.
ЕХЛ., с ЕГН: **********, Н. М. Р., с ЕГН: **********-малолетен, действащ чрез своята
майка и законна представителка М. ЕМ. ЕХЛ., с ЕГН: **********, СН. ХР. Р., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: ***** и Н. П. Р., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:
*****, сумата от 12 000.00 / дванадесет хиляди/ лева, представляваща сторени деловодни
разноски.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимият Ок. Д.*****, с
установена по делото самоличност, да заплати в полза на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
сумата от общо 36 000.00 /тридесет и шест хиляди/ лева, представляваща държавна такса в
размер на 4 % върху уважената част на предявените граждански искове, както и сумата от
200 /двеста/ лева за извършен в съдебно заседание превод.


На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимият Ок. Д.*****, с
установена по делото самоличност, да заплати в полза на ОД МВР-София, направените по
делото на досъдебното производство деловодни разноски, в размер на 2179.45 /две хиляди
сто седемдесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки/ лева.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД в 15-дневен срок, по реда и начина, визирани в разпоредбите на чл.318 и следващите
от НПК, считано от днес.
3

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите



МОТИВИ по НОХД № 480 / 2021 год. по описа на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД



Софийска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт в СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД за разглеждане срещу


- подс. Ок. Д.***** – роден на **** год. в ******“, с обвинение за това, че на *****
година, около **** часа, на ПП *******, при управление на МПС - лек автомобил, марка
„****“, модел „****“, с рег № ****, с посока на движение от ГКПП-К.към гр. С., нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП:
- чл. 16, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата - „на пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:…когато платното
за движение има четири и повече пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентите за
насрещно движение“ и
- чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“,
като в нарушение на горепосочените правила не контролирал непрекъснато управляваното
от него пътно превозно средство и навлязъл с управлявания от него автомобил в лентите за
насрещно движение, вследствие на което настъпил удар с насрещно движещия се
мотоциклет, марка „****“, с рег. № *****, управляван от М.Н. Р. с ЕГН: **********, с което
по непредпазливост причинил смъртта на водача на мотоциклета М.Н. Р. - престъпление по
чл. 343, ал. 1, б."в", във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия, като счита, че същото се доказва по несъмнен
и категоричен начин. Предлага, подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на
твърдяното престъпление, като пледира съдът да наложи на подс. O.Д. наказание „лишаване
от свобода” за срок от три години, т.е., към възможния законов минимум, което да бъде
редуцирано съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета. Счита, че целите по
чл. 36 от НК биха били достигнати ако изпълнението на наложеното на подсъдимия
наказание бъде отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НКс изпитателен срок от пет
години, а срока на кумулативното наказание по чл. 343г от НК - „лишаване от право да
управлява МПС”, намира, че следва да бъде в размер на три години. Касателно предявените
против подсдъимия граждански искове излага становище за тяхната основателност и
предлага да бъдат уважени в пълните си предявени размери.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци М. ЕМ. ЕХЛ., ЕЛ. М. Р.
(малолетна), действаща чрез своята майка и законен представител М. ЕМ. ЕХЛ., Н. М. Р.
(малолетен), действащ чрез своята майка и законен представител М. ЕМ. ЕХЛ., Н. П. Р. и
СН. ХР. Р. -адв. С.Д.от САК счита, че наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия Ок. Д., следва да бъде пет години, без законовата редукция, а същото да бъде
определено за изтърпяване при общ режим.
1
Претендира, за уважаване на предявените граждански искове в пълните им размери,
както и за сторените по делото деловодни разноски.

Защитата на подс. Ок. Д. не оспорва фактическата обстановка изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като подсъдимия се възползува от правото си
на провеждане на съкратено съдебно следствие, признавайки изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. При определяне на наказанието на
подзащитния му, защитникът - адв. Х.В. от САК моли съда да съобрази многобройните
смекчаващи вината на дееца обстоятелства, като изтъква, че подс. Д. е неосъждан,
самокритичното му мислене, изразеното искрено съжаление, семейната му ангажираност.
Искането към съда е да наложи на подсъдимия Д. наказание „лишаване от свобода“ с
отлагане на изпълнението му, като размера се определи съгласно правилата на чл. 55 НК и
чл. 66 НК.
Относно предявените граждански искове, счита, че са вероятно основателни, но
прави искане същите да бъдат отхвърлени като недоказани в претендираните размери, с
оглед разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, при условията на
чл. 371, т. 2 НПК и липсата на събрани свидетелски показания досежно претърпените болки
и страдания у частните обвинители и граждански ищци от смъртта на пострадалия М.Р..


Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства и ги прецени във връзка с доводите на страните, приема за установено
следното :

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА - съдът възприема фактическата обстановка, изложена
в обстоятелствената част на обвинителния акт, която макар и неоспорена от защитата на
подсъдимия, се подкрепя от доказателствения материал, събран по делото.

Подсъдимият Ок. Д./*******/ е правоспособен водач на моторно превозно средство,
притежаващ валидно свидетелство за управление на МПС, издадено от компетентните
власти на К.Б.с десетгодишна валидност до **** година. Същият е с т.произход, с т.и
б.гражданство и живее постоянно в К.Б..
На неустановена дата през месец ***** година, подсъдимият Ок. Д. и членове на
семейството му предприели пътуване от К.Б.към Р.Т., като на датата ***** год., същите
влезли на територията на Република България с лек автомобил, марка „****“, модел „****“,
с рег. № ****.
На посочената по-горе дата, ***** год., около ****** часа, подс. Ок. Д. управлявал
горепосочения лек автомобил, марка „****“, модел „****“, с рег. № **** по главен път ПП
I–8, с посока на движение от ГКПП-К.към град С.. До него на предната дясна седалка седяла
непълнолетната свидетелка Х.А., а отзад на задната седалка седели двугодишният му син
И.и съпругата му Х.А., с която подсъдимият имал религиозен брак.
Пред управлявания от подсъдимия автомобил си движел друг автомобил, управляван
от брата на свидетелката Х.А.- свидетелят С.Ш.. До него на предна дясна седалка стояла
съпругата му, свидетелката Ф.Ш.. По този начин двата автомобила се движели един след
друг по главния път в посока към град С., като наближили района на км. *****на пътя
около **** часа.
В този район пътят бил прав, двупосочен, с по две ленти във всяка посока. Лентите за
2
срещуположно движение били отделени с двойна непрекъсната линия, а лентите съответно в
двете посоки били отделени една от друга с единична прекъсната линия. Общата ширина на
четирите ленти била 14 метра, а всяка отделна лента била с ширина от по 3. 50 метра. Пътят
бил равен, покрит с асфалтова настилка. Времето било слънчево, сухо и топло.
Температурата на въздуха била около 29 градуса.
Движейки се по горепосочения начин, подсъдимият Ок. Д., навлязъл в лявата лента,
считано по посока на движението му и плавно изпреварил лек автомобил, марка „Р.“, модел
„К.“, управляван от свидетеля А.В.. Подсъдимият продължил да се движи в същата лента,
като в определен момент не осъществил контрол над управлявания от него автомобил
поради което навлязъл в двете насрещни ленти за движение като пресякъл двойната
непрекъсната линия. След пресичането на двойната непрекъсната линия и навлизането в
насрещните ленти за движение, настъпил челен удар между управлявания от подс. Ок. Д.
лек автомобил, марка „****“, модел „****“, с рег. № **** и движещия се в насрещната
дясната лента, считано по посока на движението му, мотоциклет, марка „****“ с peг. №
***** с водач М.Р.. Вследствие на настъпилия удар, водачът на мотоциклета загинал на
местопроизшествието.
По телефонни сигнали /обаждания/ от граждани, осъществени след настъпването на
ПТП на спешен телефон „112“, на местопроизшествието пристигнал дежурен медицински
екип и служители на МВР, които предприели незабавни действия от тяхната компетентност.
Подсъдимият Ок. Д. бил изпробван за наличие на алкохол, като пробата се оказала
отрицателна.
Местопроизшествието било запазено с оглед належащите неотложни действия по
разследването.
Видно от заключението на изготвената на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза на труп № **** г. от **** год. (л. 2-л. 3, том 2 от ДП),
причината за смъртта на пострадалия М. Р. е настъпилата несъвместима с живота тежка
травма, изразяваща се в счупване с тотално прекъсване на гръбнака на ниво седми шиен и
първи гръден прешлени, многофрагментно счупване на ребрата, контузия и разкъсване на
белия дроб, на големите съдове, на хранопровода и трахеята, на далака и бъбреците,
счупване на костите на таза с разкъсване на пикочния мехур и счупване на костите на
всички крайници. От заключението на вещото лице изготвило експертизата става ясно, че
смъртта на пострадалия е настъпила бързо и е била неизбежна, а изброените увреждания се
дължат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и провлачване с много голяма енергия
и добре отговарят да са получени при конкретното ПТП, предмет на разследване по делото
и имат характеристиките на мотоциклетна травма.
Според заключението на назначената на досъдебното производство съдебно-
химическа експертиза № ***** год. (л. 6, т. 2 от ДП), в изследваната проба кръв, взета от
трупа на пострадалия Р. не се доказва наличие на алкохол и не се доказва наличие на други
летливи редуциращи вещества.
От заключението на назначената на досъдебното производство съдебно-химическа
експертиза № ****** год. (л. 10, том 2 от ДП), се установява, че в изследваната проба кръв,
взета от трупа на пострадалия М. Р. не се доказва наличие на алкалоиди, барбитурати, бета-
блокери, фенотиазинов и бензодиазепинови лекарствени средства.
Видно от заключението на назначената на досъдебното производство автотехническа
експертиза на вещото лице инж. С.Д. (л. 17-л. 46, том 2 от ДП), мястото на удара е на 2.50 -
2.60 метра вляво от десния край на платното за движение, считано по посока на движение на
мотоциклета и по посока на огледа и на 32.80 - 32.90 метра след линията на ориентира
/посочен в огледния протокол/ считано в същата посока в дясната лента за движение на
МПС в посока от гр. С.към гр. С.. Вещото лице е определило, че скоростта на мотоциклета в
3
района на местопроизшествието преди ПТП е била 134.29 км/ч., а на лекия автомобил - 89.27
км/ч. При така определените скорости, необходимия спирачен път /опасна зона/ за
мотоциклета е бил 162.95 метра, а за лекия автомобил - 83.09 метра. При извършения от
вещото лице оглед и изследване на МПС е изведен извод, според който няма данни за
техническа неизправност на процесния автомобил, която да е довела до загуба на
управление и навлизане в платното за насрещно движение.
Според заключението на вещото лице, подсъдимият Ок. Д. е имал възможност да
предотврати ПТП при осъществяване на дължимия непрекъснат контрол над МПС и при
недопускане навлизането на управлявания от него автомобил в платното за насрещно
движение, като причините за ПТП се дължат единствено на субективните действия или
бездействия на подсъдимия, който е допуснал навлизане в платното за насрещно движение.
От заключенията на назначените на досъдебното производство видеотехническа
експертиза № ****** год. (л. 54-л. 61, том 2 от ДП) и видеотехническа експертиза № *****
год. (л. 65-л.71, том 2 от ДП) се установява, че е изследван видеоматериал, според който се
наблюдава движение по пътя на гореописаните две МПС, които осъществяват контакт с
предните си части, след което излизат от пътното платно.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на следните,
преценени и обсъдени, доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на
съдебното следствие, а именно: направеното от подсъдимия самопризнание дадено в
съдебно заседание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, гласни доказателства, установени чрез
показанията на разпитаните по делото свидетели, дадени от тях на досъдебното
производство и които освен непротиворечиви си и кореспондират, заключенията на
прочетените по делото и приети експертизи, протоколите за извършени следствени действия
и другите документи, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото,
писмените доказателства, всички, прочетени съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК,
приложените към делото веществени доказателства.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:


ОТ П Р А В Н А С Т Р А Н А - при горепосочената фактическа обстановка, приета
за установена по делото и която се подкрепя от целия доказателствен материал, съдът счита,
че подсъдимият Ок. Д. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна,
престъпния състав по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с транспорта, като
предмет на престъплението е конкретния пострадал - в настоящия случай лицето М.Н. Р..
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия Ок. Д. чрез действия, изразени
в нарушение на конкретни разпоредби и забрани, визирани в ЗДвП.
Нарушаването на правните норми от цитираните нормативни актове се изразява в
допуснати нарушения на разпоредбите на:
- член 16, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата - „на пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:…когато платното
за движение има четири и повече пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентите за
насрещно движение“ и
- чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „Водачите са длъжни да
4
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“,като в нарушение
на горепосочените правила не контролирал непрекъснато управляваното от него пътно
превозно средство и навлязъл с управлявания от него автомобил в лентите за насрещно
движение, вследствие на което настъпил удар с насрещно движещия се мотоциклет, марка
„****“, с рег. № ******, управляван от М.Н. Р. с ЕГН: **********, с което по
непредпазливост причинил смъртта на водача на мотоциклета М.Н. Р..
Съдът приема за безспорен факта, че към момента на осъществяване на ПТП,
подсъдимия Ок. Д. е допуснал горепосочените нарушения на норми на ЗДвП. Такъв извод
се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и най-вече, от
показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели и заключенията по
автотехническата и съдебномедицинската експертизи, които съдът възприема изцяло, като
обосновани и компетентно дадени. По делото безспорно се установява, че непосредствена
причина за настъпване на произшествието е навлизането на водача на лек автомобил, марка
„****“, модел „****“, с рег. № ****, управляван от подсъдимия Д., в платното за насрещно
движение, въпреки обективната му възможност да избегне настъпването ПТП, при
положение, че е осъществявал дължимия непрекъснат контрол над МПС и не е допуснал
такова навлизане на управлявания от него автомобил в платното за насрещно движение.
Отново трябва да се посочи, че в конкретния случай подсъдимият Ок. Д., съобразно
задължението си по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, е бил длъжен непрекъснато да контролира
управляваното от него МПС. Този контрол, който е следвало същия да упражнява обхваща
поредица от действия на водача, засягащи положението му спрямо останалите участници в
движението по време на собственото движение, възприемане и съблюдаване на показанията
на уредите на автомобила, уредите за управление на МПС и позицията спрямо пътя. Този
контрол, съгласно установената съдебна практика, е непрекъснат и обхваща времето, през
което МПС е било под управлението на водача. Подсъдимият Ок. Д. е бил длъжен от
момента, в който е поел управлението над МПС до преустановяването му, да го владее
постоянно и във всяко отношение. Многократно в практиката е сочено, че нарушението по
чл. 20, ал.1 от ЗДП е самостоятелно и може да бъде осъществено само доколкото не е налице
нарушение на режима на скоростта. Точно такъв е и настоящият казус - налице е изгубване
на контрола върху управлението на автомобила, поради невниманието на водача му.
Неконтролирането на ППС се изразява в едно недопустимо бездействие на подсъдимия
поради различни външни и вътрешни фактори. Липсата на обективни причини - технически
по автомобила или състоянието на пътното платно за допуснатото отклонение,
потвърждават извода, че подсъдимият не е упражнявал необходимия контрол в съответствие
с изискванията на закона върху управляваното от него превозно средство, така че да
ненавлезе в лентите за насрещно движение, да не допусне настъпването на
пътнотранспортното произшествие и да запази живота и здравето на пострадалия. Не може
да има спорсъщо така, че в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат е и второто
вменено нарушение на ЗДвП на подсъдимия - това по чл. 16, ал.1, т.1, според който текст е
забранено на водачите на ППС, когато платното има две ленти за движение, да се движат в
лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне. По делото не са
налице данни подсъдимият Ок. Д. да е извършвал такива маневри, тъй като между двете
насрещно движещи се МПС не е имало други ППС. Навлизането в насрещните пътни ленти
за движение е именно в резултат от некотролирането на ППС.

След като изгубил управлението и след като навлязъл с управлявания от него
автомобил в лентите за насрещно движение, в нарушение на чл. 16. ал. 1, т. 3 и чл. 20, ал. 1
от ЗДвП, като именно в следствие на посочените нарушения той сам се е поставил в
невъзможност да предотврати ПТП, от което е настъпила смъртта на едно лице. С това свое
противоправно поведение, подсъдимия Ок. Д. изцяло е допринесъл за настъпването на
5
вредоносния резултат.
Така от обективна страна подсъдимият Ок. Д. надатата ***** година, около ****
часа, на ПП *****, в района на км. *****, обл. С., при управление на МПС - лек автомобил,
марка „****“, модел „****“, с рег № ****, с посока на движение от ГКПП-К.към гр. С.,
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП:
- чл. 16, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата - „на пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:…когато платното
за движение има четири и повече пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентите за
насрещно движение“ и
- чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“,
като в нарушение на горепосочените правила не контролирал непрекъснато
управляваното от него пътно превозно средство и навлязъл с управлявания от него
автомобил в лентите за насрещно движение, вследствие на което настъпил удар с насрещно
движещия се мотоциклет, марка „****“, с рег. № ******, управляван от М.Н. Р. с ЕГН:
**********, с което по непредпазливост причинил смъртта на водача на мотоциклета М.Н.
Р., като от субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост
- небрежност по смисъла на чл.11, ал. 3, пр. 1 от НК - подсъдимият Ок. Д. не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на
дееца за обществената опасност на деянието и на вредоносния резултат, при което той е бил
задължен и във възможност да предвиди тези последици /отрицателен и положителен
момент/. Задължението се установява при съобразяване на изискванията, отразени в
различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката,
науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове или прилагани добри
практики, като в рамките на очакваното, конкретният деец в конкретната обстановка е
необходимо да е бил в такова психическо състояние, при което за него да е било възможно
чрез правилно насочване на своето внимание и на психическите процеси, да изведе в
съзнанието си представата за общественоопасните последици.



ПРИ ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО

Санкцията определена от законодателя за деяние по чл. 343, ал. 1, б."в", във вр. с чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК е наказание - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

При индивидуализация на наказателната отговорност, настоящият съдебен състав
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства изразеното от подсъдимия искрено
съжаление за стореното, чистото му съдебно минало, семейната му и трудова ангажираност.
По делото не са налице отегчаващи вината на подсъдимия Д. обстоятелства.
Решаващият превес на установените смекчаващи отговорността на дееца
обстоятелства, мотивира настоящия съдебен състав да определи на подс. Ок. Д. наказание
към възможния законов минимум предвиден в разпоредбата на чл. 343, ал. 1, б. „в”във вр. с
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, а именно - „лишаване от свобода” в размер на три години.
Ръководейки се от императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. чл. 58а,
ал. 1 от НК, съдът намали така определеното наказание „лишаване от свобода” в размер на
6
три години с една трета, като наложи на подс. Ок. Д. наказание „лишаване от свобода” в
размер на две години.
Като счете, че целите на специалната и генералната превенции визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК биха били достигнати по - реално и пълно и без да се налага
подс. Ок. Д. ефективно да изтърпява наложеното му наказание, съдът приложи разпоредбата
на чл. 66, ал. 1 от НК и отложи изпълнението на същото, с изпитателен срок от пет години.
На основание чл. 343г от НК, на подсъдимия Ок. Д. се определи кумулативно и
предвиденото в закона наказание - лишаване от право да управлява МПС за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.

Според състава на съда, така наложените наказания, като вид и размер, ще
въздействат на подсъдимия предупредително, ще го възпират от извършване на други
престъпления по транспорта и ще въздействат възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото.


ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ

Съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.
45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от страна на наследниците на загиналия
М.Н. Р. – негите родители Н. П. Р. и СН. ХР. Р.; преживяла съпруга М. ЕМ. ЕХЛ. и
малолетните му деца ЕЛ. М. Р. и Н. М. Р., конституирани в качеството на граждански ищци
в производството по делото.
За да възникне предявеното притезателно право за заплащане на заместващо
обезщетение за причинени неимуществени вреди на извъндоговорно /деликтно/ основание,
трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални
предпоставки /юридически факти/: деяние /волеви акт на ответника, извършен чрез действие
или бездействие/, противоправност /несъответствие между предписаното от уредените
нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца/,
причиняване на неимуществени вреди, причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и настъпилия вредоносен резултат, като това противонормено поведение да е
виновно /в гражданското право вината като субективен елемент на имуществената
отговорност се презюмира – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД/. Всички тези предпоставки, за възникване
на притезателното право на ищеца, с изключение на вината, следва да бъдат доказани от
него при условията на пълно и главно доказване.
При преценка на осъщественото засягане на личните нематериални блага на
пострадалите, вследствие на деянието извършено от подс. Ок. Д. граждански ищци, съдът
съобрази, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, а предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критерия,
предписан в чл. 52 от ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценка на редица
конкретни и обективносъществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението.
В настоящият случай, съставът на съда счита, че предявените граждански искове от
страна на наследниците на загиналия М.Н. Р.– негите родители Н. П. Р. и СН. ХР. Р.;
преживяла съпруга М. ЕМ. ЕХЛ. и малолетните му деца ЕЛ. М. Р. и Н. М. Р., конституирани
в качеството на граждански ищци в производството по делото, се явяват основателни по
7
смисъла на чл. 45 от ЗЗД, тъй като по делото безспорно се установи, че е налице осъществен
фактическия състав, на тази законова разпоредба.
Не може да има спор, че вина за настъпилия вредоносен резултат – смъртта на
загиналия М.Н. Р., има подсъдимия Д., като е налице пряка причинна връзка между
неговото виновно поведение и настъпилите вредоносни последици.
По отношение на размера на предявените граждански искове, съставът на съдът
счете, че за репариране на претърпените от гражданските ищци М. ЕМ. ЕХЛ., ЕЛ. М. Р. -
малолетна, действаща чрез нейната майка и законен представител М. ЕМ. ЕХЛ. и Н. М. Р. -
малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител М. ЕМ. ЕХЛ., които като
съпруга и малолетни деца на пострадалия М. Р. неимуществени вреди, които безспорно
изключително тежко изживяват неговата загуба, е необходимо и достатъчно обезщетение
претендираното от тях в размер на по 200 000 /двеста хиляди/ лева, за всеки един от тях, а
досежно претърпените от родителите на пострадалия–гражданските ищци СН. ХР. Р. и Н. П.
Р. необходимото и достатъчно обезщетение за репариране на загубата на техния син и
единствено дете се явява претендираното от тях обезщетение в размер на по 150 000 /сто и
петдесет хиляди/ лева, за всеки един от тях.
Поради гореизложеното, подс. Ок. Д. бе осъден да заплати на гражданските ищци
посочените по - горе суми, чийто размер е съобразен изцяло както с принципа за
справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така и със социално-
икономическото състояние на подсъдимия.
При причиняване на вреди от непозволено увреждане /каквото се явява и
престъпното деяние, извършено от подсъдимия Ок. Д./ делинквентът изпада в забава от
момента на извършване на деликта - арг. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, поради което, подсъдимия бе
осъден да заплати на гражданските ищци законната мораторна лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди от момента на извършване на деянието, до
окончателно му заплащане.

Съдебният състав постанови, вещественото доказателство: лек автомобил, марка
„****“, модел „****“, с рег № ****, след влизане на присъдата в законна сила да се върне на
правоимащото лице, а вещественото доказателство: еърбег от волана на лек автомобил,
марка „****“, модел „****“, с рег № ****, иззет с протокол за оглед на местопроизшествие,
след влизане на присъдата в законна сила да се унищожи по предвидения ред.

Съдебният състав осъди подсъдимия Ок. Д.*****, с установена по делото
самоличност, да заплати общо на частните обвинители и граждански ищци сумата от
12 000.00 /дванадесет хиляди/ лева, представляваща сторени деловодни разноски.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдебният състав осъди подсъдимият Ок.
Д.*****, с установена по делото самоличност, да заплати в полза на Софийски окръжен съд,
сумата от общо 36 000.00 /тридесет и шест хиляди/ лева, представляваща държавна такса в
размер на 4 % върху уважената част на предявените граждански искове, както и сумата от
200 /двеста/ лева за извършен в съдебно заседание превод.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдебният състав осъди подсъдимият Ок.
Д.*****, с установена по делото самоличност, да заплати в полза на ОД МВР-София,
направените по делото на досъдебното производство деловодни разноски, в размер на
2179.45 /две хиляди сто седемдесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки/ лева.

8
Воден от горното съдът постанови присъдата си.

9
Съобщи за изтекли лични данни