Р Е Ш Е Н
И Е
№ 182 30.01.2020 г. град
Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, наказателно отделение, І въззивен
състав
На осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание, в състав:
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ
ГОСПОДИНОВА
СВЕТЛИН ИВАНОВ
Секретар: Павлина
Костова
Прокурор:
разгледа
докладваното от съдия Иванов въззивно наказателно от частен характер дело № 1053
по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по повод жалба от частния тъжител Д.А.Г.
ЕГН **********, против присъда № 141 от 17.09.2019г., постановена по НЧХД № 5232/2018г.
по описа на Районен съд-Бургас. С присъдата първоинстанционният съд признал
подс. Р.Г.Н.-Д. ЕГН **********, за виновна по повдигнатото ѝ с тъжбата на
Г. обвинение за престъпление по чл.130 ал.2 от НК, като на основание чл.78а от НК я освободил от наказателна отговорност и я санкционирал с административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева. Със същата присъда районният съд
осъдил подс. Н.-Д. да заплати на тъжителя Г. обезщетение за причинените на
последната неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 1500 лева,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на цялата сума, като отхвърлил
гражданската претенция за горницата над уважения размер до предявения размер от
8000 лева като недоказан, а на основание
чл.189 ал.3 от НПК осъдил подсъдимата да заплати на тъжителя сторените от
последната деловодни разноски в общ размер на 552 лева, а по сметка на БРС в
полза на Държавата да заплати сторените от съда за възнаграждения на вещо лице
разноски в общ размер на 100 лева, както и държавна такса за служебно издаване
на изпълнителен лист в размер на 5 лева. На основание чл.88 ал.1 от НПК вр.
чл.78 ал.6 от ГПК осъдил подс. Н.-Д. да заплати в полза на Държавата по сметка
на БРС сумата в размер на 60 лева, представляваща държавна такса върху
уважената част от гражданския иск.
Въззивната жалба и допълнението към нея съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционната присъда в частите, касаещи размера на наложеното на подсъдимата наказание, присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди и размера на признатите от съда деловодни разноски, сторени от тъжителя. Твърди се, че предвид липсата на множество смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, наложеното й административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева било крайно недостатъчно за постигане целите по чл.36 от НК. Присъденото на Г. обезщетение за претърпени неимуществени вреди било занижено и не отговаряло на изискването за справедливост, тъй като съдът не бил отчел всички морални вреди, които тя претърпяла и не съобразил обстоятелствата, че същата била на възраст, на която причинените ѝ физически и психически болки били с по-голям интензитет, както и че след извършване на деянието Г. се била „изпуснала“, както и че всички тези обстоятелства станали достояние на съседите ѝ. На следващо място Г. сочи, че неправилно съдът не присъдил в тежест на подсъдимата, предварително заплатеното от тъжителя адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева на адв. Евгений Мосинов от АК-Бургас преди неговата смърт, настъпила преди даване ход на тъжбата и провеждане на първоинстанционното съдебно производство. Счита, че по силата на чл.189 ал.3 от НПК и утвърдената съдебна практика, всички направени разноски следвало да се заплатят от осъденото лице. По този начин тъжителят Г. била финансово ощетена в резултат на противоправното поведение на подсъдимата, а това било неприемливо и в противоречие с целта на закона. С въззивната жалба се иска изменение на сочената присъда, като наложеното на подсъдимата наказание бъде увеличено, гражданският иск бъде уважен в пълния му размер от 8000 лева, и на тъжителя Г. бъдат допълнително присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на частната тъжба в размер на 500 лева.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция тъжителят Г. се явява лично и
с упълномощения от първоинстанционното производство повереник - адв. Р.К. ***,
който поддържа въззивната жалба, счита същата за подробно мотивирана и моли да
бъде уважена.
Пред въззивната инстанция подсъдимата Р.Н.-Д. се явява лично и с упълномощения
си защитник - адв. И.К. ***, който оспорва въззивната жалба и счита същата за
неоснователна.
В последната си дума подсъдимата Н.-Д. твърди, че не е душила тъжителя Г. с
две ръце и не я е драла. Намира обвинението за недоказано. Не била обжалвала
присъдата поради недоброто си финансово състояние. Счита себе си за невинна и
моли да бъде оправдана, а въззивната жалба - оставена без уважение.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от
основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима,
поради подаването ѝ в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна
процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна.
При разглеждане на делото по същество въззивният съд установи, че са
събрани в необходимия обем и по надлежния процесуален ред достатъчно годни доказателства,
нужни за неговото правилно решаване. При самостоятелен анализ на
доказателствената съвкупност, въззивният съд възприе за установена следната
фактическа обстановка, съответстваща изцяло на приетата от първоинстанционния
съд:
Подсъдимата Р.Г.Н.-Д. ЕГН ********** е родена в гр. Бургас
и живее в същия град на адрес: ул. „********“ № **. Тя е ******, ******* гражданка, с висше образование,
вдовица, пенсионер и е неосъждана.
Частният тъжител Д.А.Г., ЕГН **********, живеела в
апартамент, находящ се в гр. Бургас, ул. „*******“ № **, ет. *. На първия етаж в същата сграда
живеела и подсъдимата Н.-Д.. Последната се настанила да живее в сградата през
2017г., а малко след това отношенията между двете се влошили по повод
изпълняваната от тъжителя функция на управител на етажната собственост.
Подсъдимата обвинявала Г., че не спазвала закона за управление на етажната
собственост и неправомерно разходвала сумите за поддръжка на имота, събирани от
собствениците на самостоятелните обекти в сградата. Във връзка с изложеното
подсъдимата подала сигнал в прокуратурата.
На 06.11.2018г. подс. Н.-Д. била в дома си заедно с
приятелките си - свид. Т.
С.
и М.
Ш..
Около обяд трите решили да излязат навън. Отваряйки входната врата на жилището
на подсъдимата, те видели Г. да се качва по стълбите към апартамента си. Подсъдимата
отишла при Г., която вече била влязла в дома си. Двете започнали разговор, при
който подсъдимата изразила недоволство от факта, че Г. се била обаждала по
телефона на сина на Н.-Д., който живеел в Англия, с искането той да заплати
следващата се такса за поддръжка на общите части в сградата. В същото време
свид. И. П.,
живеещ в съседния апартамент на етажа на тъжителката, излязъл от дома си, видял
съседките си, слязъл надолу по стълбите и излязъл от блока. Докато разговаряли,
подсъдимата хванала Г. за врата, стиснала я и я одраскала по шията, след което
започнала да я бута. Вследствие действията на подсъдимата върху врата на
тъжителя се появили открити драскотини, от които потекла кръв, а от причинения
стрес пострадалата неволно изпуснала урина. Г. успяла да се отдръпне и силно извикала
за помощ, а подс. Н.-Д. се отправила към чакащите я в партера на сградата
приятелки. Съседката на тъжителя - свид. М. Г., живуща на третия етаж от
сградата, възприела виковете ѝ и незабавно отворила входната врата на
апартамента си. При това, свид. Г. лично възприела тъжителя Г. да плаче, забелязала
по врата ѝ кръв и следи от одраскване, пострадалата изглеждала раздърпана, а подсъдимата слизала
надолу по стълбите. Виковете на тъжителя Г. били чути и живущите на първия етаж
съседи – свидетелите И.
К.
и С.
С..
Двете незабавно излезли от домовете си и се отправили към дома на тъжителя, а
на стълбищната площадка между втория и третия етаж срещнали подсъдимата, която стояла
на място и изрекла на висок тон „Ще занимаваш сина! Защо на сина ми се обажда?“.
Двете свидетелки продължили към апартамента на тъжителя, установили нанесените
ѝ увреждания, а свид. К.
видяла, че Г. се била изпуснала, след което се опитали да я успокоят.
В хода на първоинстанционното съдебно производство е
назначена и извършена съдебномедицинска експертиза по писмени данни. В
заключението си вещото лице посочва, че на частния тъжител Г. са причинени
напречни драскотини по шията – една вдясно и четири вляво, в резултат на което
същата е претърпяла болки и страдание. В експертизата е възприето, че уврежданията
са вследствие от действието на тъпоръбести предмети - нокти, и могат да са
получени по начина, по който съобщава тъжителят. В съдебно заседание вещото
лице потвърждава изложеното от него в експертизата и категорично посочва, че не
е задължително нараняванията да са причинени от дълъг маникюр, а е достатъчно
ноктите да са нормално поддържани. Изложеният от него механизъм на извършване
на деянието съответства изцяло на посочения от тъжителя в жалбата. Периодът за
възстановяване бил около пет-шест дни и не било необходимо специално лечение.
В хода на съдебното следствие била изготвена и
приета съдебномедицинска експертиза по отношение на подс. Н.-Д.. От
заключението на вещото лице се установява, че заболяванията на подсъдимата
позволяват същата да извършва активни движения, като тези описани в тъжбата на
тъжителя, в частност – стискане на шия.
От приобщената в първоинстанционното съдебно
производство справка за съдимост на подс. Н.-Д. се установява, че към
инкриминираната по делото дата- 06.11.2018г., тя е била неосъждана.
Гореизложената фактическа обстановка, изведена от
въззивния съд, се установява от детайлния анализ на събраните в хода на
първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: свидетелски показания на И. К., М. Г., С. С., Т. С., И. П.и Е. Д., както и частично от обясненията
на подсъдимата Н.-Д.; писмени доказателствени средства - приобщените по
съответния ред множество медицински документи за проведени изследвания и
лечение на подсъдимата, съдебномедицинско удостоверение № 379/2018г., издадено
на тъжителя Г., свидетелство за съдимост на подсъдимата, справки, писма и др.,
и експертизи - съдебномедицинска
експертиза по отношение на уврежданията на тъжителя Г. /по писмени данни/; и съдебномедицинска
експертиза по отношение на подсъдимата Н.-Д..
Извършеният от първоинстанционния съд анализ на всички
събрани по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства е
подробен, обективен, съобразен с формалната логика, и правилен от гледна точка
на приетите за установени факти. Съдът е извлякъл действителното съдържание на доказателствените
източници, без да ги извращава или пренебрегва. При постановяване на присъдата,
първостепенният съд е обсъдил подробно само годни, събрани по реда на НПК и
относими към предмета на доказване доказателствени материали. Въззивният състав
се присъединява изцяло към извършената от първата инстанция оценка на
доказателствената съвкупност, която намира за хомогенна и непротиворечива, и
следващите от нея изводи относно установената по делото фактическа обстановка, поради
което не съзира необходимост да ги възпроизвежда обстойно отново. Достатъчно е
да се посочи само, че показанията на всички свидетели са последователни,
обективни, допълващи се и според настоящия състав – изложени добросъвестно. Казаното
се отнася и до показанията на свид. С. – приятелка на подсъдимата,
която също като останалите свидетели по делото не е очевидец на деянието, но
посочва, че действително подсъдимата и частния тъжител са провели разговор на
процесните дата и време, както и че е чула виковете на Г. за помощ. Свидетелите
К.
и С.
излагат по идентичен
начин възприятията си за случилото се, както и за изложеното пред тях от
тъжителя Г., непосредствено след инцидента относно начина, по който същият се е
осъществил, в частност за извършените от подсъдимата действия. Несъответствие
между показанията на споменатите свидетелки има единствено по отношение на
изречените на висок тон от подс. Н.-Д. думи - „Ще занимаваш сина! Защо на сина
ми се обажда?“, в момента, в който свидетелките са се разминали с нея, докато
са се качвали по стълбите към апартамента на тъжителя. Свид. С. е чула подсъдимата да изрича
цитираните думи, а свид. К.
– не. Изложеното обаче по никакъв начин не дискредитира достоверността на
показанията на свид. К.,
тъй като същите са в унисон с всички останали по делото доказателства, както
беше посочено по-горе. Показанията на двете сочени свидетелки се подкрепят
изцяло и се допълват от тези, дадени от свид. М. Г.. Поради обстоятелството, че
апартаментът на Г. е на етажа, където е осъществено деянието, тя е имала
възможност да отвори входната врата незабавно и лично да възприеме, че виковете
за помощ изхождат от тъжителя, която стояла до вратата на дома си трепереща,
както и отдалечаването на подсъдимата Н.-Д. надолу по стълбите. И трите
свидетелки, съседи на подсъдимата и тъжителя, установили еднозначно нараняванията
на тъжителя Г., описани по-горе в настоящото изложение, а също и фактът, че единствено подсъдимата се намирала в близост
до пострадалата преди тя да извика за помощ. Освен чрез свидетелските
показания, нараняванията се доказват по безспорен начин и от приложените по
делото СМУ № 379/2018г., издадено на тъжителя Г. от д-р Парасков и
съдебномедицинска експертиза по делото (л.110-112 от НЧХД 5232/2018 по описа на
БРС). При извършения на 07.11.2018г. преглед на Г., съдебният лекар установил
нараняванията – драскотините по шията на тъжителя. Свид. К.
лично, а свид. С. – от разказа на тъжителя,
възприели, че Г. неволно била изпуснала урина („подмокрила се“ – по думите на
свид. К.)
в резултат на нападението на подсъдимата. Показанията на свид. П. допринасят за разкриване на
обективната истина, доколкото от тях се установява, че подсъдимата и тъжителя
са разговаряли помежду си пред дома на последната, непосредствено преди
извършване на деянието и при тях не е имало друго лице. Показанията на свид. Д.
предоставят данни за
личностната характеристика на подсъдимата, и доколкото същите са изложени
обективно и добросъвестно, решението на районният съд да ги кредитира при
постановяване на присъдата се явява обосновано.
Обясненията на подсъдимата в частта, в която твърди,
че на процесната дата и място между нея и тъжителя Г. е бил воден разговор,
както и че последната е викала за помощ, следва да бъдат кредитирани, защото
съответстват и се подкрепят от изброените по-горе доказателствени източници. В
останалата част обаче, в която се отрича осъществено над тъжителя нападение,
въззивният състав счита обясненията на подс. Н.-Д. за недостоверни и стоящи в
разрез с целия събран и проверен доказателствен материал. В тази част,
обясненията на подсъдимата следва да бъдат интерпретирани единствено като
проявление на гарантираното ѝ от закона право на лична защита, но не и
като достоверен източник за установяване на релевантните по делото факти. Всички
косвени доказателства, взети в своята съвкупност, водят до непротиворечивия и единствено
възможен извод, че именно Р.Н.-Д. е автор на соченото с частната тъжба престъпление.
При
правилно установените факти от кръга на посочените в чл.102 от НПК,
първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи
относно деянието, неговата престъпна съставомерност и авторство, напълно
споделени и от настоящия съд. Дадената от съда правна квалификация на деянието
е правилна и напълно съответства на описаните в тъжбата обстоятелства. От
обективна страна подс. Р.Н.-Д. е осъществила изпълнителното деяние на
престъплението по чл.130 ал.2 от НК, тъй като на 06.11.2018г., около 11:00 часа
в гр. Бургас, ул. „********“
**,
ет. *,
на входа в коридора на жилището на Д.Г. стискала, драскала с двете си ръце по
шията, душала и бутала Г., с което ѝ причинила болка и страдание без
разстройство на здравето. Обосновано и в съответствие със закона и
задължителната практика съдът е съобразил, че причиненото на тъжителя телесно увреждане
съответства на т.16 от Постановление №3/27.09.79 год. по н.д. №6/79 г. на
Пленума на ВС – „Съдържанието на тези увреждания (лека телесна повреда с
причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето) се свежда до
краткотрайни телесни болки, предизвикани от посегателството върху различни
части на тялото. По своята същност болката представлява неприятно физическо
усещане, а страданието е продължителен процес на болката.“ От субективна
страна, подсъдимата осъществила деянието при „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11,
ал. 2, предл. първо от НК като форма на умишлена вина. Н.-Д. е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни
последици и е искала тяхното настъпване. В съзнанието ѝ са били изградени
ясни представи, че оказаното от нея физикомеханично въздействие върху Г. -
хващане за врата, би причинило на последната единствено болка, а предвид
интензитета на стискане, съчетано с причиняване на драскотини - че здравето на
тъжителя ще бъде разстроено, но не тежко, сериозно и дълготрайно. Изследваното
поведение на подсъдимата в контекста на съществуващите между нея и пострадалата
напрегнати отношения мотивира съда да счита, че подсъдимата е имала за цел да
причини на Г. телесни увреждания точно от вида, посочен в тъжбата.
За престъплението по чл.130 ал.2 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 6
месеца или „пробация“, или „глоба“ от сто до триста лева. Подсъдимата не е
осъждана, не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на Глава Осма
от общата част на НК, а с деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди. С оглед наличието на всички законови предпоставки и отсъствието на
пречки, след като е била призната за виновна по повдигнатото ѝ с тъжбата обвинение,
обосновано и законосъобразно подсъдимата е освободена от наказателна
отговорност на основание чл.78а от НК с налагане на административно наказание.
При индивидуализирането размера на следващата се на подсъдимата санкция,
предвид признаването ѝ за виновна в извършване на престъплението,
настоящият съд споделя извода на районния, че по делото липсват отегчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства, като от друга страна, по делото са
налични множество смекчаващи обстоятелства, налагащи административното
наказание „глоба“ да се отмери в минималния размер от 1000 лева - доброто ѝ процесуално поведение,
положителните ѝ характеристични данни, липсата на други противообществени
прояви, недоброто ѝ имуществено и здравословно състояние, както и предшестващите
деянието влошени отношения между подсъдимата и тъжителя. Настоящият състав
намира за необходимо единствено да констатира, че към изброените по-горе и
приети от районния съд смекчаващи отговорността обстоятелства, следва да се
прибави и чистото съдебно минало на подсъдимата. Фактът, че то е предпоставка
за приложението на чл.78а от НК не заличава нито законосъобразното обществено
поведение, което деецът е имал преди деянието, нито липсата на прилагана срещу
него наказателната репресия за каквито и да е престъпни прояви. Тези
обстоятелства очертават личностната характеристика на дееца и степента на
обществената му опасност, и съгласно чл.54 от НК те следва да бъдат взети
предвид при определяне на наказанието в пределите, предвидени от закона за
извършеното престъпление, респективно в пределите по в чл.78а от НК, приложим в
случая. Принципна пречка за приложението на чл.78а от НК е единствено наличието
на осъждане за престъпление от общ характер, а от справката за съдимост на Н.-Д.
се констатира, че тя
не е осъждана и за престъпления от частен характер. В изложения смисъл,
позоваването на чистото съдебно минало на подсъдимата, като едно от основанията
за определяне на наказанието ѝ в по-нисък размер, не би довело до
отчитане на едно и също обстоятелство два пъти. Изложеното дотук не влияе по
никакъв начин на правилния извод на съда, че генералната и специалната
превенция ще бъдат постигнати с налагането на минимално предвиденото в закона административно
наказание, поради което и промяна в неговия размер не е необходима, особено в
насока завишаването му, каквото е едно
от исканията на тъжителя, изложени във въззивната жалба.
Съдът счита, че така отмереното административно наказание
е справедливо и адекватно на извършеното, съответства на интензитета и степента
на обществената опасност на престъплението и дееца, и би спомогнало за
постигането на целите на административното наказание, дефинирани в чл.12 от ЗАНН – най-вече да способства за превъзпитанието на подсъдимата към спазване на
законите занапред. Извършеното деяние е инцидентна престъпна проява в живота на
Н.-Д., продиктувана от неразбирателството между същата и тъжителя относно
разходването на общите суми, събирани в етажната собственост. Тя не е лице с
утвърдени престъпни навици, била е уважавана в обществото и поправянето ѝ
би се постигнало в пълна степен чрез налагането на административна санкция в
най-ниския, предвиден от закона размер.
Досежно предявения от тъжителя граждански иск районният
съд правилно е приел, че същият е доказан по своето правно основание - чл.45 от ЗЗД. С виновното си и противоправно поведение подсъдимата Н.-Д. е причинила на
тъжителя Г. неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
извършеното престъпление. Размерът на предявената претенция - 8 000 лева,
основателно е бил преценен като драстично завишен, от гледна точка на вида и
характера на уврежданията и посоченото от вещото лице време, необходимо за
пълно възстановяване – 5-6 дни. Следва да се добави, че за възстановяването на
пострадалата не е било необходимо специално лечение, като експертът изрично е изложил,
че независимо дали се прилага лечение или не, раните ще се възстановят за
посочения период. Въз основа на правилните доказателствени изводи районният съд
е обосновал точния размер на обезщетението, което частният тъжител следва да
получи за претърпените неимуществени вреди. Претърпяната болка вследствие на
увреждането е краткотрайна и не надхвърля обичайните за този вид телесни
повреди последици. Освен данните, отразени в медицинското удостоверение за
нанесените увреждания, по делото са налични и други доказателства, обосноваващи
сочения размер, а именно показанията на свидетелите К. и С.. Същите свидетелстват, че
тъжителят Г., непосредствено след инцидента е била в шок, трепереща и засрамена
от случилото се. С изложените съображения настоящият съд счете въззивната жалба
на тъжителя Г. за неоснователна и в частта, относно размера на присъденото ѝ
обезщетение за неимуществени вреди. По мнението на този съд, атакуваната
присъда, в частта относно присъденото обезщетение, е доказателствено обоснована
и справедлива, а присъденият размер на обезвредата е достатъчен за репариране
на понесените от Г. физически и психически болки и страдания. Така отмереното
обезщетение е адекватно на осъщественото от подсъдимата престъпление и
достатъчно да възмезди изцяло претърпените от тъжителя негативни усещания, емоции
и душевни терзания, вследствие нанесените й увреждания. Именно изложените от
тъжителя във въззивната жалба обстоятелства, свързани с претърпените от нея
психически сътресения и болки, са обосновали уважения с присъдата размер на гражданската
претенция. В останалата част, за горницата над уважения размер до предявения
размер от 8 000 лева, гражданският иск законосъобразно и аргументирано е
отхвърлен поради липсата на доказателства за претърпени неимуществени вреди,
съизмерими с исковата сума.
Предвид изхода на делото, правилно и в съответствие с разпоредбите на
чл.189 ал.3 вр. ал.1 от НПК районният съд е възложил в тежест на подс. Н.-Д.
сторените от тъжителя разноски при първоинстанционното разглеждане на делото в
общ размер на 552.20 лева (възнаграждение за повереник - 500 лева, държавна такса за
образуване на дело по тъжба на тъжителя - 12 лева, държавна такса за издаване
на две съдебни удостоверения – 10 лева, такса за издаване на СМУ – 30 лева),
следващата се върху уважената част на гражданския иск държавна такса от 60
лева, държавна такса в размер на 5 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист и сумата в размер на 100 лева, представляваща възнаграждение на вещо лице.
Неправилно е становището на първостепенния съд, че подсъдимата следва да бъде
осъдена да заплати на тъжителката изплатеното от нея възнаграждение само за един
повереник, с позоваване на разпоредбите на чл.88 ал.1 от НПК, във връзка с вр.
чл.78 ал.1 от ГПК. Цитираните правила са неприложими при решаване въпроса за разноските
по наказателно дело, тъй като касаят разглеждането на гражданския иск в
наказателния процес и се прилагат единствено в случаите, в които в НПК липсват
съответни правила. В Глава петнадесета, Раздел три от НПК, законодателят
изрично е предвидил, че разноските се поемат изцяло от подсъдимия, ако той бъде
признат за виновен, като за разлика от предвиденото в цитираната от районния
съд разпоредба - чл.78 ал.1 от ГПК, в наказателния процес не е поставено
ограничение за броя на дължащите се възнаграждения за повереник на частния
тъжител. Предвид признаването на подсъдимата за виновна в извършване на
престъплението, посочено в тъжбата, и с оглед представените доказателства за
реално изплатени от тъжителя възнаграждения както на адв. Мосинов – 500 лева,
така и на адв. К. *** – 500 лева (договори за правна защита и съдействие,
съответно - л.8 и л.38 от НЧХД 5232/2018 по описа на БРС), тези разноски
съгласно чл.189 ал.3 от НПК, следва да се присъдят в тежест на подсъдимата Н.-Д.,
поради което и обжалваната присъда в тази част следва да бъде изменена.
При извършената цялостна въззивна проверка не се установяват други
основания за изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт, освен посоченото
по-горе, което изисква неговото потвърждаване в останалата част като обоснован
и постановен съобразно закона.
Така мотивиран, на основание чл.337 във връзка с чл.334 т.3 от НПК,
Бургаският окръжен съд, І въззивен състав
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда
№ 141 от 17.09.2019 г., постановена по НОХД № 5232/2018 г. по описа на Районен
съд – Бургас, като
на основание чл.189
ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимата Р.Г.Н.-Д. ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на тъжителя Д.А.Г. ЕГН **********,
сторените в първоинстанционното производство разноски в размер на 500 лева,
представляващи възнаграждение за повереника адв. Евгений Мосинов от АК-Бургас.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останала част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.