Р Е Ш Е Н И Е
№……………………… /16.09.2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието
на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2435
по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А.Б.“ ЕАД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:*** срещу Наказателно
постановление № В – 0047003 от 15.04.2019 г., издадено от Директора на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра, със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара” към
Комисия за защита на потребителите, с което на дружеството – жалбоподател, са
наложени следните административни наказания:
- на основание разпоредбата на чл. 222 от Закона за
защита на потребителите, е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 1000 лева (хиляда лева) за извършено на 19.07.2018 г.
нарушение на чл. 123, ал. 2 от Закона за защита на потребителите;
- на основание разпоредбата на чл. 222 от Закона за
защита на потребителите, е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 1000 лева (хиляда лева) за извършено на 03.09.2018 г.
нарушение на чл. 123, ал. 2 от Закона за защита на потребителите.
Дружеството – жалбоподател „А.Б.“ ЕАД намира издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно и неправилно, като представя подробни
аргументи в защита на своята позиция. На първо място посочва, че в
наказателното постановление са представени несъществуващи и погрешно възприети
обстоятелства, които не съответстват на действителните факти при осъществената
на 17.10.2018 г. проверка на действията на дружеството във връзка с процесните
рекламационни производства. Навеждат се твърдения, че сроковете, през които са
извършвани ремонти са прибавени към гаранционния срок в съответствие с
изискванията на чл. 123, ал. 2 от Закона за защита на потребителите, а
началната и крайна дата на извършения ремонт фигурира в съответната сервизна
поръчка. Също така се подчертава, че сроковете на ремонтите са отразени в
електронния регистър, където са били удостоверени дните на съответния ремонт,
респ. сроковете, с които ще бъде удължена гаранцията. Също така дружеството
застъпва становище, че законодателят не е визирал конкретен срок, в който
ремонтът следва да бъде отразен в гаранционната карта, като посочва, че в
настоящия случай не е налице отказ да бъде удължен гаранционния срок на
устройството, поради което и не е налице нарушение на чл. 123, ал. 2 от Закона
за защита на потребителите. Във въззивната жалба се подчертава, че наказващият
орган не е извършил обективна и мотивирана преценка за приложимостта на чл. 28,
буква „а“ от ЗАНН, като се навеждат аргументи, че в случая обществената опасност
на нарушението е изключително ниска, поради което и деянията могат да се
квалифицират като „маловажен случай“ на административно нарушение. Поради
гореизложените съображения моли за отмяна на наказателното постановление, а в
условията на евентуалност моли за редуциране размера на наложените
административни наказания до предвидения в разпоредбата на чл. 222 от Закона за
защита на потребителите минимум.
В проведеното на 15.07.2019 г. открито съдебно
заседание по НАХД № 2435 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „А.Б.“ ЕАД се представлява от своя
процесуален представител юрисконсулт Георги Хлибов, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление,
като в условията на евентуалност отново моли за евентуалното намаляване на
размера на наложените административни наказания.
В проведеното на 15.07.2019 г. открито съдебно
заседание по НАХД № 2435 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд,
въззиваемата страна Регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр.
Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара” към Комисия за защита на
потребителите не изпраща нито законен, нито процесуален представител, който да
изрази позицията й в дадения ход на делото по същество.
От фактическа страна, съдът намира за установено
следното:
На 26.06.2018 г. П.Б.А. закупил от офис на въззивното дружество „А.Б.“ ЕАД в гр. Варна мобилен телефон
Nokia 6.1. Black Cooper MAT 25.
Скоро след придобиване на собствеността на
мобилното устройство, на 10.07.2018 г. същото било върнато за рекламация на
въззивното дружество, като на 19.07.2018 г. телефона бил върнат във владение на
потребителя А., което било удостоверено със съставяне на Акт за удовлетворяване
на рекламация № RMVM 19345473/ 19.07.2018 г., в който било прието, че рекламацията
е основателна и са били предприети действия по ремонт.
Същевременно обаче в гаранционната карта на
мобилния телефон била отбелязана само една дата – 17.07.2018 г.
На 07.08.2018 г. мобилното устройство било отново върнато за рекламация на въззивното
дружество, като на 03.09.2018 г. телефона бил върнат във владение на
потребителя А., което било удостоверено със съставяне на Акт за удовлетворяване
на рекламация от същата тази дата 03.09.2018 г., в който било прието, че
рекламацията е основателна и са били предприети действия по смяна на софтуера
на устройството.
Същевременно обаче в гаранционната карта на
мобилното устройство била посочена и отбелязана само една дата – 03.09.2018 г.
На 08.10.2018 г. П.Б.А. депозирал жалба до
регионалното териториално подразделение на Комисията за защита на потребителите
в гр. Варна във връзка с рекламационните производства на закупения от него телефон
Nokia 6.1. Black Cooper MAT 25.
По повод депозираната жалба св. В.К.П. – ст.
инспектор в Комисията за защита на потребителите извършила проверка по спазване
на законодателството на дружеството „А.Б.“ ЕАД. След като се запознала и
прегледала гаранционната карта на мобилен телефон Nokia 6.1. Black Cooper MAT
25, установила, че дружеството „А.Б.“ ЕАД не е изпълнило задължението си да
отрази в гаранционната карта на устройството срока на извършения ремонт на
устройството и респ. този срок, през който устройството е било в ремонт, да се
прибави към гаранционния срок на артикула.
Приемайки, че с това свое поведение на 19.07.2018
г. и на 03.09.2018 г. дружеството е извършило две на брой нарушения на чл. 123,
ал. 2 от Закона за защита на потребителите, на 03.01.2019 г. св. П. съставила
акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала
дружеството за двете нарушения на посочената правна норма.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок писмено възражение срещу съставения АУАН не било депозирано, като на
15.04.2019 г. Директорът на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич,
Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр. Варна към Главна
дирекция „Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите издал
наказателно постановление с което на основание чл. 222 от Закона за защита на
потребителите наложил на въззивното дружество две административни наказания,
всяко представляващо „Имуществена санкция“ на стойност 1000 лева за двете
извършени нарушения на чл. 123, ал. 2 от Закона за защита на потребителите.
По отношение на доказателствата и от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
По
същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните съображения:
На
първо място съдът би желал да отбележи, че кредитира изцяло показанията на св. В.К.П.
като последователни, логични и най – важното – подкрепени от събраните в хода
на административно – наказателното производство писмени доказателства и съвсем
конкретно приложеното фотокопие на гаранционната карта на мобилния телефон Nokia
6.1. Black Cooper MAT 25.
Видно
от съдържанието на гаранционната карта не са отбелязани времевите периоди между
10.07.2018 г. и 19.07.2018 г. и между 07.08.2018 г. и 03.09.2018 г., когато
телефона се е намирал в рекламация и самата рекламация впоследствие е
удовлетворена, за което са съставени съответните актове за удовлетворяване на
рекламация.
На
практика и самото въззивно дружество не навежда някакви твърдения, още по –
малко представя доказателства, които да опровергават този извод на
административно – наказващия орган. Действително във въззивната жалба се
навежда твърдения, че някои от приетите обстоятелства от страна на
административно – наказващия орган не отговорят на действително случилите се
факти, но на практика тази позиция на въззивното дружество е съвсем бланкетна,
без в конкретика да бъдат назовани кои точно релевантни обстоятелства не
отговарят на действителността.
Според
съда факта, че времевите периоди на рекламациите са били надлежно отразени в
електронния регистър, поддържан от дружеството, е иррелевантен за
съставомерността на нарушението.
Разпоредбата
на чл. 123, ал. 2 от Закона за защита на потребителите предвижда задължение за търговеца при удовлетворяване на
рекламация чрез ремонт, извършеният ремонт да се отрази именно в гаранционната
карта и срокът на ремонта да се прибави към гаранционния срок. В случая от
събраните писмени и гласни доказателства се установи, че дружеството „А.Б.“ ЕАД
не е изпълнило при това два пъти своето задължение, предвидено в цитираната
нормативна разпоредба, съответно на 19.07.2018 г. и на 03.09.2018 г., поради
което и съвсем правилно е била ангажирана административно – наказателната му
отговорност.
Според
съда е неоснователно възражението, че не следва да се ангажира отговорността на
дружеството, доколкото липсва отказ от страна на въззивното дружество да впише
в гаранционната карта времевите периоди на рекламационната дейност.
Разпоредбата на чл. 123, ал. 2 от Закона за защита на потребителите не
предвижда задължението на дружеството да се извършва едва след нарочна молба на
потребителя, а то възниква ex lege с действието по
удовлетворяване на гаранцията.
Според
съда разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН е неприложима, не само колкото и
формално да звучи защото процесното нарушение не се отличава с по – ниска
степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид, а в случая
са накърнени де факто правата на конкретно лице – потребителя П.Б.А., поради
което и според съда е неприемливо да бъде приложена разпоредбата на чл. 28,
буква „А“ от ЗАНН.
По
отношение вида и размера на наложеното административно наказание.
Наказващият
орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в акта за установяване
на административно нарушение и необосновано е наложил наказания за двете
извършени нарушения на чл. 123, ал. 2 от Закона за защита на потребителите в
размер над предвидения в закона (чл. 222 от Закона за защита на потребителите)
минимум – 500 лева. При индивидуализиране на наказанието съдът отчита като
смекчаващи вината обстоятелства, че в административно – наказателната преписка
не се съдържат данни дружеството „А.Б.“ ЕАД да е санкционирано за подобни
нарушения на законодателство в сферата на защита на потребителите, което
мотивира, съдът да приеме, че нарушенията са извършени за първи път, което от
своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на
въззивното дружество към законоустановения ред в страната Като съобрази, че нарушенията
са извършени при наличие на смекчаващо отговорността обстоятелство – а именно –
обстоятелството, че са извършени за първи път, съдът счита, че определеното към
минималния размер наказание за всяко едно от двете нарушения се явява
справедливо и напълно съответстващо на целите, предвидени в разпоредбата на чл.
12 от ЗАНН.
Поради
гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № В –
0047003 от 15.04.2019 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр.
Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара” към Комисия за защита на
потребителите следва да бъде изменено в санкционната си част, като
административното наказание „имуществена санкция“ наложено за всяко едно от
двете нарушения бъде намалено и редуцирано до законоустановения минимум от 500
лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № В – 0047003 от 15.04.2019 г., издадено от Директора на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра, със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара” към
Комисия за защита на потребителите, в частта, с която на „А.Б.“ ЕАД, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание разпоредбата на чл. 222 от
Закона за защита на потребителите, е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева (хиляда лева) за извършено на
19.07.2018 г. нарушение на чл. 123, ал. 2 от Закона за защита на потребителите
като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена
санкция“ до размер от 500 лева (петстотин лева).
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № В – 0047003 от
15.04.2019 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр. Варна към Главна
дирекция „Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите, в частта,
с която на „А.Б.“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***,
на основание разпоредбата на чл. 222 от Закона за защита на потребителите, е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева
(хиляда лева) за извършено на 03.09.2018 г. нарушение на чл. 123, ал. 2 от
Закона за защита на потребителите като НАМАЛЯВА размера на наложената
„имуществена санкция“ до размер от 500 лева (петстотин лева).
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: